Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №699/17.12.2015 г.

 

 

                              17.12.2015  г.                                 гр.Ямбол

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболски  Районен  съд, гражданско отделение, ХІІІ – ти състав,

в публично заседание, проведено на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година,

в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ                                                                                 

                                                                     

Секретар: В.Д.

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов

гр.д.№ 2172 по описа на съда за 2015 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

    

    Производството по делото е по реда на чл.7, ал.1 от Закон за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

    Образувано е по молба на М.Г.М., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу Г.К.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, с която се претендира защита по реда на Закон за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ срещу осъществено спрямо молителката домашно насилие, изразяващо се в спиране на електричеството.

    В молбата си молителката твърди, че ответникът е неин син, който в края на месец август 2015 г. по свое усмотрение и без нейно съгласие спрял електричеството в жилището й без наличието на основателни причини за това, като това му действие било за пореден четвърти път, считано  от месец март 2015 година.

   В съдебно заседание молителката – редовно призована, се явява лично и се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа молбата и пледира за уважаването й и постановяване на мерки за закрила по чл.5, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН за срок от две години, както и за налагане на глоба.

    Ответникът - редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, оспорва молбата и исканията на молителката, но не оспорва факта, че й е спрял електричеството, като сочи, че е сторил това, т.к. няма средства да заплаща сметките.

     От своя страна в пледоарията си молителката заявява, че тя е лицето, което плаща сметките за електроенергия и В и К услуги за целия имот, след което с ответника си поделят разходите.

    Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

    За доказване на твърденията си за извършен акт на домашно насилие по отношение на молителката, същата е представила писмено доказателство – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е посочила че ответникът по свое усмотрение и без нейно съгласие е спрял електроснабдяването на имота, която тя обитава, а именно първия етаж от къща, находяща се в гр.Я., ул.“***.

   По почин на молителката са били събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И. Й. и Ж.М. – нейни съседи.

   От показанията на свидетелката Й. се установява, че много пъти е чувала ответникът да крещи, а молителката да плаче, като при последния такъв случай била отишла да види какво става, но видяла на двора само Г.Д., който удрял някакъв стол в плочника. За този случай в дома на страните била ходила и полиция. По отношение на електричеството свидетелката много пъти минавайки покрай прозореца на М.М. била забелязвала, че си свети със свещ.Свидетелката попитала молителката защо няма ток, а последната й казала, че отпреди пет-шест месеца токът бил спрян от синът й.Споделила й, че липсата на електричество затруднява ежедневния й живот, т.к. не може да ползва електроуредите си.   

    От показанията на свидетелката М. се установява, че е електроинженер по образование. Знае, че молителката има проблеми със сина си Г., които били от месец януари 2014 година, като именно те станали причина двете да станат близки, т.к. често се налагало свидетелката да ходи до дома на молителката и да я придружава в гр.Б., когато на М.М. се налагало да ходи до диспансера за онкологично болни. Свидетелката посочва, че от пролетта на 2015 г. и до сега молителката нямала ток в дома си, т.к. й бил спиран, като при първото спиране свидетелката проверила за причината и установила, че електрическия прекъсвач, намиращ се в таблото на етажа на ответника бил изключен и по кабела, който слизал към етажа на М.М. не протичало електричество.

.   През лятото за продължителен период от време също нямало електричество в дома на молителката, като свидетелката на два пъти била проверявала и установявала, че до основата на предпазителя няма ток. Констатирала непрекъсната подмяна на предпазителите. Свидетелката посочва, че за къщата на улицата има един инкасо електромер, партидата  по който се водела на М.М., а на етажа на ответника имало помощен електромер.

   Липсата на електричество значително затруднявало ежедневния живот на молителката, която била претърпяла тежка операция и била на 100 % нетрудоспособна, т.к. не можела да ползва нито осветление, нито електрическо отопление, нито домакинските електроуреди като бойлер, пералня, хладилник и т.н.

    От своя страна ответникът е представил писмени доказателства-два нотариални акта, от които се установява, че той е собственик на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.Я. ул.“*** а собственик на първия етаж е брат му М. К.Д., като М.М. има запазено пожизнено право на ползване върху етажа.

    С оглед на установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

    Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

    Молбата е допустима, т.к. е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, съобразно наведените твърдения по отношение на твърдяния извършен акт на домашно насилие.

    Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителката действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира като акт на домашно насилие.

    За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителката, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми.

    В настоящия  случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице данни за извършен в края на месец август 2015 г. акт на домашно насилие от Г.К.Д. спрямо М.Г.М., изразяващ се в упражняване на емоционално и психическо насилие.

    От съвкупния анализ на доказателствата, се установява наличието на твърдяните от молителката обстоятелства, а именно, че в посочения период от време ответникът Г.Д. по свое собствено решение, без съгласието на М.М., без наличието на някакви основателни причини от обективен характер, изискващи предприемането на подобно действие, е прекъснал електроснабдяването на жилището, обитавано от М.Г.М., като липсата на електричество в дома на молителката е за продължителен период от време.

    Безспорно в съвременния бит липсата на електричество в дома на всеки един човек, който той обитава, води до значително ограничаване на нормалния му начин на живот и изпитването на затруднения в ежедневието от комунално-битов,  информационен и културен характер.

    С оглед на възрастта на М.М. и здравословното й състояния тези ограничения и затруднения са изпитвани дори в по-голяма степен, а те от своя страна безспорно водят до негативни емоционални и психически изживявания.

    Доколкото прекъсването  на електрозахранването в дома на молителката е осъществено  единствено и само по решение на ответника Д., а резултата от липсата на електричество е изпитването на негативни емоционални и психически изживявания от молителката, то съдът намира, че извършеното от Г.Д. съставлява форма на емоционално и психическо насилие.

    Не без значение за този извод е и обстоятелството, че се касае за едно системно поведение от страна на ответника, отделните предхождащи проявни форми на което не попадат в едномесечния срок по чл.10 , ал.1 от закона и не могат да бъдат основание за ангажиране на отговорност по ЗЗДН, но което се характеризира с периодичното прекъсване на електроснабдяването на М.М., водещо до липсата на електричество в ежедневието й за един много дълъг период от време.

    Съдът приема тези обстоятелства за доказани посредством ангажираните от молителката писмено доказателство – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и гласни доказателства, както и от изявленията на самия ответник.

 

    С оглед на изложените мотиви съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита срещу домашното насилие в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и чл.5, ал.4 от ЗЗДН, като по отношение на Г.К.Д. следва да бъдат наложени следните мерки за защита от домашно насилие: на основание чл.5, ал.1 т.1 да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо М.Г.М., на основание чл.5, ал.1 т.3 да му бъде забранено да приближава М.Г.М., както и жилището й, находящо се в гр.Я., ул.“***, и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от пет метра за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила .

    Срокът на продължителността на мерките съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на конкретния акт на упражнено домашно насилие, които не очертават много сериозно нарушаване на основни права и свободи на пострадалата.

     На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на извършителя на домашното насилие Г.К.Д. следва да бъде наложена глоба, чийто размер съдът определя на 200 лв.

    Размера на санкцията глоба съдът определи като взе предвид сравнително леката форма на посегателство върху духовния интегритет на пострадалата, осъществен чрез акта на домашно насилие.

    На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение.

    Относно разноските и държавните такси:

    При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лв.

    Разноски в полза на молителката не следва да бъдат присъждани, т.к присъждането им не е било поискано от страната.

   

   По изложените мотиви и на основание чл.15, ал.1 ЗЗДН, Районен съд - Ямбол

 

                                   Р Е Ш И:

 

    ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие по молба на М.Г.М., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу Г.К.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** за извършено спрямо молителката в края на месец август 2015 година домашно насилие, както следва:

    ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН Г.К.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на М.Г.М., ЕГН – **********, с адрес: ***.

    ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН на Г.К.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** да приближава М.Г.М., както и жилището й, находящо се в гр.Я. ул.“***, както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от пет метра за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила.

    ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН Г.К.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

    ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Г.К.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Ямбол държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лв./

 

    Въз основа на решението на основание  чл.15, ал.2 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита на М.Г.М..

           

    Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на РУ”Полиция” – Ямбол.

  

    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в седмо- дневен срок от връчването му на страните.

                                                               

                                                        

                                         

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                   /Ат.Атанасов/