РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Благоевград, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101541 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Топлофикация- София”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. „Ястребец” № 23 Б, против В. Б. Д., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 07.02.2024 г. дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 40043 срещу В. Б. Д. ЕГН:
**********, за сумата от 468.40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2020 г. до 04.2023 г.. мораторна лихва за забава в размер
на 82.03 лв. за периода 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г. върху платена главница за периода от
05.2020 г. до 04.2021 г., включваща и лихва за периода от 15.09.2022г. до 30.01.2024г. върху
главница за периода 05.2021г. до 04.2023г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 12.2021 г. - 04.2023г. в размер на 30.50 лв. - главница и мораторна лихва за забава в
размер на 8.29 лв. от 18.03.2021 г. до 04.12.2023 г. върху платена главница за периода от
01.2021 г. до 11.2021 г. включваща и лихва за периода от 15.02.2022г. до 30.01.2024г. върху
главница за периода от 12.2021 г. до 04.2023г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите.
Навежда се, че ответникът в качеството си на собственик на процесният
топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
1
ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Поддържа се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в
-
гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София’ ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ‘Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл.
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ.
Сочи се, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл, 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния
период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
2
Навежда се, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни
сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума
за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се
започне от най-старото.
Сочи се, че основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово
разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е
инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на
топлинна енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на услугата.
Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата "дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово
разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.
Твърди се, че редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се
определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово
разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането в размер на 468.40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2020 г. до 04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер
на 82.03 лв. за периода 15.09.2021 г., до 04.12.2023 г. върху платена главница за периода от
05.2020 г. до 04.2021 г.. включваща и лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.01.2024 г. върху
главница за периода 05.2021 г. до 04.2023г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 12.2021г. - 04.2023г. в размер на 30.50 лв. - главница и мораторна лихва за забава в
размер на 8.29 лв. от 18.03.2021 г. до 04.12.2023 г. върху платена главница за периода от
01.2021 г. до 11.2021 г. включваща и лихва за периода от 15.02.2022г. до 30.01.2024г. върху
главница за периода от 12.2021г. до 04.2023г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението – 09.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото
разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че искът е неоснователен. Навежда се, че съобразно разпоредбата на чл. 154, ат, 1
от ТПК, върху всяка от страните по делото, тежи задължението да докаже фактите на които
се основава във връзка с искането си. В случая, вписванията в счетоводните книги на „
3
Топлофикация София ”ЕАД и представените Справки за етажни съсобственици /подписани
от различни лица / и Списъци на живущите по апартаменти в жилищната сграда, не са
достатъчни за установяване на дължимостта на вземанията и техния размер. Съобразно
разпоредбата от Общите условия на договора между страните, потребителят следва да
заплаща на „ Топлофикация София ”ЕАД услуги, дължимата сума за тях веднъж месечно, по
утвърдена цена на тази услуга. Това налага доказателство за изпълнени задължения на
продавача „ Топлофикация София ”ЕАД, корелативни на правото на потребителя да бъде
информиран за периода на отчитане, количеството и дължимата сума за използваната услуга
и съответно сроковете за разплащане. Навежда се, че представените на този етап от
съдебното производството писмени доказателства от ищеца, съставляват такива изходящи
само от счетоводството на ищцовото дружество, като нито един от тях, дори цитираните в
исковата молба фактури не са подписани от ответника по делото и няма данни дали същите
са му били съобщени по надлежния ред, както и да му е дадена възможност да ги оспорва.
Твърди се, че ответникът не е информиран и за представения с исковата молба
Договор за избор на фирма за дялово разпределение „ ТЕХЕМ СЪРВИСИС „ ЕООД, ведно с
протокол от Общото събрание на етажните съсобственици от 12.12.2002г., за което събрание
също не е бил уведомен по надлежния за това ред. В случая, не се доказва от представените
с исковата молба писмени доказателства, че ответникът действително дължи заплащане на
потребената услуга, тъй като липсват убедителни доказателства за това, какво е нейното
количество и каква е стойността й и как е отчетена. В процесното жилище не се живее от
години, поради което няма как е да е изразходвана ТЕ, която твърди ищецът. Оспорва
ответникът количество и стойност на доставената услуга, като се възразява, че описаното в
счетоводните книги на дружеството кредитор е невярно. Справките, от които се позовава
ищецът не са официални документи. Прави се довод, че исковата претенция е неоснователна
и с оглед на обстоятелството, че снабдяването с ТЕ на ответника по делото, не е било
прекъсвано след изтичането на срока за заплащане на стойността й за процесния период,
съгласно Общите условия, изготвени от ищеца, което е трябвало да се случи, ако сметките
тогава действително не са били платени. Съображения в подкрепа на гореизложеното се
съдържат в Решение № 920/ 16.09.2005г. по възз. гр. д. № 960/ 2004г. на Окръжен съд- гр. Б.,
Решение № 272/ 22.05.2006г. по възз. гр. д. № 67/ 2006г. на Окръжен съд- гр. Б. и Решение от
16.05.2007г. по възз. гр. дело № 1166/ 2006г. на Окръжен съд- гр. Б., Решение от 29.04.20 Юг.,
пост. по гр. д. № 170/ 2010г. по описа на БОС и др.
Прави ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата, лихвите и договорното възнаграждение, което се претендира от
ищецаТоплофикация София ”ЕАД.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 498/ 2024 г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 241/ 05.03.2024 г. за изпълнение на
4
парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
сумите, описани в заповедта. Съдът е изпратил съобщение до длъжника за изпълнение на
издадената заповед, като е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба само срещу длъжника.
Ето защо и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422
от ГПК иск.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, което не се оспорва и от
ответника, че ответникът в качеството си на собственик на процесният топлоснабден имот, е
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Сочи се, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл, 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
По делото не е спорно, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния
имот са начислявани от "Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като
след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет
5
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни
сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума
за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се
започне от най-старото.
Установява се от платежно нареждане, че на 28.10.2024 г. по сметката на ищеца е
платена сумата в размер на 589.32 лв., представляваща пълно погасяване на задълженията
на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По отношение допустимостта на установителния иск:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 155 ЗЕ, във
връзка с чл. 149 ЗЕ, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено
изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено
възражение от длъжника, като исковата молба е подадена в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, за спазването на който съдът следи
служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради
което предявеният иск е заявен от надлежна страна пред компетентния за това съд и в
определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от
страна на длъжника в заповедното производство/.
По отношение основателността на иска:
Ищецът следва е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения- да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника са били налице
валидни облигационни отношения по силата на топлоснабден имот собственост на
ответника; че е доставил топлинна енергия, размера на задължението.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от това, че ответникът в качеството
си на собственик на процесният топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
6
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните
актове, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София,
-
които се изготвят от "Топлофикация София’ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от ‘Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл.
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ.
Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл, 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от
7
"Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, че сумите за
топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне
от най-старото.
Основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение
се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано
задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна
енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите
заплащат на Продавача стойността на услугата "дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира
съгласно чл. 36 от Общите условия.
Редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от
Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се
обявява по подходящ начин на Клиентите.
В случая се установява плащане на задължението в хода на процеса, поради което и
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и този факт, настъпил след
предявяване на иска, койот факт обуславя неоснователност на иска, поради наличие на
плащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, който предвижда, че ответникът има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В хода на настоящото производство ответникът претендира сумата от 800,00 лева – за
договорено адвокатско възнаграждение в настоящето производство. За същото са
представени доказателства за извършване на този разход, поради което същото следва да
бъде включвано в размер на разноските. Относно възражението за прекомерност, същото се
явява основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия, съдът намира, че следва се присъди възнаграждение в размер на 400
лв..
При гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация- София” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец” № 23 Б,
против В. Б. Д., ЕГН **********, за признаване на установено съществува вземане в размер
на на 468.40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода 05.2020 г. до 04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер на 82.03 лв. за
периода 15.09.2021 г., до 04.12.2023 г. върху платена главница за периода от 05.2020 г. до
04.2021 г.. включваща и лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.01.2024 г. върху главница за
периода 05.2021 г. до 04.2023г., както и сумата за дялово разпределение за периода 12.2021г.
- 04.2023г. в размер на 30.50 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 8.29 лв.
от 18.03.2021 г. до 04.12.2023 г. върху платена главница за периода от 01.2021 г. до 11.2021 г.
включваща и лихва за периода от 15.02.2022г. до 30.01.2024г. върху главница за периода от
12.2021г. до 04.2023г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението – 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация- София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на В. Б. Д.,
ЕГН **********, сумата в размер на 400.00 (четиристотин лева) лв., представляваща
разноски за адвокат, като ОТХВЪРЛЯ искането над този размер като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9