№ 10295
гр. С., 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110144532 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска
привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С
твърденията си легитимира интереса на третото лице „Т.С.” ЕООД, решението
да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи
по чл. 218 ГПК, поради което искането по чл. 219 ГПК следва да бъде
уважено. Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл.
190 ГПК.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
По искането за допускане на СТЕ, съдът ще се произнесе в първото по
делото о.с.з.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС в
размер на 683,39 лв.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок,
исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за 19.03.2025 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
1
трето лице-помагач – „Т.С.” ЕООД с посочен в исковата молба седалище и
адрес на управление.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т.С.”
ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия
по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката.
Твърди, че ответникът – П. С. Б., отговаря за задълженията в качеството му на
собственик на процесния имот, в който е ползвана топлинна енергия и в
качеството му на наследник на С. К. Б. за задълженията на последния,
възникнали до смъртта му, като за процесния период не била заплатена
дължимата цена. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както
следва: сумата от 12539,22 лв., представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 34, находящ се в гр. С., ж.к. Л.,
бл. ***, вх. А, ет. 8, аб. № ******, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 26.07.2024 г. до
плащането, сумата от 2045,41 лв. – лихва за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г., сумата от
33,05 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за
периода от месец 06.2021 г. до месец 04.2023 г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 26.07.2024 г. до плащането, както и сумата от
8,04 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода от 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - П. С. Б., не е депозирала писмен
отговор на исковата молба.
По исковете по чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника,
съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
2
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното задължение да е
срочно).
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3