№ 78
гр. Нови пазар, 31.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело №
20243620100471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК.
Депозирана е искова молба, с която е предявен от Е. М. / Е.Ю.С./, С. А. , В. Х., Ш. Й.,
О. Й. и К. Й., живущи в Република Т., чрез пълномощник, иск против „ИСМ 91-И.С.“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. К., общ. Н., обл. Ш., ул. ***,
представляван от И.С. Ф., а по делото от пълномощник, с който молят да бъде постановено
решение, по силата на което на основание чл. 108 от ЗС да бъде признато спрямо ответника,
че ищците са собственици на идеални части от правото на собственост върху имот,
представляващ нива с площ 15,368 дка, 4-та категория, в местността „***“, имот с № ***,
при граници : тр. насаждения № ***, нива № ***, сметище № ***, прокар. № ***, нива №
***, нива № ***, а към настоящия момент представляващ ПИ с идентификатор ***, находящ
се в землището на с. В., общ. Н., обл. Ш., в местност „***“, при следното разпределение: Е.
М. / Е.Ю.С.- 6/30 ид.ч., С. А.-2/30 ид.ч., В. Х.-2/30 ид.ч. , Ш. Й.-2/30 ид.ч. , О. Й.-6/30 ид.ч. и
К. Й.-2/30 ид.ч., както и да бъде осъден ответника да им предаде владението на имота.
В същата изнасят данни, че с Решение № ***г. на Районен съд-Н., постановено по гр.
дело № ***г., е признато правото на възстановяване собствеността върху 13 дка земеделска
земя, находяща се в землището на с. В., общ. Н. и 6 дка земеделска земя в землището на с.
Ц., общ. Н., на наследниците на Ю.С.Ш., бивш жител на с. В., починал на ***г. Твърдят, че
са наследници на Ш., позовавайки се на следните обстоятелства: след смъртта си Ш. оставил
за наследници съпругата си А.Ю.Ш., синовете си И.Ю.Ш., М.Ю.С., С.Ю.С. и двете си
дъщери- Е.Ю.С. и Н.Ю.С.. Към ***г.-последно актуално удостоверение за наследници са
починали всички деца и съпругата на Ш. с изключение на дъщеря му Е. /Е. М. / Е. Ю.С./.
След смъртта си И. Й. / И. Й.С./ оставил като наследници ищците С. А., В. Х., Ш. Й., а
наследници на С. Й. / С.Ю.С./ били М. Й.-съпругата му, която починала, сина му М. Й. и
ищцата К. Й.. Наследникът Н.Г. /Н.Ю.С./ не заявявала претенции към ответника.
В хода на производството след като са били разменени книжа между страните и на
1
база представените с исковата молба писмени доказателства, у съдът е възникнало
съмнение, че ищците са надлежно легитимирани страни в настоящия спор. В исковата молба
е посочено, че единият от наследнците на Ш. е неговата съпруга А.Ю.Ш., която е починала
като в подкрепа на това твърдение са представени документи, изхождащи от турските власти
/ извлечение от регистъра на населението на Б., Т.-стр. 46 от делото/ и декларация от Е. М.,
че А.Ю.Ш. и Х. Й. са едно и също лице / стр. 54 от делото/. Същевременно в
удостоверението за наследници е посочено, че Ш.а/ Х. Й./ е родена на ***г., докато в
извлечението от турските регистри е посочено, че Х. Й. е родена на ***г. Наред с това по
отношение на останалите наследници на Ш., съдът е констатирал, че по делото не са
представени официални документи, които да удостоверяват, че лицата, посочени в
удостоверението са наследници са същите, за които са представени документи от турския
съд. С оглед изложеното и доколкото правната легитимация е процесуална предпоставка за
надлежно упражняване правото на иск от категорията на абсолютните, на ищците са били
дадени указания да представят доказателства, че са надлежни страни по настоящия спор, а
именно, че те са носители на материалното право, накърнено от правния спор.
В дадения от съда срок ищците чрез процесуалния си представител са депозирали
молба, в която са посочили, че е без значение обстоятелството, че е налице разминаване
между удостоверението за наследници, издадено от община Н. и извлечението от регистъра
на населението на Б., Т. относно датата на раждане на един от наследниците, както и че
представените по делото документи категорично доказват самоличността на А.Ю.Ш. / Х.
Й./. Наред с това същите считат, че дали е налице доказано наследствено правоприемство от
страна на заявените ищци като наследници на М.С. Ш. е въпрос по същество на спора, т.е.,
това обстоятелство няма касателство с редовността на исковата молба.
С тези доводи, настоящият съдебен състав не се съгласява по следните съображения:
по делото е представено удостоверение за наследници, издадено от Община Н., от което е
видно, че съпругата на наследодателя Ю.С.Ш.-Х. Й. Х. е родена на ***г. и което ищците
молят да бъде приета като достоверната дата на раждане. Същевременно в представеното
извлечение от регистъра на населението на Република Т., което е приложено по делото,
както и в останалите официални документи, изхождащи от властите в Република Т., е
посочено, че лице със същите имена е родено на ***г. Наред с това същото лице-родено на
***г. в документите, издадени от турските власти, е посочено, че е майка на другите
наследници на Ш.. Ето защо и доколкото в настоящия случай самоличността на Х. може да
бъде определена единствено въз основа на трите й имена и датата на раждане, възниква
съмнение, че лицето е едно и също. Тези обстоятелства са от значение, тъй като от съда се
иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответника, че
ищците са собственици на идеални части от правото на собственост върху процесния имот.
Предвид това разминаване и при така представените доказателства по делото, обективно не
могат да бъдат определени лицата, които са призовани към наследяване, съответно не би
могло да бъдат определени идеалните части от правото на собственост на всеки един от
ищците.
2
Предявяването на ревандикационен иск е действие на обикновено управление –
Тълкувателно решение № 91 от 1.10.1974 г. по гр.д. № 63/1974 г., ОСГК на ВС, възприето в
настоящата практика на ВКС, поради което и няма пречка целият имот да бъде
ревандикиран само на един от съсобствениците. Но доколкото с исковата молба се иска
съдът да се произнесе с решение, с което да ревандикира идеални части на всеки един от
ищицте, той дължи произнясане по този начин.
Ето защо съдът намира за необходимо още на този етап от производството да се
увери, че е настъпило наследствено правоприемство между ищците, от които изхожда
исковата молба, и починалия Ю.С.Ш. и че същите са надлежни страни по настоящия спор. В
молбата си ищците са посочили, че съдът не е признал представените с исковата молба
официални турски документи за такива, което не е вярно. Напротив, именно, защото е
налице противоречие между тях и представеното удостоверение за наследници, издадено от
Община.Н., съдът е дал указание това противоречие да бъде отстранено, което не е било
направено.
Съдът намира, че са налице предпоставките исковата молба да бъде върната, а
производството по делото-прекратено, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №471/2024г. по описа на Районен съд-Н.
поради неотстраняване на констатираната нередовност на исковата молба.
Връща исковата молба на ищците, ведно с приложенията.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред Окръжен
съд-Ш. от съобщаването му на ищците.
Препис от разпореждането да се връчи на ищците чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
3