Решение по дело №597/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Н. отдел „Митническо разузнаване в ТД Митница Бургас“ срещу решение № 98/14.02.2024г. постановено по н.а.х.д. № 5224/2023 г. на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно и необосновано. Възразява, че е немотивирано и не споделя изводите на районния съд за допуснати процесуални нарушения, с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление, без да се разгледа спора по същество. Твърди, че съдът не е анализирал доказателствата в съвкупност и не е изяснил значимите факти и обстоятелства. Коментира, че в издаденото НП изпълнителното деяние е коректно формулирано, с което е обезпечено правото на защита на дружеството да разбере нарушението за което се ангажира отговорността му, като с това, допуснатите в АУАН пороци са отстранени. Възразява за размера на присъдените разноски и посочва, че липсват относими доказателства за обвързването им с проведеното първоинстанционно съдебно производство. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „Галва Метал България“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], бул.„България“ № 49А, ет.2, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава мотивирано становище за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото НП.

А. съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № BG2023/1000-941/НП от 17.05.2023 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване в ТД Митница Бургас“, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.1 във вр. чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, на „Галва Метал България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 539,62 лв. Съдът е приел, че в административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи задължителното съдържание на АУАН и НП, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице които обосновават отмяна на издаденото наказателно постановление на това основание. Посочено е, че АУАН е съставен, а НП издадено в противоречие с чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН, при липсата на пълно и точно описание на твърдяното нарушение и на изпълнителното деяние, с което е осъществен състава на административното нарушение. Отбелязано е, че за първи път в НП е посочена формата на изпълнителното деяние, като са отразени нови обстоятелства и фактически твърдения, липсващи в АУАН, както и че не е установено и доказано избягване заплащането на дължимите публични държавни вземания, което допълване не може да се преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Също така е посочено и че по отношение на приложимата в случая тарифна [жк], по която процесните стоки е следвало да се декларират също е била предвидена непреференциална тарифна квота от която е бил налице остатък към датата на изготвяне на доклада, въпреки което е направен извода, че стоката следва да се обложи с 25% мито. Наличието на остатък от квотата към момента на подаване на митническата декларация е от съществено значение, защото ако е имало такъв, то вносното мито отново би било 0% и извода на АНО, че се касае за избягване на заплащане на митнически задължения, а не само за грешно деклариране, би бил неправилен.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са частично основателни.

Данните от административната преписка сочат, че от „Галва Метал България“ ЕООД е осъществен внос на стока от Турция, декларирана с митническа декларация МРН 21BG001008031484R1 от 22.02.2021г. за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, с описание на стоката в позиция 6/8 на декларацията, както следва: „Галванизирани стоманени ленти с широчина, по-малка от 600 мм.“, с деклариран в позиция 6/14/15-кл.33 от митническата декларация код по Т. **********. В позиция 4/17-кл.36 „преференция“ дружеството е декларирало код на тарифна преференция 120 „Тарифна квота“ и код на квота в позиция №8/1-кл.39 от М. - 098609, при ставка на вносното мито 0%.

Въз основа на заповед за възлагане № ЗТД-1000-409/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница - Бургас, изм. със заповеди № ЗТД-1000-566/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница - Бургас, изм. със заповеди № ЗТД-1000-627/08.08.2022г., е извършен последващ контрол на декларирането относно прилагането на митническия режим допускане за свободно обращение, вследствие на който митническите органи са счели, че декларираният код на стоката по Т. - ********** е некоректен, тъй като част от стоката допусната до свободно обращение – рулони с идентификационни номера, цитирани с №, размери и тегло в колона 1 от таблица №1 не се съдържа алуминий и стоката следва да бъде класирана с код по Т. ********** - „Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, широчина 600мм или повече, плакирани или покрити; други“. Н. търговеца е съставен АУАН, като е прието за установено, че на 18.11.2021 г. в [населено място], „Галва метал България“ ЕООД, като представен пред митническите органи на РБългария Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение, посредством митническа декларация 21BG001008031484R1 от 22.02.2021г. стоки и декларирал некоректен код по Т., съгласно който се е възползвал от непреференциална тарифна [жк], не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.15, §2, б.„а” и б.„б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществил състава на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Въз основа на тези фактически констатации, в последствие е издадено и процесното НП, с което на дружеството - ответник е наложена имуществена санкция, за това, че на посочената дата е декларирало неправилен код по Т., представяйки пред митническите органи 2 бр. Mill Test Certificate, неточно отразяващи обективните характеристики на стоката (съгласно чл.15, §2, б.А и б.Б от Регламент (ЕС) № 952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна [жк], вместо правилния код по Т. **********, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като е посочено, че по този начин е избегнал заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 4 539,62 лв., от които мито в размер на 3 783,02 лв. и ДДС в размер на 756,60 лв., с което е осъществен състава на административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците и е наложена санкция на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ.

Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама.

Видно е, че от обективна страна изпълнителното деяние е „избегне“ или „направи опит“, на следващо място следва да бъде посочен конкретния размер на митата, вида и размера на другите публични вземания, както и част от пълния размер или пълният размер който не е заплатен.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая съставеният АУАН не сочи конкретно изпълнително деяние, с което е осъществен състава на административното нарушение - дали дружеството е избегнало или е направило опит да избегне пълно или частично заплащане на публични държавни вземания. В акта липсва описание на съставомерни признаци на деянието, а описаните не съответстват на хипотезата на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ. Формата на изпълнителното деяние е посочена за първи път в НП, в което са въведени и допълнителни фактически обстоятелства, което е недопустимо, доколкото фактическото описание на нарушението в АУАН е различно. Видно от словесното описание на нарушението в АУАН, административнонаказателното производство срещу търговеца е водено за това, че е представил пред митническите органи сертификат - Mill Test, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение стоки, и декларирал некоректен код по Т., съгласно който се възползвал от непреференциална тарифна [жк], и не изпълнил задълженията, произтичащи от чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за точно и пълно попълване на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението, както и автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението. От изложеното се обосновава извод, че в АУАН от фактическа страна е формулирано обвинение за невярно деклариране или използване на документ с невярно съдържание пред съответния орган, но не и че деянието е избягване на заплащане на публични държавни вземания, като едва с наказателното постановление са направени констатации, че дружеството е избегнало заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 4 539,62 лв. Такива констатации в обстоятелствената част на акта липсват и следователно с НП наказанието е наложено за деяние, което не е установено по надлежния ред и по което ответникът по касация не се е защитавал. Несъответствието на изпълнителното деяние, вменено на лицето в акта, и посоченото в наказателното постановление е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не дава възможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява. В тази връзка следва да се посочи, че сертификатът, който не отразява верният химичен състав и некоректно посочения код по Т. може да не доведе до допълнително заплащане на мито и ДДС, поради което формулиране на неизпълнението на задълженията от фактическа страна задължително следва да съдържа конкретният размер на дължимите публични държавни вземания, за да е осъществен този състав.

В случая не е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, каквито мотиви излага касатора, тъй като не се касае за нередовност на АУАН, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов АУАН. С допускането му се е стигнало до ограничаване правото на защита на нарушителя, който още със съставянето и предявяване на АУАН следва да може да разбере какво нарушение му се вменява, за да може да организира правото си на защита.

Касационната жалба е основателна в частта в която се оспорва размера на присъдените в полза на ответника по касация разноски.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл.143 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

С обжалваното решение касатора е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 912,00 лева, от които 760,00 лева адвокатско възнаграждение и 152,00 лева ДДС.

Неоснователни са възраженията на касатора, за липсата на доказателства обвързващи претендираните разноски за процесуално представителство с конкретно проведеното първоинстанционно съдебно производство. Пред районния съд от дружеството се представени договор за правна защита и съдействие и анекс към него, както и фактура за извършени плащания, видно от която на ред 2, графа - наименование на стоката и услугата е отразено плащане в размер на 760 лева за „изготвяне на жалба срещу наказателно постановление“ с посочен № на конкретната митническа декларация - МРН 21BG001008031484R1, която е предмет на същото. В случая обаче в полза на „Галва метал България” ЕООД е следвало да бъде присъдено единствено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 760,00 лева. Платеното ДДС не е следвало да се присъжда, тъй като безспорно дружеството е регистрирано по ДДС и има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС, който е начислен по сделката от адвокатското дружество. Ето защо, с присъждането на тази сума се е стигнало до неоснователно обогатяване на дружеството и съдебното решение, в тази му част следва да бъде отменено относно присъдената сума над 760,00 лева.

Мотивиран от изложеното А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 98/14.02.2024г. постановено по н.а.х.д. № 5224/2023 г. на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА в която А. М. – София е осъдена да заплати на „Галва метал България” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], бул.“България“ № 49А, ет.2, офис 6, разноски по делото в размер над сумата от 760,00 лева (седемстотин и шестдесет лева).

ОСТАВЯ В С. решение № 98/14.02.2024г. постановено по н.а.х.д. № 5224/2023 г. на Районен съд Бургас, в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.