РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Благоевград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200502 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „МАКС Канстръкшън”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С*******, р-н К*******, ж.к. Л******, представлявано от М. П. М.
- управител, подадена чрез адв. Н. К. със съдебен адрес гр. С*****, ул.”К********* против
Наказателно постановление № 01-2300692 от 22.02.2024 година на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-
жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000. 00 лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизодствените правила. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното Наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовани се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. По същество
оспорва наказателното постановление, излага доводи, че същото е незаконосъобразно,
постановено при липса на мотиви и ясни доказателства, както и липсва каквато и да било
преценка относно критерият за малозначителност. Иска се отмяна на наказателното
постановление. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.,
която оспорва жалбата, по същество в писмени бележки моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, излага доводи. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура -Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 10.11.2023 г. около 17:31 ч. била извършена проверка по работни места от инспектори
1
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград – Л. Д., А. М., В. Н. и Б. И. - служители на
Дирекция "Инспекция по труда"относно спазване разпоредбите на трудовото
законодателство в обект „R*****“, находящ се в Б******* , стопанисван от М*****. По това
време барът бил отворен и когато контролните органи влезли в обекта констатирали, че в
него работи лицето В. С. С.. Проверяващите инспектори поискали В. С. да попълни
декларация за установяване на обстоятелства във връзка с полагания от нея труд и в
декларацията си същата записала, че работи от м.11.2023 г. като сервитьор с работно време
от 08:00-17:00 ч., като отметнала, че работи без трудов договор. Междувременно същата
била повикА. от клиенти, поради което проверяващите и казали да обслужи клиентите и да
се върне, но същата не се върнала. След приключване на проверката била изготвена
призовка по чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“, връчена чрез
куриер, в която било посочено какви документи следва да бъдат представени от стрА. на
дружеството. На 29.11.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград е представена
изискА.та вътрешно-фирмена документация на предприятието, като е представен и трудов
договор, сключен с В. С., който е регистриран в НАП на 10.11.2023 г. в 19:37:03 ч., т.е. след
проверката по работни места. Констатираното било прието от проверяващите като
нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, поради което била изпратена покА. до дружеството
жалбоподател за съставяне на АУАН на 04.12.2023г., получена на 01.12.2023г.. На
посочената дата не се явил представител, поради което св. И. в присъствие на св. М.,
съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 01-2300692/14.12.2023г който бил връчен
на Р. З., упълномощен представител.
Въз основа на този акт на 22.02.2024 година, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда"
- Благоевград, е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-2300692, с което за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал.
3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000.
00 лева.
По делото е разпитан свидетеля И. - актосъставител, от показанията, на който се установява,
че е извършена проверка на дружеството жалбоподател. Свидетелят чрез показанията си
установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по ангажиране на
отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното чрез разпита на св. М., която е
присъствала на проверката и на действията на св.С., както и от приложения по делото
протокол, в който са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните
указания. Посредством показанията на тези свидетели се установява процедурата по
съставяне на АУАН. В хода на съдебното следствие са допуснати и разпитани и св.Д. и Н.,
които чрез показанията си установяват своето присъствие по време на проверката, както и
това, че е имало и други лица без договор, както и че св. С. е осъществявала трудова
дейност.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като последователни, логични и
кореспондиращи с остА.лия доказателствен материал.
В кориците на делото се съдържа и писмена декларация от С., в която същата удостоверява
извършване на трудова дейност към този момент при определено работно място, длъжност,
работно време, като е отразила и месец , от който е започнал да предоставя работната си
сила на търговеца.
В хода на съдебното следствие е допусната и разпитА. св. С.. Чрез показанията си тази
свидетелка установява извършването на проверката и мястото на същата, като в тази част
съдът кредитира показанията и като кореспондиращи с остА.лия доказателствен материал.
Съдът обаче подложи на съмнение показанията и в частта, в която твърди, че не е работила в
обекта и в този ден е била на обучение. Тези показания са изолирани и влизат в
противоречие с остА.лия доказателствен материал, включително и с попълнената от С.
декларация, която е предявена на същата в съдебно заседание, при което е удостоверено, че
2
именно тя я е попълнила и е посочила, че работи от м.11.2023г, поради което съдът не
кредитира показанията и в тази част. В противовес на твърдяното от тази свидетелка са и
показанията на св. И., М., Д. и Н., от които се установява, че същата е обслужвала клиенти,
т.е е престирала труд.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по
делото свидетели, в кредитирА.та част, както и събраните писмени доказателства, а именно
представените по делото трудов договор, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, справка за подадени уведомления, констативен протокол, заповед,
удостоверяваща компетентност на наказващия орган, както и справка от НАП за
регистриран трудов договор и осигуровки, които са безспорни по отношение подлежащите
на установяване факти.
При така установеното от фактическа стрА. съдът намира от правна стрА. следното.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима. РазгледА. по същество, жалбата е
частично основателна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи,
съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от св. И., на длъжност " инспектор" в Д "ИТ" - Благоевград, който се явява
материално компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелиля М., която е
участвала при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издаденият в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на обжалваното НП. В тази насока възраженията са неоснователни. Съгласно
съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението, същото е извършено в
стопанисвания от дружеството търговски обект, поради което актосъставителят и
наказващият орган са разполагали с компетентността да установят нарушението и да
санкционират неговия извършител, противно на твърдяното в жалбата. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и
доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е
и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Ето защо съдът приема, че на
жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна стрА. кога, къде и какво
административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за
допуснати в производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения,
които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
за материално законосъобразно.
С оглед установеното по делото от фактическа стрА. съдът намира за безспорно установено
3
извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление. По
делото не е спорно, че лицето С. е била допусната до работа на 10.11.2023 г. от дружеството
жалбоподател, без да и е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от
уведомлението, заверено от ТД на НАП, това се установява, както чрез показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и от приложената по делото декларация, в която С. е
посочила, че работи с регламентирано работно време, възнаграждение, както и че работи от
м.ноември 2023г.Същата в декларацията е посочила, че няма трудов договор. От друга стрА.,
видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления е видно, че от
дружеството - жалбоподател е подадено уведомление на 10.11.2023 г. в 19.37 часа, т. е. след
часа на проверката. Именно последното обстоятелство обуславя извода, че към момента на
осъществената проверка по работни места на 10.11.2023 г. около 17.25 ч. е работила в обекта
на търговеца без да и е бил връчен подписан от двете страни трудов договор и уведомление,
удостоверяващо вписването му в ТД на НАП – Благоевград. Проверяващите обосновано са
приели, че между С. и „М******** е възникнало трудово правоотношение, доколкото видно
от попълнената от нея декларация и констатираното при извършената на 10.11.2023 г.
проверка по работни места са налице определено работно място, длъжност, а работодател е
именно жалбоподателят, като към датата на извършената проверка проверяващите са
установили извършването на трудова дейност от С.. Ето защо с оглед наличието на
задължителни елементи на трудово правоотношение, същото е следвало да бъде уредено в
съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 КТ, което не е сторено в настоящия случай,
предвид липсата на регистрация на процесния трудов договор преди започването на работа и
предоставянето му на работника ведно с уведомлението чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на
НАП- Благоевград. Изпитване на уменията на работника е възможно да бъде сторено при
сключване на предвидения с чл.70, ал.1 КТ договор с изпитателен срок, който обаче също
следва да бъде сключен с работника или служителя преди да бъде допуснат до работа. С
оглед на това, като е допуснал работника да работа, без да му е предоставен екземпляр от
договор между страните по трудовото правоотношение и без да е изпратено уведомление до
съответното ТД на НАП, търговеца-жалбоподател е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение, правилно квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ. В
тази насока възраженията за неправилно приложение на материалния закон са
неоснователни. В казуса безусловно дружеството - жалбоподател, в качеството му на
търговец по Търговския закон извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от
ДР на КТ има качеството и на „работодател“ по отношение на работещите във въпросният
обект. По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен начин,
осъществяване от стрА. на търговеца-жалбоподател на фактическия състав на
разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна
стрА.. В този смисъл Решение № 430 от 23.03.2017 г. на Административен съд Благоевград,
постановено по к. н. а. х. д № 73/2017 г. и Решение №1686/12.10.2021 по кнахд№ 323/2021г.
по описа на Административен съд Благоевград
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД., чиято отговорност по
аргумента на чл.83 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна стрА..
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид
наложеното на дружеството-жалбоподател наказание „имуществена санкция” Съгласно
посочения законов текст, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал.
1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
4
отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при
индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките,
определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства
нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения
на КТ, поради което съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да
бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на
2000лв. следва да бъде намалена на 1500 лв.
За пълнота следва да бъде посочено, че случаят не е маловажен. Специалният състав на
маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта
на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.
Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да
не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно
наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в
нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното
такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не
е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се
квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитирА.та разпоредба. В този
смисъл макар и по делото да има доказателства, че уведомлението по чл. 65, ал. 5 от КТ е
подадено до ТД на НАП на същия ден и липсват вредни последици, то не може да се
приеме, че осъщественото административно нарушение е маловажно именно поради
действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ., а с оглед приложимостта на специалната норма по КТ,
то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, в качеството на
работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирА. отговорността
му, а атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като същото
следва да бъде изменено единствено в частта относно размера на наложената имуществена
санкция.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед размера на
наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 800лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Предвид размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав и при липсата
на възражения от другата стрА. на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени
200 лв, който размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК,
към която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ДИТ-
Благоевград, което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
5
юридическо образование. На основание ал.5 размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че за производството
пред Районен съд-Благоевград на ДИТ- Благоевград следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза на наказващия орган следва
да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, което възлиза
на 60,00лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2300692 от 22.02.2024 година на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „МАКС
Канстръкшън”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С***, р-н
К******, ж.к. Л****** * ***, **, представлявано от М. П. М. - управител е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000. 00 лева., като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция на 1500 (хиляда и петстотин лева) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „Макс Канстръкшън” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя М. М. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-
Благоевград сума в размер 60, 00 лева (шестдесет лева), представляваща направени в хода на
съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН ДИТ- Благоевград да заплати на „Макс
Канстръкшън” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М. М. сума в размер
200.00 лева (двеста лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6