Р
Е Ш Е
Н И Е № 150
гр. Шумен, 07.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Ж.Дучева
като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №100 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1213 от 13.12.2019г. по
гр.д.№1215/2019г., ШРС е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че съществува вземане на „Профи кредит България”
ЕООД от К.В.Н. в размер на 900лв., представляващо парично задължение за връщане
на заета сума по договор за кредит от 02.04.2018 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 127/28.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 237/2019 г. по описа на Районен съд – Ш., като са отхвърлени
предявените от дружеството срещу Н. искове за признаване за установено съществуването на
вземане за сума в размер на 435,36 лв., представляващо задължение за плащане на
възнаградителна лихва върху заета сума по договор за кредит от 02.04.2018 г. и
за признаване за
установено съществуването на вземането за сума в размер на 1080,48 лв.,
представляващо задължение за плащане на уговорени допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги от 02.04.2018 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 127/28.01.2019
г. по ч.гр.д. № 237/2019 г. по описа на ШРС, като неоснователни и недоказани.
Присъдени са и следващите се разноски.
Решението
е обжалвано от ищцовата страна в частта, с която е отхвърлен предявения срещу
длъжника установителен иск относно дължимостта на сумата от 377.19лв. /в размера над 58.17лв. до
435.36лв./-договорно възнаграждение до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на
ответника-02.09.2019г.. Жалбоподателят намира същото за неправилно. С исковата
молба били представени писмени доказателства , като договор за потребителски
кредит, погасителен план към същия и извлечение по сметка, от които били видни
параметрите на договора, начина на плащане на процесното задължение, съответно
обстоятелството, че длъжникът не погасил нито една от следващите се вноски.
Предвид това и не били необходими специални знания в областта на науката,
техниката или изкуството, за да бъде установен размера на дължимото договорно
възнаграждение, до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част
и вместо него постановено друго, с което заявената претенция за заплащане на
договорно възнаграждение бъде уважена в размер на 377.19лв..
Въззиваемата страна, взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 от ГПК, от надлежна страна,
поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на депозирано от „ Профи
Кредит България“ ЕООД- гр.Ш., представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч. , И.Х.Г. и О.Л.-
управители, заявление по реда на
чл.410 от ГПК, е издадена заповед №127/28.01.2019г. по ч.гр.д. №237/2019г. на
ШРС , по силата на която е разпоредено К.В.Н. да заплати на ищцовото дружество
сумата 900лв.-главница за неизпълнение на задължение по договор за
потребителски кредит №**********/02.04.2018г., 435.36лв.-договорно
възнаграждение, 1080.48лв.-възнаграждение за допълнителен пакут от услуги,
30лв.- такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, 6.11лв.-законна
лихва за забава за периода 26.05.2018г.-31.07.2018г., законната лихва от
25.01.2019г. зо изплащане на вземането и сумата от 99.04лв.-разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47 от ГПК, поради което на
заявителя е указана възможността да предяви
иск. Последният в дадения срок е
сторил това и е предявил настоящия установителен иск.
На 02.04.2018г. между „ Профи Кредит България“
ЕООД- гр.Ш., в качеството на кредитор и К.В.Н., в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №**********, по силата на който, дружеството се задължило да предостави на Н. потребителски кредит в размер на 900лева ,
със срок на връщане – 24 месеца , при равни месечни вноски от 55.64лв. ,
включваща главница и лихва , като общо дължимата сума по кредита възлизала на 1335.36лв.. На същата дата, във връзка с договора за
кредит между страните е постигнато и споразумение, по силата на което, на ответника е предоставен пакет допълнителни
услуги, с което последният се задължил да заплати на ищцовото дружество цена за
услугата в размер на 1080.48лв., която следвало да се изплати разсрочено за 36
месеца , на равни месечни вноски от 45.02лв.. Стойността на пакета е добавена
към размера на главницата по кредита, като по този начин общата дължима от Н.
месечна вноска възлизала на 100.66лв..
Видно
от представеното преводно нареждане от 02.04.2018г., на сочената дата кредитът в размер на 900лв. е бил преведен
на ответника.
Съгласно представеното споразумение за
допълнителен пакет услуги, кредиторът следвало да предостави на клиента, по негово искане и при изпълнение
на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски;възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Страните се договорили, че 15 % от
възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит, която била дължима изцяло при
сключване на споразумението за предоставяне на пакета от допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит, но заплащането й е разсрочено за срока на
договора и е част от вноските по
закупения пакет, като се дължи и при предсрочно погасяване.
Поради настъпила забава, договорът за кредит бил едностранно
прекратен, считано от 31.07.2018г., а задълженията на Н. по договора били обявени за предсрочно
изискуеми. Кредиторът изготвил уведомление до ответника, като липсват данни
същото да му е връчено.
Договорът, погасителният план към
него, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и
общите условия към договора, са подписани и от двете страни.
При така установената по-горе
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане – неиздължена
главница, възнаградигелна лихва по договор за потребителски кредит, както и
възнаграждение по сключено във връзка с него споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги.
Доколкото предмет на настоящото
производство е депозирана въззивна жалба
срещу решението само в частта, с
която е отхвърлена претенцията за
установяване дължимостта на сумата от 377.19лв. /в размера над 58.17лв. до
435.36лв./-договорно възнаграждение до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на
ответника-02.09.2019г., то само тя следва да бъдат разгледана в настоящото
въззивно производство. В останалата,
необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника,
настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния,
изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за предоставяне
на кредит, и в частност предоставянето на заетата сума. Ответната страна следва да установи факта на
заплащане на дължимата главница и възнаградителна лихва.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Ш. и К.В.Н.
са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за потребителски кредит № **********/02.04.2018г..
Не е спорно/1бр. преводно нареждание/ и че уговорената сума е предоставена на
ответника.
Съгласно приетото в постановките на
Тълкувателно решение №3/2017г. на ОСГТК,
уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора и изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по
договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на
вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва
заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора
лихви. Предвид това и е прието, че размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочнатаизискуемост до датата на
плащането.
В случая се установи, че уведомлението
за предсрочната изискуемост е връчено на ответника по делото чрез назначения му
особен представител на 02.09.2019г., поради което и след тази дата настъпват
последиците на предсрочната изискуемост. Или договорната лихва ще се дължи само
за вноските с настъпил падеж до тази дата-това са вноските от 1-ва до 16-та,
както и част от 17-та/лихва за осем дни от 25.08.2019г. до 02.09.2019г./.
В разглежданата хипотеза се установи, че в
договора е уговорен годишен лихвен процент на 41, 17 %. Максималният размер на договорната лихва /
възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр.. Въпреки че не е налице действащо нормативно
ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва, то съгласно
наложилата се съдебна практика /решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003
г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о.; решение №
1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о., определение № 901/10.07.2015
г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако договорната лихва
надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй
като в този случай предвиденият размер на договорната възнаградителна лихва ,
съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното
ползване на заемната сума. Настоящата инстанция споделя тази практика.
В съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД,
размерът на законната лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския
съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният
размер на законната лихва по просрочени парични задължения е в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният
процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие
на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за
второто полугодие. Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по
време на действие на целия докговор е 0,
то годишният размер на законната лихва се явява 10% или трикратния-30%.
В
случая отразеният в договора ГЛП - 41.17% надвишава трикратния размер на
законната лихва за периода на договора.
Накърнен е принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите
нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В
съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, същата следва да се замести по право от
повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера
от 10 % - законната лихва. В този смисъл е и горецетираната съдебна практика. Размерът
на същата за правно релевантния период 25.05.2018г.-02.09.2019г., съдът
определи на основание чл.162 от ГПК/доколкото липсва заключение на вещото лице
касателно този период и размер на
лихвата/ на 92лв..
Действително,
съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБългария, но
годишния процент на разходите не е еквивалентен на лихвения процент. В него
освен лихви се включват и редица други разходи/§1, т.1 от ДР на ЗПК/ .
Ответникът не е ангажирал доказателства в хода
на процеса, досежно изгодния за него факт, че е изпълнил изцяло задължението си
по договора за заплащане на възнаградителна лихва.
Предвид изложеното, съдът намира,
че заявената претенция се явява основателна за сумата 92лв..
Обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството срещу Н.
иск за признаване за установено
съществуването на вземане за сума в размер на 92лв., представляващо задължение
за плащане на възнаградителна лихва върху заета сума по договора за кредит от
02.04.2018 г., до 02.09.2019г. като бъде постановено друго, с която претенцията
бъде яважена за сочената сума. В останалата обжалвана част, решението се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата, необжалвана част, решението е
влязло в законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода
на спора, въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя разноски пред
въззивната инстанция в размер на 114.64лв./разноските са изчислени на база
внесено възнаграждение за особен представител на въззиваемия в размер на 300лв.,
120лв. юрисконултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и 50лв.държавна такса/, както и да доплати такива в размер на 31.86лв. за
първоинстанционното производство и 4.32лв. за заповедното производство,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА
решение №1213 от 13.12.2019г. по гр.д.№1215/2019г. на ШРС в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Профи кредит
България”ЕООД-гр.С. срещу К.В.Н. иск с
правно основание 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на
вземане за сума в размер на 92лв., представляваща задължение за плащане на
възнаградителна лихва върху заета сума по договор за кредит от 02.04.2018 г.,
като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
че съществува вземане на „Профи
кредит България” ЕООД-гр.С.,
ЕИК ..., адрес на управление: гр. С..,
представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез юрисконсулт Р.И.И., от К.В.Н. с ЕГН **********,***, в размер на
92лв., представляващо задължение за плащане на възнаградителна лихва върху
заета сума по договор за кредит от 02.04.2018 г., до 02.09.2019г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 127/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 237/2019 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА К.В.Н. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С., направени
разноски пред въззивната инстанция в размер на
114.64лв., и доплати такива в размер на 31.86лв. за първоинстанционното
производство и 4.32лв. за заповедното производство, съобразно уважената част от
иска.
Потвърждава решението в останалата обжалвана
част..
В
останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.