№ 3026
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100503101 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. М. Д., действащ лично, и като баща и законен
представител на малолетните деца М. П. Д., Е. П. Д. и В. П. Д., с която се обжалва изцяло
Решение № 20217093 от 29.11.2021 г., постановено по гр. дело № 29724/2020 г. по описа на
-ри
Софийски районен съд, III ГО, 92 състав. Подробно в жалбата са изложени
съображенията. Въззивниците молят да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендират разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна Л. В. Д., чрез процесуален представтел, в открито съдебно
заседание пред настоящата инстанция оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на П. М. Д., ЕГН **********,
действащ лично и като законен представител на М. П. Д., ЕГН **********, Е. П. Д., ЕГН
1
********** и В. П. Д., ЕГН **********, срещу Л. В. Д., ЕГН **********, с твърдения за
извършени актове на домашно насилие на 12.06.2020г., 13.06.2020г. и 14.06.2020г. –
изложени са твърдения, че на посочените дати ответницата е възпрепятствала режима на
лични контакти между молителя П. М. Д. и трите му деца, подробно описано в в сезиращата
съда молба от 09.07.2020 г. и в нейното уточнение от 14.07.2020 г.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея
насилие.
С Решение № 20217093 от 29.11.2021 г., постановено по гр. дело № 29724/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 92 състав, е оставена без уваженее молбата по чл. 8,
ал. 1 ЗЗДН на П. М. Д., ЕГН **********, действащ в лично качество и като законен
представител на М. П. Д., ЕГН **********, Е. П. Д., ЕГН **********, и В. П. Д., ЕГН
**********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Л. В. Д., ЕГН **********, като
неоснователна, и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение
на Л. В. Д., ЕГН **********, да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН; осъден е, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, П. М. Д. да заплати на Л. В. Д. разноски в размер на 600 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат, а по сметка на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 25 лв.
Доводите в жалбата касаят неправилно тълкуване и прилагане от страна на СРС на
ЗЗДН, както и неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния
съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
В конкретния случай, твърдените актове на домашно насилие се изразяват в отказ на
ответницата да даде децата на молителя, като се твърди, че по този начин е причинено
психическо и емоционално насилие над молителите. Безспорно е по делото, че на
посочените в молбата дати 12-14.06.2020г. според определените по гр.д. № 74297/2018 г.
привременни мерки е следвало децата да са при техния баща, който обаче не е могъл да
вземе децата, тъй като не са били на адреса на майката в гр. София. Самата Л. Д. е заявила,
че заедно е децата са били в гр. Видин.
Настоящият съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че
неизпълнението на други задължения, включени в съвкупността от семейно-правните
отношения между родители и деца, са по закон ирелевантни в производствата за защита от
домашно насилие, като при този извод за несъставомерност като домашно насилие, макар
установени по делото, същите не могат да служат за направа на изводи за наличието на
предпоставките за налагане на мерките за защита по ЗЗДН, доколкото действията на
майката не се характеризират с каквато и да е насоченост, обективна или субективна.
Отделно от това, у децата не установено да се причинен душевен стрес и
дискомфорт относно неупражняване правото на лични отношения между бащата и децата
2
на 12-14.06.2020г. В случая децата са въвлечени в конфликта на родителите и това не се
отразява благоприятно върху тях, но това е следствие на поведението и на двамата
родители. На процесните дати не е установено ответницата с поведението си да е причинила
насилие над децата.
В открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2021 г. е изслушано детето Е., което
е заявило, че поради Ковид обстановката София била затворена. Отишли за два дни в гр.
Видин при баба си и дядо си, но останали за по-дълго, защото градовете били затворени.
Притеснявали се, че няма да може да се върнат във Видин, ако се върнат в София. Посочило
е, че не си спомня нищо за конкретните дати 12-16 юни. Детето е посочило също, че никога
не се е случвало майката да забранява на децата си да се виждат с баща си. Случвало се
обратно – някое от децата да не иска да ходи, но майката ги разубеждавала и обяснявала, че
няма причина да не отидат при баща си.
Действително в случая бащата, който обича децата си и е привързан към тях е бил
огорчен, че не е могъл да ги види на процесните дати, но тази невъзможност е от една
страна в резултат на недобра комуникация с майката, а от друга страна и по обективни
причини, свързани с Ковид ситуацията в страната, децата и майката са останали за по-дълго
време в гр. Видин. От показанията на свидетеля Н.Т. е установено, че на 12.06.2020 г.
същият е присъствал на опит на бащата да вземе децата съобразно режима, но на
позвъняването никой не отговорил, изчакали известно време, след което си тръгнали.
Следващите седмици обаче майката предавала децата, като след 12.06.2020 г. майката
изпълнявала режима, като бащата виждал децата си и режимът се изпълнявал.
Обстоятелството, че майката не възпрепятства режима на лични отношения се потвърждава
и от приетия по делото доклад на ДСП Връбница, вкл. и пред настоящата инстанция. В
приобщения към делото пред въззивната инстанция социален доклад на ДСП Връбница се
сочи, че бащата има редовен контакт с децата. Той е пуснал сигнал през лятото, че майката
ограничава правото на децата да се виждат с него. При извършена проверка и двамата са
консултирани по ЗЗДт и СК, не се е констатирало нарушение правото на децата да
контактуват с бащата. Е. отказвала да общува с бащата и да изпълнявана съдебното
решение, като е споделила, че когато отива при бащата се усеща като майка за В. и М. и
това я натоварва, освен това бащата не зачитал нейното лично пространство – без да чука,
влизал в стаята и постоянно я питал за разни неща, като бащата не отчитал, че детето е в
тийнейджърска възраст и не отчитал особеностите на възрастта. Е. е споделила също, че
когато нейният баща влязъл в апартамента, е сменил патрона и за около един час е заключил
нея и бабата по бащина линия в жилището, като това е поставило детето в ситуация да не
може да излезе и да види майка си. След като дошла полиция, бащата отворил и тя избягала
от жилището и от тогава не желае да се вижда с баща си, тъй като е преживяла голямо
разочарование от действията му.
Приетите пред настоящата инстанция протоколи относно изпълнение на
привременни мерки от дати 20.05.2022 г., 03.06.2022 г. и 17.06.2022 г. са неотносими към
спора по делото, тъй като не касаят процесните дати през 2020 г.
3
В настоящия случай не е доказано майката да препятства съзнателно и целенасочено
срещите на децата с бащата е цел да накърни тяхната връзка, както се сочи в молбата.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени
актове на домашно насилие от страна на въззиваемия на процесните дати. Постановеното
решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд постанови въззивникът П. М. Д. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата му в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски.
Въззиваемата страна не е заявила претенция за разноски, поради което съдът не се
произнася по този въпрос с решението си.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивниците М. П. Д., Е. П. Д. и В. П. Д. не
дъжат на СГС държавна такса за въззивната си жалба – тези въззивници не са навършили
18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата им трябва да остане в тежест
на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20217093 от 29.11.2021 г., постановено по гр. дело №
-ри
29724/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 92 състав.
ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на П. М. Д., ЕГН **********, действащ
лично и като законен представител на малолетните деца М. П. Д., ЕГН **********, Е. П. Д.,
ЕГН **********, и В. П. Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5