№ 8356
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110125842 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
134262/15.05.2023 г., с пощенско клеймо от 11.05.2023 г., от "И----" АД, ЕИК:
---, със седалище и адрес на управление: гр. С---, телефон: ---, Факс: --, адрес
на електронна поща: *****@************************.***, представлявано от
Г- и А-- срещу Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К----, с която са
предявени обуктивно кумулативно съединени искове с правна квалификация,
както следва:
1. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева, представляваща
главница ведно със законната от датата на подаване на исковата молба
(11.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането
2. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1265.28 лева, представляваща
законна лихва
В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ), ищецът излага
доводи, че ОТВЕТНИКЪТ на 15.05.2018 г. в гр. София с цел да набави за себе
си имотна облага-парични средства, възбудил заблуждение у Й--,
Организатор дейности в „И----" АД, че е друго лице, а именно И--, като за
целта представил лична карта с № -- на името на И-- и със собствената си
снимка, като заявил желанието си да получи кредит в размер на 2500,00 (две
хиляди и петстотин лв.), като в резултат което причинил имотна вреда на
Дружеството в размер на 2500 лв.
Твърди, че самият процес по отпускане на паричен заем започва с
контакт между потенциалния клиент и представителят на дружеството, който
осъществява контакт с клиентите. Кандидастването за кредит става чрез
попълване на онлайн формуляр, оформено като „Предложение за сключване
1
на договор за паричен заем" от негова страна. Предложението за сключване
на договор за паричен заем, представлява писмен документ по утвърден
образец, в който се попълва информацията предоставена от клиента като
лични данни, размер на исканата сума, срок на погасяване, както и данни на
трето лице - лице за контакт, което може да бъде роднина по права или
съребрена линия, съпруг/а, колега, и предоставя копие от личната си карта.
Сочи, че при одобрение на клиент за отпускане на парична сума
съответно представител на дружеството има задължението и отговорността да
представят на клиента договора за паричен заем и съпътстващите го
документи за подпис от негова страна и да му връчат заемната сума след
подписването. Задължение е да се предаде на клиента сумата за която е
одобрен, това е и сумата посочена в договора за паричен заем. Като разписка
за предаването на заемната сума служи самият договор за паричен заем. С
полагането на подпис от страна на клиента в графа „заемател" в договора за
паричен заем се установява и самото предаване на паричната сума, като по
този начин Д. К. Н. е усвоил сумата от 2 500 лв., като се е подписал с имената
на И--.
Въз основа на гореизложеното било образувано досъдебно
производство, след което на база на събраните доказателства е внесен
обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу ответника Д. К. Н. и е
образувано НОХД № 20221110212914, 106 наказателен състав, Районен съд
София, за това, че за периода от 15.05.2018г — 04.06.2018г, в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, като извършил 12 деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. С цел да набави за себе
си имотна облага- парични средства, възбудил заблуждение у различни
служители в кредитни институции, че е друго лице, а именно И--, като
заявил желанието си да получи кредит в определен размер, в резултат на
което причинил на кредитните институции - „М--" ЕООД; „И----" АД; „Т-----"
ЕАД; „-" ООД; „П---" ЕООД; „А-" АД: „-" ЕООД; „ -" АД: „--" ЕООД; „--"
ООД - имотна вреда в общ размер от 23016,62 лв. Обвинителният акт
квалифицира извършените деяния като престъпление по чл.209, ал. 1, пт.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК.
Към момента на подаване на настоящата искова молба, НОХД №
12914/2022 г. пред наказателния съд делото е решено, като е произнесена
присъда на 20.02.2023 г, по силата на която ответникът е признат за виновна
за престъпление по чл.209, ал. 1, пт.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Ищецът излага и подробни правни аргументи как следва да се
квалифицира иска и какво претендира.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
2
доказателствени средства следните документи: 1. Копие от Присъда от
20.02.2023 г. по НОХД № 12914/2022 г. на СРС, 106 с-в; 2. Справки от
calclulator.bg относно дължима лихва; 3. Копие от Обвинителен акт
Моли съда да изиска и приложи към настоящото дело преписката по
НОХД № 12914/2022 г, по описа на СРС, НО, 106 състав
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулт, с надлежно пълномощно за
всички инстанции (л.17 от делото).
Ответникът не се представлява, на този етап.
По държавната такса
Към този момент не е ясно искът за какъв материален интерес е. Не се
знае на какво основание е предявен искът. Исковата молба е нередовна. Ето
защо държавната такса ще се определи след отстраняване на нередовности.
По редовността на исковата молба
Съдът приема, че исковата молба е нередовна, на основание чл.127,
ал.1, т.4-5 ГПК и следва да бъде оставена без движение, на основание чл.129,
ал.4 вр. ал.3 ГПК. Налице е противоречие между обстоятелствена част и
петитум.
На първо място са изложени твърдения, че ответникът е използвал
чужда лична карта със собствената си снимка, за да изтегли кредит от
ищцовото дружество от чуждо име, без да има право за това, като е въвел в
заблуждение служител на ищцовото дружество. Твърди се, че сумата е
получена от ответникът, а не от пострадалото лице.
От така изложените обстоятелства не е ясно каква е вредата на
дружеството – в какво се изразява. Не е ясно на какво основание се предявява
иска. Не е ясно 1. дали ищецът претендира връщане на сума – главница по
усвоен кредит от лице, което е изтеглил кредита чрез престъпление; 2. дали
ищецът твърди, че ответникът е нямал право да получи сумата, дължи
връщане, тъй като е признат за виновен за извършено престъпление; 3. дали
счита, че по този начин ответникът е сключил договор за кредит и дължи
връщане на сумата. Не е ясно основанието, на което претендира сумата –
връщане на дадена при изначална липса на основание, връщане на дадено при
отпаднало основание, връщане с оглед неосъществено основание, изпълнение
на договор, деликт, неоснователно обогатяване.
На следващо място не е ясно какви суми се претендират. Какво
представлява сумата от 2500 лева и какво представлява сумата от 1265.28
лева. Претендира се лихва за забава по чл.86 ЗЗД за сума по извъндоговорно
правоотношение, което е недопустимо, извън случаите на неоснователно
обогатяване и гесция. При непозволено увреждане мораторната лихва е
законна последици от предявяване на иска и деликвентът е в забава от датата
3
на увреждане (чл.84, ал.3 ЗЗД) и не представлява отделен иск.
Липсва и банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК.
Ето защо исковата молба с вх. № 134262/15.06.2023 г. следва да бъде
оставена без движение, на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.127, ал.1, т.4-
5 и ал.4 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, с препис за противната страна,
следва да отстрани нередовностите на исковата молба, като:
1. изложи твърдения на какво основава претенцията си, на основание
чл.127, ал.1, т.4 ГПК.:
дали твърди, че ответникът следва да върне сумата от 2500.00 лева, тъй
като с влязла в сила присъда е установено престъпление - измама, което
установява, че при сключване на договора ответникът е въвел в
заблуждение ищецът и усвоил неправомерно сумата. Връщане на сума –
главница по усвоен кредит от лице, което е изтеглил кредита чрез
престъпление – чл.55, ал.1, пред.3 ЗЗД – отпаднало основание –
унищожаем договор, поради измама (чл.27 ЗЗД)
дали твърди, че ответникът следва да върне сумата от 2500 лева, тъй
като с престъплението се установило, че договорът не е съществувал –
неосъществено основание – чл.55, ал.1, предл. 2 ЗЗД
дали твърди, че ответникът е нямал право (основание) да получи
сумата от 2500 лева, тъй като е използвал измама, престъпление и по
този начин дължи връщане на всичко получено по договора, вследствие
на влязла в сила присъда, тъй като договорът е сключен без основание –
чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД – договор без основание (нищожен – чл.26 ЗЗД)
дали претендира сумата, тъй като счита, че след като има престъпление
по договора за кредит, то ответникът е сключил договор за кредит и иска
връщане на сумата по договора, т.е. изпълнение по договора – чл.79
ЗЗД вр. чл.9 ЗПК
дали претендира сумата като вреда – да посочи какво е противоправното
деяние, каква е вредата, в какво се изразява вредата от 2500 лева –
получаване на сума, като е въвел в заблуждение ли? – чл.45 ЗЗД
дали твърди, че като е извършил състав на престъпление ответникът се е
обогатил неоснователно, а ищецът е обеднял неоснователно, тъй като е
нямало да даде заема при осъществената измама – чл.59 ЗЗД
да посочи какво представлява сумата от 2500 лева и какво представлява
сумата от 1265.28 лева. Коя на какво основание се претендира. За кой
период е лихвата.
2. Да посочи точен ясен, конкретен и прецизен петитум, на основание
чл.127, ал.1, т.5 ГПК.
3. да посочи банкова сметка за заплащане на процесната сума, на основание
чл.127, ал.4 ГПК.
По чл.131 ГПК
След отстраняване на нередовности, съдът ще приложи разпоредбата на
4
чл.131 ГПК. С оглед събраните данни, че ищецът търпи наказание лишаване
от свобода, следва да се изиска справка от СРП и от ГДИН ответникът Д. К.
Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н-, постоянен адрес: гр. Б- и адрес,
предоставен от ищеца: гр. К----, къде изтърпява наказание лишаване от
свобода и дали го е изтърпял.
Предварителни въпроси
Тъй като е предявен осъдителен иск, съдът служебно следва да прикани
страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове –
признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя
върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 250635/11.09.2023
г., на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и ал.4 ГПК, като
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
5
настоящото определение, с препис за противната страна, следва да отстрани
нередовностите на исковата молба, като:
1. изложи твърдения на какво основава претенцията си, на основание
чл.127, ал.1, т.4 ГПК.:
дали твърди, че ответникът следва да върне сумата от 2500.00 лева, тъй
като с влязла в сила присъда е установено престъпление - измама, което
установява, че при сключване на договора ответникът е въвел в
заблуждение ищецът и усвоил неправомерно сумата. Връщане на сума –
главница по усвоен кредит от лице, което е изтеглил кредита чрез
престъпление – чл.55, ал.1, пред.3 ЗЗД – отпаднало основание –
унищожаем договор, поради измама (чл.27 ЗЗД)
дали твърди, че ответникът следва да върне сумата от 2500 лева, тъй
като с престъплението се установило, че договорът не е съществувал –
неосъществено основание – чл.55, ал.1, предл. 2 ЗЗД
дали твърди, че ответникът е нямал право (основание) да получи
сумата от 2500 лева, тъй като е използвал измама, престъпление и по
този начин дължи връщане на всичко получено по договора, вследствие
на влязла в сила присъда, тъй като договорът е сключен без основание –
чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД – договор без основание (нищожен – чл.26 ЗЗД)
дали претендира сумата, тъй като счита, че след като има престъпление
по договора за кредит, то ответникът е сключил договор за кредит и иска
връщане на сумата по договора, т.е. изпълнение по договора – чл.79
ЗЗД вр. чл.9 ЗПК
дали претендира сумата като вреда – да посочи какво е противоправното
деяние, каква е вредата, в какво се изразява вредата от 2500 лева –
получаване на сума, като е въвел в заблуждение ли? – чл.45 ЗЗД
дали твърди, че като е извършил състав на престъпление ответникът се е
обогатил неоснователно, а ищецът е обеднял неоснователно, тъй като е
нямало да даде заема при осъществената измама – чл.59 ЗЗД
да посочи какво представлява сумата от 2500 лева и какво представлява
сумата от 1265.28 лева. Коя на какво основание се претендира. За кой
период е лихвата.
2. Да посочи точен ясен, конкретен и прецизен петитум, на основание
чл.127, ал.1, т.5 ГПК.
3. да посочи банкова сметка за заплащане на процесната сума, на основание
чл.127, ал.4 ГПК.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СРП и от ГДИН ответникът Д. К. Н., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Н-, постоянен адрес: гр. Б- и адрес,
предоставен от ищеца: гр. К----, къде изтърпява наказание лишаване от
свобода и дали го е изтърпял, като им УКАЗВА, че на основание чл. 405, ал.1
ЗСВ, който при неизпълнение на разпореждане на съдия, дадено по
съответния ред въз основа на ЗСВ, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не
6
подлежи на по-тежко наказание, а съгласно чл.87 вр. чл.91 ГПК, ако трето
неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ
или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът
му налага глоба, в размер от 50 до 300 лв., и го подканва да го представи.
УКАЗВА на СРП и от ГДИН, че исканата информация може да се
изпрати на един от следните адреси: 1. гр. София, бул. Цар Борис III, № 54,
Софийски районен съд; 2. електронната поща (************@***.*******); 3.
факс (+359 (2) 8955 611); 4.чрез Система за сигурно електронно връчване.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към
Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете
да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н.а на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. С бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
7
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
8
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след процедура по призоваване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9