Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017
гр. Първомай, 09.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 501 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „А. С. В.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ***, представлявано от Д. Б. Б. в качеството на
управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти К.Г.В. и Б. Н. Р.,
моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът В.Н.Д.,
ЕГН: **********,***, му дължи по Договор за паричен заем № ****г., сключен
между „С. К.” ООД, ЕИК: ***, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от
друга страна като „Заемател”, следните вземания, за принудителното изпълнение на които е издадена
Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 383/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав:
Ø сумата от 388, 55 лева (триста осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) – главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 18.09.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване, и
Ø сумата от 48, 55 лева (четиридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) – договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 13.06.2019 г., както и да го осъди му заплати сумата от 148, 19 лева (сто четиридесет и осем лева и деветнадесет стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.11.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 14.07.2020 г. до 18.09.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Претендира и присъждане на сторените в
настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите претенции се обосновават с
фактически твърдения, че по силата на Договор за паричен заем № ****г. и приложимите към него Общи условия „С. К.”
ООД, ЕИК: ***, се задължило да отпусне паричен заем в
размер на 400, 00 лева на ответника, който, предварително информиран за
параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да
възстанови на кредитодателя в срок до 13.06.2019 г. заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва в размер
на 61, 03 лева, съгласно инкорпорирания в съглашението погасителен план, чрез 34
равни седмични анюитетни вноски от по 13, 56 лева, първата и последната от
които дължими съответно на 25.10.2018 г. и 13.06.2019 г.
Сочи се, че кредитополучателят усвоил заемните
средства, но се въздържал от погасителни престации, поради което дължал на
кредитора и сумата от 148, 19 лева –
мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената главница
за периода от 01.11.2018 г. до 12.03.2020 г.
вкл. и от 14.07.2020 г. до деня на сезиране на
заповедния съд – 18.09.2020 г., както и от последната
дата до окончателното издължаване.
Въз основа
на Приложение № 1/10.12.2019 г. към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г. кредитодателят
прехвърлил процесните притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното
им удовлетворяване по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 383/2020 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав,
срещу която ответникът
депозирал възражение. В качеството си
на пълномощник на цедента цесионерът съобщил на длъжника за цесията с
уведомление, връчено му на 30.12.2019 г. чрез пощенски оператор, както и в хода
на текущото производство като приложение към исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, като с Молба вх. № 261649/18.06.2021 г.,
депозирана от пълномощника му, поддържа исковете, а ответникът, редовно
призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не застъпва
становище по спора.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи, приема от
фактическа страна следното:
От приобщените доказателствени източници се
установява, че по силата на Договор за паричен заем № ****г. (л. 4 – л. 6), включващ
Общи условия (л. 9 – л. 12, запознаването си с, безусловното приемане и
получаването на които ответникът декларирал в Молбата си № 0292680/18.10.2018
г. за сключване на договор за паричен заем (л. 7 – л. 8), „С. К.” ООД, ЕИК: ***,
се ангажирало да му предостави кредит от 400, 00 лева, а последният, който
удостоверил в договорния текст получаването на заемната сума в брой, следвало да
я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва от 61, 03 лева при годишен фиксиран
лихвен процент от 40, 08% разсрочено, съгласно инкорпориран в съглашението
погасителен план, чрез 34 седмични вноски с посочени в него падежи в периода от
25.10.2018 г. до 13.06.2019 г., първите три от които от по 3, 12 лева, а
останалите тридесет и една от по 14, 57 лева, и при следните други параметри: обща
сума за плащане – 461, 03 лева, и годишен процент на разходите – 49, 45%.
Според клаузата на чл. 7.1. в случай на просрочие заемателят
дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден закъснение до
окончателното погасяване.
В индивидуалните уговорки по чл. 5, чл. 9 и чл. 10 и в общата по чл. 7 били
регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора, да пристъпи към
предсрочно погасяване на дълга и да изиска погасителен план за извършените и
предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване. Съобразно чл. 17 от
общите условия за получени и узнати от кредитополучателя се считат всички
съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на адреса му, посочен в искането за заем: ***.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
24.09.2019 г. (л. 13 – л. 17) заемодателят, на когото чл. 21.8. от Общите
условия позволявал по всяко време да цедира на трето лице вземанията си по
кредитната сделка, се задължил регулярно да прехвърля възмездно на ищеца свои такива,
които произтичат от договори за потребителски кредит, ведно с привилегиите,
принадлежностите и изтеклите лихви. Контрагентите постигнали съгласие при всеки
трансфер притезанията да се индивидуализират от тях в Приложение № 1 по
образец, придобиващо значение на допълнително споразумение към рамковото и
пораждащо прехвърлителен ефект от момента на двустранното му подписване.
С Приложение № 1/10.12.2019 г. (л. 20 – л. 22) към споменатия рамков
договор заемодателят отстъпил на ищцовото дружество портфейл от дългове по
списък, в който под № *** фигурирали тези по Договор № ****г., описани, както
следва: „отпусната главница в левове” – 400, 00 лева, „остътък главница в
левове (към 10.12.2019 г.)” – 388, 55 лева, „остатък неустойка в левове (към
10.12.2019 г.)” – 48, 55 лева, „остатък договорна лихва в левове (към 10.12.2019
г.)” – 179, 49 лева, „остатък лихва за просрочие в левове (към 10.12.2019 г.)“ –
135, 04 лева, и „общо дължимо към датата на продажба (към 10.12.2019 г.)” – 751,
63 лева, като верифицирал писмено цесията с Потвърждение (л. 19).
В качеството си на пълномощник на прехвърлителя, овластен от него с
Пълномощно (л. 23) да уведомява от името му всички длъжници за сторените в
обхвата на рамковото обвързване прехвърляния, приобретателят адресирал чрез пощенски
оператор до ответника на посочения в искането му за кредитиране негов постоянен
адрес:***, Уведомително писмо изх. № УПЦ/П-СТК/***/17.12.2019 г. (л. 24), което
по данни от Известие за доставяне № № ***(л. 25) на „Б. п.” ЕАД било получено
от него на 30.12.2019 г. и което съдържало информация за извършената на
основание Приложение № 1/10.12.2019 г. покупка на вземанията по Договор за
кредит № ***, възлизащи общо към 17.12.2019 г. на 751, 63 лева, в т. ч.
начислена мораторна лихва, и покана да ги издължи в срок до 5 дни.
Сезиран от цесионера с депозирано на 18.09.2020 г. Заявление вх. № 260125/18.09.2020
г., Районен съд – Първомай издал Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 383/2020 г., връчена на длъжника на 08.10.2020 г., с която му
разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът оспорил тяхната дължимост с Възражение вх. № 260408/12.10.2020 г. по образец,
в което се оплаква, че след като закъснял с две вноски, бил заплашван от
представители на кредитора.
За постъпването му ищецът бил информиран от заповедния съд на 28.10.2020 г., а установителните искове
предявил на 26.11.2020 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК с подадена чрез куриерски услуги Искова молба вх. № 261024/27.11.2020
г.
При така изложените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, два
от които отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което за парични престации чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на
законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация
в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта
да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно
правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с релевираното
в исковата молба съдържание и размер, така и собственото си титулярство върху
тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. Ответната страна
на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
В разглежданата конкретика спорните права
произтичат от Договор за паричен заем № ****г. (л. 4 – л. 6), който, бидейки
сключен от „С. К.” ООД, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал.
1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл.
287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към
гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и
профила на контрагентите съглашението се регулира и от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който въвежда в българското законодателство
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото
дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или
юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно
платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността
на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1
от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост
от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните
волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или
предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или
само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед
на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора
по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност,
закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и
безвъзмезден. При него заемодателят
предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се
обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,
а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да
заплати лихва, ако е договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав
на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе
доказване, постигнато съгласие за заемане
на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал.
1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11,
ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения
кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5);
договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК
е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както
и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в
брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при
свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му
(т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация
за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл.
11, ал. 2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите
условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди
отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили
писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на
чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена
важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения,
да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с
предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда
от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно този
общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал неспазването
на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, § 2,
букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора,
за което съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14; Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т.
о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка,
конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „С. К.” ООД, от една страна като
„Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател, е сключен формален,
реален, двустранен и възмезден Договор за паричен заем № ****г. с атрибутите по
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общите условия на финансовата институция (л. 9 – л. 12).
По делото е приложен материализиращият съглашението документ (л. 4 – л. 6),
който доказва, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗЗП писмена форма
посочените субекти са съгласували воля за предаването на сумата от 400, 00
лева в собственост от заемодателя
на заемателя с обязаност на последния да я върне. Усвояването й от него в брой
се потвърждава от нарочното му удостоверително изявление в текста на договора,
формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не е оспорена по законоустановения
ред и се цени с доказателствено значение на разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД.
Договарящите са обвързани и от Общите условия на търговеца (л. 9 – л. 12),
всяка страница от които, както повелява чл. 11, ал. 2 от ЗПК, носи подписа на
страните. Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1
и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 24 от ЗПК
те са станали задължителни за ответника, тъй като в Молбата си за
сключване на договор за паричен заем № 0292680/18.10.2018 г. (л. 7 – л. 8) е заявил
писмено, че са му предварително предадени за запознаване, че ги приема, както и
че е снабден с екземпляр от тях при подписването на сделката.
Договорното изложение, кумулиращо
частните и общите клаузи, кореспондира с относимите предписания на чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Съставено е на хартиен носител в
шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него понятно са
отразени общият размер на кредита от 400, 00 лева; условията за усвояването му
– в брой; размерът, броят, периодичността и датите на платежите за издължаване
във вид на погасителен план – неразделна част от контракта, както и последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, въпреки че такава разбивка е необходима
само при променяща се лихва и при поискване от потребителя, и разяснение на правото по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК на извлечение от сметка.
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК обаче
съдържанието на договора не удовлетворява в достатъчна степен критерия за
яснота, пълнота и прозрачност.
Формално по предписанията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в него
са записани лихвеният процент
по кредита от 40, 08% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разума на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК
означава, че е непроменлив за целия договорен срок, годишният
процент на разходите от 49, 45% и дължимата се обща сума от 461, 03
лева. Но не се онагледени в степента, изискуема се от
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, условията за прилагането на лихвената ставка, тъй
като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или
остатъчната главница след всяко погашение. Неизвестността на методиката за
формиране на лихвата, която е елемент от общия разход по кредита по §1, т. 1 от
ДР на ЗПК, компрометира достоверността и на реквизита „обща сума, дължима се от
потребителя”, равняваща се съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия
размер на кредита и общите разходи по него. Последните, от своя страна, представени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно
приложение № 1 към ЗПК след съобразяване на изброените в него общи положения и
допълнителни допускания, са изразени
в годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК от
договорните реквизити отсъстват както взетите предвид при изчисляването на годишния
процент на разходите допълнителни допускания, така и лихвеният процент на ден при евентуално
упражняване на правото на отказ, на което е посветен чл. 7.3. от Общите условия
на договора.
Следоватено договорът не осветлява кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и по правилото на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен.
Според
чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за
специфична законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния
институт на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда и поради длъжниково
неизпълнение го мотивира да заключи, че задължението за връщане на заетата сума до претендирания размер от 388, 55
лева съществува с настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемост
още към момента на предаването й на 18.10.2018 г. и че е било придобито от ищеца по пътя на частното правоприемство преди
образуване на заповедното производство.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава правото на кредитора да прехвърли своето вземане
на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го допускат, а
чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази възможност да бъде изрично прогласена
в договора за потребителски кредит, което в случая е направено в чл. 21.8. от
Общите му условия. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане
преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното,
още с постигане на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие
от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл.
99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в положението на
чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава да
администрира кредита по отношение на потребителя.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 24.09.2019 г. (л. 13 – л. 17) „С. К.” ООД се задължило регулярно
да прехвърля възмездно на ищеца свои вземания, които произтичат от договори за
потребителски кредит, ведно с привилегиите, принадлежностите и изтеклите лихви.
Дружествата се договорили при всеки трансфер да индивидуализират притезанията в
Приложение № 1 по образец, на което са приписали значение на анекс с
транслативни последици, настъпващи от подписването му.
Именно по така утвърдения ред в Приложение №
1/10.12.2019 г. (л. 20 – л. 22) заемодателят и ищецът са се споразумели за цедиране
на процесното задължение за възстановяване на заетите 400, 00 лева, назовавайки
го еднозначно по произход, вид и размер. Доказателство за цесията е и писменото
й Потвърждение (л. 19) от цедента.
Като
правен ефект от това допълнително споразумение ищецът се е сдобил с вземането
за главницата, а правото му да го претендира от ответника е консолидирано в
съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Практиката
на ВКС, уеднаквена в Решение №
150/26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на I г. о., Решение
№ 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019
г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., константно поддържа, че правнорелевантно за действието
на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него, извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно
се придържа към виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г.,
І т.о., че не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
С Пълномощно (л. 23) ищцовото дружество е
упълномощено от цедента да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето.
Именно в качеството си на пълномощник ищецът е адресирал чрез пощенски оператор
до ответника на оповестения му, съгласно чл. 17.1. от Общите условия, постоянен
адрес Уведомително писмо изх. № УПЦ/П-СТК/***/17.12.2019 г. (л. 24) за сторената
с Приложение № 1/10.12.2019 г. продажба на дълга му по процесния договор за
кредит, като съобщението било получено от адресата на 30.12.2019 г.
По изтъкнатите съображения главният
иск следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва за просрочие, считано
от датата на съдебно завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.09.2020 г., до окончателното изплащане.
При режима на чл. 23 от ЗПК следва
да се отрече дължимостта на акцесорното вземане за възнаградителна лихва. Обезвреда
за закъснение за периода от 01.11.2018 г. до 12.03.2020
г. вкл. и от 14.07.2020 г. до 18.09.2020 г. също не
се дължи, защото връщането на лишената от кауза престация не е обвързано със
срок и в съответствие с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана от кредитора, която за първи път се явява заявена с исковата молба (в
този смисъл Определение № 1441/01.11.1999
г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.).
При указаното правно разрешение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да възмезди съразмерно на
уважената част от исковете съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи,
както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 124, 00 лева, от които 25, 00 лева
– довнесена държавна такса за разглеждане на спора, и 99, 00 лева – възнаграждение
за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда
на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (НЗПМом), в размер на 150, 00 лева, като се отчита фактическата и правна
сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на
юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство в общ размер на 58, 00 лева, от които 25, 00
лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, и 33, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, в
размер на 50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в
него.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Н.Д., ЕГН: **********,***, дължи на „А. С.
В.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано
от Д. Б. Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти К.Г.В. и Б. Н. Р., сумата от 388, 55 лева (триста осемдесет и
осем лева и петдесет и пет стотинки) – подлежаща на връщане главница
по Договор за паричен заем № ****г., сключен между „С. К.” ООД, ЕИК: ***, от
една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, до
окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 383/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „А. С. В.”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от Д.
Б. Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти К.Г.В. и Б. Н. Р., срещу В.Н.Д., ЕГН: **********,***,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца по Договор за паричен заем № ****г., сключен между „С. К.” ООД, ЕИК: ***,
от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, сумата от 48, 55 лева (четиридесет и осем лева и петдесет
и пет стотинки) – договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 13.06.2019 г., за принудителното изпълнение на което вземане е
издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
383/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, и за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 148, 19 лева (сто четиридесет
и осем лева и деветнадесет стотинки) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата по Договор
за паричен заем № ****г., сключен между „С. К.” ООД, ЕИК: ***, от една страна
като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, за периода от 01.11.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 14.07.2020 г.
до 18.09.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.Н.Д.,
ЕГН: **********,***, да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ***, представлявано от Д. Б. Б. в качеството на
управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти К.Г.В. и Б. Н. Р., както следва:
Ø сумата от 124, 00 (сто двадесет и четири) лева – съдебноделоводни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора
и за квалифицирана процесуална
защита от юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете, и
Ø сумата от 58, 00 (петдесет и осем) лева – съдебноделоводни
разноски по ч. гр. дело № 383/2020 г. по описа на Районен съд
– Първомай, І състав, за държавна такса
за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважената част
от исковете.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч.
гр. дело № 383/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със
заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД