РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Благоевград, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210102051 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Ф. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Б* с адрес за призоваване и съобщения в гр. Б*чрез
кантората на адвокат С. Б*– БАК против „К*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление
в гр. С**представлявано от З*, * и М*.
Твърди се, че в полза на „П* е издаден изпълнителен лист от 28.04.2016 год. по т.д.
№3049/2016 год. на СГС, т.о., IV с-в въз основа на Решение по вътрешно арбитражно дело
№ 964/2015 год. на арбитър Б*, с който ищецът е осъден да заплати посочените в него суми,
като въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на „П* е образувано на
03.07.2016 год. изпълнително дело по описа ща ЧСИ Д*, като след пенсионирането на ЧСИ
Д* архива му е предаден на ЧСИ Г*, като делото е образувано под № 857/2021 год. Твърди
се, че по изпълнителното дело първоначално взискател е било дружеството „П*, като в
последствие въз основа на договор за цесия от 08.08.2018 год. сключен между „П* като
цедент и „К*, с молба от 29.04.2018 год. е направено искане за конституиране като взискател
по делото на ответника „К*, който и към момента е носител на вземането, предмет на
изпълнителния лист. Навежда се, че по така образуваното изпълнително дело, преобразувано
в последствие под № 857/2021 год. по описа на ЧСИ Г* са извършвани изпълнителни
действия, като последното надлежно поискано и извършено действие по делото е наложен
запор на банковите сметки на ищеца в ДСК на 20.07.2016 год. и след тази дата е изпращано
запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца, без данни
такова да е получено от посоченото в него трето задължено лице - работодател и без данни
такъв запор да е налаган. Сочи се, че взискателят е депозирал и молба от 16.12.2022 год. с
искане за извършване на справки, налагане на запор на банкови сметки и извършване на
опис на движими вещи, като се твърди, че такива не са били извършени и не са били
заплатени дължимите към ЧСИ за това такси. С оглед на горното се счита, че задълженията
на ищеца по изпълнителния лист от 28.04.2016 год. за събирането на които е образувано
изп.д. № 857/2021 год. по описа на ЧСИ Г* са погасени по давност, тъй като в продължение
на повече от пет години по делото не са правени редовни искания за извършване на
изпълнителни действия и такива не са били извършвани. Навежда се, че по това
изпълнително дело последното извършено изпълнително действие е на 20.07.2016 год. и
1
след това не са били извършвани други същински изпълнителни действия и не са правени
редовни искания от страна на взискателя за извършването на такива. С оглед на горното, се
иска от съда да признае за установено на основание чл. 439 от ГПК по отношение на
ответника „К*, че ищецът К. Ф. К. не дължи поради погасяване на задължението по давност
на основание чл. 110 от ЗЗД и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, сумата от общо 5 216.85 лв. /пет хиляди
двеста и шестнадесет лева и осемдесет и пет ст./, от която главница в размер на 4666. 85 лв.
/четири хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и пет ст./ ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 24.09.2015 год., юрисконсултско възнаграждение в размер
на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, разноски в размер на сумата от 80 лв. /осемдесет
лева/ и държавна такса в размер на сумата от 50 лв. /петдесет лева/, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 28.04.2016 год. по т.д. № 3049/2016 год. на СГС, т.о„ IV с-в въз основа
на Решение по вътрешно арбитражно дело №964/2015 год. на арбитър Б* и за
принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 857/2021 год. по
описа на ЧСИ Г* per. № 924, район на действие Софийски градски съд. Претендират се и
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че между „П* в качеството му на
Кредитор, от една страна, и К. Ф. К., в качеството на Кредитополучател, от друга, е
подписан Договор за кредит № **********, съгласно който за К. е възникнало задължение
срещу отпуснатата му в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по
същия. Сочи се, че поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения
договор за потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително
изпълнение, като е образувано изп. дело № 20168610401011 по описа на ЧСИ Д* и е
приведен в изпълнение изпълнителният лист, като в последствие е образувано второ изп.
дело № 857/2021 г., който е даден, след като описът на ЧСИ Вълков е прехвърлен на ЧСИ Г*.
Сочи се, че възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от
2016г. суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД на 05.07.2016 г., с
която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ В*
като на тази дата е прекъсната погасителната давност. Твърди се, че на 06.07.2016 г. е
наложен запор върху вземанията на длъжника, по сметки на негово име, открити в „У*, „Б*
и „О*а на 28.07.2016 г. държавата, в лицето на НАП се е присъединила с публично вземане,
което има срещу длъжника. Сочи се, че на 17.04.2018 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника, по сметки на негово име, открити в „Б*, поради което давността е била отново
прекъсната с встъпването на ответното дружество в производството. Посочва се, че на
29.11.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като след
преобразуването на делото под № 857/2021 г. по описа на ЧСИ Г* отново са били
предприети изпълнителни действия, като на 06.01.2023 г. от страна на ответника е поискано
извършване на справка в регистъра на БНБ и запор на вземания по новоустановените
сметки, открити на името на К., респ. извършване на опис, като на 29.08.2024 г. било
изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ - Благоевград за налагане на запор върху
вземането на длъжника за пенсия. На следващо място се сочи, че поради Ковид - пандемията
съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., давностният срок е спрял да
тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г., който период в
настоящия случай се иска да бъде приспаднат. С оглед всички гореизброени изпълнителни
действия намира, че е била прекъсната течащата относно вземането погасителна давност,
поради което се иска предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претендират се и сторените по делото разноски, като в условията на евентуалност, в случай,
че съдът възложи разноските в производството в тежест на ответника се прави възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът след запознаване с материалите по делото и обсъждане доводите и
2
твърденията на страните, намира следното от фактическа и страна:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото като доказателства
приложени към отговора на исковата молба и в в изпълнително дело договор за прехвърляне
на вземания, Приложение №1а, Приложение № 6 потвърждение за заплащане на цената за
прехвърляне на вземания се установява, че вземането по издадения в полза на „П* срещу
ищеца в настоящото производство изпълнителен лист за сумата от общо 5 216.85 лв. /пет
хиляди двеста и шестнадесет лева и осемдесет и пет ст./, от която главница в размер на 4666.
85 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и пет ст./ ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 24.09.2015 год., юрисконсултско възнаграждение
в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, разноски в размер на сумата от 80 лв.
/осемдесет лева/ и държавна такса в размер на сумата от 50 лв. /петдесет лева/, който
изпълнителен лист от 28.04.2016 год. по т.д. № 3049/2016 год. на СГС, т.о„ IV с-в въз основа
на Решение по вътрешно арбитражно дело №964/2015 год. на арбитър Бисерка Газдова е
прехвърлено на ответника „К*.
Въз основа на посоченото изпълнително основание и молба на „П* е образувано
изпълнително дело за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело
№ 1011/2016 г. по описа ща ЧСИ Д* като след пенсионирането на ЧСИ Д* архива му е
предаден на ЧСИ Г* и делото е образувано под № 857/2021 год.
ПДИ по ИД № 1011/2016г. по описа на ЧСИ Д*е връчена лично на длъжника – ищец
на 20.07.2016г.
На 06.07.2016г. е наложен запор на вземанията на ищеца в „Б*. Изпратени са запорни
съобщения и до други банки в страната, от които е постъпил отговор, че ищецът не е клиент
набанката.
С писмо от 28.07.2016г. ЧСИ В* е уведомил ищеца, че на основание чл. 191, ал.2 ГПК
държавата се смята за присъединен взискател за вземанията, които има към него.
На 07.04.2017г. „Б* уведомява ЧСИ В*, че сметката на ищеца е закрита служебно,
поради неизползването й от ищеца за 12 и повече месеца.
До НАП от ЧСИ В* на 27.03.2018г. е направено искане за предоставяне на
информация относно притежавани движими вещи от ищеца, за декларирани доходи за
последната изтекла данъчна година, трудови договори и данни за осигуряване, осигурител,
по което искане на ЧСИ е изпратен отговор, получен на 17.04.2018г. от ЧСИ.
На 17.04.2018г. е изпратено ново запорно съобщение от ЧСИ до „Б*, върху което е
отразено, че ищецът не е клиент на банката и няма наети касетки и сейфове в нея.
Ответникът в настоящото производство е конституиран като взискател по ИД на
24.09.2018г. в качеството му на цесионер по сключен между него и „П* договор за цесия от
08.08.2018г., предоставен с приложения към договора за цесия на ЧСИ с молба от същата
дата – 24.09.2018г.
На 05.10.2018г. е правена справка в БНБ за банкови сметки на ищеца, както и за
трудови договори и е установено, че ищецът има действащ към този момент трудов договор
и на 29.11.2019г. е изпратено запорно съобщение до установения работодател на ищеца –
„З*но пратката не получена от „З*, върната е на 09.12.2019г. с отбелязване, че адресатът е
непознат на адреса.
На 21.12.2020г. е депозирана молба от ответника в настоящото производството до
ЧСИ В* за извършване на справка в електронния регистър към БНБ, за наличието на
разкрити банкови сметки на името на длъжниците, както за налагане на запор върху
откритите банкови сметки.
Видно от протокол за приемане на изпълнително дело от 10.12.2021г., служебният
архив на ЧСИ Д*е прехвърлен на основание заповед на Министъра на правосъдието №СД-
3
04-54/12.10.2021 г. на ЧСИ Г*, рег.№ 924, район на действие СГС и изпълнително дело №
20168610401011 по описа на ЧСИ Д*се води под № 20219240408857 по описа на ЧСИ Г*
С молба от 16.12.2022г. ответникът е поискал извършване на справка в ТД на НАП на
името на длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори, декларирано
движимо/недвижимо имущество и/или банкови сметки и налагане на запори и
предприемане на съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
Изпратено е запорно съобщение на 29.08.2024г. до ТД на НАП за налагане на запор
върху получаваната от длъжника – ищец пенсия до погасяване на задължението към
взискателя/те/. В отговор на това запорно съобщение е отговорено на 18.09.2024г., че на
основание чл. 508, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс от пенсията/добавката на
К. Ф. К., ЕГН ********** не могат да се правят удръжки по наложения запор по
изпълнително дело № 20219240408857, тъй като се правят удръжки за погасяване на
задължение по изпълнително дело № 20228910400975, образувано от частен съдебен
изпълнител М*.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Не се оспорва, че между „П*, в качеството му на кредитор, от една страна, и К. Ф. К.,
в качеството на Кредитополучател, от друга е подписан Договор за кредит № **********.
Не се оспорва, че въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изп. дело №
20168610401011 по описа на ЧСИ Д* което в последствие е било преобразувано в изп. дело
№ 857/2021 г., тъй като описът на ЧСИ Вълков е прехвърлен на ЧСИ Г*
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК,
ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, че са
настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения -
правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи,
правоунищожаващи.
Искът с който е оспорено изпълнението, намира основание в нормата на чл.439, ал. 1
ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и е допустим. В хипотезата на висящ изпълнителен процес,
предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право,
подлежащо па принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното
основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес - решение №
257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
4
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Тълкувателно решение №2 /26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист от 28.04.2016г., когато е започнала да тече 5 годишна
давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/.
Изискването по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
По молба на взискателя от 05.07.2016г. е образувано изп.д.№ 1011/2016г. по описа на
ЧСИ Д*. Извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на
Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение,
като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това /Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о.;
Решение №252/17.02.2020г. по гр.д.№1609/2019г. на ВКС, III г.о./.
Принципно от връчването на запорните съобщения започва да тече нова 5-годишна
давност. В съдебната практика се приема, че за прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“
от ЗЗД е без правно значение дали предприетите изпълнителни действия са част от
изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на длъжника. Без правно
значение е дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване на взискателя
/Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.; Решение
№3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това следва и от самата разпоредба на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане на
изпълнителни действия“, а не „извършване“ /Определение №136/19.02.2020г. по гр.д.
№3105/2019г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в подкрепа на това становище са мотивите в
Решение №1416/24.06.1969г. на ВС по гр.д.№884/69г., I г.о. Обстоятелството, че запорът е
наложен върху банкови сметки, по които липсва наличност към момента на запора, не
означава, че запорът не е породил действие. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието
на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на
запорното съобщение. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на
запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от
фактическия състав по налагането на запора /Решение №4/16.06.2017г. т.д. №3129/2015г. на
ВКС, II т.о./. В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана в
5
изпълнителното производство с предприемането на изпълнителни действия по молба на
взискателя чрез налагане на запор на вземанията по банковата сметка на ищеца на
06.07.2016г., с присъединяването на държавата като взискател по ИД на 28.07.2016г., след
което с молби от новоконститурания на 24.09.2018г. взискател за извършване на
изпълнителни действия на 24.09.2018г., 21.12.2020г., 16.12.2022г. Предвид постановките
на ТР 3/20 от 28.03.23 по тълк. д. № 3/20, ОСГТК погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.15 на ТР № 2/26.06.15 по тълк. д. № 2/13, ОСГТК, ВКС. По отношение на периода
след тази дата, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1 б. "д" ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие /т. 10 ТР 2/26.06.15 по тълк. д. № 2/13, ОСГТК, ВКС/. В случая, видно от
установената фактическа обстановка, между изпълнителните действия, предприети през
времето от 29.07.2018 /т. е. след изтичане на двугодишен срок от присъединяване на
държавата като взискател по ИД до предявяването на иска 26.07.2024г. няма периоди,
надвишаващи по продължителност 5-годишния давностен срок, като се вземе предвид
времето от 2 месеца и 7 дни, през които давност не е текла ( на основание чл. 3. т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито
са страните по делото/, възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с §
13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.) и като се отчетат действията на взискателя, които е извършвал с
посочените по – горе молби от 24.09.2018г., 21.12.2020г., 16.12.2022г. Перемпцията и
давността са различни правни институти, с различни правни последици, като погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция ( решение Решение № 743 от 16.12.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
518/2024 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността
като поиска изпълнителни действия отново. Предвид изложеното, с оглед многократните
прекъсвания на давността, при които е започвала да тече нова 5-годишна такава, към
момента на предявяване на иска на 26.07.2024г. тя не е била изтекла /вземанията, чиито
съществуване ищецът претендира да бъде отречено, се погасяват с изтичане на 5-годишен
давностен срок – съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години/.
При тези обстоятелства предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход от делото, разноски се дължат на ответника за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100, 00 лева предвид ниската фактичека и правна сложност на
делото и доколкото по делото е проведено едно съдебно заседание, в което юрисконсултът
на ответника не се е явил, а е депозирал становище.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ф. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б*
чрез адвокат С. Б* – БАК иск за признаване за установено по отношение на „К*, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление в гр. С*, представлявано от З*, А* и М* *, че ищецът не
дължи на ответника, поради погасяване на задължението по давност сумата от общо 5 216.85
лв. /пет хиляди двеста и шестнадесет лева и осемдесет и пет ст./, от която главница в размер
на 4666. 85 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и пет ст./
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.09.2015 год., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, разноски в размер на
сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ и държавна такса в размер на сумата от 50 лв. /петдесет
лева/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.04.2016 год. по т.д. № 3049/2016 год.
на СГС, т.о„ IV с-в въз основа на Решение по вътрешно арбитражно дело №964/2015 год. на
арбитър Б*и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело №
857/2021 год. по описа на ЧСИ Г*, per. № 924, район на действие Софийски градски съд,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Ф. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б*да заплати на „К* с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С* представлявано от З*, А* и М* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100, 00 лева, представляваща сторени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7