№ 239
гр. Кюстендил, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20251500500394 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8378/17.07.2025 г., депозирана от
„Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток плаза и съдебен адрес: гр. Кюстендил,
ул. „Петър Ников“ № 2, чрез пълномощника му юрк. Л.М. срещу решение №
802/07.07.2025 г. постановено по гр. д. № 20251520100241 по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от настоящия въззивник искове за
признаване за установено, че В. П. Н., ЕГН: **********, му дължи следните суми: 1/
331.79 лева - главница за доставена електрическа енергия за периода 12.10.2023 г. -
11.12.2023 г., по открита партида с клиентски № 300104248072, за недвижим имот,
находящ се на адрес: с. Г.Б., общ. Перник, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - 22.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и 2/ 37.75 лева -
законна лихва върху вземането за главница за периода 06.12.2023 г. - 14.10.2024 г.
Във въззивната жалба се навеждат съображения за неправилност на решението
поради необоснованост, както и поради постановяването му в нарушение на
материалния закон. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че в периода, за
който се претендира заплащане на потребена електроенергия, между страните не е
била налице облигационна връзка. Твърди се, че въззиваемата е била собственик на
процесния имот до 2008 г., поради което е била и страна по договора за доставка на
електрическа енергия. Поддържа се, че продажбата на имота не е довела до
прекратяване на договорното правоотношение между страните. Изтъква се, че
въззиваемата не е изпълнила задължението си по чл. 13, ал. 5 от относимите Общи
условия - да уведоми продавача в 30-дневен срок, в писмена форма за всяка промяна,
1
свързана със собствеността върху електроснабдения имот, поради което е продължила
да бъде страна по правоотношението. Застъпва се, че обстоятелството, че друго лице е
ползвало доставената електроенергия е непротивопоставимо на дружеството. По
изложените съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът в първоинстанционното производство – В.
Н., чрез пълномощника си адв. К. К., е подал отговор на въззивната жалба, с който
изцяло я оспорва. Поддържа, че изводът за липса на облигационна връзка между
страните в периода 12.10.2023 г. - 11.12.2023 г. по договор за доставка на електрическа
енергия за процесния имот е правилен и законосъобразен. Сочи, че от страна на
настоящия въззивник не били ангажирани доказателства, които да водят до извод за
наличие на договорни правоотношения. В частност нито било представено заявление
за откриване на партида, нито било доказано че въззиваемата е собственик или
носител на право на ползване върху електроснабдения имот, които обстоятелства ЗЕ
свързвал с придобиването на качеството купувач по договор за продажба на
електрическа енергия. Фактът, че при въззивника имало открита партида на името на
въззиваемата не означавал, че са се осъществили предпоставките, по силата на които
същата да продължава да бъде потребител на електроенергия. Изтъква се, че в
процесния период въззиваемата не е била собственик на електроснабдения имот
поради прехвърлянето му на трето лице, следователно не е имала качеството
потребител на електроенергия. Липсата на уведомяване на въззивника за
разпоредителната сделка с имота не съставлявала основание за продължаване
съществуването на облигационната връзка. По изложените съображения е отправено
искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, доколкото е
постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. При постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Преценено по същество, решението е правилно, като въззивният състав споделя
мотивите изложени в обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка
и съществото на спора, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях,
правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, а по конкретно наведените в
сезиращата го жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
Предявени за разглеждане са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основният спорен въпрос по делото, е този за наличието в периода 12.10.2023 г.
- 11.12.2023 г. на валидно облигационно отношение между „Електрохолд продажби“
ЕАД и В. П. Н. по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди за
обект находящ се в с. Г.Б., общ. Перник, с регистрирана партида с клиентски №
300104248072.
2
С Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на
ВКС, представляващо задължителна съдбна практика, е извършено нормативно
тълкуване на разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ). Прието е, че законът
свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови
нужди с качеството на собственик на имота, съответно с това на носител на
ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор
между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия.
Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в ЗЕ,
а начинът, по който е уреден договорът за продажба на електроенергия за битови
нужди, е сходен с този, по който е регламентиран договорът за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди е
регламентирано като произтичащо от договор при държавно регулирани цени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи
условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител
(субектът по чл. 94а ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ).
Легална дефиниция на понятието „битов клиент“ се съдържа в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
като тя се отнася и до правоотношенията, възникнали на основание договор по чл. 97,
ал. 1 ЗЕ. Чрез нея законът свързва качеството длъжник на цената с това на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения
имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“. Същият извод
следва и от разпоредбата на чл. 94а, ал. 4 ЗЕ, съгласно която електрическата енергия,
доставена от краен снабдител на битов краен клиент по цени, определени при
условията на чл. 30а (а това са цените приложими при договор по чл. 97, ал. 1 ЗЕ),
може да се използва само за „собствено крайно потребление“ от съответния битов
краен клиент.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска при това правоотношение
клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. на титуляра
на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот. Доколкото, обаче, твърдения за наличие на
договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди, сключен между
„Електрохолд продажби“ ЕАД и трето лице – ползвател на имота, не са релевирани в
настоящото производство, посочената хипотеза е неотносима, а качеството „битов
клиент“ следва да се определи съобразно това кое лице е било носител на правото на
собственост (респ. титуляр на вещното право на ползване) в периода 12.10.2023 г. -
11.12.2023 г.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 27, том I, рег. № 353, дело № 24 от 2023 г. от 25.01.2008 г. на нотариус М.М., с
район на действие РС – Перник се установява, че още през 2008 г. въззиваемата и
И.П.И. са продали на „Омаия“ ЕООД процесния електроснабден имот. Между
страните по договора изрично е уговорено, че владението върху имота се предава от
продавачите на купувача, чрез пълномощника му М.С.Д., на 25.01.2008 г. От
обстоятелството, че В. Н. е изгубила правото на собственост върху притежаваните от
нея идеални части от правото на собственост върху електроснабдения имот следва, че
не по-късно от 25.01.2008 г. тя е изгубила и качеството си на страна по договора за
продажба на електрическа енергия. В този смисъл неоснователно е становището на
въззивника, че продажбата на имота не е довела до прекратяване на договорното
3
правоотношение между страните. Последното е възникнало на основание ЗЕ и е
обвързано с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото
вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор
между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на
електроенергия в същия имот. След прехвърлянето на собствеността, длъжник по
вземането е новият собственик на имота. Случаят е на законово заместване на страната
в правоотношението по визираната от закона сделка (така решение № 205/28.02.2019 г.
по гр. д. № 439/2018 г., III ГО на ВКС).
Действително в чл. 14, ал. 1, т. 3 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-3/10.03.2023
г. на КЕВР, е предвидено задължение за клиента да уведоми писмено „Електрохолд
продажби“ ЕАД за всяка смяна на собствеността или правото на ползване касаещи
електроснабдения обект в 30-дневен срок от датата на настъпването . Тези общи
условия не са обвързвали страните към датата на прехвърлянето на собствеността
върху процесния имот – 25.01.2008 г., но дори и да се приеме, че е съществувало
идентично задължение за клиента в действалите към онзи момент ОУ, неизпълнението
му би могло да породи единствено отговорност за вреди. Неизпълнение на
задължението за уведомяване на крайния снабдител за прехвърлянето на собствеността
върху електроснабдения имот не квалифицира бившия собственик като длъжник по
вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на
собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на
бившия собственик, а тези на новия.
По изложените аргументи и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, отговорността за разноски следва да бъде
понесена от въззивника. Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 400 лв.
– за адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за реалното
извършване на разхода.
Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение доколкото същото отговаря на действителната правна и
фактическа сложност на делото, а също и на положените от адв. К. усилия за защита
правата на доверителката му. Процесуалният представител на В. Н. е подал отговор на
въззивната жалба, в който детайлно е аргументирал защо смята твърденията на
въззивника за неоснователни, а първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно. Също така адв. К. се е явил в проведеното по въззивното дело ОСЗ.
От посоченото следва извод, той е предприел всички необходими процесуални
действия за защита на интересите на неговата доверителка. Нормата на чл. 36, ал. 1 от
Закона за адвокатурата урежда императивно правото на възнаграждение на адвоката
за неговия труд, включително и при липса на висока правна или фактическа сложност
по делото. По изложените съображения възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. В полза на въззиваемата страна следва
да бъде присъден пълният размер на претендираните разноски, а именно 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 802/07.07.2025 г. постановено по гр. д. №
20251520100241 по описа на Районен съд – Кюстендил, с което са отхвърлени
предявените от „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток плаза, искове за
признаване за установено, че В. П. Н., ЕГН: **********, му дължи следните суми: 1/
331.79 лева - главница за доставена електрическа енергия за периода 12.10.2023 г. -
11.12.2023 г., по открита партида с клиентски № 300104248072, за недвижим имот,
находящ се на адрес: с. Г.Б., общ. Перник, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - 22.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и 2/ 37.75 лева -
законна лихва върху вземането за главница за периода 06.12.2023 г. - 14.10.2024 г.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на В. П.
Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Перник, ул. *** и настоящ адрес: гр.
Кюстендил, ул. ***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) - разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5