Решение по дело №2360/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 893
Дата: 24 октомври 2024 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20241720102360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Перник, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720102360 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Д.
Г. В. ЕГН ********** гр. ****** ул. ******* ** и чрез адв. Л. Г. САК СРЕЩУ
БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София ул. Незабравка 25 ет.5

Като се иска от съда да постанови решение, с което:
да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл.10 а ал.2 ЗПК вр.143 ал.1
ЗЗП вр.чл.146 ал.1 ЗЗНП – да се прогласи нищожността на клаузата на чл.9
ал.1 от Договор за потребителски паричен кредит от 26.01.2024 г. сключен
между страните както и да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл.10
а ал.2 ЗПК вр.143 ал.1 ЗЗП вр.чл.146 ал.1 ЗЗНП – да се прогласи нищожността
на клаузата на чл.9 ал.2 от Договор за потребителски паричен кредит от
26.01.2024 г. сключен между страните както и да заплатят разноските по
делото, като ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и разноски с
Определение № 1926 от 05.06.2024г. по гр.дело № 2360/ 2024г.
Ответната страна БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД са депозирали отговор в
срока по чл.131 ГПК- в който твърдят, че :
-оспорваните клаузи не накърняват добрите нрави и не са в противоречие
1
с нормите на справедливост
Цитират съдебна практика – решение № 272 от 31.03.2009 по гр.дело №
1115/2008 на САС
На второ място –изискването на чл.11 т.10 ЗПК е да бъде наличен ГПР,
което в договора е налице.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че ГПР не бил изчислен съгласно
методиката
В ЗПК е дадена ясна дефиниция какво е ОБЩ РАЗХОД ПО КРЕДИТА
На ищеца е обявена ц;ялата информация по договора, вкл. и
преддоговорната, поради което клаузата не е неравноправна по смисъла на
чл.144 т.9 ЗЗД
На трето място – от 26.01.2024г. когато е усвоен кредитът в размер
1300лв. до момента не е погасен нито един лев от същия.Това обуславя и
правния интерес на ищцата – да не връща кредита
Прави се възражение за прекомерност на адв.разноски.

Предявените искове са с правна квалификация :
чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл.10 а ал.2 ЗПК вр.143 ал.1 ЗЗП вр.чл.146 ал.1 ЗЗНП –
да се прогласи нищожността на клаузата на чл.9 ал.1 от Договор за
потребителски паричен кредит от 26.01.2024 г. сключен между страните
както и
чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл.10 а ал.2 ЗПК вр.143 ал.1 ЗЗП вр.чл.146 ал.1 ЗЗНП –
да се прогласи нищожността на клаузата на чл.9 ал.2 от Договор за
потребителски паричен кредит от 26.01.2024 г. сключен между страните

За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че
клаузата за такса бързо разглеждане противоречи на добрите нрави и цели
заобикаляне на закона.
В тежест на ответника е да докаже :
-валидно сключен договор за паричен заем и
-валидни клаузи – чл.9 ал.1 и чл.9 ал.2
за такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане.
Като безспорно между страните се определя, че са сключили договор за
2
кредит от 26.01.2024 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е
уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на договор и
клауза за заплащане на такса за динамично плащане, така както е посочена
като съдържание в исковата молба, както и че тези такси не са включени и не
формира посочения в договора ГПР
Безспорно между страните е обстоятелството, че:
- ответникът „Би Енд Джи КРЕДИТ ООД представлява финансова
институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по
смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК,
спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на такса за бързо разглеждане на
документи:
В чл.9, ал.1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на
документи.
С оглед тежестта на доказване ОТВЕТНИКЪТ следва да представи
доказателства :
-в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо
разглеждане, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят
да предпочете да се ползва от посочената клауза.
-налице ли е еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга
от заемодателя.

3
По иска за недействителност на такса за динамично плащане:
В чл.9, ал.2 от договора е предвидена такса за динамично плащане в размер на
посочения
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за кредит от
което е видно, че между ищеца , в качеството му на кредитополучател, и ответника „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, в качеството му на кредитор, е бил сключен договор за кредит, по
силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1300 лв., която
ищецът се задължил да върне на 16 месечни вноски , съгласно погасителен план към
договора, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер
48.27% и годишен процент на разходите от 39,03%.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по
своя кредит при условията на Общите условия. Паричната сума за
Динамичното плащане по кредита е в размер на 1077.12 лв. и е дължима на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия
договор.
Съгласно чл9 ал.1 от същия договор за кредит кредитополучателят дължи
еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер 718.08лв. –
тази еднократна такса също е дължима на равни месечни вноски , съразмерно
към основната- по силата на чл.9 ал.3 от договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр.
чл. 143,ал. 1 ЗЗП вр. 146 ал1 ЗЗП:
4
Сключеният между ищеца и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма
чл. 10, ал. 1 ЗПК. В частност, преценката относно действителността на
процесните клаузи на чл. 9, ал.1 и ал. 2 от договора следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в
т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските
сделки (чл. 288 ТЗ) – в същия смисъл е задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
5
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 48.27%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - сумите по услугите „Динамично плащане“ и
„Бързо разглеждане“, които се начисляват на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита и които следва да се включат в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор
сумите по „услугите“ „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“ са
разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на
годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на
кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4
ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс
10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя",съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
6
клаузи и условия. В частност настоящият съдебен състав приема, че с
уговорените в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит клаузи се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на процесната заемна сума- т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод
на първо място следва от начина, по който са уговорени тези „услуги“, за
които се начисляват суми на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС №
426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не
следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съдът намира,
че с разглежданите клаузи се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се
уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично
плащане“ представлява почти 100 % от заетата сума и заедно с нея се формира
годишен процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното, задълженията по чл.
9, ал. 1 и ал. 2 не са свързани с неизпълнението на договора, а представляват
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на
правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите,
нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на
сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент
на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
обсъжданите суми по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, те не могат да изпълнят отредената
им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин,
да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора,
въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав и др.). Отделно от гореизложеното, посочените
клаузи противоречат и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид гореизложеното, клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10 ЗПК
7
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи по
сметка на ПРС сумата 50лв. държавна такса, тъй като ищцата е освободена от
внасяне на държ.такса с определение от съда/ посочено по-горе/
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е
Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.,
ТК.
В конкретния случай сборът от цената на предявените искове са в рамките на
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 2 по 400 лв.
Ето защо, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на
адв. Л. Г. САК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред ПРС по гр.дело № 2360/2024г. , което съдът определя в размер на 800лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с
чл.10 а ал.2 ЗПК вр.143 ал.1 ЗЗП вр.чл.146 ал.1 ЗЗНП – клаузите на чл.9
ал.1 както и на чл.9 ал.2 от Договор за потребителски паричен кредит от
26.01.2024 г. сключен между Д. Г. В. ЕГН ********** гр.****** ул. *******
** и чрез адв.Л. Г. САК – и
БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София ул.Незабравка 25 ет.5

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* седалище и адрес
на управление гр.София ул.Незабравка 25 ет.5 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
8
ПРС сумата 50лв. държавна такса.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* седалище и адрес
на управление гр.София ул.Незабравка 25 ет.5 ДА ЗАПЛАТИ 800лв.
адв.разноски на адв.Л. Г. САК - по чл.39 ал.2 от З Адв. по гр.дело №
2360/2024г. за процесуално представителство на Д. Г. В. ЕГН **********
гр.****** ул. ******* **

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9