РЕШЕНИЕ
№ 81 25.09.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение
На пети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
Секретар: Лена Димитрова
Прокурор: Елгина Чалъмова
като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев
ВНОХД № 298 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивното производство е образувано по
жалба от подсъдимия Д.К.В., ЕГН **********, чрез неговия защитник - адв.
Веселина Василева от АК - Бургас, срещу присъда № 8/07.02.2020 г., постановена
по НОХД № 1424/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър.
С посочената първоинстанционна
присъда подсъдимият Д.К.В. е бил признат за виновен в това, че на 25.05.2019 г., около 02.30 ч. в гр. Несебър,
обл. Бургас, ул. „***”, без
надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 16, чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВН) и чл. 1 и сл. от Наредба за условия и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗКВНП държал
в себе си (в заден джоб на дънков панталон), високорискови наркотични вещества
по смисъла на чл. 3, ал. 5, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. Приложение № 1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, “Списък 1
- растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”, съгласно Приложение № 1, кокаин с различно процентно
отношение с общо нетно тегло 9,796 грама (девет грама седемстотин деветдесет и
шест милиграма), със съдържание на активния наркотично действащ компонент
кокаин, установено чрез Протокол № 358 за физико-химическа експертиза от 03.06.2019 г. на
БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, възлизащи на
обща стойност в размер на 1 567,36 лв (хиляда
петстотин шестдесет и седем лева тридесет и шест стотинки), съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г., както следва: кокаин с нетно тегло 4,892
грама (четири грама осемстотин деветдесет и два милиграма), със
съдържание на активния наркотично действащ компонент кокаин - 51,30% (петдесет
и едно цяло и тридесет процента), възлизащ на стойност 782.72 лв (седемстотин
осемдесет и два лева седемдесет и две стотинки), съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г.; кокаин с нетно тегло 4,904 грама (четири грама деветстотин
и четири милиграма), със съдържание на активния наркотично действащ компонент
кокаин - 56,30% (петдесет и шест цяло и тридесет стотни процента), възлизащ на
стойност 784.64 лв (седемстотин осемдесет и четири лева шестдесет и четири
стотинки), съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., поради което и
на основание чл. 354а, ал. 3, алтернатива 2-ра, т. 1, предл, първо, вр. чл. 55.
ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за
срок от четири месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС, като на основание чл. 55,
ал. 3 от НК не е било наложено предвиденото в условията на кумулативност
наказание глоба от 2000 лева до 10 000 лева.
Със същата присъда на основание
чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение определеното на Д.В. едно общо
наказание по НОХД № 2707/2017 г. по
описа на Специализирания
наказателен съд, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което да
изтърпи отделно при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в” от ЗИНЗС.
С присъдата в тежест на
подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е
произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.
С жалбата се излагат аргументи
за наличие на основания деянието на подсъдимия да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и се прави искане за изменение на
присъдата на първата инстанция, като деянието на подсъдимия В. се
преквалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция защитникът на подсъдимия - адв. Веселина Василева от БАК поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираното със същата
искане. Моли настоящия съдебен състав да даде последен шанс на подзащитния й,
предвид младата му възраст, перфектните характеристични данни, семейното му положение, като
преквалифицира деянието му като престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК и му наложи глоба в максимален размер, и
съответно отмени произнасянето по смисъла на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в
изпълнение на предходната присъда.
Подсъдимият Д.В. се
присъединява към становището на защитника си. Демонстрира критичност към
извършеното, изразява съжаление и дава обещание, че ще се въздържа за в бъдеще
от противоправни действия.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата. Счита
съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за
справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.
Бургаският окръжен съд, след
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от
основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но
разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния
съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон.
Подсъдимият Д.В. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. При спазване на предпоставките,
регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал
на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.К.В. е роден на ***
г. в гр. ***, живее на
постоянния си и настоящ адрес ***, с *** образование, ***, работи като ***. Осъждан е за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. второ
и предл. десето, вр. с ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На 24 срещу 25 май 2019 г. на
територията на ОДМВР - Бургас била проведена специализирана полицейска операция
за противодействие на разпространението на наркотични вещества. Около 02:30
часа на 25.05.2019 г. в гр.Несебър, старата част, полицейските служители в
ОДМВР - Бургас Н. А. и С. Б. забелязали мъж със съмнително
поведение, облечен с дънки и бяла блуза, който
вървял по ул. „Месамбрия“. Двамата свидетели решили да извършат проверка и
установили самоличността на лицето - подсъдимият Д.В.. На отправения му въпрос
дали носи в себе си забранени за притежание вещи и предмети, подсъдимият
отговорил, че в задния ляв джоб на дънките си носи около 10 грама кокаин и
желае да ги предаде доброволно. Полицейските служители пристъпили към
задържането му, като за целта му сложили белезници. Заедно с него било
задържано и лицето М. П. Ж., който в този момент се
намесил и се опитал да осуети задържането на подс. В.. Двамата били отведени в
сградата на РУ - Несебър, където подсъдимият предал с протокол за доброволно
предаване от 25.05.2019 г. на Д. М. А. - инспектор “Криминална
полиция”, полиетиленов плик, съдържащ два броя полиетиленови пликчета с бяло
прахообразно вещество.
При направен полеви наркотест,
обективиран в протокол за оглед на веществени доказателства от 25.05.2019 г. и
приложен към него фотоалбум, било установено, че доброволно предаденият от подс. В. полиетиленов плик, съдържащ два броя полиетиленови пликчета с
бяло прахообразно вещество, реагира на наркотичното вещество кокаин (л. 12-13 и
23-24 от ДП).
Видът, количеството и
качеството на съдържащото се в предаденото бяло прахообразно вещество са установени
при извършената химическа експертиза, документирана с Протокол № 358/03.06.2019
г. (л. 15-16 от ДП). В същия е посочено, че се касае за кокаин с нетно тегло в
обект 1/1 - 4.892 грама и съдържание на активно вещество 51.30%, а в обект 1/2
- нетно тегло 4.904 грама и съдържание на активно вещество 56.30%. Общата
стойност на инкриминираното наркотично вещество, изчислена съобразно нормите на
Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на 1 567.36 лева.
На основание чл. 91 от ЗКНВП,
останалата неизразходвана, след извършеното химическо изследване, част от
наркотичното вещество - предмет на престъплението, е предадена за съхранение на
Централно митническо управление - София с писмо peг. № 304000- 6780/14.06.2019
г. и приемо-предавателен протокол (л. 51-52 от ДП).
Тази фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия В. самопризнание при
проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в
производството пред първоинстанционния съд, както и от доказателствата, събрани
в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите Н. А. и С. Б., в писмените доказателствени средства
и писмени доказателства – протокол за оглед на веществени доказателства от
25.05.2019 г., протокол за доброволно предаване от 25.05.2019 г., справка за
съдимост на подс. В., както и от експертното заключение на извършената по
делото химическа експертиза – протокол № 358/03.06.2019 г. на БНТЛ при ОД на
МВР - Бургас. В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК
първостепенният съд не е събирал доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а ги е приел за категорично установени на база
направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепящо се от посочените по-горе
доказателствени източници, събрани на досъдебното производство.
Първостепенният съд е стигнал
до законосъобразен правен извод, че подс. Д.В. е осъществил от обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1,
предл. първо от НК. На установените по делото дата, час и място, подсъдимият е
упражнявал фактическа власт върху високорисково наркотично вещество, предмет на
настоящото производство, като е държал в себе си кокаин с общо нетно тегло
9.796 грама, с различно съдържание на активното вещество, на обща стойност 1
567.36 лева, без да е притежавал предвиденото в ЗКНВП разрешително.
Правилен е и изводът, че от
субективна страна подс. В. е извършил деянието виновно, при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, обективиран в действията му.
Същият е знаел, че държи високорисково наркотично вещество, без да притежава
необходимото и задължително по закон разрешение, поради което безспорно е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.
Възприетите от
първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящата инстанция намира
за правилни.
Неоснователно е възражението,
направено от защитата на подсъдимия за неправилно приложение на материалния
закон. Въз основа на установените по делото факти, материалният закон е
приложен точно с квалификацията на деянието като държане на високорискови
наркотични вещества. Налице са всички съставомерни елементи от състава на това
престъпление. Извършеното от подсъдимия В. не представлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК, поради което не са налице основания за
преквалифициране на деянието му по чл. 354а, ал. 5 от НК. Съображения та за
това са следните:
Съгласно чл. 93. т. 9 НК, едно
деяние представлява маловажен случай, когато обществената му опасност е
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с
оглед установения размер на вредните последици, както и с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства. Във всеки конкретен случай следва да се преценяват
комплексно всички обстоятелства, свързани с начина на извършване на деянието, вида,
количеството и стойността на наркотичното вещество, липсата или незначителните
вредни последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност на деянието.
Първоинстанциониият съд е
приложил този критерий към процесното деяние и след анализ на фактите за вида
на наркотичното вещество, кокаин, което се преценя като по-укоримо за държане и
употреба, с оглед последиците за здравето на лицата, които го употребяват, в
сравнение с други видове високорискови наркотични вещества, правилно е намерил,
че не се касае за деяние, което да попада в рамките на квалификацията по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Престъпленията, регламентирани
в чл. 354а от НК, имащи за предмет рискови и високорискови наркотични вещества,
са считани като такива със завишена степен на обществена опасност с оглед
обекта на защита – обществените отношения, свързани с общественото здраве,
както и с оглед нарастващия брой на тези деяния, от които потърпевши се оказват
предимно подрастващите и младите хора, които обстоятелства законодателно са
отчетени с предвидените за тези престъпления санкции. В настоящия случай,
предмет на престъплението е кокаин, което е високорисково наркотично вещество по смисъла
на чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. Приложение № 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични „Списък
I-растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
няма легална употреба, пазар и производство и подлежи на контрол (забрана),
съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Изхождайки от обективните параметри на
инкриминираната деятелност, важно е да се посочи, че държаното от подсъдимия
наркотично вещество е с установено нетно тегло 9.796 грама, с висока чистота на
активното вещество – 51.30% и 56.30%, на стойност над две минимални работни заплати
към момента на извършване на деянието, който количествен белег на деянието го
характеризира като такова с по-висока степен на обществена опасност.
Оценявайки данните,
характеризиращи личността на подсъдимия, в аспекта на претендираното от
защитата приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, съдът намери,
че същите макар да представят дееца положително, не дават основание за
преквалификация на извършеното от него деяние като маловажен случай.
Подсъдимият В. е млад човек, трудово ангажиран, с много добри характеристични
данни и високи спортни постижения. Вярно е, че подсъдимият доброволно е
предал наркотичното вещество, като по този начин е съдействал
на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. В същото
време обаче, инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане за участие в организирана престъпна група, създадена с
користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, както и за
престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК. Тези обстоятелства според въззивния съд не
дават основание за определяне на извършеното като маловажен случай, но са от значение
при отмерване на наказанието.
Съвкупната преценка на всички
тези обстоятелства не дава основание да се приеме, че коментираното деяние съществено
се различава от
другите престъпления по чл.354а, ал. 3 от НК и разкрива несравнимо по-ниска
степен на обществена опасност от тях.
Съобразявайки горното, липсват основания за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 НК, каквато претенция е заявена в
жалбата и поддържана в съдебно заседание.
В изводите си относно вида и
размера на наказанието, което подсъдимият следва да понесе за извършеното
престъпление, първоинстанционният съд е отчел тежестта на деянието,
количествените и качествените параметри на наркотичното вещество, обществената
опасност на личността, изхождайки от младата възраст, трудовата ангажираност,
много добрите характеристични данни и отличните спортни постижения, както и
оказаното съдействие в разкриване на обективната истина. Всички те, наред с
изразеното от подсъдимия съжаление и демонстрирано разкаяние, указващо на
осъзната противоправност на стореното и добросъвестното процесуално поведение в
хода на наказателно производство са съобразени от съда при индивидуализация на
наказанието, което е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под
предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода, а именно
четири месеца лишаване от свобода.
Относно кумулативно
предвиденото наказание глоба, правилно районният съд се е възползвал от
възможността на чл. 55, ал. 3 от НК и не е наложил по-лекото наказание.
Така отмерена санкцията е
справедлива и напълно съответна на обществената опасност на деянието и на
дееца. Същата е достатъчна да мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да
прсосмисли отношението си към правните норми, регламентиращи контрола върху
наркотичните вещества и забраната за тяхното държане и да коригира за в бъдеще
поведението си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
Законосъобразно районният съд е
приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, с оглед извършване на инкриминираното
деяние в изпитателния срок, в който е било отложено изтърпяването на наложеното
на подсъдимия В. общо наказание лишаване от свобода за срок от две години по
НОХД № 2707/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд. Това наказание
подсъдимият следва да изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
С атакуваната присъда
първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за изпълнението на наложените
наказания лишаване от свобода, като е постановил, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в“ от ЗИНЗС, да се изтърпят от подсъдимия при първоначален строг режим.
Независимо, че случаят, с оглед срока на наложеното наказание лишаване от
свобода, попада в хипотезата на цитираната разпоредба, районният съд не е
анализирал степента на обществена опасност на осъдения в контекста на
възможността по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно посочената разпоредба, съдът
може да определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода и в случаите по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, когато осъденият не е
с висока степен на обществена опасност.
В конкретния случай, настоящият
въззивен състав счита, че макар подс. В. да е предходно осъждан, то той не е
личност с висока степен на обществена опасност. Обсъдените по-горе многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, обусловили прилагането на чл. 55 от НК,
имат отношение и към първоначалния режим за изтърпяване на двете наказания
лишаване от свобода. С оглед на обстоятелството, че до момента подс. В. не е
изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода и като отчете положителните
характеристични данни, постигнатите множество спортни успехи, факта, че към
момента на постановяване на атакуваната присъда същият е бил трудово ангажиран,
както и семейното му положение (майка, която не работи, тъй като се грижи за
болния му баща и сестра - студентка), настоящият съдебен състав приема, че
същият не се характеризира с висока степен на обществена опасност, която да
оправдава определяне на строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Това налага изменение на присъдата в частта относно определения
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца и приведеното в изпълнение общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години по НОХД № 2707/2017 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, като на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС се
определи първоначален общ режим за изтърпяване.
Правилно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 от НК, съдът е постановил отнемане в полза на
държавата на предмета на престъплението.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно първостепенният съд е ангажирал отговорността му
за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 8/07.02.2020 г.,
постановена по НОХД № 1424/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър, в частта относно определения на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ,,в“ от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца и
приведеното в изпълнение общо наказание лишаване от свобода за срок от две
години, наложено по НОХД № 2707/2017 г. по описа на Специализирания наказателен
съд, като на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС определя първоначален общ режим за изтърпяване на посочените наказания.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати писмено съобщение
на страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.