№ 3131
гр. Варна , 08.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502131 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на ЕВГ. Т. Т. ЕГН ********** срещу
Определение №3134/08.07.21г., постановено по гр. Дело №5964/21г. по описа на ВРС, с което
производството по предявения от него срещу „Мончев груп" ООД насрещен иск за установяване в
отношенията между страните, че дружеството не е собственик на Поземлен имот с идентификатор
№ 10135.3523.329 по КККР на гр.Варна, находящ се в гр. Варна, с.о. „Кочмар", с площ от 587 кв.м.,
при съседи: 10135.3523.190, 10135.3523.452, 10135.3523.179, 10135.3523.328, е прекратено. Според
жалбоподателя, определението е неправилно. Твърди, че за него е налице правен интерес от
предявяване на този иск, тъй като в процедурата по извършване на промяна в СГКК - Варна
относно вписване на собствеността му върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.3523.329
в КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, район „Младост", СО „Кочмар", с площ по скица 587 кв. м.,
се е получило възражение от страна на „Мончев груп" ООД, във връзка с което, вписването на
ищеца в КК не е извършено самостоятелно, а наред с него е вписан и ответникът. Излага, че този
факт, както и подадената искова молба от „Мончев груп" ООД с претенции за изключителна
собственост върху процесния имот, обуславят правния му интерес да установи по отношение на
ответника, че не е собственик на процесния имот, поради изтекла в полза на ищеца повече от 10-
годишна придобивна давност /на оригинерно основание/. Излага, че правният интерес на ищеца по
насрещния отрицателен установителен иск е да се постанови изричен диспозитив, че ответникът
/дружеството/ не е собственик на процесния имот, който диспозитив би бил основанието да се иска
от СГКК-Варна да извърши заличаване на името на дружеството в кадастралните регистри.
Евентуалният отхвърлителен диспозитив на решението по положителния установителен иск не би
представлявал основание за провеждане на процедура по заличаване на дружеството в
кадастралните регистри. По изложените съображения моли да бъде отменено Определение
№3134/08.07.2021г. по гр.д.№ 5964/2021г. на ВРС XXIV-ти cъстав, като бъде върнато делото с
указания да бъде проведено производството по предявения отрицателен установителен иск.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваема страна оспорва частната жалба като
неоснователна. Счита, че правилно съдът е прекратил производството по предявения насрещен
отрицателен установителен иск поради липсата на правен интерес.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и приложените
доказателства, намира същата за неоснователна по следните съображения:
1
Производството по гр. Дело №5964/2021г. е образувано по иск, предявен от „МОНЧЕВ
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, гр. Несебър срещу Е.Т. за установяване в отношенията между
страните, че Е.Т. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 10135.3523.329 по КККР,
одобрени със Заповед №РД–18–64/16.05.2008г., изменени със Заповед № КД – 14 – 03 –
2724/24.10.2011г. и двете на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна,
с.о.“Кочмар“ с площ от 587 кв.м. при съседи: 10135.3523.190, 10135.3523.330, 10135.3523.452,
10135.3523.179, 10135.3523.328, придобит с договор за покупко – продажба от 10.09.1990г., за
който е съставен НА № 66, том XVIII, дело № 4911/1990г., на осн. чл. 124 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е.Т., предявява срещу „МОНЧЕВ ГРУП“ ООД,
насрещен отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че
дружеството не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 10135.3523.329 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008г., изменени със Заповед № КД – 14 – 03 –
2724/24.10.2011г. и двете на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна,
с.о.“Кочмар“ с площ от 587 кв.м. при съседи: 10135.3523.190, 10135.3523.330, 10135.3523.452,
10135.3523.179, 10135.3523.328. Правният си интерес ищецът по насрещния иск обосновава с
твърдения, че е придобил имота по давностно владение, осъществено от 1993г. до деня на
снабдяване с КНА на 23.12.2020г
С обжалваното определение, съдът е прекратил производството по предявения насрещен
отрицателен установителен иск поради недопустимост, като е изложил съображения, че целта,
която ищецът по отрицателния установителен иск преследва, е да отрече правото на собственост
на ответника по него, която би постигнал и при отхвърляне на положителния установителен иск,
предявен от дружеството срещу него стига да докаже в процеса своето право на собственост,
основано на давностно владение от 1993г. до 23.12.2020г. Следователно, ответникът по предявен
положителен иск за собственост е лишен от правен интерес да предяви в срока по чл. 131 ГПК
насрещен отрицателен установителен иск за същия недвижим имот, поради което производството
по делото, следва да бъде прекратено.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
За разлика от първ. съд, въззивният съд намира, че искът, предявен от първоначалния ищец
- Мончев Груп ООД е отрицателен установителен /а не положителен/, тъй като съобразно
петитума, посочен на стр. 3 от исковата молба, ищецът моли да бъде постановено решение, по
силата на което да се признае за установено, че ответникът Евгени Т. не е собственик на ПИ с
идентификатор 10135.3523.329 по КККР. Лисва последващо уточнение или изменение на така
посочения петитум.
Въпреки така констатираното разминаване, крайният извод на първ. съд за недопустимост
на предявения насрещен иск е правилен по следните съображения:
Според константната и последователна съдебна практика, обективирана в множество
решения на ВКС/решение № 530 от 05.07.2010г. по гр. д. №1560/2009 г.
решение №32/10.03.2016г. по гр. д.№4741/2015г. и решение №68/18.06.2019г. по гр. д.№3931/2018
г./ да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен
установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен
иск. Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочено право формира сила
на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по този иск е носител на
правото. От гореизложеното следва, че след като отхвърлянето на отрицателен установителен иск
за собственост формира сила на присъдено нещо между страните по спора, че ответникът по иска е
носител на отричаното от ищеца вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник
по предявен отрицателен установителен иск за собственост да предяви насрещен отрицателен
установителен иск за собственост на същото право.
По настоящото дело, ищцовото дружество твърди, че е придобило процесния имот на
10.09.1990г., въз основа на договор за покупко- продажба, обективирано в НА №66 от същата дата.
Мотивира наличието на правен интерес от постановяването на решение, с което да се признае, че
ответникът не е собственик на същия имот, тъй като последният се е снабдил с КНА за
собственост по отношение на същия имот на 22.12.2020г.
2
От своя страна, ответникът, който разполага с КНА за собственост предявява насрещния
иск за да бъде признато за установено, че ищецът не е собственик на 10135.3523.329 по КККР, като
самият той се е снабдил с КНА въз основа на давностно владение по отношение на същия имот.
Настоящият състав счита, че за ответника не е налице правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск по следните съображения:
Ако предявеният от ищеца Мончев Груп ООД бъде уважен, то със сила на присъдено нещо,
ще бъде отречено правото на собственост на ответника и издадения в негова полза КНА ще бъде
отменен на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
Ако обаче така предявеният иск бъде отхвърлен, то с влязло в сила решение ще се приеме
за установено, че претенцията на ищеца е неоснователна. В този случай, според цитирана по-горе
практиката на ВКС, отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на уважаването
на положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния
установителен иск. Това означава, че при отхвърлен отрицателен установителен иск за конкретно
посочени права се формира сила на присъдено нещо между страните по делото, че именно
ответникът по този иск е носител на тези права.
Следователно, след като отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост
формира сила на присъдено нещо между страните по спора, че ответникът по иска е носител на
отричаното от ищеца вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по
предявен отрицателен установителен иск за собственост да предяви насрещен отрицателен
установителен иск за собственост на същото право. По настоящото дело, при евентуално
отхвърляне на предявения срещу него отрицателен установителен иск, ответникът, въз основа на
това решение и КНА, с който вече разполага, ще може да защити правата си пред всички
институции и държавни органи.
По изложените съображения така предявеният от ответника насрещен отрицателен
устанвителен иск за собственост е недопустим поради липсата на правен интерес.
С оглед горното, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното определение –потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3134/08.07.2021г., постановено по гр. дело №5964/2021г.
по описа на ВРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4