№ 657
гр. Видин, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря ТАНЯ Г. Т.А
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20221320102376 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „БАНКА ***” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, ул. „М.“ № ** против М. Т.
Г. с ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. М., ул. „М.“ № * установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Обстоятелствата от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ищцовото
дружество и Т. М. Г. са били в облигационни отношения с твърдяното, в исковата молба,
съдържание, породени от Договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2018 г. На
01.03.2019 г. кредитополучателя е починал. Със заявление вх. рег. № 1066/18.07.2019 г.
ответникът, син на кредитополучателя, е заявил, че поема изплащането на кредита. Поради
преустановяване погасяването на задължението по договора за кредит, ищцовото дружество
обявило предсрочна изискуемост на кредита, за което били изпратени уведомления до
наследника. Ищцовото дружество се е снабдило със Заповед за изпълнение, която била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Ответникът не е изпълнил
задължението си по договора за заплащане на дължимите суми. До датата на подаване на
исковата молба в съда няма плащания по кредитната експозиция.
Иска се от съда да признае за установено, че ответникът М. Т. Г., в качеството му на
наследник на Т. М. Г., който е бил кредитополучател по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 31.01.2018 г., дължи на ищеца „БАНКА ***” АД следните суми:
7129.16 лева, представляваща главница; 304.22 лева - договорени /дължими/ лихви за
периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 62.93 лева – наказателна лихва /лихвена надбавка за
1
забава/ за периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 344.58 лева – обезщетение за забава
/законна лихва/ за периода: 20.01.2021 г. до 12.07.2021 г.; 120.00 лева – разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са присъдени със заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1779/2021 г. по описа на РС – Монтана.
Претендират се и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
От ответника, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен отговор.
Оспорва основателността на исковете. Въведени са възражения : Ищецът не доказва
качеството си на кредитор по отношение на ответната страна; Ответникът не дължи
исковите суми – не е приел наследството, оставено му от неговия баща, който е бил
кредитополучател по договора; Дори да е прието наследството, ответникът отговаря до
размера на наследствения му дял.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1779/2021 г. по
описа на Районен съд – Монтана, назначени и изслушани са съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
Съгласно договор за кредит за текущо потребление сключен на 31.01.2018 г. „Банка
***” ЕАД е предоставила на Т. М. Г. с ЕГН **********, б.ж. на с. В., общ. М., обл. М. кредит
в размер на 8500.00 лева.
Банката е изпълнила задължението си и е предоставила сумата от 8500.00 лева.
Кредитът е усвоен и погасяван чрез разплащателна сметка с титуляр Т. М. Г..
Срокът за издължаване е 120 месеца, последната падежна дата е 31.01.2028 г.
Съгласно т. 8 от споразумението кредитът се олихвява с променлив лихвен %, който
към датата на сключване на договора е 6.70 % годишно, формиран от стойността на 6
месечен SOEIBOR 0.163 % и надбавка в размер на 6.537 %, ГПР по кредита е 7.03 %.
Съгласно подписания погасителен план към споразумението, ответникът е следвало
да погасява в срок като направи 119 броя вноски по 101.88 лева на стойност от 12123.72 лева
и 1 вноска от 31.93 лева и една вноска от 42.50 лева.
Общата стойност на плащанията по договора за кредит е в размер на 12198.15 лева,
която сума се разпределя за: главница 8500.00 лева, 3115.65 лева договорна лихва и 582.50
лева такси.
На 01.03.2019 г. кредитополучателят е починал. Негови наследници от първи ред са
ответникът М. Т. Г. – син и И. Т. Ж. - дъщеря.
На 18.07.2019 г. в „Банка***“ ЕАД гр. М. е постъпило заявление с вх. № 1066 от
ответника М. Т. Г., с което заявява, че като наследник приел наследството на починалия
кредитополучател, приема издължаването на кредита за текущо потребление от 31.01.2018 г.
От представеното извлечение от сметката на ответника с направените плащания по
предоставения кредит за периода от 01.01.2018 г. до 05.11.2025 г. вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза е установило следното:
2
За периода от 31.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Т. Г. е направил 11 броя вноски в размер на
97.38 лева, които са по погасителен план на всяко 7-мо число от месеца, на стойност от
1071.18 лева, с които са погасени: 604.86 лева от главницата и 466.32 лева договорени лихви.
За периода от 01.01.2019 г. до 08.03.2019 г. ответникът е направил 3 броя вноски в
размер на 269.05 лева, с които са погасени: 138.15 лева от главницата и 130.90 лева
договорени лихви.
След неговата смърт са направени следните вноски от М. Г.:
На 19.07.2019 г. внесени 10.00 лева – погасена главница 10.00 лева.
На 01.08.2019 г. внесени 404.41 лева – погасени: 227.15 лева главница, 172.21 лева
лихви и 5.05 лева.
На 07.08.2019 г. внесени 96.73 лева – погасни: 54.01 лева главница и 42.72 лева
договорна лихва.
От 07.09.2019 г. до 09.12.2019 г. вноските са по погасителен план на 7-мо число от
месеца, направени от М. Г., общо 387.00 лева – погасени: 223.23 лева главница, 163.69 лева
договорени лихви и 0.08 лева санкции.
За периода от 07.01.2020 г. до 06.07.2020 г. ответникът е направил 4 броя вноски в
размер на 229.86 лева, с които са погасени: 113.44 лева от главницата, 116.25 лева лихви и
0.17 лева платени санкции.
След 06.07.2020 г. няма направени вноски по кредита.
Вещото лице е посочило, че за периода от 31.01.2018 г. до 06.07.2020 г. направените
вноски са в размер на 2468.23 лева, с които са погасени: 1370.84 лева главница, 1092.09 лева
лихви и 5.30 лева санкции.
Погасяването на кредита съгласно погасителния план е следвало да става на всяко 7-
мо число от месеца, но ответникът е допуснал забава в плащанията както по дати, така и по
размер, през 2020 г. е спрял редовното погасяване по кредита.
С последните вноски – от 32.96 лева внесени на 07.02.2020 г. и 100.00 лева внесени
на 06.07.2020 г. са направени частични погасявания на задълженията към 07.02.2020 г., като
след тази дата няма данни за направени други плащания по кредита.
На 20.01.2021 г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Не са платени 6 броя
вноски с общ размер от 579.90 лева.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е
дало следното заключение: Усвоената главница по договор от 31.01.2018 г. е в размер на
8500.00 лева. За периода от 31.01.2018 г. до 06.07.2021 г. са направени вноски в размер на
2468.23 лева, с които са платени: 1370.84 лева главница, 1092.09 лева лихви и 5.30 лева
санкции. Последната вноска направена по кредита е на 06.07.2020 г., с която е погасена
частично вноска по главницата за месец 02.2020 г. Неплатеното задължение по кредита към
13.07.2021 г. е в размер на 7960.89 лева, в това число: главница – 7129.16 лева, договорна
3
лихва – 304.22 лева, законна лихва 344.58 лева, обезщетение за забава – 62.93 лева и разходи
по кредита – 120.00 лева.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
На 14.07.2021 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на ответника и
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, кредиторът „Банка ***“ АД е
пристъпила към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, като срещу
ответника е било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК. Образувано е ч.гр.дело № 1779/2021 г. по описа на Районен съд - Монтана,
по което съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу
длъжника М. Т. Г. за исковите суми. Заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което са предявени настоящите искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и починалия
наследодател на ответника Т. М. Г. е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление
на 31.01.2018 год., по силата на който банката е отпуснала кредит на последния в размер на
8500.00 лева. Съгласно договора Т. М. Г. е поел задължение да върне кредита в уговорените
срокове, ведно с дължимите такси, разноски и лихви в срок не по-късно от 120 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита. Към договора са приложени Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, които представляват неразделна част от
него. В чл. 18.2 от последните е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита
при забава в плащанията над 90 дни. Договорът е валиден и е породил правните си
последици. Кредитът е усвоен, респективно - банката е изпълнила задължението си по
договора, а кредитополучателят е останал задължен по него.
От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № **/**.**.**** год.
на Кметство с. В., община М., обл. М., се установява, че кредитополучателят Т. М. Г. е
починал на 01.03.2019 год. и е оставил като наследници по закон – ответникът М. Т. Г. – син
и И. Т. Ж. - дъщеря.
Съгласно чл. 48 и следващите от Закона за наследството ЗН), наследството се
придобива с приемането му. Последното може да бъде извършено писмено по предвидения в
чл. 49, ал. 2 от ЗН ред или чрез конклудентни действия - такива, които несъмнено
предполагат намерението на наследника да го приеме.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
ответникът М. Т. Г. е приел чрез конклудентни действия наследството, оставено от неговия
баща – кредитополучателят Т. М. Г.. Видно е от доказателствата по делото, че същият е
депозирал заявление в „Банка ***“ АД, с което е заявил, че като наследник, приел
наследството на починалия кредитополучател Т. М. Г. поема задължението при условията на
4
съответния кредит за текущо потребление № 25056584 съгласно договор за кредит за текущо
потребление от 31.01.2018 г. и погасителен план към него. Посочена е и разплащателната
сметка чрез която ще се погасява кредита. Заявлението е подписано от ответника. От
заключението на вещото лице се установява, че ответникът е правил и вноски по кредита,
което също са конклудентни действия по приемане на наследството.
Поради преустановяване погасяване на задължението по договора за кредит за
текущо потребление, сключен на 31.01.2018 г., ищецът приложил санкциите, предвидени в т.
18.2. на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление, неразделна част от Договора за кредит, а именно „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни цЕ.ят остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта“ До ответника М. Т. Г. била изпратена нотариална покана, с
които е била обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Общият принцип въведен в императивната разпоредба на чл. 60, ал. 1 от ЗН е, че
наследникът, приел наследството следва да понесе както ползите, така и задълженията,
произтичащи от наследството съразмерно на дела от наследството, който получава. Смъртта
на длъжника по договор за кредит за текущо потребление не води до прекратяване на същия,
а по силата на наследственото правоприемство, наследниците му го заместват в дълга. С
оглед настъпилото наследствено правоприемство наследниците на починалия Т. М. Г. го
заместват в дълга съобразно наследствените си права и както непогасената част от
главницата по договора за кредит, така и договорните и наказателните лихви върху
неплатената част от основното задължение по кредита към момента на откриване на
наследството стават неразделна част от пасива на задължението по договора за кредит.
Както бе посочено по-горе наследодателят на ответниците към момента има двама
законни наследници – ответникът М. Т. Г. – син и И. Т. Ж. – дъщеря. Не са налице
доказателства наследникът И. Т. Ж. да се е отказала от наследството на Т. М. Г.. Предвид
това, съдът приема, че наследствената част на ответника М. Т. Г. е една втора идеална част.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като от последната е видно, че
дължимите суми към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 13.07.2021 г. са
в общ размер на 7960.89 лева, в това число: главница – 7129.16 лева, договорна лихва –
304.22 лева, законна лихва 344.58 лева, обезщетение за забава – 62.93 лева и разходи по
кредита – 120.00 лева.
От тук следва, че в качеството си на наследник на Т. М. Г. ответникът дължи
съобразно наследствените си права една втора част от следните суми: 7129.16 лева,
представляваща главница; 304.22 лева - договорени /дължими/ лихви за периода от
07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 62.93 лева – наказателна лихва /лихвена надбавка за забава/ за
периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 344.58 лева – обезщетение за забава /законна лихва/
за периода: 20.01.2021 г. до 12.07.2021 г.; 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.
С оглед гореизложеното исковете следва да се уважат като основателни и доказани в
5
следния размер: 3564.58 лева - главница; 152.11 лева - договорени /дължими/ лихви за
периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 31.46 лева – наказателна лихва /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 172.29 лева – обезщетение за забава
/законна лихва/ за периода: 20.01.2021 г. до 12.07.2021 г. и 60.00 лева – разходи при изискуем
кредит. В останалата част до пълния претендиран размер следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските.
Ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 159.22 лева,
1096.09 лева – разноски за особен представител, 250.00 лева – разноски за вещо лице, като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед
предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се опредЕ. в размер на
200.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 159.22 лева за
платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лева.
В тази връзка, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната
страна следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от
исковете по настоящето производството, а именно: 79.61 лева – държавна такса, 698.04 лева
– разноски за особен представител, 250.00 лева – разноски за вещо лице и 100.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, както и 1/2 част от разноските, направени в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 104.61 лева /79.61 лв. -
държавна такса и 25.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва да
му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес:
с. В., общ. М., ул. „М.“ № *, че „БАНКА ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1000, ул. „М.“ № ** има вземане спрямо М. Т. Г. с ЕГН **********, с
адрес: с. В., общ. М., ул. „М.“ № *, в качеството му на наследник на Т. М. Г., съобразно
наследствения му дял, за следните суми: 3564.58 лева, представляваща главница; 152.11
лева - договорени /дължими/ лихви за периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 31.46 лева –
наказателна лихва /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.;
172.29 лева – обезщетение за забава /законна лихва/ за периода: 20.01.2021 г. до 12.07.2021 г.;
60.00 лева – разходи при изискуем кредит, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до
6
пълния им претендиран размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. М., ул. „М.“ № * да заплати
на „БАНКА ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, ул.
„М.“ № **, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1779/2021 г. по
описа на Районен съд – Монтана, съобразно наследствения му дял, а именно в общ размер
на 104.61 лева /79.61 лв. - държавна такса и 25.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/,
като отхвърля искането до пълния му претендиран размер като неоснователно.
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. М., ул. „М.“ № * да заплати
на „БАНКА ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, ул.
„М.“ № **, разноски съобразно уважената част от исковете по настоящето производството, а
именно: 79.61 лева – държавна такса, 698.04 лева – разноски за особен представител, 250.00
лева – разноски за вещо лице и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като
отхвърля искането до пълния му претендиран размер като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.
№ 1779/2021 г. по описа на Районен съд - Монтана.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7