Присъда по дело №740/2023 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ
по присъда № 6 от 14.04.2025 година, и допълнителна присъда № 7 от
14.04.2025 г., постановени
по НОХД № 740/2023 година по описа на Ихтиманския районен съд

Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Д. Н.
М. ЕГН ********** от гр. Костенец за това, че на 15.05.2018г. около 14,45 часа в местността
„Герена“, находяща се в землището на село *, община Костенец, област Софийска, се
заканил с убийство на И. О., заявявайки му: „Майка ти ше еба“ и насочвайки пистолет марка
„ТТ“ калибър 7,62мм.със сериен номер * към краката му, стреляйки два пъти в земята, в
близост до краката му, след което опрял пистолета в лявото му слепоочие, и заканата е
възбудила основателен страх у пострадалия от осъществяването й - престъпление по чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК.
При първоначалното разглеждане на делото с присъда по НОХД № 169/2021 г. по
описа на Районен съд-Ихтиман подс. М. е признат за виновен за това, че се заканил с
убийство на И. О., насочвайки пистолет марка „ТТ“ калибър 7,62 мм със сериен номер * към
краката му, стреляйки два пъти в земята, в близост до краката и заканата е могла да възбуди
основателен страх у пострадалия от осъществяването й - престъпление по чл.144, ал. 3, вр.
ал. 1 НК, поради като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години и е оправдан по
обвинението за това, че е опрял пистолета в лявото слепоочие на И. О., както и чрез израза
„Майка ти ше еба“ да е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
С решение по ВНОХД № 698/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд присъдата е
отменена, като делото е върнато за ново разглеждане в Районен съд-Ихтиман.
При новото разглеждане на делото съдът допусна поискано от прокурора изменение
на обстоятелствената част обвинението по реда на чл. 287 НПК, като новото обвинение
срещу подс. М. е за това, че на 15.05.2018 г., около 14,45 ч., в местността „Герена“, находяща
се в землището на с. *, общ. Костенец, се заканил с убийство на И. О., заявявайки му:
„Майка ти ще еба!“, насочвайки пистолет марка „ТТ“, калибър 7,62 мм., със сериен номер *
към краката му, стреляйки веднъж в земята, в близост до краката му и удряйки го по главата,
и заканата е възбудила основателен страх у пострадалия от осъществяването й, което
представлява престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на прокуратурата
като безспорно доказано от събраните доказателства. Сочи се, че основата на
доказателствените изводи по делото следва да бъдат поставени не преките доказателства -
показанията на пострадалия О., изменили се многократно в хода на разследването и на
съдебното следствие, а косвените такива – разпитите на свидетелите Г., В. М., В. О., В. И. и
най-вече на заключението на постановената комплексна съдебно-медицинска и балистична
експертиза, от които несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира се на М. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено
на основание чл. 66 НК за срок от три години.
Частният обвинител и граждански ищец И. О. чрез повереника си адв. Кънчовски,
също поддържа предявеното обвинение, като твърди, че е несъмнено доказано
обстоятелството, че М. се е заканил с убийство спрямо О.. Приет е за съвместно разглеждане
граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 5000 лева, като в съдебните прения се сочи, че тази сума би била справедлИ.
обезщетение за претърпените от пострадалия стрес и негативни емоции.
1

Подсъдимият М. в съдебно заседание отрича вината си и не дава обяснения във
връзка с обвинението.
Защитникът на подсъдимия - адв. И. А., пледира за оправдателна присъда. Сочи, че в
хода на производството не се е доказало извършването на престъплението от обективна и от
субективна страна. Навежда доводи за това, че показанията на пострадалия И. О. са
изключително объркани, непоследователни, нелогични, поднасят различни варианти на
събитията и на хронологията, така че не могат да бъдат достоверен източник на
доказателства. Освен това се изтъква, че при наличието на преки доказателства в основата
на доказателствената съвкупност не биха могли да се поставят производни, каквито са
показанията на останалите разпитани свидетели. Оспорва се основанието за претенцията за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както
и доказателствата по досъдебно производство № 40/2018 г. на ОДМВР-София поотделно и в
тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
И. О. живее в с. * , общ. Костенец. Заедно със своя баща отглежда овци, кози и крави.
Случвало се е да изпуска жИ.тните в засетите ниви край селото.
На 15.05.2018 г. в ранния следобед И. О. пасял жИ.тните си в местността „Герена“ в
землището на село *. Няколко от овцете навлезли в съседни ниви. Това обстоятелство било
възприето от свидетеля Р. А., който се обадил на св. В. И. по прякор *, тъй като го виждал
да обработва нивите. Св. И. след като се обадил на подс. Д. М., отишъл на мястото и
установил, че в действителност имало навлезли жИ.тни в обработвана от него нива. На
мястото дошъл и подс. М., като възникнал конфликт между него и И. О..
По същото време св. К. Г. извършвал ремонтни дейности по фасадата на вила в с. *,
която била на около 500 м разстояние от нивата и чул гърмеж като от пиратка, а когато
погледнал към нивата видял да тича човек заедно със стадо овце, а край нивата е имало
спрели два джипа.
Когато И. О. се прибрал в Стопанския двор на с. *, там бил неговия баща – св.. В. О.,
който възприел, че на сина му му тече кръв от главата и тениската му е била разкъсана. И. О.
споделил с баща си, че е бил ударен от Д. М., който стрелял по него. Св. В. О. отишъл на
нивата, където продължил да пасе стадото до вечерта.
На 16.05.2018 г. И. О. решил да посети ФСМП-Костенец, тъй като му течала кръв от
главата. Тръгнал пеша от с. Костенец, като по пътя срещнал св. В. М., който решил да го
закара с лекия си автомобил до лечебното заведение. По пътя О. споделил с М., че докато
пасял овцете, при него с черен джип дошъл подс. М., общински съветник в гр. Костенец,
слязъл от джипа, нанесъл му побой, стрелял с пистолет в краката му, ударил го с дръжката
на пистолета в тилната област и го напсувал. При пристигането си през ФСМП-Костенец
около 15.30 часа, св. М. направил две снимки с телефона си на кървящата глава на О.. Във
ФСМП – гр. Костенец О. бил прегледан, превързан и му бил издаден амбулаторен лист в
който било отразено, че е констатирана рана на главата около 1,5 см.
На 17.05.2018 г. И. О. подал сигнал в РУ-Костенец и в Районна прокуратура-Ихтиман
за случилото се на 15.05.2018 г., а на 18.05.2018 г. посетил Клиниката по съдебна медицина в
гр. София, където след освидетелстване му е било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 402/2018 г.
Описаната фактическа обстановка е установена от доказателствената съвкупност по
делото, включваща гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. О., В.
И., Р. А., В. О., К. Г., както и писмените доказателства (фиш за спешна медицинска помощ и
съдебномедицинско удостоверение) и писмени доказателствени средства – протоколи за
2

оглед на местопроизшествие, за разпознаване на предмети и за доброволно предаване.
Въпреки събраните по делото значителен обем доказателства, съдът приема че
обвинението остана неизяснено от фактическа страна, като в този случай не може да се
приеме като доказано по несъмнен начин и да обоснове осъдителна присъда.
Доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила,
а във всеки конкретен случай се оценява доказателствената съвкупност, за да се отговори на
въпроса дали обвинението е доказано, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК.
В случая единствените първични, с поначало самостоятелна доказателствена
стойност, материали в подкрепа обвинението са показанията на св. И. О. – пострадал, и на
св. В. И., който се е намирал на нивата в землището на с. *, когато е възникнал конфликтът
между И. О. и Д. М..
При извършената в съдебно заседание проверка на показанията на пострадалия И.
Обреткенов, съдът прие, че те не могат да бъдат кредитирани като източник на
доказателства по делото по отношение на главния факт по делото – извършено ли е
престъплението, за което е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия.
Според съда несъмнено бе установено, че на 15.05.2018 г. И. О. е пасял стадо жИ.тни
в местността „Герена“ на с. *, които са навлезли в засята нива, че на мястото са дошли св. В.
И. и подс. Д. М., че е възникнал конфликт между М. и О., който на следващия ден -
16.05.2018 г. е потърсил медицинска помощ във връзка с кървяща рана на главата си.
Всички останали обстоятелства относно случилото се на 15.05.2018 г. включително
дали и подс. М. е използвал носено от него огнестрелно оръжие, какви думи и действия е
извършил, съответно отправял ли е закана с убийство спрямо О. според настоящия състав
останаха неизяснени, а както е известно остане ли едно обвинение неизяснено от фактическа
страна, то не може да се приеме като доказано по несъмнен начин и да обоснове осъдителна
присъда.
Забавянето на първоначалните действия на органите на МВР, а и на прокурора след
подаването на сигнала от страна на пострадалото лице, обективно са създали предпоставки
за невъзможността за събиране на достоверни доказателства, които да допринесат ефективно
за разкриване на обективната истина по делото. Видно е от материалите по досъдебното
производство, че жалбата от страна на О. е подадена на 17.05.2018 г., като вместо незабавно
да бъдат предприети действия по събиране и проверка на доказателства по делото, е била
извършена е била предварителна проверка, като досъдебното производство е образувано
едва на 18.06.2018 г., а първите процесуално-следствени действия са осъществени в началото
на месец август 2018 г.
Според съда извършеният на 10.08.2018 г. оглед на местопроизшествие е бил
безпредметен – без съмнение почти три месеца след случилото се няма как да бъдат
намерени следи от престъплението, още повече, че засетите ниви са били ожънати.
Единствената процесуална стойност на посоченото процесуално-следствено действие е
възможността от изготвения фотоалбум да се придобие представа за местността, в която са
се развили събитията.
В принципен план основен доказателствен източник относно извършените от страна
на подс. Д. М. думи и действия при срещата му с пострадалия би следвало да са показанията
на И. О.. В настоящия случай обаче тези доказателствени средства следва да бъдат
игнорирани, тъй като протИ.Р.ята в тях са толкова съществени, че поставят под съмнение
тяхната достоверност.
При съпоставката на твърденията на пострадалия за случилото се съдът констатира,
толкова съществени разминавания и несъответствия, че въз основа на тях не може да се
направи категоричен извод за това какво в действителност се е случило на 15.05.2018 г.,
3

когато И. О. е получил телесното си увреждане.
Така в проведения разпит на 25.03.2024 г. О. твърди, че когато пристигнал на мястото
подс. М. започнал да го удря с юмруци в лицето, извадил пистолета си, гръмнал два пъти до
краката му и му казал „Клякай долу, майка ти ще еба“, след което го ударил с дръжката в
задната тилна част на главата и едновременно с това произвел изстрел.
Тази версия на О. е опровергана както от показанията на св. Г., който е чул единичен
пукот, така и от представените фиш за спешна медицинска помощ и медицинско
свидетелство, съгласно което при прегледа в ЦСМП –Костенец на 17.05.2018 г., а и при
освидетелстването му на 18.05.2019 г. на О. не са били констатирани други увреждания
освен разкъсно-контузната рана в дясната тилно-теменна област на главата, т.е. няма следи
от нанесен побой на пострадалия.
При повторния разпит на 07.04.2025 г. И. О. твърди, че когато М. дошъл на нивата
започнал да го псува, след което му казал да клекне и го ударил по главата с дръжката на
пистолета, който изгърмял, а други удари спрямо него не е имало. И тази версия на
пострадалия не е убедителна, доколкото от заключението на комплексната съдебно-
медицинска и балистична експертиза бе установено, че не е възможно да се произведе
изстрел в следствие на удар с приклада на пистолет ТТ, калибър 7,62. Според съда с тази
изложена версия на случилото се О. цели да напасне разказа си с твърденията на св. Г. за
дочут единичен изстрел.
За недостоверността на показанията на св. И. О. съдът отчете и други детайли в
изложението му, които поставят под съмнение неговата добросъвестност – напр. той твърди,
че е пасял единствено овце, а св. Р. А. и св. В. О., че в стадото е имало и крави; твърди, че
живее заедно с баща си в с. *, а св. В. О. – че живее отделно в гр. Костенец; твърди, че е
посетил на 15.05.2018 г. вечерта ЦСПМ-Костенец, без да има каквито и да е данни за това -
напълно недостоверно е при посещение в център за спешна медицинска помощ с кървяща
рана на главата, и при извършена обработка на раната, посещението да не бъде вписано в
медицинския журнал.
Останалите събрани доказателствени материали по никакъв начин не могат да
спомогнат за изясняване на фактическата обстановка.
На първо място, заключението на първоначалната комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, което подкрепя показанията на И. О. относно психичното
състояние на свидетеля, се основава на неговите твърдения и поради това няма
самостоятелна доказателствена стойност относно извършеното деяние .
Нещо повече - от заключението на допуснатата повторна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установи, че И. О. макар и да
притежава свидетелска годност, е възможно при разказа на случилото се да бъде със
заблуди и възприятията му да са изкривени в емоционален план. При разпита си в съдебно
заседание след извършената беседа с пострадалия вещите лица уточняват, че И. О. е
изключително сензитивно мнителна личност, като в детайли и хронологично не е годен да
даде показания.
На второ място, проведеното на досъдебното производство разпознаване на предмети
(огнестрелни оръжия) с участието на св. И. О. е реализирано при спазване на предвидените
в НПК процесуални правила, уредени в разпоредбата на чл.169 и сл. НПК, поради което от
юридическа гледна точка не са налице допуснати формални нарушения на правилата.
Предвид установената недостоверност и непоследователност в показанията на св. О. и
предвид обстоятелството, че разпознаването е осъществено почти три месеца след
случилото се, съдът приема, че посоченото процесуално-следствено действие не е в
състояние да запълни доказателствените празноти относно средството, което е използвано,
за да се осъществи евентуалната закана с убийство.
4

Единствените факти, установени от показанията на пострадалия, които са проверени
и подкрепени и от други доказателства и доказателствени средства, са нанесеното му
телесно увреждане в областта на главата, констатирано при посещението му на 16.05.2018 г.
във ФСМП-Костенец. В тази си част твърденията на И. О. са подкрепени и от показанията
на св. В. О., който е възприел раната на главата на сина си и и обективно установените в от
съдебния лекар при освидетелстването му на 18.05.2018 г. (л.78 ДП) наранявания. Въз
основа на съдебно-медицинската експертиза (л.88-91 ДП) категорично се установи, че
увреждането има травматичен характер, изразява се в разксъсно-контузна рана на дясната
теменно-тилна област и е причинило на пострадалия разстройство на здравето, което има
кратковременен характер и не е създало опасност за жИ.та му, като би могло да бъде
причинено по начина, описан от пострадалия.
Констатираните от съда особено съществени протИ.Р.я относно основните факти на
случилото се на нивата в землището на с. * поставят под съмнение достоверността на
показанията на пострадалия като първичен доказателствен източник по отношение на
главния факт – какви думи и действия са били осъществени от подсъдимия Д. М. - стрелял
ли е със законното си оръжие и удрял ли го е в областта на задната част на главата, така че
по този начин да се е заканил с убийството спрямо И. О..
Второто първично доказателствено средство - показанията на св. В. И., може да бъде
ценено частично като достоверен източник на доказателства. Той потвърждава, че е работел
нивите край с. *, по поръчение на подс. М., както и че на 15.05.2018 г. св. Р. А. му се е
обадил, зае да сподели, че в тях са навлезли овци и крави. Нещо повече – св. И.
потвърждава, че е позвънил на М., който му възложил да провери случващото се. Отишъл на
мястото и възприел, че И. О. пасял овце и крави, които били навлезли в засетите ниви. В
тази част показанията на свидетеля са логични и последователни и са подкрепени от други
доказателствени средства – показанията на св. Р. А.. В останалата си част показанията на св.
В. И., в която той отрича, че М. е идвал на мястото, не се кредитират от съда, тъй като
свидетелят има някакви лични или служебни отношения с подсъдимия (които впрочем не са
установени по делото), след като го е уведомил за увредените посеви, и цели единствено да
подкрепи защитната версия на М.. Освен това св. Г. е възприел наличието на два джипа в
нивата, т.е. по косвен път се установява, че в действителност М. също е дошъл на мястото.
Извън показанията на св. Г., (който е чул пукот докато работел по фасадата на съща в
с. * на 15.05.2018 г. и го е възприел като от хвърлена пиратка, след което видял как един
човек на разстояние 300-400 метра бяга с овцете си, както и че е имало и два спрели джипа
в нивата, а вечерта при него дошъл мъж, който го е попитал дали е чул изстрели) и св. Р. А.
(който е възприел, че жИ.тните на О. са навлезли в обработвана от св. В. И. нива и му е
позвънил, за да съобщи това обстоятелство), които са косвен доказателствен източник за
случилото се, останалите свидетелски показания (на св. В. О. и на св. В. М.) установяват
производни доказателства, защото възпроизвеждат казаното им от пострадалия. Макар и да
този вид доказателства да са принципно недопустими, тъй като първичният източник е
достъпен, след като този доказателствен източник е недостоверен поради изключително
сериозното вътрешно протИ.Р.е, то тези доказателства следва да бъдат обсъдени.
От една страна, В. О. твърди, че синът му е споделил, че е бил бит от Д. М., който е
стрелял както в краката му, така и след като го е ударил с дръжката на пистолета по главата,
каквато е първоначалната версия на пострадалия. Както бе посочено св. Г., който впрочем е
непълно незаинтересуван свидетел и чиито показания съдът счита за достоверни, е възприел
само един изстрел (според свидетеля „пукот“), след което как мъж тича пред полето, заедно
със стадото без да може да го идентифицира.
От друга страна, показанията на св. В. М. както в хода на съдебното следствие, така и
прочетените със съгласието на страните по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, също не допринасят
за изясняване на фактологията по случая. Свидетелят твърди, че е видял как на 16.05.2018 г.
5

И. О. върви пеша по платното и възприел, че тениската му е цялата в кръв, поради което и
предложил да го закара до Костенец, по пътя О. му развил първоначалната си версия - че Д.
М. го е нападнал докато пасял стадото си, бил го с юмруци в главата, след което извадил
пистолет, с който стрелял два пъти в краката му, О. клекнал, след което М. го е ударил с
дръжката на пистолета в главата и пак произвел изстрел, която версия както бе посочено по-
горе е опровергана от останалите събрани по делото доказателства – твърденията на св. Г. за
единичен изстрел и липсата на други увреждания на пострадалия извън разкъсно-контузната
рана на главата.
Показанията на св. Д. *, която е работела към 2018 г. като експерт „Екология и селско
стопанство“ в общинска администрация Костенец, също не могат да допринесат за
запълването на доказателствените непълноти, доколкото от изисканата по делото
административнонаказателна преписка се установява, че по жалбата във връзка с повредени
посеви, е работено напълно формално, без да бъде изяснено случилото се. Сигналът е
подаден от * Н. М., управител на „Еко-клуб Еледжик“, като при проверката нито е
установяван собственикът или ползвателят на имота, нито са били изискани писмени
обяснения от посочения за нарушител или от подалия сигнала, а е изготвен констативен
протокол от 01.06.2018 г., в който е отразено, че при извършен оглед на посев от пшеница,
находящ се в местността „Гробищата“ в землището на с. * е установено в югоизточната част
на посева има следи от дребни и едри преживни жИ.тни и следи от отъпкване и опасване на
посева. Въз основа на твърденията на св. Р. А. спрямо И. О. е съставен акт за установяване
на административно нарушение № 16/04.06.2018 г., а впоследствие е издадено наказателно
постановление № 104/25.06.2018 г., с което Кмета на община Костенец му е наложил в
административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева.за това, че на 15.05.2018 г. е
допуснал стадо от овце, крави и кози да преминат през югоизточната част на нива, засята с
пшеница. В хода на административнонаказателното производство не е установена каквато и
да е връзка между подс. Д. М. и увредените посеви.
От твърденията на св. * се установява, че в общината са постъпвали жалби срещу И.
О. за това, че жИ.тните му нанасят вреди на посевите и че е съставила акт за установяване
на административно нарушение спрямо него по Закона за опазване на селскостопанското
имущество. Според свидетелката при извършения оглед във от комисия било установено, че
има следи от жИ.тни в засятата нива. Свидетел по съставяне на акта, било лицето, което е
подало първоначалния сигнал – Р. А., а И. О. е отрекъл да е изпускал жИ.тните, като не е
споделил с представителите на общинската администрация за възникналия на 15.05.2018 г.
инцидент.
Съгласно първоначалната съдебно-медицинска експертиза констатираната разкъсно-
контузна прана в дясната теменно-тилна област на главата е причинила на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Според вещото лице увреждането е
получено от действието на твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност и
може да се реализира по начин, описан от пострадалия. При разпита си в съдебно заседание
вещото лице пояснява, че всякакъв тъпоръбест предмет би могъл да причини констатираната
на О. рана, а ново кървене след 24 часа може да се предизвика от механичен контакт в
областта, но не и самоволно.
От изготвената справка от служба КОС при РУ на МВР-Костенец се установява, че
подс. Д. М. е притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие, като на 10.08.2018 г. той доброволно е предал пистолет, марка „ТТ“, калибър 7,62
със сериен № * и револвер „Смит и Уесън“, калибър 757 Магнум, със сериен № CDР819966-
5.
Според заключението на изготвената в хода на додъбентото производство съдебно-
балистична експертиза, което бе прието от съда, и двете огнестрелни оръжия са годни за
употреба по предназначение, като с тях е произвеждан изстрел след последното им
6

почистване.
От заключението на допуснатата от съда комплексна съдебно-балистична и
медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че констатираната и
отразена в медицинската документация разкъсно-контузна рана е причинена от удар с или
върху твърд ръбест предмет, при което кожата се е разкъсала в момента на удара следствие
на притискането й между травмиращия предмет и подлежащата костна подложка. Според
вещото лице- съдебен лекар обилно кървене след 24 часа може да възникне, ако раната е
отворена по механичен път. В заключението е отразено, че не е възможно да се произведе
изстрел вследствие на удар с приклада на пистолет ТТ, калибър 7,62 При разпита в съдебно
заседание вещото лице Д. уточнява, че е възможно да се възпроизведе изстрел при удар с
приклада само ако пръстът е на спусъка и не е спуснат предпазителят.
Съгласно заключението на извършената в хода на досъдебното производство ДНК
експертиза по пистолета марка „ТТ“, калибър 7,62 със сериен № * не се е намерил клетъчен
материал от И. О..
В хода на съдебното следствие не бяха събрани други доказателства, които пряко или
по косвен път да установят конкретните думи и действия, осъществени от Д. М., поради
което и при наличната доказателствена съвкупност настоящият състав прие, че не може да
бъде направен еднозначен извод за това, че Д. М. е извършил престъплението по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК, за което му е било повдигнато обвинение.
Подсъдимият Д. Н. М. ЕГН ********** е роден на 03.02.1957 г. в град Костенец,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, председател на УС на ЛРС
„Сокол“ град Костенец.
От справката му за съдимост се установява, че той е неосъждан, а съгласно справката
за криминална проявеност не е регистриран за извършени протИ.обществени прояви.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът призна подс. М. за невиновен за извършване на престъплението по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК, тъй като прие, че не бе доказано че той изрекъл думи или извършил
действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като закана с убийство спрямо И. О..
Престъплението закана за убийство е квалифициран състав на престъплението закана,
което с оглед систематичното му място в раздел V - "Принуда" от Наказателния кодекс е с
непосредствен обект на защита не жИ.тът на гражданите, а личната им свобода. С
извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК, за
осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха.
За съставомерността на деянието като престъпление по чл. 144, ал. 3 НК не е
необходимо думите или действията, с които е осъществено заплашването действително да са
възбудили основателен страх у пострадалия, а само да са били от Т.а естество, че да могат да
възбудят. Едновременно с това обаче, критерият за обективната съставомерност на
престъплението не може да се основана на субективни, свързани с индивидуални особености
на пострадалия възприятия.
Предметът на доказване на заканата с убийство е очертана от самия престъпен състав
на чл. 144 НК, а именно конкретните думи или действия, осъществени от привлеченото към
наказателна отговорност лице, които да са могли да възбудят основателен страх у
7

пострадалия.
Съдът прие, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не може да бъде
направен еднозначен извод, че подсъдимият е извършвал конкретни действия, които
обективно да са насочени към осъществяване на подобна закана и поради това да са от
естеството да възбудят у пострадалия основателен страх от осъществяването й.
Когато дадено деяние може да се докаже единствено със свидетелски показания,
които обаче се намират в непреодолимо протИ.Р.е, и същевременно липсва възможност за
събиране на други доказателства, не е възможен друг изход от делото освен подсъдимият да
се признае за невинен.
В хода на настоящото производство непоследователните, вътрешно протИ.Р.ви и
нелогични твърдения на пострадалия не спомогнаха да бъде извлечена еднозначна
фактическа обстановка, при която е осъществена срещата между И. О. и Д. М., респ. какви
са били действията на последния, така че същите да сочат на протИ.правно поведение, което
да може да бъде квалифицирано като закана с убийство. Празнотите, несъответствията и
разминаванията в този доказателствен източник налагат съда да борави с предположения.
Известно е, че присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и
колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и
участието на извършителя в него. Съдът може да постанови осъдителна присъда само и
единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана в съответствие с изискванията
на чл. 303 НПК. Изискването за доказването на обвинението по несъмнен начин е гаранция
за реализиране на процесуалните права на подсъдимия, произтичащи от презумпцията за
невиновност, изрично прогласена в чл. 16 НПК.
Няма спор и че е недопустимо липсата на доказателства да се тълкува като косвено
обвинително доказателство срещу подсъдимия. Ако отсъстват обективни фактически данни
относно фактите на деянието, които да разкрият авторството му, спецификата и механизма
на осъществяването му, празнотите не могат да бъдат запълвани с недопустими за
наказателния процес предположения.
В случая макар и да съществуват данни за това, че подс. Д. М. се е намирал в
местността „Герена“ на с *“ на 15.05.2018 г., когато пострадвалият И. О. е изпуснал стадото
си да навлезе в обработваеми ниви, събраните по делото доказателства не установяват по
несъмнен начин конкретните действия осъществени от М., така че същите биха могли да
бъдат квалифицирани като закана с убийство.
Затова и съдът оправда изцяло подс. М. по повдигнатото обвинение – за това, че на
15.05.2018 г. в местността „Герена“ в землището на с. *, се заканил с убийство на И. О.,
заявявайки му: „Майка ти ще еба!“, насочвайки пистолет марка „ТТ“, калибър 7,62 мм., със
сериен номер * към краката му, стреляйки веднъж в земята, в близост до краката му и
удряйки го по главата – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Съдът намира за уместно да отбележи е доколкото заканата по чл. 144 НК единствено
застрашава от увреждане личността на заплашения, тя не бива да се смесва с опита за
убийство или с прякото увреждане на личността на заплашения, каквото именно в случая се
установява (причиняването на увреждане, имащо характера на лека телесна повреда на
пострадалия), но съдът не би могъл да излезе извън рамките на поддържаното от
прокуратурата и частния обвинител обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК и РАЗНОСКИТЕ:
За да се ангажира отговорността за непозволено увреждане за причинени вреди,
следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД, които са: протИ.правно поведение; вреда, причинена на пострадалия; причинна
връзка между поведението и вредата и вина. Доколкото съдът намери повдигнатото
8

обвинение за недоказано, то не е доказан и основният елемент на непозволеното увреждане
– протИ.правното поведение, поради което и отхвърли приетия за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от пострадалия за обезщетяване на причинените с деянието
неимуществени вреди за сумата от 5000 лева.
Предвид изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК
разноските остават за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й./
9

Номер на акта:	6
Дата:	14 април 2025 г.
Съдия:	Радослава Маринова Йорданова

Дело:	20231840200740
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 септември 2023 г.

Присъда по дело №740/2023 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите