Решение по дело №15346/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№261857/7.6.2021г.

 

гр. Варна, 7.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при участието на секретар Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№15346/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД сочи, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок Р.С.С. е възразил срещу същата, поради което на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК предявява настоящия установителен иск.

Заповедта за изпълнение е издадено по Договор за паричен заем №3523751/10.05.2019г. между „И.А.М." АД като заемодател и ответника като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Моли да се приеме, че датата на Договор за паричен заем с №3523751 е 10 май 2019г., видно от представения договор с исковата молба, а не както погрешно, поради техническа грешка, е посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 13 май 2019г. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити на договора за паричен заем напълно съвпадат-неговият номер, страни, предмет и съдържание. Поради изложеното моли да се приеме, че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да се приеме представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото между страните правоотношение.

Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 03 февруари 2020г. между „И.А.М." АД, ЕИК** и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК**, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 500лв., а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. В настоящия договор страните са се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 3462468. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Ответника се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 567.84лв., ведно с договорната лихва на 8 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 70.98лв.

По договора за паричен заем ответника е извършвал плащания в общ размер на 60лв.

Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500лв.

За ползването на предоставената заемна сума, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 57.90лв. за периода от 09 юни 2019г. - датата на първата вноска до 05 януари 2020г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 287.42лв.

Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „И.А.М." АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45лв. В настоящия случай С. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 36лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 05 януари 2020г.-последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 25.82лв. от 06 януари 2020г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението-27 август 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з." ЕООД има следните вземания срещу Р.С.С. 500лв. главница; 57.90лв. договорна лихва за периода от 09 юни 2019г. до 05 януари 2020г.; 287.42лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 36лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 25.82лв. за периода от 06 януари 2020г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 27 август 2020г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми и да се присъдят направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350лв., от които - 50лв. по чл.13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300лв. по чл. 25 от НЗПП.

Ответникът в даденият му по реда на чл.131 от ГПК срок не е депозирал отговор на исковата молба. По делото е постъпила молба след като е било приключило съдебното дирено, в която той е изразил неясно становище, което като цяло в контекста си съдържа искане спорът да се реши според събраните доказателства. 

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

Съдът в рамките на ч.гр.д.№10672/20г. на ВРС, ХХХІ състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 500лв. главница по договор за кредит 13.05.2019г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, 25.82лв. лихва за времето от 6.01.2020г. до 27.08.2020г., 287.42лв. неустойка за неизпълнение на задължение, 57.90лв. договорна лихва за времето от 9.06.2019г. до 5.01.2020г., 36лв. за извънсъдебно събиране на задължението и 75лв. разноски.

            Ищеца за доказване на твърдението си за възнакване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от договор за паричен заем от 10.05.2019г. (л.7-9), тарифа към договора (л.10) и рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 30.01.2017г.(л.11-18), приложение към рамковия договор за цесия (19-21) и уведомление до ответника в оригинал. Съгласно отразеното в първия от договорите на ответника в качеството му на кредитополучател е предоставен заем в размер на 500лв. за срок от 8 месеца при равни месечни вноски от по 70.98лв.

Договорът е двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се от закона задължителни за договора за кредит реквизити, а освен това не се и оспорва от страните, поради което следва да се приеме, че с подписването му за страните по делото са възникнали описаните в него договорни права и задължения. От друга страна ответникът не е оспорил съществуването му.

Ищецът с втори договор-този за цесия е договорил с първоначалния кредитор, че ще изкупува негови вземания към кредитополучатели, като същите ще се индивидуализират в отделни приложения в които ще бъдат посочвани освен вземанията и тяхната цена чл.2, ал.1. Съгласно представеното приложение №1/3.02.2020г. (л.19-21) обаче вземането предмет на спора е описано по страни и размер на задължението, но липсва посочена цена срещу която то се прехвърля. При това положение съставът приема, че страните по цесията не са постигнали съгласие за продажната цена на конкретното вземане, като това съгласие е съществен елемент от състава на цесионния договор и следва да се приеме, че за процесното вземане се е стигнало до съгласие и то не е прехвърлено в полза н.ищеца. При това положение ищцовото дружество не се явява активно материалноправно легитимирано по вземането и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание.

При горните съображения Варненски районен съд

 

                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** срещу Р.С.С. *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че физическото лице дължи на търговското дружество сумите:

500лв. главница по договор №3523751; 57.90лв. договорна лихва за периода от 09 юни 2019г. до 05 януари 2020г.; 287.42лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 36лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 25.82лв. за периода от 06 януари 2020г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 27 август 2020г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми присъдени в рамките на заповедното гр.д.№10672/2020г. на ВРС, ХХХІ състав, на осн. чл.422 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: