№ 1079
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110154508 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. В. С. срещу „Е.М“ ЕООД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищците не дължат на дружеството следните суми: 10 739,72 лева –
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от
29.12.2011 г. до окончателното плащане; 143,99 лева – законна лихва върху
главницата за периода 27.05.2024 г. до 01.07.2024 г., и 10 287,64 лева –
неолихвяеми вземания – задължения по изпълнителен лист от 16.01.2012 г. по
частно гражданско дело № 143/2012 г. на Софийския районен съд, 57. състав,
издаден срещу ищеца, в полза на „Ю.“ ЕАД, вземанията по които били
прехвърлени на ответника в хода на изпълнителния процес.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
16.01.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение, частните
праводатели на ответника образували изпълнително дело № ***************
на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.К. Твърди се, че ответникът придобил
вземането с договор за цесия от 18.01.2016 г., като бил конституиран като
взискател по изпълнителното дело, а по това дело последното изпълнително
действие било извършено на 28.09.2018 г. Твърди се, че делото било
прекратено на 01.04.2024 г., след като ЧСИ К. бил констатирал 2-годишно
бездействие на взискателя. Едва на 27.05.2024 г. ответникът поискал
образуване на ново изпълнително дело под № **************. Дотогава
обаче били изминали повече от 6 години и вземането било погасено по
давност.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Е.М“
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, защото се
основавал на твърдения за погасяване на вземането по давност, а бил заявен
като такъв за несъществуване на вземането, и като неоснователен – поради
това, че давностният срок бил спрян през 2020 г., а освен това перемпцията по
изпълнителното дело не била основание да се приеме, че с действие, поискано
по него не е прекъснат давностния срок. Преди това пък до 2015 г. поради
1
действието на ППВС № 3/1980 г. давността била спряна по силата на
съществуването на изпълнителния процес. Поради това иска отхвърляне на
иска или прекратяване на производството. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на разноските на ищеца
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1
ГПК, като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с
правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите,
на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в
диспозитива на настоящото определение.
Съдът намира, че отговорът на исковата молба е нередовен – в него
ответникът не е посочил конкретно действие за прекъсване на давността в
периода, заявен от ищеца – от 28.09.2018 г. до 26.05.2024 г.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че срещу И. В. С. в полза на частен праводател ответника
е издаден Изпълнителен лист от 16.01.2012 г. по частно гражданско дело №
143/2012 г. на Софийския районен съд, 57. състав; че ответникът е образувал
срещу ищеца изпълнително дело № *************** на ЧСИ М.К, по което е
извършено последно изпълнително действие на 28.09.2018 г.; че ответникът е
образувал срещу ищеца изпълнително дело № ************* на ЧСИ М.К по
молба от 27.05.2024 г.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; изискване на изпълнителните
дела от 2012 г. и 2024 г., като обаче, доколкото посочените от ответника
изпълнителни действия в отговора са признати от ищеца, събирането на тези
доказателства би се оказало безпредметно, и те ще се приложат по делото, но
няма да бъдат разгледани.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника „Е.М“ ЕООД
да уточни в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане конкретни действия в изпълнителното производство и датите
на поискванията им от съдебния изпълнител в периода от 28.09.2018 г. до
26.05.2024 г.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид твърденията на
ответника за прекъсване на давността на други дати извън признатите от съда
за безспорни между страните.
НАСРОЧВА гражданско дело 54508 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 5
2
февруари 2025 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439, ал. 1
ГПК.
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу наследодател на
ищците има допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се
уважава, ако от издаването на този титул са изминали повече от пет години
(според двете страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на
давностния срок с предявяване на редовно искане за извършване на
изпълнителни действия.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че срещу И. В. С. в полза на частен праводател
ответника е издаден Изпълнителен лист от 16.01.2012 г. по частно гражданско
дело № 143/2012 г. на Софийския районен съд, 57. състав; че ответникът е
образувал срещу ищеца изпълнително дело № *************** на ЧСИ М.К,
по което е извършено последно изпълнително действие на 28.09.2018 г.; че
ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело № ************* на
ЧСИ М.К по молба от 27.05.2024 г.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: предприемане на изпълнителни способи, с които е прекъснал
теченето на давностния срок.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК натоварено с публични
функции лице – частен съдебен изпълнител М.К да представи в
едноседмичен срок от съобщението намиращи се при него документи –
препис от изпълнително дело № *************** и *************.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да му наложи ГЛОБА.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – И. В. С., че ако не
изпрати представител и заедно с това не се яви в първото съдебно заседание,
без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора
на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
3
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4