Решение по дело №40/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 113
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20234400500040
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Плевен, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500040 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 1301/15.09.2022 г. по гр. д. № 7463/2020 г. Плевенският
районен съд е осъдил на основание чл. 52 вр. с чл. 45 от ЗЗД СУ „Васил
Априлов“, гр. Долна Митрополия, представлявано от директора Ц.М. да
заплати на А. А. С. с посочено ЕГН и сина и А.Е.Г. с посочено ЕГН и адрес на
двамата в гр. Долна Митрополия по 1 /един/ лев за всеки от тях обезщетение
за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги по сина й в
периода 15.09.2020-29.01.2021 г., в следствие на което е напуснала работата
си по нейно желание и поради стрес, тревоги и отказ на сина и да посещава
учебните занятия в периода 15.09.2020-29.01.2021 г., на която дата
демонстративно зам. директорът на училището е заявил, че Андрей е
изключен и трябва да му се търси ново училище, както и за периода от 29.01
до 04.02.2021 г., в който период ищцата е била подложена на силен стрес.
Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното СУ
„Васил Априлов“, гр. Долна Митрополия, което чрез пълномощника му
адвокат Д. Н. от ПлАК го обжалва пред ПОС като неправилно,
1
незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на
процесуалните и материалните норми. В жалбата се съдържат оплаквания за
липса на мотиви на атакувания съдебен акт, обсъждат се подробно събраните
в първата инстанция доказателства и се прави извод, че липсват доказателства
за непозволено увреждане, извършено от служители на въззивното учебно
заведение.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна А. А. С., лично и в качеството на
родител и законен представител на малолетното дете А.Е.Г..
В съдебното заседание въззивното СУ„Васил Априлов“, гр. Долна
Митрополия чрез процесуалния си представител адвокат Д. Н. от ПлАК
поддържа въззивната жалбата. Представя писмени бележки и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание въззиваемата страна А. А. С. се явява лично и в
качеството на родител и законен представител на малолетното си дете и чрез
пълномощника си адвокат Диян П. оспорва въззивната жалба. Представя
писмени бележки в определения от съда срок.
Заинтересованата страна ДСП ОЗД гр. Долна Митрополия чрез
процесуалния си представител началника на ОЗД Велислава П.а изразява
становище, че към момента липсва риск за емоционалното състояние и
училищната заетост на детето А.Е.Г..
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С исковата молба /ИМ/, въз основа на която е образувано
първоинстанционното производство А. А. С., лично и в качеството на родител
и законен представител на малолетното дете А.Е.Г. е предявила два иска,
2
всеки от които за сумата от 1 лв., представляваща обезщетение за
непозволено увреждане за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди в
резултат на противоправни деяния на служители на ответното СУ.
В ИМ са изброени множество факти и обстоятелства, осъществени през
периода 15.09.2020 г. – 17.05.2021 г., касаещи ищцата и детето й, но е налице
неяснота за кои конкретни противоправни деяния на служителите на
ответното учебно заведение в периодите посочени в петитума на ИМ от
15.09.2020 г. до 04.02.2021 г. се претендира обезщетение за претърпените
тревоги, стрес и други негативни изживявания от всеки от ищците в
посочения размер от 1 лв., т.е. налице е неяснота както на обстоятелствата, на
които се основават исковете, така и в какво се състои искането към съда.
За да уважи предявените искове Плевенският районен съд е направил
извод, че тъй като цената на всеки от тях е незначителна няма да ощети
бюджета на училището.
Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 2 от ГПК решението на съда се
основава върху приетите от него за установени фактически обстоятелства по
делото и върху закона, който е действащ към момента на постановяване на
решението, след преценката на всички доказателства по делото и доводите на
страните по негово убеждение при условията на чл. 12 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 4 от ГПК решението заедно с
мотивите се изготвя от съда в писме форма.
Съдържанието на мотивите към съдебното решение, т.е. обяснителната
част на решението изрично е уредено в разпоредбата на чл. 236 ал. 2 ГПК,
съгласно която, в мотивите се посочват исканията и възраженията на
страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и
направените правни изводи на съда. В мотивите към решението съдът не е
длъжен да обсъди всички доводи на страните, а само съществените такива,
които биха имали значение за правилното решаване на делото и се отнасят до
основните факти по делото и извърши преценка доводите на основателността
им като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства относно
правнорелеватните за спора факти, да констатира съществуващите между тях
противоречия и да каже кои счита за достоверни и кои не, излагайки мотиви
за това.
Въпреки нередовностите на ИМ с оглед петитума на ИМ може да се
3
направи обоснован извод, че съдът е сезиран с искове с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Ответното ОУ като юридическо лице и възложител носи
отговорност за вредите, причинени от неговите служители при и по повод
изпълнението на възложената им от него работа по реда на чл. 49 от ЗЗД и
отговорността му е гаранционно-обезпечителна.
При разглеждане на делото ПлРС не е оставил ИМ без движение за
уточняване на обстоятелствата, на които са основават исковете и в какво се
състои искането към съда, не е определил коректно правната квалификация
на правата ,претендирани от ищците, не е разпределил доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти и не е изпълнил задълженията си
по чл. 235 ал. 2 и ал. 4 и чл. 236 ал. 2 от ГПК да мотивира решението си.
Ето защо въззивният съд приема, че обжалваното решение на
Плевенския районен съд съставлява немотивирано решение, постановено по
непредявен иск и нередовна искова молба, които обстоятелства в своята
съвкупност съставляват пречка за въззивния съд да се произнесе по
съществото на спора между страните.
При тези изводи въззивният съд приема, че така постановеното от ПлРС
решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл.
270 ал. 3 ГПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг
състав на ПлРС, който след като даде възможност на ищците да отстранят
нередовностите по движение на ИМ да се произнесе по действително
предявените искове и изложи мотиви към решението.
При този изход на процеса, доколкото въззивният съд не се произнася
по съществото на спора, не следва да се присъждат направените разноски за
въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото, в зависимост от
изхода на спора тези разноски следва да бъдат присъдени от ПлРС.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО на основание чл. 270 ал. 3 ГПК
решение № 1301/15.09.2022 г. по гр. д. № 7463/2020 г. на Плевенския районен
съд.
ВРЪЩА делото на Плевенския РС в друг съдебен състав, който
4
съобразно мотивите на настоящото решение да разгледа спора между
страните.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК с
оглед цената на всеки от исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5