Р Е Ш Е Н И Е
№ 733
гр. Пловдив,
20. 04. 2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К. Р. и с участието на
прокурора Б. Л. като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 395 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от директора на Д“Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, чрез юрисконсулт
Атанасов, против решение № 2404/23.12.2022 г. по АНД № 5284/2022 г. по описа на
ПРС.
Твърди се незаконосъобразност на
обжалваното решение поради противоречие със закона – касационно основание по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63 в
от ЗАНН.
Според касатора,
ПРС погрешно констатира допуснати СПН, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
Касаторът обосновава
тезата си, че е налице ясно описание на конкретните обстоятелства относно
реализираните обороти и размерът на следващия се вследствие на закъснялата
регистрация данък, които са вписани в протокол, с който са оформени
констатациите от приключилата проверка във връзка с регистрацията по ДДС, който
протокол е връчен на жалбоподателя и описан
като доказателство към НП.
Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на отмененото с него НП.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП и за двете
инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
другата страна в случай на отхвърляне на касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Постъпило е писмено становище с
изложени доводи в подкрепа на заявената теза.
Ответникът по касационната жалба в
отговора по нея и в представено писмено становище заема тезата за
неоснователност на касационната жалба.
Претендират се разноски.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен
интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил
сезиран с жалба против Наказателно постановление /НП/ № 612071-F617368 от
19.11.2021 г. на Директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив, с което на Н.А.К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 2140,82 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС
и чл.86, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл.102, ал.3,
т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4
и ал.6, т.1 от ЗДДС.
За да го отмени,
районният съд е приел, че в АУАН и в НП липсва каквато и да е конкретизация и
индивидуализация на отделните доставки, извършени в рамките на процесния данъчен период, което препятства проверката на
законосъобразността на контролирания правораздавателен акт и засяга правото на
защита на санкционираното лице. Оттук, прието е наличието на съществени
процесуални нарушения, които са основание за отмяна на НП.
Решението е
правилно.
Видно от
оспорваното НП е, че в обстоятелствената му част се посочва, че през периода
01.01.2018 г. -30.11.2018 г. лицето реализирало
облагаем оборот над 50 хил. лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС в срок до 07.12.2018 г. Как се обосновава тази констатация за
преминаване на облагаемия оборот над 50 хил. лв. не е посочено, нито са
представени по административнонаказателната преписка
доказателства за това. Тоест, констатацията в НП не е скрепена с конкретни
факти.
По –нататък в НП се
посочва, че за периода от изтичане на срока за издаване на акта за регистрация
по ЗДДС, до отпадане на основанието за регистрация, лицето следвало да
начислява ДДС за извършените облагаеми доставки. И така, за периода 01.01.2020 г. -31.01.2020 г. не бил начислен ДДС в размер на 2140,82
лв. по облагаеми доставки на обща стойност 12844,93 лв., описани в Приложение №
1, неразделна част от АУАН. В посоченото приложение обаче няма описана нито
една конкретна доставка по вид и размер, а е посочен само общия размер на твърдяните доставки за процесния
месец януари. Следва да се отбележи, че търсената конкретика
относно облагаемите доставки за процесния месец януари
2020 г. не се установява и от приложения по преписката протокол от 27.04.2021
г. Така, отново е налице едно твърдение без конкретни факти, на които то да се
основава. Затова и правилно е прието несъответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Според тях в акта и в наказателното постановление следва да се посочат
конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна
норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В
случая няма нито един конкретен факт. Тази непълнота води до необоснованост и
на определения размер на наказанието, доколкото същия е в зависимост от размера
на неначисления данък.
Мотивира се още в
НП, че ако лицето било регистрирано по ЗДДС, следвало да начисли ДДС, като в
срок до 31.01.2020 г. състави обобщен отчет по чл. 119 от ЗДДС,
и като посочи този отчет в дневника си за продажби и в справката декларация,
които следвало да подаде в ТД на НАП в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно до 14.02.2020 г. Последно изброените
обстоятелства внасят една неяснота относно вида на нарушението. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, каквато е дадената правна квалификация на вмененото
нарушение, начисляването на ДДС включва кумулативно наличието на три елемента
от фактическия състав: издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен
на отделен ред; включване на размера на данъка в справка-декларация при определяне
на резултата за съответния данъчен период и посочване на данъчния документ в
дневника за продажбите. Нито съставянето на обобщен отчет, нито подаването на
справка-декларация са елементи от фактическия състав на процесното
нарушение.
С оглед на изложеното
и само на това основание НП подлежи на отмяна и правилно е било отменено.
Съдът не се
произнася по останалите възражения, доколкото те няма да наложат друг резултат
при решаването на правния спор.
Обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
правния спор в полза на процесуалния представител на ответника по касационната
жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, които съгласно
разпоредбите на Раздел IV от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 18, ал. 2,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2, са в размер на 514 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
2404/23.12.2022 г. по АНД № 5284/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на адвокат Я.В.К. сумата от 514 лева
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: