№ 496
гр. Горна О., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120100251 по описа за 2024 година
Предмет на делото са първоначално субективно пасивно и обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Ищецът „Електроразпределение Север” АД е предявил иск за
установяване, че С. К. А.ев и А. К. А.ев от с. В., общ. Г. О. дължат сумата от
общо 4353,12 лв. – главница, всеки от тях по 2176,56 лв., представляваща
начислена по реда на чл. 50, ал. 2, във вр. с чл. 56 от ПИККЕ сума, за обект –
недвижим имот, находящ се в с. В., общ. Г. О., ул. „Пролет“ № 52, и за периода
от 04.02.2023 г. до 04.05.2023 г., ведно с лихва за забава в общ размер 176,02
лв., всеки от тях по 88,01 лв., изтекла върху главното вземане от 20.05.2023 г.
до 15.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от датата на по
даване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
задължението. За тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр.д. № 1981/2023г. по описа на РС – Г. О.. Твърди, че ответниците
са съсобственици при равни права по 1/3 ид. ч., заедно с майка им С. А.ева на
обект, за който е разкрита партида с клиентски номер ********** и абонатен
№ **********, който се води на името на предишния собственик на обекта, а
именно К. М. А.ев. Посочва, че на 04.05.2023 г. служители на дружеството са
1
извършили проверка на техническото състояние на СТИ измерващо
изразходваната от ответниците енергия. По време на проверката била
установена схема водеща до неотчитане на ел. енергията и влияеща на
изправността на средството за измерване. Според констатираното от
служителите и в съответствие с чл. 49 от ПИКЕЕ, с оглед промяна в схемата
на свързване, водеща до неизмерване на количествата ел. енергия, операторът
начислил съответната сума. От съдържанието на КП№ 5501398/04.05.2023 г.
се установявало, че електромерът не измерва преминаващата през него ел.
енергия. С оглед изложеното намира, че е нА.це хипотезата на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ за начисляване на потребление в размер на 9948,96 кв/ч. за период от
три месеца. Счита, че ответниците са реални собственици при равни права по
1/3 ид. част на процесния имот, а на това основание и потребители на
енергийни услуги, по смисъла на параграф 1, т. 41Б от ДР на Закона за
енергетиката, поради което и претендира от двамата съсобственици на
основание чл. 30, ал. 2 от ЗС посочените по-горе суми.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответника А. К. А.ев.
По делото е постъпил писмен отговор от особения представител
назначен на ответника С. К. А.ев. Оспорва твърдението на ищеца, че А.ев е
клиент на дружеството, т. е. титуляр на партидата. Счита, че имотът е
придобит при условията на СИО, което от своя страна означава, че
претенцията на дружеството е неоснователна за 1/3 от общо претендираната
сума спрямо ответника. Оспорва реда и начина за преизчисляване на
дължимата сума.
Районният съд прие за установено от фактическа и правна страна,
следното:
От събраните по делото доказателства, в това число – констативен
протокол № 5501398, свидетелските показания на свидетеля П. П., се
установява, че на 04.05.2023 г., служители на "Електроразпределение Север"
АД, са извършили техническа проверка на СТИ за аб. № **********. Според
отбелязаното в протокола обект на проверката е "къща" в с. В., общ. Г. О. на
ул. ***. Установява се от показанията на свидетеля П. П., че при проверка на
място на посочения адрес констатирА., че след сваляне на капака на клемения
блок на СТИ, всяка система е събрана с входящ и изходящ фазов проводник,
като по този начин двете системи не се измерват от СТИ. След поправяне и
2
свързване на схемата по нормалния начин СТИ започнало да отчита
нормално.
Според заключението на вещото лице при извършване на корекционна
процедура изчисления са правилни и в съответствие с методиката, уредена
в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като експертът допълва, че количеството енергия за
корекция е в размер на 9948,96 кWh. Посочва, че при така осъществената
схема на свързване потребената електроенергия от абоната по трите системи
не се отчита от СТИ, т. е. по установения начин за свързване не е възможно да
бъде измерена цялата потребена от ответниците електроенергия за процесния
период 04.02.2023 г.-04.05.2023 г.
Както от констативния протокол, така и от показанията на свидетеля се
установява конкретният имот, за отчитането на електрическа енергия, в който
е поставено средство за търговско измерване /СТИ/ с номер, посочен в КП –
1127031900417657.
От представената справка за преизчислени количества електрическа
енергия е видно, че процесната сума е начислена като корекция по раздел IX
от ПИКЕЕ, като въз основа на констативния протокол е било изчислено
количество електрическа енергия за периода от 04.02.2023 г. до 04.05.2023 г. в
размер на 9948,96 кWh.
Правилата за измерване на количеството електрическа енергив
/ПИКЕЕ/, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране, са обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г., и към
датата на извършване на процесната проверка /04.05.2023г. / са приложим
материален закон по повод извършените от ответника действия по
установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа
енергия. Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на
потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена енергия, са регламентирани
в Раздел ІХ (чл. 49 - чл. 58) от ПИКЕЕ.
Съгласно изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
3
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото", a ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа.
Следователно титуляр на вземането по корекционната фактура е
електроразпределителното дружество, в случая именно ищцовото дружество,
което е легитимирано и да предяви процесните установителни искове, а
задължено лице е "ползвателят на мрежата". В този смисъл на прилагане на
нормите е трайно установената съдебна практика, част от която е
обективирана в решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., решение
№ 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., решение № 61/02.06.2022 г. по
гр. д. № 1898/2021 г. на III-то гр. отд., решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. №
1421/2021 г. и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на IV-то гр.
отд., решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и др.
С отговора на исковата молба адв. Н. М. от АК-В. Търново, назначена за
особен представител на ответника С. К. М. изрично оспорва ответникът да
има качеството потребител на електрическа енергия по отношение на
процесния недвижим имот.
Както бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и ал. 2
ПИКЕЕ ползвателят на мрежата е задълженото лице спрямо оператора на
електроразпределителната мрежа за заплащане на преизчислените количества
електрическа енергия, както и за дължимата сума за мрежови услуги и за
"задължения към обществото". Съгласно т. 4 от ДР на ПИКЕЕ "ползвател" е
клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла на Закона за
енергетиката. Съгласно § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съгласно § 1,
т. 27 г "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. От съвкупния анА.з на цитираните
разпоредби е видно, че за да е легитимиран ответникът като задължено лице
за претендираното от ищеца вземане е необходимо същото да е клиент на
електрическа енергия. Начинът, по който Законът за енергетиката урежда
4
договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по
който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, поради което следва да се приложат разрешенията, дадени с ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл.
95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97– 98а ЗЕ). Легалната
дефиниция на понятието "битов клиент" в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал.
1, т. 4 ЗЕ и следователно законът свързва качеството на длъжник на цената с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за
собствени битови нужди", ако друго не е уговорено с крайния снабдител. /в
този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III
г. о., ГК/.
В случая по делото се установи, че проверката е извършена за имот –
къща, на адрес с. В., общ. Г. О. на ул. ***, в който е монтирано СТИ –
електромер № 1127031900417657. Ищецът сам посочва, че имотът е бил
собственост на К. М. А.ев. По делото е представено удостоверение за
наследници на К. М. А.ев, видно от което е, че е починал на 02.12.2019 г., като
е оставил законни наследници – С. С.ева А.ева-съпруга, С. К. М.-син, А. К.
М.-син, М. К. М.-син, който е починал на 23.09.2018 г., който от своя страна
оставя още пет броя наследници, негови деца.
По делото не са представени доказателства, на какво основание К. М.
А.ев е поискал открИ.е на партида, за да е клиент на дружеството за
процесния имот – къща, на адрес с. В., общ. Г. О. на ул. *** – да ли е наследил
имота, дА. го е закупил с договор покупко-продажба или го ползва на
основание облигационен договор. Не са представени доказателства да е
открита партида с титуляр различно лице от него след смъртта му, с което да е
преустановено облигационното отношение с К. А.ев по повод продажбата на
ел. енергия.
Съгласно разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
5
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й. Както се посочи по-горе, постановките,
залегнА. в посочения тълкувателен акт са приложими и към договорите с
потребители за доставка на електрическа енергия, предвид сходствата, които
същите проявяват с тези за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Основния спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред
настоящия съдебен състав е за това дА. ответниците са потребители на ел.
енергия досежно процесния имот и период. Ищецът твърди, че и към датата
на извършване на проверката и към периода на корекцията ответниците са
били собственици и ползватели на процесния имот, находящ се в с. В., общ. Г.
О. на ул. ***. Особеният представител назначен на С. К. М. в срока по чл. 131
от ГПК оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е потребител. По делото
не се спори, а и от ангажираната доказателствена съвкупност се констатира по
несъмнен начин, че процесната сума в общ размер от 4 353,12 лева е
начислена за периода от 04.02.2023 г. до 04.05.2023 г. в тежест на С. К. М. и А.
К. А.ев. От удостоверението за наследници се установи по категоричен начин,
че абонатът К. М. А.ев е починал на 02.12.2019 г., като неговите законни
наследници от първи ред по арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗН са ответниците, а именно
синовете му С. К. М. А. М.М., М. К. М., който е починал и е оставил законни
наследници по заместване на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН, както и съпругата
му С. С.ева А.ева на основание чл. 9, ал.1 ЗН, с претендирана от ищеца
наследствена квота по 1/3 ид. ч. Процесната сума обаче не е част от
наследствената маса на К. М. А.ев, доколкото е начислена за периода след
смъртта му и не може да бъде претендирана от ответниците на основание чл.
60, ал. 1 от ЗН в качеството им на наследници на абоната К. М. А.ев.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение
Север " АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е
снабдявано и закупува същата от "Електроразпределение Север" АД. С
6
доклада по делото на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът изрично е указал
на ищеца, че не сочи доказателства касателно фактите и обстоятелствата, от
които произтича потребителското качество на ответниците, че са титуляри на
процесната партида, че са собственици или ползватели на имота, че имотът е
придобит от тях при права 1/3 ид. част за всеки, доколкото процесната сума от
последните може да се претендира на самостоятелно основание, а именно в
качеството им на съсобственици, притежаващи съответната квота в
съсобствеността, учредена върху електроснабдения имот, на основание
наследяване. Въпреки указанията на съда, по делото не са ангажирани от
ищеца доказателства, установяващи факта, че общият наследодател на
ответниците е собственик на електроснабдения имот или за това че го ползва
на годно правно основание, поради което макар ответниците да са наследници
на К. М. А.ев, то остава недоказан юридическият факт на учредената между
последните съсобственост на основание наследяване, оттам и на
правнорелевантния факт на потребителското качество на същите.
Крайният извод на съда е за неоснователност на предявените искове,
което обуславя отхвърлянето им, доколкото не е проведено успешно пълно и
главно доказване на учреденото между страните облигационно
правоотношение по пренос и продажба на ел. енергия за процесния период и
имот.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски за ответниците не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Електроразпределение Север” АД с
ЕИК104518621, със седА.ще и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258 против С. К. М., ЕГН********** и А. К. М.,
ЕГН**********, двамата с пост. адрес: с. В., общ. Г. О., ул.*** първоначално
субективно пасивно и обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
7
сумите, както следва:
С. К. М. – сумата от 2 176,56 лв., представляваща 1/3 от общата
главница в размер 6529,69 лв., за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен
номер и адрес № **********, с.В., ул.***, клиентски № *********, за периода
04.02.2023 г. до 04.05.2023 г., за която е издадена фактура
№ФМ0109095161/05.05.2023 г., падеж 22.05.2023 г., сумата 88,01 лева,
представляваща 1/3 част от обща мораторна лихва в размер на 264,02 лева,
дължима за периода 22.05.2023 г. до 15.09.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 26.09.2023 година до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за парично изпълнение №
817/28.09.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1981 по описа за
2023 г. на РС-Г. О.;
А. К. М., ЕГН********** – сумата от 2 176,56 лв., представляваща 1/3
от общата главница в размер 6529,69 лв., за незаплатена ел.енергия за обект с
абонатен номер и адрес № **********, с.В., ул.***, клиентски № *********,
за периода 04.02.2023 г. до 04.05.2023 г., за която е издадена фактура
№ФМ0109095161/05.05.2023 г., падеж 22.05.2023 г., сумата 88,01 лева,
представляваща 1/3 част от обща мораторна лихва в размер на 264,02 лева,
дължима за периода 22.05.2023 г. до 15.09.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 26.09.2023 година до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за парично изпълнение №
817/28.09.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1981 по описа за
2023 г. на РС-Г. О.;
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 1981/2023 г. по описа на РС-Г. О..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Велико Търново с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
8