Р Е Ш Е Н И Е
№ 646/7.10.2019г.
07.10.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско
отделение, ХVІ – ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ст.М.
като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев
гражданско дело № 5103 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
води по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.»Панайот
Волов» № 29,етаж 3,представлявано от законен представител Т. Я. К., чрез пълномощник
Д. В. А.-юрисконсулт, съдебен адрес:***»***, против С.П.С. *** обективно съединени искове, с който се претендира признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за
сумите от 600,74 лв. – главница, 89,76 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2016 г. – 16.09.2017 г.,519,17 лв.-такси и комисионни за
допълнителни услуги,90,83 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за
периода 17.09.2017 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по ч.гр.д. №***/2018 г. по описа на ЯРС.
Твърди се, че на 21.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/21.07.2016
г., по силата на който „Провидент Файненшъл България” ООД
предоставило на
ответника потребителски кредит в размер на 750,00 лв.,като същия бил
предоставен в пълен размер на една вноска. В същия била уговорена фиксирана
годишна лихва 31,82 % в размер на 147,94 лв. Също така се дължала такса за
оценка на досие в размер на 37,50 лв.,която съгласно чл.3 от договора била
платима при подписването му,но следвало да бъде включена в седмичните вноски.
Годишния процент на разходите /ГПР/ бил 48,10 %. Заявена била и допълнителна
услуга по избор на клиента,представляваща домашна доставка на заетата сума в
брой по местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита,като
същата се наричала „Кредит у дома“,за която се дължала такса от 699,73 лв.,като
по този начин общия размер на дължимите суми по кредита възлизала на 1575,17
лв. Било уговорено кредитът да бъде издължен на 60 бр.седмични вноски,всяка в
размер на 26,26 лв.,с изключение на последната която била в размер на 25,83
лв.,съгласно погасителен план. Първото плащане се дължало на 30.07.2016 г.,като
плащанията се дължали всеки понеделник,като последната погасителна вноска била
с падеж 16.09.2017 г. Заявената допълнителна услуга „Кредит у дома“ включвала доставка на заетата сума по
местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита. В посочения договор в чл.27 било уговорено,че
с подписването на същия,клиентът потвърждавал,че е получил пълния размер на
кредита сумата от 750,00 лв.
За ползването на
предоставената сума по сключения договор за потребителски за потребителски
кредит,ответника дължал договорна лихва,като в настоящия случай била в размер
на 89,76 лв. за периода 20.07.2016 г.-датата на първата вноска до 16.09.2017
г.-датата на настъпване на падежа на договора.
Ответника трябвало да изплати целия кредит на
16.09.2017 г.,която била последната падежна дата,като сроковете по всички
падежи на остатъчните вноски били отдавна изтекли,като същия продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си,поради което същия дължал мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 90,83 лв. за периода 17.09.2017
г.-датата на настъпване на забавата за плащане на погасителна вноска до датата
на подаване на заявлението в съда-17.10.2018 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите.
На 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България”
ООД с ново наименование /”Файненшъл България“ ЕООД/ сключило с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за цесия, по силата на който прехвърлило
вземането си, произтичащо от договора за потребителски.
На 30.01.2017 г. Бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ на
осн.чл.99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.07.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството им на
цедент и „АКПЗ“ ЕООД в качеството им на цесионер договор, по силата на който прехвърлило вземането,
произтичащо от договора за потребителски.
След сключване на договора за цесия длъжникът
бил надлежно уведомен за цесията и смяната на кредитора чрез връчване на исковата молба.
По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
за издаване на заповед за изпълнение, в рамките на производството по ч.гр.д.№***/2018 г. на ЯРС била издадена заповед №*** от 24.10.2018 г. за изпълнение за парично задължение за сумите от 600,74 лв. – главница, 89,76
лв. – договорна лихва за периода 30.07.2016 г. – 16.09.2017 г.,519,17 лв.-такси и комисионни за допълнителни услуги,90,83 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница за периода 17.09.2017 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането и
разноските в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47,ал.5 ГПК,като с оглед разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявява настощия иск.
Претендира се уважаване на предявените искове
и присъждането на съдебно -
деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е
бил депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника.В същия не се оспорва,че между ищеца и ответника има
сключен договор за потребителски кредит,като в същия били изчерпателно посочени
сумите които следвало да бъдат върнати от кредитора.Счита се,че в исковата
молба кредитора не бил формулирал точно претенцията си,като не ставало ясно как
била формирана главницата,колко погасителни вноски били погасени и как било
извършено плащането. Не било ясно как била формирана сумата за „домашно
събиране на вноските“,като по делото липсвало информация и доказателства тази
услуга да е била извършвана. Не било конкретизирано мястото на сключване на
договора каквото било изискването на ЗПК. Липсвало доказателства за реалното
получаване на сумата по договора за потребителски кредит от кредитополучателя и
дали това е станало в неговия дом.Същото се отнасяло и до събраните вноски чрез
прилагане на посочената услуга. След обявяването на кредита за предсрочно
изискуем,услугата реално не била извършвана и следователно не се дължала.
Оспорва се и определения ГПР.Същия се определял съгласно Приложение № 1 закона
за потребителски кредити. Видно от договора сумата предвидена като услуга за
седмично домашно събиране била изключена от разходи по кредита. При включване
на тази сума в общия процент на годишните разходи,същия щял да надхвърли
определения таван на разходите в цитирания закон,което правило договора
нищожен. С оглед на изложеното ,се счита,че така предявения иск за
неоснователен и недоказан,както по основание и размер и се моли същия да бъде
изцяло отхвърлен.
В съдебно заседание
ищцовото дружество – редовно призовано, не се представлява от законен или
процесуален представител.Постъпила е молба с която молят делото да се разгледа
в тяхно отсъствие,като се претендира уважаване на предявените искове и
присъждането на съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът
се представлява от назначения му особен представител който пледира за
отхвърляне на иска,като неоснователен и недоказан.
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ч.гр.д. №***/2018
г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано в съда на 23.10.2018 г. от заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и длъжник С.П.С. ***, за сумите съответно от 600,74 лв. – главница, 89,76
лв. – договорна лихва за периода 30.07.2016 г. – 16.09.2017 г.,519,17 лв.-такси и комисионни за допълнителни услуги,90,83 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница за периода 17.09.2017 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането .
Съдът е уважил това
искане като е издал заповед № ***/14.10.2018 г. за претендираните със
заявлението суми, съставляващи главница, договорна лихва,такси и комисионни за
допълнителни услуги,законна лихва и законната лихва за забава върху главницата,
считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в
заповедното производство от 125,00 лв. общо.
Предвид , че
ответницата е била уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че
на 21.07.2016 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит № *** с „Провидент Файненшъл България” ЕООД, съобразно който последните са й
предоставили сума в размер на 750,00
лв., а ответникът е поел задължението да върне същия в размер на 1575,17 лв. ,
ведно с договорната лихва,такса за оценка на досие и такса „Кредит у дома“ на
60 седмични вноски, всяка от които по 26,26 лв., с изключение на последната в
размер на 25,83 лв. с падеж на първата
вноска 30.07.2016 г. и на последната 16.09.2017 г., като към момента на
предявяване на иска срокът на договора е изтекъл, т.е. вземането по него е изискуемо. Договорът е подписан от договарящите страни и не е
оспорен от ответника.
На 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България”
ООД с ново наименование /”Файненшъл България“ ЕООД/ сключило с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за цесия, по силата на който прехвърлило
вземането си, произтичащо от договора за потребителски.
С договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е продало на ищцовото дружество
вземането си по договора за потребителски кредит със с.П.С. , а за станалата
цесия ответника – длъжник бил уведомен с нарочно уведомление
, получено от особения представител на ответника с връчването на исковата молба и приложенията към нея.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД е постигнато съгласие за сключване на
договор, по силата на който първият се е задължава да прехвърли на втория
ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили
задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от
договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за
прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те
ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и
потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора
е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително
споразумение. По силата на писмено пълномощно /л.17/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с
правата да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт”АД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения, сключен на 30.01.2017 г.
В препис извлечение от Приложение № 1/03.07.2018 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД се посочва вземане към длъжника
С.П.С. по договор за потребителски кредит № ***2 от 21.07.2016 г./номер ERP в системата на„Изи Асет Мениджмънт“ АД-***/ , по който е отпусната сума в
размер на 750 лв., с общ размер на задължението към датата на цесията от 1283,47
лв., включващ остатък на главницата към
03.07.2018 г. – 600,74 лв., остатък договорна
лихва към същата дата – 89,76 лв., остатък
разходи за забава към тази дата – 519,17лв. и
лихва за забава към същата дата – 73,80 лв.
Към исковата
молба е приложено уведомление, адресирано до ответника С.П.С., с което ищецът,
действайки като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е уведомил ответника,
че на основание сключен Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение №1 от 03.07.2018 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД задължението му, произтичащо от Договор за
паричен заем с № *** от 21.07.2016 г. е изкупено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД, което Дружество е новият кредитор на ответника. На основание чл.99 от ЗЗД, както и на
основание чл.4.5 от Договора за цесия и съгласно Пълномощното от цедента ответникът
е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор
спрямо него е ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД и всички
плащания на дължими суми по Договора трябва да бъдат превеждани по сметка на
Агенцията.
По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК съдът
е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която в табличен вид в
констативната част на експертизата подробно е посочила начислените задължения
по предоставения потребителски кредит на ответника и направените погашения, от
които е видно, че същите не са погасени в пълен размер. Видно е, че с
направените погасителни вноски, общо в размер на 365,50 лв., са погасени:
главница в размер на 149,26 лв.,възнаградителна лихва в размер на 58,18
лв.,такса за оценка на досие в размер на 8,82 лв. и такса „Кредит у дома“ .
Съгласно заключението, размерът на вземанията след извършените погашения, са
общо 1275,76 лв., в т.ч. главница – 600,74 лв., договорна лихва – 89,76 лв.,такси
и комисионна за допълнителни услуги –
519,17 лв. и мораторна лихва върху непогасената главница за периода 11.09.2017
г.-17.10.2018 г. в размер на 66,09 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - положителeн
установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД– частен правоприемник /цесионер/ на „Изи
Асет Мениджмънт”АД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер -
предмет на заповед № *** от 24.10.2018 г, издадена по ч.гр.д.№***/2018 г.по
описа на ЯРС.
Съдът намира, че приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. е
валидно сключен между притежателя на вземането
по процесния договор за потребителски
– „Изи Асет Мениджмънт”АД, в качеството му на продавач/цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, в качеството му на купувач/цесионер/.
По делото са ангажирани
доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е
било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява
материално - правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата
молба е представено извлечение от
Приложение №1/03.07.2018
г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 30.01.2017 г, в
който процесното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване
на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в
т.ч. и начислената лихва за просрочие към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото няма
доказателства, които да установяват, че преди подаване на исковата молба
ответникът е надлежно уведомен за цедиране на вземането.
Независимо от това
обстоятелство съдът приема, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика,
която приема, че няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на
препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор – в случая „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД в качеството му на пълномощник на цедента „ Изи Асет
Мениджмънт”АД. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той
следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235,
ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014
г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК,
представляващи задължителна съдебна практика./ Съгласно второто от
посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема
се също, че доколкото уведомяването не е
лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова
пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява
цесионера - „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД. Констатира се, че
самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично
писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв
начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария
кредитор след цедиране на вземането. В решение
№137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл
са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и
Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
След анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор
за потребителски кредит № *** от 21.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл
България”ООД и ответника С.П.С. са възникнали облигационни правоотношения,
които валидно обвързват страните. Съдът приема за доказан факта, че кредитора е
изпълнил задължението си по договора, като е предоставил в брой на ответника –
кредитополучател сумата от 750.00 лв.От своя страна ответникът е поел задължението да върне същия
в размер на 1575,17 лв. , ведно с договорната лихва,такса за оценка на досие и
такса „Кредит у дома“ на 60 седмични вноски, всяка от които по 26,26 лв., с
изключение на последната в размер на 25,83 лв. с падеж на първата вноска 30.07.2016 г. и на
последната 16.09.2017 г. Между страните по договора е
постигнато съгласие,че се дължи такса за оценка на досие в размер на 37,50
лв.,която съгласно чл.3 от договора следвало да бъде платена при подписване на
договора,но същата ще бъде включена в седмичните вноски.
Също така е заявена допълнителна услуга по избор на
клиента,представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене
и седмично домашно събиране на вноските по кредита,наричана „Кредит у дома“,за
която се дължала такса в размер на 639,73 лв.
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че ответникът е извършил плащания по Договора за потребителски
кредит в общ размер на 365,50 лв, като в този смисъл е и заключението по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 16.09.2017 г. От изслушаната СИЕ се
установява, че с направените погасителни
вноски общо в размер на общо в размер на 365,50 лв., са погасени: главница в
размер на 149,26 лв.,възнаградителна лихва в размер на 58,18 лв.,такса за
оценка на досие в размер на 8,82 лв. и такса „Кредит у дома“ . След извършените
погашения,размерът на вземанията по процесния договор за потребителски кредит,
са общо 1275,76 лв., в т.ч. главница – 600,74 лв., договорна лихва – 89,76 лв.,такси
и комисионна за допълнителни услуги –
519,17 лв. и мораторна лихва върху непогасената главница за периода 11.09.2017
г.-17.10.2018 г. в размер на 66,09 лв.
Доказателство
относно факта на плащане на тези суми не са ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответницата е
неизправна страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение
в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално
изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора.
С оглед на това между страните не се
спори относно дължимостта на сумите
600,74 - лв. остатъчна главница, 89,76 лв.- договорна лихва, нито за
мораторната лихва върху непогасената главница за периода 17.09.2017 г. до
17.10.2018 г. в размер на 66,09 лв. съгласно заключението на вещото лице.
Спорът по
делото е за заплащане на сумата 519,17 лв такса за услугата “Кредит у дома“ за периода от 28.07.2016г. до 14.09.2017г.
(Таблица №1).
Съгласно
чл.25 от договора, при допълнителната услуга “Кредит
у дома“ кредитът се предоставя на клиента в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски се събират седмично също по местоживеенето му, като таксата
за нея е свързана с разходите за събирането на седмичните вноски в дома на
клиента. В чл.26 от договора е посочено, че клиентът има право по всяко време
да се откаже от тази допълнителна услуга при посочените в договора условия.
Ответницата,чрез
особения представител е направила възражение, че не
дължи сумата 519,17 лв такса за услугата “Кредит у дома“, тъй като от 06.11.2017
г./плащането на сумата от 50 лв. по вноска 14/ тази услуга не й е предоставяна. Ищецът не е взел становище по това възражение,
съгласно изискването в чл.143, ал.3 ГПК.
По своята
правна същност възражението на особения представител на ответницата
представлява възражение за неизпълнен договор, което тя, като страна по едно
двустранно облигационно отношение, противопоставя на другата страна - ищеца,
който иска да му бъде престирано, без да предлага изпълнение на това, което по
същото правно отношение дължи насреща. С договора за кредит № ***/21.07.2016г.,сключен
между “Провидент Файненшъл България” ООД и
ответницата, са възникнали едновременно две задължения - по едно в тежест на
всяка от договарящите страни: “Провидент Файненшъл България”
ООД да предоставя кредита на клиента в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски да се събират седмично също по местоживеенето му срещу
заплащане от ответницата на таксата, посочена в буква Д от договора,
представляваща цена на услугата, свързана с разходите за събирането на
седмичните вноски в дома на клиента – 639,73 лв. Следователно местоживеенето на
ответницата е изрично уговореното местоизпълнение на задълженията, поради което
паричното задължение на ответницата е търсимо - тя трябва да престира в
жилището си.
Ищецът не
е ангажирал доказателства, че задълженията на “Провидент
Файненшъл България” ООД, свързани с уговорената услуга “Кредит у дома“, в периода след 06.11.2017г. да
са реално и точно изпълнявани. По делото липсват данни ответницата
междувременно да се е отказала от допълнителната услуга или да е променила
местоживеенето си спрямо времето на пораждане на задължението. Поради това
съдът намира, че възражението на особения й представител е основателно.
Съдът
счита направеното искане от особения представител на ответника за нищожност на договора с оглед
определения годишен процент на разходите за неоснователно,с оглед на това,че
предвидения в договора за кредит размер на разходите не надхвърля
законоустановените граници. В самия договор е посочено,че годишния процент на разходите са в размер на
48,10 % ,което е
по-малко от пет пъти размера на законната лихва върху главницата по просрочените
задължения. Следователно и възражението във връзка с нормата на чл.19, ал.5 във
вр. с ал.4 ЗПК е неоснователно.
При
това положение искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите: 600,74 лв главница,
заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
23.10.2018г. до окончателното изплащане, 89,76 лв. договорна лихва за периода
от 28.10.2016г. до 14.09.2017г. и 66,09 лв. мораторна лихва върху непогасената
главница за периода 17.09.2017 г. до 17.10.2018 г.,като искът следва да се
отхвърли за сумата 519,17 лв. такса за услугата “Кредит у дома“, съобразно
гореизложеното,както и за мораторната лихва върху непогасената главница за
периода 17.09.2017 г.-17.10.2018 г. за разликата от 66,09 лв. до пълния
предявен размер за сумата от 90,83 лв.,като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на процеса,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част
от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на
ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от
последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани
разноски в исковото производство в общ размер на 986,04лв, както следва: 175,00
лв. – заплатена държавна такса, 321,04 лв. – депозит за особен представител, 130,00
лв. – депозит за вещо лице и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение .
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на
573,65 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на
72,72 лв.
Мотивиран от горните
съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, по отношение
на С.П.С., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК: *********, представлявано от Т. Я. К., съдебен адрес:*** следните суми: 600,74 лв/ шестотин лева и 74ст./- главница,сумата от 89,76
лв./осемдесет и девет лв. и 76 ст./-договорна лихва за периода 28.10.2016 г. до
14.09.2017 г. и сумата от 66,09 лв. /шестдесет и шест лв. и 09 ст./- мораторна лихва върху непогасената главница
за периода 17.09.2017 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 23.10.2018 г. до изплащане на вземането – предмет на Заповед № ***
от 24.10.2018 г , издадена по ч.гр.д.№***/2018 г.по описа на ЯРС,като исковете
за мораторна лихва над сумата от 66.09 лв. до пълния предявен размер от 90.83
лв. и такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 519,17 лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.П.С.,
ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК: *********,
представлявано от Т. Я. К., съдебен
адрес:***,разноски по настоящото производство
в общ размер на 573,65лв., както и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер на 72,72 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл.7, ал.2
от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№***/ 2018 г. по описа на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: