Решение по дело №3011/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. С.П. ***, срещу Решение № 1820/06.11.2023 г., постановено по АНД № 4744/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 7203279, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, районният съд не е събрал всички относими към спора доказателства, които е следвало да приобщи и изследва, и поради това е издал акта си при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, не се явява и процесуалният му представител. По делото е постъпила молба от последния, в която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски като прилага списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Представено е писмено становище, изготвено от юрисконсулт Ивелина Пенкова, в което оспорва касационната жалба и излага съображения по съществото на спора. Счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Тодор Павлов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 27.07.2022 г., в 12:06 ч., в гр. Пловдив, ул. Кукленско шосе, срещу номер 3, в посока юг, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с рег. № РВ ****ХР, със скорост от 61 км/ч при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, и по този начин е превишила максимално допустимата скорост за съответния пътен участък с 11 км/ч. Това било установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № 120сса8. За извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу жалбоподателя бил издаден Електронен фиш серия К, № 7203279, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 21.07.2023 г.

При горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 50 лв.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени доказателства. Направените въз основа на тях изводи за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са аргументи и становище по заявените от жалбоподателя възражения. При провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа обстановка, тъй като не са били събрани всички относими към спора доказателства, както и възраженията му, че не е категорично установено, че контролът на скоростта е осъществен на пътен участък, различен от посочения, че на представената снимка не се вижда ясно регистрационния номер на автомобила и поради това не може да се направи категоричен извод, че нарушението е извършено от процесния автомобил.

Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид, че нарушението е установено с АТСС № 120сса8, с което видно от Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-15195/02.08.2022 г., на 27.07.2022 г., във времевия интервал между 09:30 и 16:30 ч. се е осъществявал контролът за спазване на скоростния режим в пътния участък, посочен в електронния фиш. Взел е предвид и, че същото е от одобрен тип и към момента на заснемането е било технически изправно, основавайки се на представените по делото: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 , издадено от БИН на 07.09.2017 г., Протокол от проверка № 123-СГ-ИСИС/02.12.2021 г., издаден от БИН. Предвид това, че АТСС е технически изправно и е спазена процедурата по неговата експлоатация, следва извод, че са спазени нормативните изисквания за използването му, уредени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и в Закона за измерванията и в наредбата към него.

В съдебното решение е обсъдено и възражението на жалбоподателя относно мястото на извършване на нарушението като са изложени убедителни аргументи. Изложени са съображения относно оплакването, че на представената снимка са визуализирани два автомобила и не става ясно кой от тях е извършил нарушението. В тази връзка, касационната инстанция споделя изводите на районния съд и намира за необходимо да подчертае, че регистрационната табела на автомобила на жалбоподателя се вижда ясно и четливо. Това, че е засечена скоростта именно на л.а. с рег. № РВ ****ХР се установява и от местоположението на същия върху снимката, тъй като той се намира на пресечната точка на линията между двата странични маркера и линията между горния и долен маркер.

Електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, лицето, което е управлявало автомобила /установено чрез декларация от собственика по чл.189, ал.5 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със Заповед № Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи.

Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира от състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 50,00 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, в качеството му на лице, комуто собственикът на МПС, с което е извършено нарушението е предоставил ползването.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При горния извод, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна и не следва да се уважава.

От друга страна, ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на делото се явява основателно и съдът определя такова в размер на 80,00 лв.

Така мотивиран, касационен състав на Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1820/06.11.2023 г., постановено по АНД № 4744/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Пловдив сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: