№ 148
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110132226 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от В. Г. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.“..“
№.., адв. Х. Р. срещу „Т С” ЕАД, ЕИК .. за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ищецът не дължи чрез принудително изпълнение на ответника следните вземания: 518,07
лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода м. 05.2013 г. – м.
04.2016 г., аб. № .., открит за апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. Н, бл..., вх.Д, ет.5,
92,60 лева- лихва за периода 15.09.2014 г. – 07.07.2014 г. и 17,77 лева- разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 09.10.2019 г. по ч. гр. дело № 50787/2017 г. по описа
на СРС, 67 състав, събирани принудително по изпълнително дело № ... по описа на Ч. С. Х.,
тъй като между страните не е възникнало облигационно правоотношение, доколкото бил
налице вписан отказ от наследство. Претендират направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове при твърдения за недопустимост,
евентуално за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Иска се със сила на пресъдено нещо да бъде признато за установено в правоотношенията
между ищеца и ответника, че не съществува вземане на ответника по издаден изпълнителен
лист, като претенцията се основава на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е бил издаден изпълнителния титул, като в конкретиката на казуса
се твърди извършен отказ от наследство.
1
Възраженията за недопустимост на исковата претенция са неоснователни. Ищецът мотивира
твърдяния правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради което искът
следва да се разгледа по същество. Кредиторът е разполагал с възможността да заяви
възражение за унищожението на отказа в своя полза, което не е сторено.
По същество
Наследникът може да се откаже от наследството само ако преди това не го е приел. Отказът,
който е направен след като е прието наследството е нищожен. При спор дали отказът се
предхожда от мълчаливо приемане на наследството следва да се извърши преценка, дали по
своето естество извършеното преди отказа действие сочи на категорично и безусловно
намерение за приемане на наследството, тъй като е възможно действието да е било
извършено само с цел запазване на наследственото имущество.
В казуса не се установява ищецът да е имал намерение да приеме наследството, каквото
съдът не приема да се установява и от приемането на съобщението за издадената заповед за
изпълнение.
Безспорно е за съда, че извършеният отказ от наследство е такова действие, което е
извършено след приключването на заповедното производство, по което е бил издаден
процесния изпълнителен лист от 09.10.2019 г. Под № ../ 03.12.2019 г. в особената книга на
Софийски районен съд е вписан отказът на ищеца В. Г. Р. от наследството, останало след
смъртта на Г К Р.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството - наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
наследствените си дялове, като приемането поражда действие от откриването му.
Предпоставка за отговорността на наследника е приемането на наследството, т. е. валидно
упражнено право на наследяване от наследника на длъжника, чрез приемане. Наследникът
по закон на починало лице е само призован към наследяване, т. е. в патримониума му е
възникнало самостоятелно непритезателно субективно право на наследяване обременено,
съобразно наследствените си дялове, като приемането поражда действие от откриването му.
Наследникът по закон на починало лице може да приеме наследството на починалото лице
или да се откаже от него. За да породи правни последици, упражняването на правото на
наследяване, следва да стане по някои от предписаните в Закона за наследството начини и в
сроковете, посочени в закона. Последиците от упражненото право на наследяване, в
случаите на изявена воля за приемане, са възникване на наследственото правоприемство
преминаването на имуществото (както правата, така и задълженията) на наследодателя към
наследника.
Ищецът е направил отказ от наследството на потребителя на топлинна енергия, което се
установи несъмнено от фактическа страна. Отказът не е оспорен от ответника, не се твърди
предходно приемане на наследството чрез конклудентни действия.
Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН приемането на наследството може да се
2
извърши изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на които наследството е
открито или мълчаливо с конклудентни действия. Тъй като приемането на наследството не
може да се предполага, а трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, за да е налице
мълчаливо приемане на наследство чрез извършване на фактически или правни действия от
страна на наследника, е необходимо последните несъмнено да обосновават намерението на
същия да приеме наследството, като конклудентните действия трябва да са такива, че да
разкриват действителната воля на наследника да приеме наследството. В настоящия случай,
по делото не са представени никакви доказателства, които да установяват такива правни
и/или фактически действия.
Неоснователно е и възражението на ответника, че възраженията на ищеца са преклудирани с
влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това
производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия
въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти
и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по
отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416
ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.); ). В този смисъл е Определение
№ 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че
нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене
не е проведено.
Настоящият случай е именно такъв – ищецът въвежда възражение за недължимост на
вземането по процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на факт
настъпил след влизането им в сила – валидно направен отказ от наследството.
При горните изводи съдът следва да уважи исковата претенция като доказана по основание
и размер.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, съобразно приложения по делото списък
по чл. 80 ГПК, а именно 100 лв. за платена държавна такса и 900 лв. реално заплатено
адвокатско възнаграждение, като срещу последното ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на уговорения размер. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. е
прекомерно, поради което следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно до размера на 400 лв., съобразно материалния интерес на предявените искове. От
така сторените разноски на ищеца следва да се присъди сумата от 500 лв.
3
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Г. Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул.“..“ №.., адв. Х. Р. срещу „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „..“ №..Б иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че „Т С” ЕАД, ЕИК .. няма право на принудително изпълнение за сумата от 518,07 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода м. 05.2013 г. – м.
04.2016 г., аб. № .., открит за апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. Н, бл..., вх.Д, ет.5,
сумата 92,60 лева- лихва за периода 15.09.2014 г. – 07.07.2014 г. и сумата 17,77 лева-
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.10.2019 г. по ч. гр. дело №
50787/2017 г. по описа на СРС, 67 състав, събирани принудително по изпълнително дело №
... по описа на Ч. С. Х..
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..“ №..Б
да заплати по равно на В. Г. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.“..“ №..,
адв. Х. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500 лева- разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4