МОТИВИ
по НЧХД № 800 по описа за 2019 г.
на Районен съд Силистра
Наказателното производство е образувано във връзка с постъпила тъжба и
допълнение към нея, подадени от Н.С.И. срещу К.Р.Р. и М.И.Х.. С оглед
посоченото в тъжбата и допълнението съдът е дал ход на тъжбата, с която е повдигнато обвинение срещу
подсъдимите К.Р.Р. и М.И.Х. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Тъжителят предяви граждански иск срещу подсъдимия К.Р.Р. за сумата от
5 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, а именно причинени болки и страдания в резултат на извършеното деяние
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.04.2019 г. до
окончателното изплащане на паричното задължение, както и за претендираните
разноски.
Тъжителят предяви граждански иск срещу подсъдимата М.И.Х. за сумата от
3 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, а именно причинени болки и страдания в резултат на извършено от
подсъдимата деяние ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на паричното вземане, както и за
претендираните разноски.
Съдът конституира Н.С.И. като граждански ищец по образуваното наказателно
производство.
Тъжителят ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на исканията
си.
Защитата ангажира събиране на гласни доказателства във връзка с
повдигнатото обвинение.
Повереникът на тъжителя поддържа обвинението.
В хода по същество приема, че повдигнатото обвинение по отношение на
двамата подсъдими е доказано и моли предвид събраните по делото доказателства
съдът да се произнесе с осъдителна присъда, като осъди двамата подсъдими, уважи
предявените граждански искове и осъди подсъдимите да заплатят направените
разноски. Посочва, че подсъдимите признават, че на посочената в тъжбата дата са
били в търговския обект, стопанисван от тъжителката. Изтъква, че по делото са
разпитани свидетели, които са очевидци, възприемайки случилото се. Посочва, че
техните показания кореспондират със заключението по назначената СМЕ.
Защитникът изразява мнение, че не са събрани доказателства във връзка с
посоченото в тъжбата. Счита за нормално поведението на подсъдимите, които са посетили
търговския обект с цел изясняване на отношенията. Изтъква, че по друго
наказателно производство е повдигнато обвинение за същия случай, но само за
нанесени обиди. Навежда доводи, че това е едно умишлено разделяне. Подробно
посочва становището си във връзка с показанията на свид. Люцканов и изразява
мнение, че посоченото от него е дискредитирано, доколкото самият той твърди, че
е бил задържан, а разпитаните полицейски служители сочат, че не са го видели на
мястото. Посочва още, че тъжителката съвсем умишлено се е обадила на ЕЕН 112,
но дошлите полицейски служители не установяват следи от упражнено физическо
насилие. Счита, че с оглед разположението на търговския обект, свидетелят няма
как да възприеме случващото се вътре. Навежда доводи, че другата разпитана
свидетелка не е очевидец на случилото се в търговския обект. Моли съда да
приеме, че липсват доказателства за авторство от страна на подзащитните
ѝ. Посочва, че от професионална гледна точка се срамува и се чувства
неудобно, че са налице две наказателни производства във връзка с един случай. Изтъква,
че това разпилява възможността за събиране на доказателства. Изразява мнение,
че ако всичко посочено от свид. Люцканов е вярно, е следвало да се води
наказателно производство по общ ред за извършен грабеж. Излага становището си
за представените доказателства, характеризиращи личността на тъжителя. Навежда
доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на повереника.
Повереникът моли съда да не взема предвид посоченото от защитника, касаещо
гражданските отношения между страните. Извежда, че това са едни своеволни
редакции и същите не касаят настоящото наказателно производство. Посочва още,
че като гражданин на гр. Силистра не познава разположението на търговския обект
спрямо насрещния блок, вратите и стълбите. Изтъква, че посоченото от защитника
не разколебава представените по делото доказателства, характеризиращи личността
на тъжителката.
Защитникът предлага на повереника да се запознае с разположението,
използвайки Google
maps (Гугъл Мапс). Посочва, че доколкото познава конкретно
разположението на обекта, няма как свидетелят да е възприел случилото се във
вътрешността. Акцентира, че по делото няма доказателства, които да сочат, че
тъжителката е участвала в съдебен състав като съдебен заседател.
В осигуреното ѝ право на последна дума подсъдимата Х. посочва, че не
е виновна поповдигнатото ѝ обвинение. Сочи, че всичко е измислено за
пари и няма нищо вярно. Не е докосвала и
с пръст тъжителката.
В осигуреното му право на последна дума подсъдимият Р. изразява мнение, че
делото е едно шоу. Моли съда да прецени събраните по делото доказателства,
произнасяйки се със съдебен акт.
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на повереника
на тъжителя, на подсъдимия и защитника му, както и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият К.Р.Р. с ЕГН-********** е роден на *** ***. Той е ….
Подсъдимата М.И.Х. с ЕГН-********** е родена на *** г. в …. Тя е ….
Подсъдимият Р. бил сключил договор с тъжителката във връзка с отдаване под
наем на помещение – търговски обект (хранителен магазин), находящ се в гр. С.
на ул. „Б. Т.“, общежитието. Към входа
на хранителния магазин имало около пет - шест стъпала. Във вътрешността на
помещението не се виждало нищо от улицата. Имало видимост вътре само ако човек е изкачил
стъпалата, а вратата на магазина е отворена.
На 30.04.2019 г. подсъдимият Р. решил да посети гореописания търговския
обект. Поводът бил да си потърси неплатения наем за предните месеци и да
разговаря с тъжителката във връзка с освобождаване на помещението, тъй като
срока на договора вече бил изтекъл. Подсъдимата Х. придружавала Р.. Двамата влезли
в хранителния магазин между 18:30 ч. – 19:00 ч. Тримата разговаряли около
десетина минути. Разговорът се изострил и подсъдимият повишил тон. Подсъдимият Р.
посочил на тъжителката, че срока на договора е изтекъл на същата дата и е
необходимо да освободи помещението, както и да заплати дължимите наемни вноски.
Без да извършат никакви действия, насочени срещу телесната неприкосновеност на
тъжителката, двамата подсъдими напуснали помещението преди 18:51 ч.
На същата дата, още докато подсъдимите били в магазина, тъжителката се
обадила в 18:46 ч. на ЕЕН 112, за да съобщи, че са дошли да я бият. В 18:51 ч.
отново се свързала с ЕЕН 112, за да съобщи, че след действията си са напуснали
мястото, възмущавайки се, че никой не се е отзовал на подадения от нея сигнал. На
същата дата свидетелите Г. и И. посетили хранителния магазин на ул. „Б. Т.“ във
връзка с подадения сигнал от тъжителката. Било в светлата част на денонощието. Полицейските
служители заварили само тъжителката и около четири разхвърлени пакетчета
бонбони. Не забелязали никой друг в магазина или около него, включително
разпитания по искане на тъжителката И. Л.. Тъжителката единствено се жалвала от
собственика на помещението.
На 02.05.2019 г. тъжителката посетила съдебния лекар, който издал
съдебномедицинско удостоверение. При направеното освидетелстване е установено червеникаво ожулване с оток по
лигавицата с площ около 0,8/0,6 см. По дланната повърхност на основната фаланга
на четвъртия пръст е установено синкаво кръвонасядане с размери около 0,5/0,5
см. По предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица в долна трета са
установени две петнисти синкави кръвонасядания с размери около 2/3 см. По
задната повърхност на дясната подбедрица в средно-горна е установен подкожен
хематом със синкаво кръвонасядане на кожната повърхност с размери около 5/5 см.
По задната повърхност на лявата мишница в долна трета и в областта на ляв лакът
са установени две петнисти синкави кръвонасядания с размери около 3/2 см. По
задната повърхност на дясната мишница е установено подобно по вид кръвонасядане
с размери около 2/3 см. Посочено е, че тъжителката съобщава и за болки и
разклащане в долен десен централен резец.
В хода на наказателното производство и по искане на тъжителят съдът назначи
съдебномедицинска експертиза. Според вещото лице на тъжителката са причинени
следните увреждания: контузия на долната устна с оток и ожулване, контузия на
долен десен централен резец, контузия на горните и долните крайници с кръвонасядания,
хематом на дясната подбедрица. По своя характер уврежданията обуславят
наличието на временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според
вещото лице уврежданията са причинени по механизма на удар с или върху твърди
тъпи предмети и повърхности и могат да
бъдат получени по време, начин и място, както се сочи в тъжбата и очевидците, а
именно нанесени удари с ръка в лицето и с крак в лявата подбедрица и удари с
ръка по лявата ръка на тъжителката. Сочи
се, че най-продължителното време за възстановяване и пълно зарастване на раната
на устната е в рамките на 10 – 15 дни, а останалите кръвонасядания би следвало
да изчезнат за по-кратко време.
В хода на производството бе изяснено, че за същия случай е налице друго
висящо НЧХД, по което има повдигнато обвинение по чл. 148 от Наказателния
кодекс срещу подсъдимия Р., приключило на първа инстанция с осъдителна присъда.
Прави впечатление, че в тъжбата се сочи, че са ѝ нанесени обиди от
подсъдимия Р. в присъствието на нейния син и други постоянни клиенти.
В хода на производството е изяснено, че е налице ДП, прекратено от
прокурора в частта за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите Г. и И., приетото заключение по назначената СМЕ и
останалите писмени доказателства и вещни доказателствени средства.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на полицейските служители. Впрочем
участващите страни в производството не сочат показанията на тези свидетели да са
неверни, несъответстващи или неотносими.
Съдът дава вяра изцяло на обясненията на подсъдимите. На първо място, житейски
логично е подсъдимият Р. да е повишил тон, разговаряйки с тъжителката, предвид
ситуацията – изтекъл срок на договор за наем на помещение и неосвобождаването
му, както и незаплащане на дължимите наемни вноски. Нормално е такъв разговор
да небъде провеждан в присъствието на клиенти, което би причинило неудобство на
всяка от страните. На следващо място, прави впечатление, че макар подсъдимият
да сочи, че в помещението е имало инсталирана камера/и, тъжителката не е
предоставила запис на случилото се нито на органите на ДП, нито в хода на
образуваното съдебно производство. Впрочем алогично е разумни хора да тръгнат
да нападат друг човек на обществено място (хранителен магазин), където достъп
имат всякакви клиенти, включително полицейски служители. Освен това на първия
сигнал на ЕЕН 112 тъжителката не сочи, че е била ударена, а че са дошли да я
бият, т.е. тя съобщава единствено за намерения, а не за настъпил престъпен резултат.
Следващото обаждане на ЕЕН 112 е в 18:51 ч. Принципно възможно е такива телесни
увреждания да бъдат нанесени за краткия период от пет минути, но тъжителката
говори при второто обаждане със спокоен и по преценка на съда по-скоро с ядосан
тон, че адреса не е посетен, въпреки подадения от нея сигнал. Освен това
подсъдимите очевидно са разбрали, че тя разговаря с оператор на ЕЕН 112, т.е.
малко вероятно е да са предприели такива действия в рамките на четири минути,
при положение че няма как да им е известно дали адреса няма да бъде посетен в
кратко време от полицейски служители. Полицейските служители сочат, че при
пристигането си не са видели никого. Те са разговаряли само с тъжителката,
която се жалвала единствено от поведението на подсъдимия Р.. Не са забелязали
нищо от значение за делото, освен четири разхвърлени пакетчета бонбони.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Л., който твърди, че е видял
през вратата разправията между тримата и как подсъдимите нанасят удари на
тъжителката. Не посочва да е влязъл вътре и да се опитал да стори нещо в защита
на тъжителката. Твърди, че едва след напускането на подсъдимите е влязъл в
магазина. Посоченото от него се опровергава от обясненията на подсъдимите,
които твърдят, че не са видели никой при влизането, в хода на разговора и при
излизането си, а така също от показанията на свид. Т. Н.. Последната не го е
видяла в близост до магазина. Свид. Л. твърди, че при пристигането им
полицейските служители са го установили на място и задържали. Последното
категорично се опровергава от показанията на свидетелите Г. и И., които не го
видели нито в магазина, нито извън него. Тези съображения взе предвид настоящия
съдебен състав, за да прецени, че не следва да дава вяра на нищо от посоченото
от свид. Л.. Очевидно свидетелят изобщо не е бил в близост до мястото в този
час и ден. Той не е видял нищо от случващото се в помещението на посочените в
тъжбата време и място.
По същият начин стои въпроса с показанията на свид. Т. Н.. На първо място,
показанията на свидетелката са противоречиви и неясни. Същата твърди, че е видяла
всичко от улицата при отворена врата. Прави впечатление, че показанията на тази
свидетелка не съответстват на посоченото от свид. Л.. Същата не е видяла свид.
Л. на мястото. Не е ясно от показанията ѝ видяла ли е удари или не е
видяла такива. На въпросите на съда свидетелката отговори по два различни
начина. Прави впечатление, че тя не е предприела никакви действия, въпреки
твърденията си, че е очевидец на случващото се. Не влязла вътре в помещението,
за да се опита да помогне на тъжителката, която е нейна приятелка. Не потърсила
помощ, а направо се прибрала. Съдът приема, че свидетелката дава изцяло неверни
показания, не е била на мястото, не е възприела нищо от случилото се и дава
показания на база посоченото ѝ от тъжителката, а последната е нейна
приятелка.
Прави впечатление, че е налице друга тъжба за същия случай, с която е
повдигнато обвинение по чл. 148 от Наказателния кодекс срещу подсъдимия Р., а в
текста се сочи, че на тъжителката са нанесени обиди от Р. в присъствието на сина
на тъжителката и други постоянни клиенти. Принципно съдът счита, че няма пречка
да е налице отделно наказателно производство, доколкото е налице различно
обвинение. Необяснимото обаче е, че по настоящото производство не са разпитани
свидетели, намирали се в магазина, както се твърди в тази тъжба.
Действително са налице телесни увреждания, установени на 02.05.2019 г. след
преглед на тъжителката, но не са събрани доказателства, които са сочат, че те
са резултат от действията на двамата подсъдими.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така описаните факти и анализ на всички доказателства, съдът приема, че
деянията на подсъдимите са несъставомерни от обективна и субективна страна, тъй
като не са доказани по несъмнен начин, както изисква чл. 303 от НПК. Съдът
приема, че подсъдимите не са извършили деянието, за което им е повдигнато
обвинение. Действително след преглед на тъжителката на 02.05.2019 г. са
установени телесни увреждания, но съдът приема, че събраните доказателства не
сочат съпричастност на подсъдимите за такъв резултат. Налага се извода, че не
може по категоричен и безспорен начин уврежданията да се свържат с целенасочени
действия от страна на подсъдимите към телесната неприкосновеност на тъжителката,
доколкото са налице единствено твърдения, които останаха недоказани в хода на
наказателното производство.
С оглед горното деянията на подсъдимите се явяват несъставомерни от
обективна и субективна страна.
Поради горното съдът приема, че подсъдимия
К.Р.Р. с ЕГН-**********, роден на *** ***, … e невиновен за това, че около 18:45 ч. на 30.04.2019 г. в
хранителен магазин, находящ се на ул. „Б. Т.“ № … в гр. С., в съучастие като
съизвършител с подсъдимата М.И.Х. от с.гр., чрез нанасяне на множество удари:
силен юмручен удар в областта на устата, силни ритници с крак по десен крак,
брутално и силово огъване назад на безименен пръст на лявата ръка, нанесени от
подсъдимия Р. и десетина юмручни удара от външната страна на лявата ръка,
нанесени от съизвършителката М.И.Х., е причинена лека телесна повреда на
тъжителката Н.С.И. с ЕГН-**********, изразяваща се съответно в следните
увреждания: контузия на долната устна с оток и ожулване, контузия на долен
десен централен резец, контузия на горните и долни крайници с кръвонасядане,
хематом на дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от
Наказателно-процесуалния кодекс го оправдава по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс.
С оглед посоченото по-горе съдът приема, че подсъдимата М.И.Х. с ЕГН-**********,
родена на *** г. в … е невиновна за това, че около 18:45 ч. на 30.04.2019 г. в
хранителен магазин, находящ се на ул. „Б. Т.“ № … в гр. С., в съучастие като
съизвършител с подсъдимия К.Р.Р. от с.гр., чрез нанасяне на множество удари:
силен юмручен удар в областта на устата, силни ритници с крак по десен крак,
брутално и силово огъване назад на безименен пръст на лявата ръка, нанесени от
съизвършителя К.Р.Р. и десетина юмручни удара от външната страна на лявата
ръка, нанесени от подсъдимата М.И.Х., е причинена лека телесна повреда на
тъжителката Н.С.И. с ЕГН-**********, изразяваща се съответно в следните
увреждания: контузия на долната устна с оток и ожулване, контузия на долен
десен централен резец, контузия на горните и долни крайници с кръвонасядане,
хематом на дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304
от Наказателно-процесуалния кодекс я оправдава по повдигнатото ѝ
обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от
Наказателния кодекс.
Относно предявените граждански искове, с които се претендират репарации за
обезвреда на претърпените неимуществени вреди от деянието и лихва за забава,
съдът прецени, че следва да ги отхвърли като недоказани по основание, доколкото
произтичат от повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Съдът прие, че
подсъдимият Р. не е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане
на 30.04.2019 г., за да дължи обезщетение за неимуществени вреди, както и лихва
за забава. Поради това съдът отхвърли предявените граждански искове от Н.С.И.
срещу подсъдимия К.Р.Р. за сумата от 5 000,00 (пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждането,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на извършеното
деяние, ведно със законната лихва, считано
от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът прие, че подсъдимата
Х. не е осъществила фактическият състав на непозволеното увреждане на 30.04.2019
г., за да дължи обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава. Поради
това, съдът отхвърли предявените граждански искове от Н.С.И. срещу подсъдимата М.И.Х.
за сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждането, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на извършеното деяние ведно със законната лихва, считано от
30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата
По направените разноски:
Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, когато съдът признае подсъдимите за невинни,
разноските се възлагат на тъжителя.
По тази съображения и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъжда тъжителката
Н.С.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Силистра сумата от 20,00 (двадесет) лева, заплатена на вещото лице за явяването
му в с.з.
На основание чл. 190, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът осъжда
тъжителката Н.С.И. да заплати на подсъдимите К.Р.Р. и М.И.Х. направените от тях разноски по делото в размер 480,00
(четиристотин и осемдесет) лева във връзка с изплатено от тях възнаграждение на
защитника им.
Предвид изхода на делото направените разноски от страна на тъжителката за
адвокатски възнаграждения остават за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева