РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. Бургас, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500997 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от А. А. П., ЕГН **********, чрез назначеният му
особен представител адв. Имилиана Димитрова Цонева срещу Решение №
956/16.05.2022г„ постановено по гр.д. № 7024/2021г. по описа на БРС, с което
са уважени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД и е прието за установено, че А. А. П. дължи на
„АПС Бета България" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1000 лв.- главница по
Договор за потребителски кредит № 581550/22.12.2015г„ договорна
възнаградителеа лихва върху главницата в размер на 179.54 лв., дължима за
периода от 31.01.2016г. до 30.09.2016г„ законна лихва за забава върху
главницата в размер на 557.85 лв. за период от 31.01.2016г. до 23.02.2021г„
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда-26.08.2021г., до окончателно изплащане на сумата, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 256/27.08.2021г. по ч.гр.д. № 5961/2021г. по описа на PC-
Бургас. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати разноските по
заповедното и по исковото производство.
Жалбоподателят излага съображения, че постановеното решение е
неправилно. На първо място аргументира тезата, че ответникът не е бил
уведомен за извършената цесия, поради което правата на кредитора да търси
1
вземанията си от длъжника по процесния договор не били консолидирани,
непротивопоставими били на длъжника и цесионерът не можел да претендира
изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит.
Това било така, защото правомощията на особения представител се
изчерпвали с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за
цел осигуряване защита на интересите на ответника и не включвали
възможността представителят да получава материалноправни изявления
рефлектиращи върху правната сфера на ответника. Цитирана е съдебна
практика. Моли за отмяна на обжавланото решение и отхвърляне на
предявените искове.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че договорът
за прехвърляне на вземане е породил действието си още от сключването му,
уведомяването на длъжника по вземането не било елемент от фактическия
състав на този договор. Липсата на такова уведомление не правило цесията
недействителна, нито пък освобождавала длъжника от задължението да плати
на новия кредитор. Целта на уведомлението не била длъжникът да избяга от
задължението си, а да го предпази от двойно изпълнение. В случая
изпълнение нямало нито към цесионера, нито към цедента. Връчването на
съобщението за цесия в хода на съдебното производство следвало да бъде
зачетено. Обстоятелството, че ответникът се представлява от особен
представител не било пречка да бъде зачетено връчването на съобщението за
цесия в хода на производството, още повече когато не се твърдяло плащане от
длъжника по договора за кредит. Цитирана е съдебна практика.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. А. П..
Твърди се, че 22.12.2015 г. ответникът сключил Договор за потребителски
кредит 581550 с „Кредисимо“ АД, ЕИК *********, по силата на който е
получил сумата от 1000 лв., срещу което се съгласил да върне 9 броя вноски
по 131.06 лева, в срок до 30.09.2016 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. Сочи се, че на същата дата ответникът бил получил
по подадения от него при сключване на договор за задължение с
идентификатор 581550 електронен адрес общи условия за предоставяне на
кредити, договор за потребителски кредит 581550, приложение 1 към договор
за потребителски кредит 581550/22.12.2015 г., ведно със стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити. Заявява се, че длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по
договора до настъпване на крайния падеж. Навежда се, че с Договор за
2
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г., „Кредисимо“
ЕАД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит, на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД,
за което П. бил уведомен на посочената от него в договора електронна поща с
имейл от 30.03.2021 г. Сочи се, че за събиране на вземането било подадено от
дружеството- ищец заявление, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 256/27.08.2021 г. по частно гражданско дело №
5961/2021 г. по описа на PC- Бургас, връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК. Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на А. А. П., ЕГН **********,
че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1737.39
лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв., договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 179.54 лева за периода
от 31.01.2016 г. до 30.09.2016 г., законна лихва за забава върху главницата в
размер на 557.85 лв. за периода от 31.01.2016 г. до 23.02.2021 г., както и лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е
подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените претенции с
единствения довод, че цесията не била надлежно съобщена на длъжника по
аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
По делото няма спор, че между страните е налице соченото
правоотношение, което има характер на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Страни по договора са потребител /физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност/ и кредитор
/всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност/. Следователно възникналото правоотношение между
страните попада в приложното поле на ЗПК и се регулира от същия. Сумата
на кредита е получена от ответника, като няма оспорване от страна на
3
последния за основанието на исковете и размера им. По делото не се оспорва
и валидността на договора за прехвърляне на вземания в полза на ищеца.
Налице е идентичност на вземането по основание и размер в заповедното и в
исковото производство.
Неоснователно е възражението на въззивника, че цесията не е съобщена
надлежно на длъжника. В съдебната практика последователно се приема, че
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия
спрямо него на основание чл.99, ал.4 ГПК, като това връчване следва да бъде
съобразено от съда като нов факт на основание чл.235, ал.3 ГПК (в този
смисъл - Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г., II т.о.). Това е така, защото самото
уведомяване не е елемент от фактическия състав на цесията, а само осигурява
противопоставимостта на договора (сключен между други лица) на длъжника,
с цел предотвратяване на евентуално ненадлежно изпълнение. Затова, както
моментът, така и начинът на уведомяването на длъжника ще имат значение за
легитимацията на цесионера само, ако ответникът е изплатил вече дълга на
първоначалния кредитор или друг негов правоприемник, но не и принципно,
ако възражения за погасяване на вземането изобщо не се предявяват. Поради
това, всъщност няма значение дали и кога длъжника е получил
уведомлението за цесията, ако представителят не упражнява възражението за
предходно удовлетворяване на цедента, както е и в настоящия случай. Това
положение не се променя и в хипотезата на фингираното връчване на
исковата молба на ответник, който не е намерен от съда, въпреки пълното
изчерпване на процедурата по връчване по чл.47, ал.5 ГПК. Задължението на
съда в този случай да назначи особен представил по чл.47, ал.6 ГПК
произтича от необходимостта да се гарантира справедлив процес по делото и
цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе
участие в него. При това, в съдебната практика е прието, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици, т.е. следва да се приеме, че особеният
представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на
кредитора, от което следва извода, че е надлежно връчването на
уведомлението за станалата цесия и на особения представител на длъжника.
Подобни съображения са изложени в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№
193/2018 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Настоящият съд намира, че липсват основания това разрешение да не намери
приложение и по отношение на уведомяването на длъжника за извършена
4
цесия чрез връчване на особен представител. Аргумент в полза на това
становище е и обстоятелството, че липсва законова забрана уведомяването за
извършената цесия да се извърши чрез нотариална покана, връчена на
длъжника по реда на чл.50 ЗННД, вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, т.е. без да се
назначава особен представител на адресата на нотариалната покана, въпреки
че същият не е намерен. По аргумент за по-силното основание, следва да се
приеме, че уведомяването за цесия е надлежно, ако е извършено в хода на
исково производство, в което длъжникът се представлява от особен
представител, назначен от съда за защита правата и законните интереси на
отсъстващия ответник.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало с нея
до длъжника чрез връчването й на особения представител, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Поради това,
цесията е произвела действието си по чл.99, ал.4 ЗЗД и ищецът е легитимиран
кредитор, придобил вземанията срещу ответника.
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение и Бургаския окръжен съд намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в цялост.
От страна на въззиваемата страна липсва искане за присъждане на
разноски за въззивното производство, поради които такива не следва да се
присъждат. Тъй като въззиваемия-ищец не е внесъл дължимия по делото
депозит за възнаграждение за особен представител, този пропуск следва да
бъде отстранен, като ищецът бъде осъден директно да заплати на особения
представител определеното му с решението възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 956/16.05.2022г. постановено по гр.д. №
7024/2021г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 47, ал. 6 ГПК „АПС Бета България" ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на адв. Имилиана Димитрова Цонева Ц., сумата
от 200 лв. – възнаграждение за особен представител.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6