№ 606
гр. Разград, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100602 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 344, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 34, ал. 1 ЗС – първа
фаза на съдебна делба, по допускането и. Има искане и по чл. 344, ал. 2 вр. с
чл. 31, ал. 2 ЗС за привременни мерки.
Образувано е по искова молба от А. К. А. с ЕГН ********** и поС.ен
адрес: град Разград, община Разград, област Разград, ***, действащ чрез
пълномощника си адв. М. Р. М., съдебен адрес: град Разград, община Разград,
област Разград, улица „Хан Кубрат” № 1, партер, Адвокатска кантора М. К.,
против Р. К. А. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: град Разград, улица ***, с
която се твърди, че страните са съсобственици по наследство от К. А. К. с ЕГН
**********, и въз основа на транслативна сделка на недвижим имот,
съставляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
61710.504.4983.1.4 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три, точка,
едно, точка, четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Разград, община Разград, област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-
37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед № КД-14-17-
287/11.08.2009г. на Началника на СГКК - Разград, с административен адрес:
град Разград, *** (сто и дванадесет), етаж 0 (нула), гараж № 2 (две), находящ
се на етаж 0 (нула) в сграда с идентификатор 61710.504.4983.1 (шестдесет и
една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, четири
хиляди деветстотин осемдесет и три, точка, едно), с предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.504.4983 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три), с
предназначение: ГАРАЖ, със застроена площ от 30,00 кв.м. (тридесет
квадратни метра), брой нива: 1 (едно); при съседни самостоятелни обекти: на
1
същия етаж: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.5, под обекта: няма, над
обекта: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.2, стар идентификатор: няма,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото. Моли се съдът да допусне до делба описания по-
горе НА при права 5/6 ид.части за ищеца и 1/6 ид. част за ответницата. На
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК се прави искане за разпределение ползването
на имота, а в случай че ответницата продължи да ползва имота се моли същата
да бъде осъдена да заплаща на ищеца обезщетение за неползване на имота в
размер на 100,00 лева месечно за периода от датата на завеждане на ИМ до
окончателното извършване на делбата.
Ищецът сочи, че за имота има съставен Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № *** от 21.11.2023 г. на нотариус Р.И. с рег.
№ 378 на НК град София, район на действие РС – Разград, вписан в СВ с вх.
рег. № 5099/21.11.2023 г., акт № 58, том 15, дело № 2825/2023 г., партида
123273, съгласно който ищеца А. К. А. и ответницата Р. К. А. са придобили по
1/6 ид. част от имота по наследство от баща си К. А. К., а съпругата му С.Х. К.
притежава 4/6 ид. части от имота, от които 1/6 ид. част по наследство от К. А.
К. и 3/6 ид. части от прекратена СИО. На 04.12.2023 г. с НА за покупко-
продажба на недвижим имот № *** от същата дата на нотариус Р.И., рег. №
378 на НК град София, район на действие РС - Разград, вписан в СВ с вх. рег.
№5296 от 04.12.2023 г., акт *** г., партида 12424, 123273, майката на ищеца и
ответницата С.Х. К. се разпоредила с притежаваните от нея 4/6 (четири шести)
идеални части от описания по-горе недвижим имот в полза на ищеца А. К. А..
Твърди се, че преди сключване на разпоредителна сделка с имота ищецът
отправил покана за доброволно изпълнение до ответницата, с която я поканил
да му осигури достъп до имота и да освободи от личните си вещи имота,
респективно да заплаща обезщетение за неползване на имота в размер на
100,00 лева месечно, но същата отговорила писмено, че ще продължи да
ползва имота лично. С последваща писмена покана, връчена лично на
ответницата на 23.12.2023 г., ищецът уведомил ответницата, че е придобил
собственост върху 2/3 ид. части от имота и че желае на основание чл. 32, ал. 1
от ЗС да ползва имота за задоволяване на свои лични потребности, като
поканил ответницата да освободи имота от личните си вещи и да му предаде
ключ от имота. В поканата било посочено нов размер на обезщетение за
неползване на имота в размер на 300,00 лева месечно. Отново последвало
бездействие от страна на ответницата. След това се твърди, че ищецът
потърсил съдействие от адвокат, който се свързал с ответницата, за да уредят
страните доброволно отношенията си по повод на съществуващата
съсобственост, но в продължение на повече от два месеца ответницата не
предложила вариант за доброволна делба на имота. С тези твърдения се
изтъква съществуването на правен интерес от предявяване на иска за делба.
В срока за отговор се излага становище за допустимост и основателност
на предявения иск за делба. Ответницата е съгласна, че страните са
съсобственици в делбения имот по наследство и покупко-продажба, при квоти
5/6 за съделителя А. К. А. и 1/6 за Р. К. А.. Оспорва се претенцията по чл. 344,
ал. 2 ГПК за заплащане на компенсация в размер на 100,00 лв. месечно от
завеждане на исковата молба до окончателното извършване на делбата.
Включително и искането с първоначалната покана: по 100 лева от 29.09.2023 г.
и с последваща такава в размер на: по 300 лв. от 23.12.2023 г., месечен наем за
ползването на делбения имот. Изтъква се, че този иск следва да бъде предявен
във втора фаза на делбата при евентуална претенция по сметки. Правят се
2
възражения. На първо място, сочи се че жилищната кооперация, в която е
разположен процесния гараж е на два етажа. Първият етаж е на ищеца, а
вторият бил предназначен за ответницата. Твърди се, че приживе желанието на
покойната майка на страните било гаражът да остане за ответницата, като за
уравняване ответницата прехвърлила собствеността върху друго помещение,
разположено на приземния етаж в същата жилищна кооперация, което било
изцяло нейна собственост. Това станало, когато отношенията между страните
не били обтегнати. Твърди се, че до 2021 година наследодателката и майката
на страните живяла при ответниците и тя полагала грижи за нея. Впоследствие
тя заминала да живее в Италия при дъщерята на ответницата и бившия съпруг
на ответницата. Там тя живяла до м. август 2023 г. При завръщането си в
България майка им се настанила в дома на бившия съпруг на ответницата,
намиращ се в гр. Кубрат. Впоследствие здравословното и съС.ие се влошило.
През м. октомври 2023 г. тя била настанена за лечение в болницата в гр.
Разград. От болницата се свързали с ищеца и след стабилизиране на
здравословното и съС.ие, той и съпругата му я изпратили в старчески дом.
Тези неща ответницата разбрала през м. декември месец 2023 г. Веднага след
това ответницата се свързала с нея и започнала да и изпраща неща от първа
необходимост за престоя и в старческия дом. От майка си тя разбрала, че е
прехвърлила идеалната си част от гаража на брат и, въпреки че предварително
уговорките били да бъде прехвърлен на нея. Ответницата счита, че така тя е
останала ощетена. Ответницата твърди, че малко преди да почне да получава
покани, ищецът и съпругата му упражнили насилие срещу нея. Твърди, че са я
причакали пред гаража и и нанесли побой, а после си взели някакви неща от
гаража, в който всички от семейството имали вещи. Ответницата твърди, че
никога не е отказвала на никой от семейството да ползва гаража. Патронът на
основната врата, която била разположена към главният път, никога не бил
сменян, а нейните майка и брат ползвали гаража и имали ключове за вратата.
Ответницата сочи, че не може да разбере защо ищеца иска ключ от гаража.
Изтъква, че я е страх от ищеца да не упражни отново насилие срещу нея.
Твърди, че никога не е ограничавала достъпа до имота. Сочи още, че ищецът е
подал сигнал до органите на МВР, че тя съхранява в гаража запалими вещи, а
проверката на органите установила обратното. Ответницата сочи, че ищецът
не спира да и оказва психически тормоз и да иска тя да му заплаща наем при
положение, че има ключ.
По отношение на твърденията, че ответницата не е предприела действия
за уреждане на спора между тях доброволно, сочи че твърдението не отговаря
на истината. Твърди, че е ходила в кантората на адвоката да се разберат. Сочи,
че след разговорите здравословното и съС.ие се е влошило много, разболяла
се от пневмония и изминало време докато стабилизира здравето си. Сочи
също, че в гаража е водомера за апартамента от втория етаж, който
ответницата продала, т.е. начислените в гаража вода и ток трябвало да плащат
собствениците на жилището. Твърди, че на 19.04.2024 г. отново е отправила
предложение на ищеца, но не последвал отговор. Твърдението и е, че ищеца
не е бил лишаван от правото да ползва притежаваната от него идеална част от
гараж, поради което и тя като съсобственика не дължи заплащане на
обезщетение. Поради което се моли съдът да постанови решение, с което да
допусне процесния имот до делба при посочените в исковата молба квоти и
съделители, както и да отхвърли изцяло претенцията за заплащане
евентуално на наемни вноски в размер на 100 лева месечно от завеждане на
исковата молба до окончателното извършване на делбата, включително и
3
останалите наеми: 100 лв. месечно от м. септември 2023 г. до м. декември
2023 г. и съответно 300 лева месечно за 2024 г. като неоснователни и
недоказани.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение, страните са наследници на баща
си К. А. К., починал на 02.12.2015 г.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** от 21.11.2023
г. на нотариус Р.И. с рег. № 378 на НК град София, район на действие РС –
Разград, вписан в СВ с вх. рег. № 5099/21.11.2023 г., акт № 58, том 15, дело №
2825/2023 г., партида 123273, страните и тяхната майка С.Х. К. с ЕГН-
********** са признати за собственици в резултат на осъществено
строителство и по наследство на недвижим имот, съставляващ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.504.4983.1.4
(шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири,
точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три, точка, едно, точка, четири)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград, община
Разград, област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК - София, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект със Заповед № КД-14-17-287/11.08.2009г.
на Началника на СГКК - Разград, с административен адрес: град Разград, ***
(сто и дванадесет), етаж 0 (нула), гараж № 2 (две), находящ се на етаж 0 (нула)
в сграда с идентификатор 61710.504.4983.1 (шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, четири хиляди
деветстотин осемдесет и три, точка, едно), с предназначение: жилищна сграда
- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.504.4983 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три), с
предназначение: ГАРАЖ, със застроена площ от 30,00 кв.м. (тридесет
квадратни метра), брой нива: 1 (едно); при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.5, под обекта: няма, над
обекта: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.2, стар идентификатор: няма,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, при следните права: 2/3 ид.ч. на С.Х. К. с ЕГН-
**********, 1/6 ид.ч. на ищецът и 1/6 ид.ч. на ответницата. Видно от НА за
покупко-продажба на недвижим имот № *** от същата дата на нотариус Р.И.,
рег. № 378 на НК град София, район на действие РС - Разград, вписан в СВ с
вх. рег. №5296 от 04.12.2023 г., акт *** г., партида 12424, 123273, на 04.12.2023
г. майката на ищеца и ответницата С.Х. К. се разпоредила с притежаваните от
нея 4/6 (четири шести) идеални части от описания по-горе недвижим имот в
полза на ищеца А. К. А..
От приложената преписка, изискана от РП – Разград се установява, че
преди сключване на разпоредителна сделка ищецът отправил покана за
доброволно изпълнение до ответницата, с която я поканил да му осигури
достъп до имота и да освободи от личните си вещи имота, респективно да
заплаща обезщетение за неползване на имота в размер на 100,00 лева месечно,
но същата отговорила писмено, че ще продължи да ползва имота лично. В
хода на проверката е снето сведение от ответницата на 07.11.2023 г., с което тя
е потвърдила ползването самостоятелно на гаража, тъй като нямала достъп до
4
дворното място зад къщата. Подменила ключа, не осигурила ключ за ищеца, не
възнамерявала да осигури такъв. С последваща писмена покана, връчена
лично на ответницата на 23.12.2023 г., ищецът уведомил ответницата, че е
придобил собственост върху 2/3 ид. части от имота и че желае на основание
чл. 32, ал. 1 от ЗС да ползва имота за задоволяване на свои лични
потребности, като поканил ответницата да освободи имота от личните си
вещи и да му предаде ключ от имота. В поканата било посочено нов размер на
обезщетение за неползване на имота в размер на 300,00 лева месечно.
Според свид. С.ка К., съжителница на ищеца, ответницата ползва
еднолично гаража след смъртта на баща си през 2015 г. Ключът за външната
врата на гаража бил подменен през 2021 г. от ответницата. От този момент
ищецът нямал достъп. Ответницата продала жилището си и съхранявала вещи
след продажбата в гаража. Ищецът паркирал автомобила си на улицата
отпред, тъй като нямал достъп до гаража.
Според свид. Д.Г. страните имат проблеми по отношение ползването на
процесната вещ. Действително ключа бил подменен, а ключарят предоставил 3
бр. ключове. Единият ключ трябвало да вземе ищецът, но той отказал с
мотива, че не искал да кажат, че след това има вещи, които липсват, оставени
от ответницата. Свидетелката твърди, че гаража сега бил свободен, имало
само велосипед и фитнес уред, но след продажбата на жилището и
ответницата съхранявала опаковани вещи в гаража, изнасяни и разпродавани
поетапно.
Според заключението по назначената експертиза средния месечен
пазарен наем на гаража е в размер на 150 лева, като вещта не може да бъде
ползвана съвместно от страните. В с.з. вещото лице уточнява, че гаражът
действително е удължен, но има само един вход за гаражна врата, а е и сложно
гарирането на два автомобила, една до друг няма как да бъдат гарирани.
Поради това ползването предполага гариране само на едно МПС.
Въз основа изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Предмет на делба е гореописания имот. Вещта не е извън гражданския
оборот, а чрез делбата ще се прекрати съС.ието на съсобственост,
следователно делбата им е допустима. Следва да се допусне делба между
съсобствениците според правата им. Страните са признати са собственици в
резултат на осъществено строителство и по наследство при права по 1/6 ид.ч.,
като впоследствие чрез сделка ищецът станал собственик и на другите 2/3
ид.ч. Страните са собственици на съответните ид.ч. чрез сделка (само ищеца
на 2/3 ид.ч.), осъществено право на строеж и наследяване (1/6 ид.ч. на ищеца и
1/6 ид.ч. на ответницата). Така към момента същите са съсобственици при
следните права: 5/6 ид.части за ищеца и 1/6 ид. част за ответницата.
По отношение на искането за привременни мерки:
Регламентираните в чл. 344, ал. 2 ГПК мерки относно ползването на
делбения имот са привременни и се характеризират с начален и краен момент,
които са изрично посочени в закона – чл. 344, ал. 2 ГПК. Началният момент, от
който могат да бъдат определени е постановяването на решението по
допускане на съдебната делба, а крайният момент, до който могат да
проявяват своето действие, моментът на окончателното извършване на
делбата. Преди да бъдат определени квотите на съделителите е невъзможна
преценката относно ползването на делбената вещ. Привременните мерки
5
изхождат от принципа, залегнал в чл. 31, ал. 2 ЗС, имащ за цел овъзмездяване
на съсобственика за права, които има, обаче е възпрепятстван да упражни, но
по съществото си не представлява същия правен институт. В тази връзка ВКС
е имал възможност да се произнесе по приликите и отликите в двата
механизма на уреждане на отношенията между съсобственици по повод
ползването на съсобствената вещ. Така в Решение № 48 от 26.03.2018 г. по гр.
д. № 2571/2017 г. е посочено, че обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС може да
бъде присъдено в производство по чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна мярка
до приключване на делбата и/или с решението по втората фаза на делбата. В
хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК обезщетението е само за периода от влизане в
сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата.
Текстът на чл. 344, ал. 2 ГПК не изисква "лишаване от право", а има предвид
разрешаване на спор за ползване на общата вещ между съсобственици по
съдебен ред, при това временно и на база целесъобразност, а не
законосъобразност, защото целта на произнасянето е осъществяване на
съдебна администрация и съдействие за упражняването му спрямо титулярите
при спор. По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна мярка съдът не
може да присъжда обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената
вещ за минало време. Съобразно чл. 344, ал. 3 от ГПК съдът може да измени
определението си.
Липсата на съгласие относно начина на ползване се демонстрира чрез
отправяне до съда на искане за разпределение на ползването. Съгласно
посоченото в ТР № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на
ВКС, лично ползване е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им. Предоставеният ключ в с.з. на ищеца представлява признание, че
последният не е имал достъп, съответно не е ползвал процесната вещ до
25.07.2024 г., когато в с.з. му бе предаден ключ. Освен това свидетелите сочат,
че след продажбата на жилището си ответницата е съхранявала вещи в гаража,
изнасяни и разпродавани поетапно. В този смисъл с тези си действия тя е
създала пречки за безпрепятственото ползване на процесния имот от другия
съсобственик, дори и да е правила опити за предаване на ключ (по нейни
твърдения). Ето защо, съдът приема за основателно като доказано искането за
постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК. Начинът на
разпределение на ползването е фактически въпрос, който се решава по
целесъобразност с оглед на конкретните обстоятелства по делото,
взаимоотношенията между страните и осигуряване на спокойно и
безконфликтно служене с вещта. Процесната вещ обаче може да бъде
ползвана по предназначение само от едната страна, тъй като няма как да бъде
гариран повече от един автомобил. Това се потвърждава и от заключението по
назначената експертиза. В този смисъл процесната вещ може да бъде ползвана
до приключване на делбата само от единия съсобственик, а последният дължи
заплащане на наем на другата страна. Ответницата не е заявила изрично, че
желае ползването на вещта до приключване на делбата. При това положение
най-целесъобразен начин на ползване би бил този, който е най-икономичен и
би създал най-малко затруднения при привеждането в изпълнение на
определението. Съдът съобрази и посоченото от свид. Г., че към настоящия
момент гаражът не се ползва за съхранение на вещи (само един фитнес уред и
велосипед), т.е. очевидно може да се ползва по предназначение. Като взе
предвид становищата на страните и съобразявайки дяловете, съдът намира, че
следва на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да се постанови ищецът да полза
6
процесния недвижим имот. Така взетата мярка поражда правото на
обезщетение на неползващия собственик. Относно размера на обезщетението
на неползващия собственик, съгласно заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, същото възлиза на
25 лв. месечно за ответницата съобразно дела и.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между А. К. А. с ЕГН **********
и Р. К. А. с ЕГН **********, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.504.4983.1.4 (шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, четири хиляди
деветстотин осемдесет и три, точка, едно, точка, четири) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Разград, община Разград, област
Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК - София, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект със Заповед № КД-14-17-287/11.08.2009 г. на Началника
на СГКК - Разград, с административен адрес: град Разград, *** (сто и
дванадесет), етаж 0 (нула), гараж № 2 (две), находящ се на етаж 0 (нула) в
сграда с идентификатор 61710.504.4983.1 (шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, четири хиляди
деветстотин осемдесет и три, точка, едно), с предназначение: жилищна сграда
- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.504.4983 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три), с
предназначение: ГАРАЖ, със застроена площ от 30,00 кв.м. (тридесет
квадратни метра), брой нива: 1 (едно); при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.5, под обекта: няма, над
обекта: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.2, стар идентификатор: няма,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА: 5/6 ид.ч. за А. К. А. с
ЕГН ********** и 1/6 ид.ч. за Р. К. А. с ЕГН **********.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, считано от
датата на влизане в сила на определението по привременната мярка до
окончателното извършване на делбата, както следва: А. К. А. с ЕГН
********** ДА ПОЛЗВА САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 61710.504.4983.1.4 (шестдесет и една хиляди седемстотин и
десет, точка, петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин осемдесет
и три, точка, едно, точка, четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Разград, община Разград, област Разград, одобрени със
Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК -
София, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със
Заповед № КД-14-17-287/11.08.2009 г. на Началника на СГКК - Разград, с
административен адрес: град Разград, *** (сто и дванадесет), етаж 0 (нула),
гараж № 2 (две), находящ се на етаж 0 (нула) в сграда с идентификатор
61710.504.4983.1 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три, точка,
едно), с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 61710.504.4983 (шестдесет и една хиляди
7
седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, четири хиляди
деветстотин осемдесет и три), с предназначение: ГАРАЖ, със застроена площ
от 30,00 кв.м. (тридесет квадратни метра), брой нива: 1 (едно); при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор
61710.504.4983.1.5, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор
61710.504.4983.1.2, стар идентификатор: няма, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като
ОСЪЖДА А. К. А. с ЕГН ********** да заплаща на Р. К. А. с ЕГН
********** сумата от 25 (двадесет и пет) лева месечно за ползване на нейната
1/6 идеална част от съсобствения им имот, считано от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното извършване на същата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта относно
произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК, в която решението има характер на
определение - с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8