№ 15222
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110160736 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на А. Г. А., подадена чрез адв. Д. М., срещу „Стик
кредит“ ООД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване главен
установителен иск за прогласяване в отношенията между страните, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит № ***** е нищожен и евентуален в случай, че главният
бъде отхвърлен, да се прогласи, че клаузата на чл. 27 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит, предвиждаща възнаграждение за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2023 г. между А. Г. А. и „Стик кредит“ ООД е
сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № *****. Сочи, че съгласно
договора отпуснатият заем бил в размер на 400 лв., като същият следвало да бъде погасен с
една вноска в срок от 30 дни. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер от 36 %, а
размерът на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 %. Посочено било, че общата
сума която заемателят А. Г. А. трябва да върне била в размер на 412 лв. Ищецът твърди се,
че в чл. 17 от сключения договор било предвидено същият да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условия, предвидени в общите условия или банкова гаранция. В случай на
непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка съгласно чл. 27 от
сключения договор, която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. На ищеца
била начислена неустойка в размер на 108 лв. и сумата, която трябвало да върне била общо
502 лв. Според ищеца сключеният договор е нищожен, тъй като не бил посочен точно ГПР.
В ГПР не били посочени компонентите му, нито методиката, по която е начислен. Счита, че
посоченият в договора ГПР не отразява действителния такъв. Сочи още, че клаузата за
предоставяне на обезпечение предвижда неизпълними условия, същевременно прехвърля
риска от оценката на кредитоспособността от кредитора на длъжника, същата води и до
свръхзадълженост на длъжника. Самата неустойка, така уговорена, не е свързана спрямо
претърпени вреди и излиза извън присъщите й функции. Налице е и заобикаляне на закона,
1
тъй като с уговарянето на неустойката се предвижда допълнително възнаграждение за
кредитодателя. Освен това клаузата, предвиждаща неустойка е и неравноправна. Чрез
претенцията за неустойка се достигало до законосъобразно повишаване на възнаграждението
на кредитодателя. Моли за уважаване на предявения главен иск, а в случай на отхъврляне за
уважаване на евентуалния. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Стик-кредит“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв. Х..
Н., в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Не оспорва, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № *****, като твърди, че същият е сключен в
търговски обект на ответника. Ищецът се е запознал с всички законоизискуеми документи и
е взел решение да сключи договора. Твърди, че неустойка за непредставяне на обезпечение
не е начислявана и събирана от кредитополучателя, но клаузата, която я предвижда е
валидна и отговаря на изискванията на закона. Освен това неустойката не излиза извън
присъщите й функции. Счита, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на
обезпечение. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че на 13.06.2025 г. помежду им е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 209LU, по силата на който на А. Г. А. в качеството
му на кредитополучател бил отпуснат заем от „СТИК-КРЕДИТ“ в размер на 400 лв., като
същият следвало да бъде погасен с една вноска в срок от 30 дни. Посочен бил размерна
годишната лихва от 36 %, а на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 %., като
общата сума, която заемателят А. Г. А. трябва да върне била в размер на 412 лв. В чл. 17 от
сключения договор било предвидено същият да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на
условия, предвидени в общите условия или банкова гаранция. В случай на непредоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка съгласно чл. 27 от сключения
договор, която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. На ищеца била
начислена неустойка в размер на 108 лв. и сумата, която трябвало да върне била общо 502
лв.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като професионално и безпристрастно изготвено и го кредитира с доверие. В
отговор на поставените задачи експертът е посочил, ако в ГПР бъде включена стойността на
предвидената в договора неустойка, то ГПР би бил в размер на 365 %. Заключението е
прието без възражения от страните и съдът го поставя в основата на своите изводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са евентуално съединени главен установителен иск с правно основание чл.
26, ал.1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПКр/ вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр вр. чл. 19, ал. 4 ЗПКр вр. чл. 146
от Закона за защита на потребителите, при условията на евентуалност чл. 26, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване недействителност на сключения договор за кредит, а
при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване на
недействителност на клаузата за неустойка.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
2
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
Страните не спорят, че сключеният между тях договор има характер на договор за
потребителски кредит. Доколкото по делото няма доказателства, нито твърдение,
физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност,
поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание §
13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Страните не спорят, че неустойката се дължи за неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение по договора, като същата е в размер на 108 лв., както и че не е
включена в ГПР.
С определението за насрочване на делото съдът е задължил ответника по реда на чл.
190 ГПК да представи заверен препис от сключения между страните договор за паричен заем
№ 209LU и СЕФ към него, това задължение не е изпълнено поради което и съдът следва да
приложи неблагорпиятните последици от неизпълнение на процесуалното задължение в
тежест на ответника.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предвидената неустойка е такава за
неизпълнение на вторичното, а не същинското задължение по договора за кредит. Тя би се
дължала, независимо дали кредиторът ще реши да я предяви, както той сам заявява в
изходящите от него книжа, независимо дали договорът се изпълнява, за целия период, в
който кредитът е необезпечен. Така установеното задължение не може да се характеризира
като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение и обезщетение на вредите от неизпълнение. Уговарянето на неустойка за
непредставяне на обезпечение във фиксиран размер, чиято стойност надхвърля 25% от
главницата представлява скрито възнаграждение за кредитора, чрез което той се стреми да
заобиколи чл. 19, ал. 4 ГПК и нормативно установения размер на годишния процент на
разходите.
По делото не се доказаха какви са изискванията за обезпечение и какво е обусловило
начисляването на неустойка, както и дали изискванията са реално изпълними или
единствената възможна хипотеза е начисляването на неустойка. По този начин се прибавя
още един аргумент в полза на тезата, че самата неустойка е изначално определена, известна
и целена от кредитодателя.
При това положение кредитодателят е следвало да включи неустойката в годишния
процент на разходите и да информира кредитополучателя относно действителните разходи,
които ще понесе при сключването на договора за потребителски кредит. Като не го е сторил,
ответникът е допуснал нарушение на изискванията за съдържание на потребителския кредит
по см. На чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, поради което и сключеният договор следва да бъде
прогласен за недействителен съгласно чл. 22 ЗПКр.
Друг е въпросът, че сключването на договор за потребителски кредит с ГПР в размер
на 365 % противоречи на закона на самостоятелно основание.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск следва да бъде
уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. А., ЕГН **********, с
адрес в ****************************************** и „СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13Б, че
сключеният между страните Договор № 209LU от 13.06.2023 г. за предоставяне на
потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13Б да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с
адрес в ****************************************** сумата от 300 лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4