№ 19784
гр. С, 02.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110138385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „В С“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г ИП и Р И П, чрез адв. Р. И.,
с адрес: гр. ***, срещу „Р К“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Г. К., В. Р. Ч., ЕГН **********,М. Я.
Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *** и М. К. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***. Ищецът твърди, че е дружество с държавно участие,
образувано със заповед № РД-17-35/20.06.1991 г. на Министъра на
индустрията, търговията и услугите. Твърди, че е правоприемник на завод „Т
И Р В и като такъв е придобил част от активите и пасивите на СК „Р“ – С,
която впоследствие е била преобразувана в СО „Р“ и ДФ „Р“. Сочи, че СК „Р“
е била собственик на фирмени магазини, находящи се в гр. С, бул. „В“ № ***,
доколкото с Решение № 52 от 14.03.1985г. на Бюрото на Министерски съвет на
СК „Р“ е било възложено строителството на магазин за луксозна дамска
конфекция на бул „В“ № ***, както и оперативното управление върху
построения магазин. Излага, че в качеството си на правоприемник на завод „Т
И Р В, съответно на СК „Р“ – С, притежава 1/10 ид.ч. от правото на
собственост върху така изградените фирмени магазини, като към настоящия
момент площта на същите била разделена на следните имоти с
идентификатори 68134.1001.486.1.18, 68134.1001.486.1.19,
68134.1001.487.1.14, 68134.1001.487.1.15, 68134.1001.487.1.16 и
68134.1001.487.1.17. Твърди, че на 15.08.2019г. с констативен нотариален акт
№*** г. ответникът „Р К“ ООД е бил признат за собственик на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.486.1.20, находящ се в гр. С, бул. „В“ ***, който самостоятелен
1
обект се намирал по кадастрална схема в сграда №1, включваща сграда с
идентификатор 68134.1001.486.1, разположена в УПИ 1-15, квартал 351 по
peг. план на м. „З Г Ц“, одобрен с Решение №172, Протокол 14/05.04.2012г. на
СОС и сграда с идентификатор 68134.1001.487.1, като сграда разположена в
УПИ V-5 квартал 351 по peг. план на м. „З Г Ц“, одобрен с Решение №172,
Протокол 14/05.04.2012г. на СОС, като имотните граници от кадастралната
карта и регулационния план съвпадали, която сграда №1 е била разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1001.486, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, със застроена площ по одобрени
строителни книжа и геодезическо заснемане: 361 кв.м., брой нива на обекта: 1,
стар идентификатор: няма; заедно с прилежащите части: МАЗЕТА с обща
площ от 40 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата по кадастралната схема с посочени идентификатори: на
същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 68134.1001.486.1.2,
68134.1001.486.1.3, 68134.1001.486.1.1, който самостоятелен обект с
идентификатор №68134.1001.486.1.20 по одобрени строителни книжа и
документи представлявал „Фирмен магазин за луксозна маркова конфекция“,
построен на ниво партер, находящ се в гр. С, бул. „В“ №***, включващ: 1)
мъжки бутик с адрес гр. С, бул. „В“ ***, разположен на партера, състоящ се от
търговска площ със застроена площ от 67 кв.м. и складова площ, с обща
квадратура 112 кв.м.; 2) магазин за трикотаж с адрес гр. С, бул. „В“ ***,
разположен на партерното ниво, състоящ се от търговска площ от 73 кв.м. и
складова площ от 65 кв.м. 3) спортен М С адрес гр. С, бул. „В“ ***,
разположен на едно ниво, състоящ се от търговска площ от 102 кв.м. и
складова площ от 47 кв.м., заедно с 6 броя мазета с обща площ от 40 кв.м.,
заедно със съответните идеални части на сградата, заедно със съответните
ид.ч. от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-15 и УПИ V-
5, квартал 351 по peг. план на м. „З Г Ц“. Сочи, че макар самостоятелният
обект да е бил с отразен идентификатор 68134.1001.486.1.20, такъв в
действителност не съществувал, доколкото по заявлението на ответника „Р К“
ООД е бил постановен отказ за нанасяне на схема на самостоятелния обект в
кадастралната карта. Твърди, че на 22.06.2021г. с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно
владение ***г., ответникът В. Р. Ч. е бил признат за собственик на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.487.1.15, находящ се в гр. С, бул. „В“ ***, етаж 1, който
самостоятелен обект се намирал на етаж 1 в сграда с идентификатор
68134.1001.487.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.487, с площ от 36,17 кв.м., прилежащи ½ идеална част от тоалетна,
мазе от 10 кв.м., 48/800 идеални части от общите части на сградата, ниво 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.1001.487.1.16 и 68134.1001.487.1.14; под обекта - няма; над обекта -
68134.1001.487.1.1, който самостоятелен обект представлявал: магазин №4,
2
находящ се на първи етаж в сградата на бул. „В“ ***, с лице към улица „В“, със
застроена площ от 36.17 кв.м., състоящ се от търговско помещение и сервизно
помещение, при граници по архитектурен проект: бул. „В“, магазин №3 и
стълбище, двор, магазин №5 и при съседи по предходни документи за
собственост: М С Е, портиерско помещение и вход за двора, двор, Д-р X. В,
бул. „Ц Й“ (сега „В“), заедно с избено помещение №6, със застроена площ от
10.00 кв.м., при съседи: М С Е, д-р Х.В, Й Б и бул. „Ц Й“ (сега бул. „В“), както
и заедно с прилежащите му 48/800 идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, където е построена сградата,
представляващо парцел V от квартал 351 по плана на гр. С, при съседи: бул.
„Ц Й“ (сега бул. „В“), ул. „А“, Й Д и А Н Б. Сочи, че така описаният имот с
идентификатор 68134.1001.487.1.15 ответниците В. Р. Ч. и М. Я. Ч.
прехвърлили на ответника М. К. А. с договор за покупко-продажба о т
28.07.2021г., обективиран в нотариален акт №*** г., като последната
осъществявала и фактическа власт върху имота към настоящия момент.
Твърди, че имот с идентификатор 68134.1001.487.1.15 бил част от имот с
идентификатор 68134.1001.486.1.20. Счита, че не са били налице основанията
за издаване на нотариален акт №*** г., доколкото ищецът притежавал 1/10
ид.ч. от недвижимия имот, като твърди и че ответникът В. Р. Ч. не е придобил
имот с идентификатор 68134.1001.487.1.15 по давност, доколкото по
отношение на същия били водени дела за правото на собственост, което
изключвало осъществяването на необезпокоявано и непрекъснато владение.
Ето защо предявява настоящите искове: за признаване за установено спрямо
ответниците „Р К“ ООД, В. Р. Ч. и М. Я. Ч., че ищецът е собственик на 1/10
ид.ч.от недвижим имот с идентификатор 68134.1001.487.1.15, находящ се в гр.
С, бул. „В“ ***, етаж 1, като прави и искане за отмяна на нотариален акт №***
г. и нотариален акт ***г. по отношение на 1/10 ид.ч. от правото на собственост
върху недвижим имот с идентификатор 68134.1001.487.1.15; за признаване за
установено спрямо ответника М. К. А., че ищецът е собственик на 1/10 ид.ч.
от недвижим имот с идентификатор 68134.1001.487.1.15, находящ се в гр. С,
бул. „В“ ***, етаж 1 и за осъждане на ответника да предаде владението върху
1/10 ид.ч от имота. Претендира и разноски по производството.
Ответниците В. Р. Ч. и М. Я. Ч. в срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените
искове. Оспорват ищецът да е собственик на 1/10 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор 68134.1001.487.1.15. Излагат, че предишен собственик на
имота е бил И/И С Б, който го е придобил с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №*** г., както и че на 03.04.1987 г. с договор за
покупко-продажба И Б е прехвърлил процесния имот на Дирекция Фирмени
Магазини СО „Р“, като на 29.04.1987 г. на основание договора и чл.77 от НДИ
е бил съставен Акт за държавна собственост № 9733 и имотът е бил
предоставен за оперативно управление на държавна организация Дирекция
„Фирмени магазини“ СО „Р“. Излагат, че през 1992 г. собствеността върху
процесния имот е била възстановена на собственика й И Б, като на 02.12.1992
г. е бил и деактуван от актовете за държавна собственост. Твърдят, че от 1992
3
г. между И Б и „Р К“ ООД било установено наемно правоотношение, по силата
на което И Б отдавал под наем процесния имот на „Р К“ ООД, което
впоследствие било прекратено на 31.12.1993 г., като държането върху имота
било предадено на собственика на 08.01.1994 г. Излагат, че с пълномощно от
29.09.1992 г. ответникът В. Ч. действал като пълномощник на И Б. Релевират
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на
имота, доколкото в периода от 1994 г. до 28.07.2021 г. В. Ч. владеел имота като
свой, като го отдавал под наем и направил преустройство на същия по реда на
действащия към 1993 г./1994 г. ЗТСУ, поради което считат и че сключеният на
28.07.2021 г. договор за покупко-продажба валидно прехвърлял собствеността
върху процесния имот. Оспорват нотариален акт №*** г., като твърдят, че
имот с идентификатор 68134.1001.486.1.20 не съществувал и че имотът, за
който този нотариален акт е бил съставен, е бил разположен в друга сграда,
находяща се в друг поземлен имот, различни от процесните, а именно – в
поземлен имот с идентификатор 68134.1001.486, находящ се в гр. С, бул. „В“
***, м. IV-67, с площ от 511 кв.м., стар номер 15, квартал 351, парцел I. Ето
защо молят за отхвърляне на предявените искове, като претендират и разноски
по производството.
Ответникът М. К. А. оспорва предявените искове с доводите, изложени от
ответниците В. Р. Ч. и М. Я. Ч.. Моли за отхвърляне на исковете, като
претендира и разноски по делото.
Ответникът „Р К“ ООД оспорва предявените искове, с твърдение, че с ищеца
са били правоприемници на функционално различни и самостоятелни
поделения на ДФ „Р“, като ответникът е бил правоприемник на търговското
предприятие „Р“ с верига магазини, а ищецът – на завод „Т И Р“ – гр. В.
Твърди, че доколкото процесният имот е бил финансиран от търговското
поделение и е бил включен в капитала на търговското предприятие на ДФ „Р“,
същият е преминал в капитала на ответника по силата на универсално
правоприемство. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като
претендира и разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителен
установителен иск за правото на собственост срещу ответниците “Р К” ООД,
както и срещу ответниците В. Р. Ч. и М. Я. Ч., както и иск с правно основание
чл.108 ЗС срещу ответника М. К. А..
За основателност на установителните исковете в тежест на ищцеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е придобил
собствеността по отношение процесния имот на соченото придобивно
основание, а в тежест на ответниците по установителните искове -
възраженията си.
В тежест на ответниците В. Р. Ч. и М. Я. Ч. е да докажат, че са упражнявали
4
фактическата власт върху процесния недвижим имот, като собственици за
себе си, в предвидения от разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, считано от 1993г. до
2021г., когато прехвърлили имота чрез покупко-продажба на ответницата М.
А., като владението, което е осъществявал е било постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно.
По иска с правно основание чл.108 ЗС, ищецът следва да установи наличието
на валидно възникнало право на собственост върху процесния недвижим имот
на твърдяното правно основание, както и че имотът се владее от ответницата
А..
На първо място, следва да се посочи, че процесен по делото е следният
недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.15
по КККР на гр. С, изм. със Заповед № 18-11475/04.11.2019г., находящ се на
адрес: бул. “В” ***, ет.1, с предназначение - за търговска дейност, разположен
на 1 ниво, с площ от 36,17 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от тоалетна и
прилежащо мазе с площ от 10 кв.м., както и 48/800 идеални части от общите
части на сградата, с посочени в схемата граници и съседи, като същият е
представлявал Магазин № 4 по първоначалното архитектурно разпределение
на магазините в сградата. В констативно-съобразителната част на изготвеното
и прието заключение по допуснатата СТЕ, вещото лице е посочило, че по
делото липсват архитектурните проекти, въз основа на които е било издадено
Разрешение за строеж № 319/05.08.1985г. и които проекти са били одобрени и
изработени в периода 1984-1986г., като вещото лице сочи, че съобразно
представените по делото доказателства /чертежи на ОиВ инсталации/, чрез
изготвянето на тези проекти са били обединени магазини №1 и№2 от
първоначалния архитектурен проект, както и магазини №3, 4 и 5, като са били
обособени два отделни магазина. Вещото лице е посочило още и че
процесният недвижим имот е попадал в площта на имотите, представляващи
“Фирмени магазини, изградени на ул. “В” № 52,54, 56, посочени в Решение №
52 на Бюрото на МС от 14.03.1985г., както и че поземлен имот с проектен
идентификатор 69134.1001.486.1.20, за който имот е бил издаден констативен
нотариален акт за собственост на ответника “Р К” ООД от 2019г., който КНА е
бил впоследствие поправен, е включвал в площта си всички съществуващи
магазини, разположени на първия етаж на сградата, в която е разположен и
процесният магазин. В заключението по СТЕ е посочено още, че процесният
недвижим имот е обособен като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.487.1, както и че към момента същия не е
функционално, архитектурно и/или технически свързан и/или е част от друг
самостоятелен обект в сградата. Вещото лице е пояснило още и че към датата
на изготвяне на заключението от номерацията на адреса липсва “***”, с оглед
извършваното в годините застрояване.
Видно от събраните писмени доказателства, процесният недвижим имот е
бил придобит чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №***г.,
от И С Б и Е И Б. Имотът е бил продаден от И Б на Дирекция “Фирмени
магазини”, СО “Р” - правоприемник на СК “Р”, с договор за покупко-
5
продажба от 03.04.1987г., по реда на ПМС №60/14.05.1975г. За процесния
недвижим имот бил издаден АДС № 9733/29.04.1987г.
Междувременно, както бе посочено и по-горе, с Решение № 52 на Бюрото на
МС от 14.03.1985г., на СК “Р” е било възложено изграждането на магазини за
дамска конфекция на ул. “В” № ***, за които било издадено Разрешение за
строеж от 05.08.1985г., по одобрени проекти, като изградените магазини били
въведени в експлоатация с Протокол от 14.07.1986г. Изградените магазини
били заприходени като дълготрайни активи на СК “Р”, което се установява от
представените и приети писмени доказателства - извадка от инвентарна книга,
както и от заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза.
Процесният недвижим имот, както и останалите изградени магазини, били
предоставени за оперативно управление на СК (СО) Р, за което е налице
изрично отбелязване и върху АДС № 9733/29.04.1987г. По реда на
реституционното производство с влизане в сила на ЗВСМРСА /обн. ДВ бр.105
от 19.12.1991г.,/ имотът бил реституиран на И Б, който заплатил необходимата
сума, за която била издадена фактура от 07.04.1992г. Имотът бил деактуван, за
което било извършено надлежно отбелязване върху АДС на 02.12.1992г. След
провеждане на реституционното производство, видно от събраните писмени
доказателства, процесният недвижим имот бил отдаден под наем от И Б на “Р
К” ООД, до 31.12.1993г., като на 08.01.1994г., фактическата власт върху
процесния недвижим имот била предадена от наемателя “Р К” ООД на И Б, за
което бил съставен протокол-опис от същата дата.
Междувременно, след реституцията на имота, по молба на И Б, след
изготвяне и одобрение на архитектурен проект в полза на същия било
издадено Разрешение за преустройство от 15.11.1993г., по см. на чл.56, ал.5
ЗТСУ /отм./, касаещо единствено процесния недвижим имот и имащо за цел
възстановяването му в границите отпреди преустройствата, извършени
съобразно проектите в периода 1984-1986г.
И Б упълномощил ответника В. Ч., да извършва всякакви действия по
управление, в т.ч. и разпореждане със собствените му недвижими имоти, с
пълномощно с нотариална заверка от консулската служба на РБ в САЩ от
14.09.1992г. По силата на предоставената му представителна власт,
ответникът Ч., извършвал всички действия от името и за сметка на И Б, в т.ч.
сключвал договори за отдаване на процесния имот под наем. Видно от
представеното удостоверение на л.269 от делото, И Б, починал на 16.02.1994г.,
в Сан Франциско, САЩ, като в същото е отбелязано, че починалият има един
син - Б Б, чието местонахождение е посочено в САЩ.
Видно от представените и приети писмени доказателства, В. Ч. сключил
договор за наем на процесния недвижим имот, от името и за сметка на И Б от
30.11.2003г., с “Т” ООД, като с допълнително споразумение от същата дата,
било посочено, че поради настъпила смърт на И Б, договорът се сключва от В.
Ч. в качеството му на наемодател, като срокът да договора бил уговорен за три
години. Ответникът В. Ч. сключвал от свое име, договори за наем за
6
процесния имот от 07.07.2009г. /за срок от 1 година/, от 22.07.2015г. /за срок от
1 година/, от 01.02.2017г., / за срок от три години/, от 01.02.2020г., / за срок от
три години/, както и договор за наем от 14.07.2009г., като в този договор е
посочено, че наемодател е “К” ООД с ЕИК ***, като е отбелязано, че същото
се представлява от В. Ч. /без да се сочи в какво качество/. Договорът е със срок
от 1 година. С КНА от 22.06.2021г., ответникът В Ч. е признат за собственик
по давност на процесния недвижим имот, който бил прехвърлен от ответника
В. Ч. и съпругата му - М. Ч., с покупко-продажба от 28.07.2021г., на
ответницата М. А.. През периода 2000-2022г., ответникът В. Ч. и съпругата му
са декларирали по ЗДДФЛ, доходите от наем за процесния недвижим имот.
От показанията на св.М, се установява, че същият познава ответниците Ч.и и
ответницата А., като В. Ч. действал като пълномощник на И Б. Св. М
поддържа, че още през 1994г. процесния недвижим имот бил отдаван под наем
на съдружника му Т А чрез неговата фирма “Т”, като след смъртта му през
2009-2010г., дейността му била продължена от М. А. - неговата съпруга.
Свидетелят сочи, че след 2003г., ответникът В. Ч. се разпореждал с имота,
сключвал договори за наем, извършвал ремонтни дейности и пр. Свидетелят
М посочва, че управителя на ответника “Р К” ООД - Г. К. е идвала веднъж в
имота, което е било непосредствено възприето от същия свидетел.
С КНА от 2019г., ответникът “Р К” ООД бил признат за собственик на
недвижим имот с проектен идентификатор 69134.1001.486.1.20.
С Решение №35/10.03.1989г. на МС е прекратено съществуването на СО “Р”,
като с Решение №1/20.03.1989г., е вписана в регистъра на държавните фирми
- държавна фирма “Р”, която следва да поеме активите и пасивите на
прекратената СО “Р”. С Решение № 2/31.07.1989г., в структурата на държавна
фирма “Р” е включен и завод “Т И Р” - В, с предмет на дейност производство
на конфекция.
Със Заповед № РД-16-117/09.04.1991г., във вр. с ПМС *** от 03.04.1991г.,
била съставена комисия, която следвало да установи имуществото на
държавна фирма “Р” по баланса към 31.03.1991г. и да го преразпредели между
поделенията на фирмата, съгласно Приложение №1, за което е изготвен
Протокол от 03.05.1991г., съгласно който на завод “Т И Р” - В, е определен дял
от 1/10 от активите на държавната фирма „Р“, в т.ч. и притежаваните сгради.
Към доказателствата по делото е приобщено и извлечение от инвентарна
книга на СО “Р”, в която е отбелязано, че е налице ордер за сумата от 3085 лв.,
с посочено основание “възстановена собственост на магазин на С Б” , като
тази стойност е отчетена и намалена при разпределянето на активите с
Протокола от 03.05.1991г.
Считано от 21.06.1991г., е прекратена държавна фирма “Р”, а активите и
пасивите й се разпределят между новообразувани фирми, съгласно
разпределителни протоколи. Със Заповед № РД-17-35/20.06.1991г., са
образувани няколко фирми с държавно участие, сред които “В-с” - гр. В и
държавна фирма “Р К” , като и двете били преобразувани - считано от
7
05.08.1991г. - на“В - с” ООД; считано от 28.12.1991г. - “Р К” ООД, като
считано от 29.03.1996г., “В - с” ООД е АД.
Ответникът “Р К” ООД, се явява универсален правоприемник на ТП „Р“ – гр.
С /поделение на държавна фирма „Р“, регистрирана по силата на Решение
№1/20.03.1989г., с което е вписана в регистъра на държавните фирми/.
Активите и пасивите на ТП „Р“ – гр. С, преминават към държавна фирма „Р-
К“, регистирана на 20.06.1991г., с уставен капитал 8252 хил. лв. Към
28.12.1991г., е регистирано преобразуването на държавна фирма „Р- К“ в „Р
К“ ООД /еднолично търговско дружество с държавно участие/.
От заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, се
установява, че в баланса на ищеца през 2023г., действително е бил заведен
като материален актив 1/10 от “М С”, с посочена стойност от 35 217 лв., като
вещото лице посочва, че действително по силата на Протокола от 03.05.1991г.,
завод “Т И - В”, е получила 1/10 от активите на държавна фирма “Р”,
включващи и сгради.
При така приетите от настоящата съдебна инстанция фактически изводи се
формират следните съображения от правна страна.
1. По основателността на исковите претенции с правно основание чл.17 а
ЗППДОбП /отм./, вр. чл.124, ал.1 ГПК
Фактическият състав, на който се твърди, че правоприемникът на ищеца е
придобил в собственост 1/10 от процесния недвижим имот, като последният е
преминал в патримониума му по силата на универсално правоприемство и
установен с разпоредбата на чл.17 а ЗППДОбП /отм./ включва три елемента -
процесният недвижим имот да е бил държавно имущество /правото на
собственост върху същия да е на държавата/; имотът да е бил предоставен за
стопанисване и управление на държавно предприятие, като последното
обстоятелство може да се установява с всички доказателствени средства по
ГПК, в т.ч. и АДС, както и държавното предприятие, на което е било
предоставено за управление имуществото, да бъде преобразувано, а
имуществото му - включено в капитала на търговско дружество.
По отношение на първия елемент, от събраните по делото доказателства се
установява, че към датата на вписване на образуването на държавна фирма
“Р”, която е правоприемник на активите и пасивите на СО “Р”, а именно към
20.03.1989г., процесният недвижим имот е бил собственост на държавата, като
е бил придобит по силата на договор за покупко-продажба от 03.04.1987г., по
реда на ПМС №60/14.05.1975г., от И Б. Процесният недвижим имот е бил
предоставен за оперативно управление и стопанисване на Дирекция
“Фирмени магазини”, СО “Р” /правоприемник на СК “Р”/, за което е налице
изрично отбелязване и върху АДС № 9733/29.04.1987г. Видно от
представената и приета по делото извадка от инвентарна книга на СО “Р”,
заведена считано от 1988г., процесният недвижим имот е заприходен като
актив. Основният спорен правен въпрос по делото е дали е налице третият
елемент от фактическия състав, а именно процесният недвижим имот да е
8
включен в капитала на търговско дружество, правоприемник на активите на
СО “Р” преди осъществяването на реституцията в полза на И Б, за
провеждането на която безспорно са налице доказателства. Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства и от приетото за установено от фактическа
страна, че към 20.03.1989г., е вписана в регистъра на фирмите държавна
фирма “Р”, която е правоприемник на активите и пасивите на СО “Р”, като в
структурата на същата, считано от 31.07.1989г., е включено и поделението
завод “Т И-Р” - В, като със заповедта от 09.04.1991г., била сформирана
комисия, която следвало да разпредели активите на държавна фирма “Р”
между поделенията й, в т.ч. завод “Т И Р” , като се съставят разделителни
протоколи. Съобразно изготвения протокол от 03.05.1991г. и Приложение №1
, завод “Т И Р” - В, получава 1/10 от активите на държавна фирма “Р”, като
съобразно изготвената справка, е посочено, че активите под формата на сгради
са в размер на 538 070 лв. - обща стойност/321 068,99 - остатъчна стойност. В
тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците Ч.и
и ответницата А., че в Приложението към разпределителния протокол и
справката за размера на активите по пера на държавна фирма “Р”, не
фигурирал процесния недвижим имот, като това било видно и от размерите на
посочените балансови стойности на актива “сгради”. Действително в
посочените книжа е общо формулиран актива “Сгради”, както е посочена и
общата им балансова стойност, но това не води към извода, че в актива
“сгради” се включват единствено сградите, находящи се на ул. “С” *** /където
е било ЦУ на държавната фирма “Р”, като впрочем посочено е единствено в
конкретика “дворно място на ул. “С”, както и като отделно перо стойността
му, а не и прилежащите сгради/. От посочения по-горе извод, че процесният
недвижим имот е бил включен в баланса на СО “Р”, а по - късно и на държавна
фирма “Р”, като съобразно разпределителния протокол от 03.05.1991г., 1/10 от
всички активи на последната са преминали в патримониума на завод “Т И -Р”,
следва да се приеме, че правоприемството е настъпило и по отношение на 1/10
от процесния недвижим имот, като вещото лице по съдебно-оценителната
експертиза, е посочило между кои новообразувани фирми и в какъв дял са
разпределяни активите. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
пълно и обективно, кореспондиращо с останалите събрани доказателства и в
тази връзка възраженията на ответника „Р К“ ООД за придобиване правото на
собственост върху целия имот, чрез настъпило универсално правоприемство,
не могат да бъдат споделени като основателни. Считано от 21.06.1991г. е
прекратено съществуването на държавна фирма “Р”, като със заповед от
20.06.1991г. са образувани търговски дружества с държавно участие, както и
“В -с” гр. В, като правоприемник на завод “Т И Р” - гр. В, като считано от
05.08.1991г., било вписано по партида на ОС - В, търговското дружество - “В -
с” ООД, чийто универсален правоприемник е ищецът по делото, като е налице
настъпило преминаване на активите на държавната фирма в капитала на
търговското дружество, без значение дали е настъпила последваща
приватизация /в този см. Решение № 12/08.06.2016г., по гр.д.№ 3868/2015г.,
9
по описа на ВКС, I ГО./ От представените и приети по делото писмени
доказателства, се установява, че към процесния период реституционната
процедура по отношение на имота, проведена от И Б още не е била
приключена, т.к. фактура за изплатената стойност на имота му е била издадена
на 07.04.1992г.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в полза на правоприемника на
ищеца - “В -с”ООД /по правоприемство от завод “Т И Р” - В/ е било налице
възникнало правото на собственост върху 1/10 от процесния недвижим имот,
на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./.
По основателността на възраженията за придобивна давност от
ответниците В. Ч. и М. Ч..
Ответникът В. Ч. твърди, че е владял процесния недвижим имот в периода от
1994 до 2021г., когато със съпругата му се разпоредили в полза на ответницата
М. А..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че до
2003г., ответникът В. Ч. е действал като пълномощник на И Б, като всички
извършвани фактически и правни действия, в т.ч. действия по управление и по
разпореждане с процесния имот са били осъществени на валидно правно
основание за друго лице, т.к. съдът приема, че до 2003г., И Б е владял имота
чрез другиго - ответникът В. Ч.. Считано от 2003г., когато с допълнително
споразумение към наемния договор за имота, като наемодател е посочен В. Ч.
и занапред, съдът приема, че ответникът Ч. е демонстрирал по достатъчно
явен начин намерението си, че владее имота за себе си по отношение на
третите лица, в т.ч. и ищеца. От представените и приети като писмени
доказателства, данъчни декларации по ЗДДФЛ, се установи, че в периода от
2000 - 2022, ответниците Ч.и са декларирали доходи от наем за имота, от което
се налага извода, че същите са събирали гражданските плодове от него.
Сключваните наемни договори, макар и за срок от 1 и/или 3 години, са
продължавали своето действие, трансформирайки се в безсрочни такива, извод
за което се налага от клаузите на същите, както и от обстоятелството, че
имотът е бил отдаван предимно на едно търговско дружество “ Т” ООД, което
указва на трайни облигационни наемни отношения във връзка с предоставяне
ползването по предназначение на процесния имот, които действия
представляват по своята правна същност, действия на разпореждане с имота.
По делото не са налице доказателства опровергаващи презумпцията на
наличието на намерението за своене на имота у ответниците Ч.и за себе си,
като съдът, счита че осъществяваната фактическа власт притежава
необходимите характеристики на владението като фактическо състояние.
Налице е и изтекъл в полза на ответниците Ч.и, законоустановен 10 /годишен/
срок на владение, като по делото не се събраха безспорни доказателства за
съществуващи спорове относно имота. Издаденият в полза на ответника “Р К”
ООД - КНА от 2019г., и последващата му поправка, както е посочено и от
вещото лице по СТЕ, касае имот, който не съществува като самостоятелен
10
обект на правото на собственост, поради което не следва да бъде вземан
предвид по настоящия правен спор, като възраженията на ответника “Р К”
ООД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за основателно възражението за
изтекла в полза на ответниците В. Ч. и М. Ч., придобивна давност върху
процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че същите са
станали негови собственици на основание давностно владение, осъществено в
периода 2003 - 2021г., като в този период не се представиха доказателства
ищецът действително да е упражнявал правото си на собственост, съобразно
притежаваните 1/10 ид части от същия, поради което исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
2. По ревандикационния иск срещу ответницата М. А..
Доколкото по делото между страните не се спори, че фактическата власт върху
процесния недвижим имот се упражнява от ответницата М. А., както и
доколкото съдът по аргументите, посочени по-горе приема, че ответниците
Ч.и са придобили чрез давностно владение имота, то не се доказа наличието
на първата предпоставка за основателност на иска с правно основание чл.108
ЗС, а именно ищецът да докаже правото си на собственост на твърдяното
правно основание. Ответницата М. А. е придобила фактическата власт върху
имота на валидно правно основание - транслативна сделка, от ответниците
Ч.и, като е породен и вещно-транслативния ефект на сделката.
С оглед на гореизложеното, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
иска с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответницата М. А. да
предаде на ищеца фактическата власт върху 1/10 от процесния недвижим
имот.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответниците Ч.и, както и в полза на ответника М. А., с оглед
отправените изрични искания в тази насока, следва да бъдат присъдени
разноските за адвокатско възнаграждение и за депозити за вещи лица, сторени
в производството, в общ размер на 6550 лв. – за ответниците Ч.и, както и
сумата в общ размер на 6100 лв. – за ответницата М. А.. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на посочените ответници,
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Съдът намира за
справедлив, с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените
няколко на брой открити съдебни заседания и обема на правната защита,
осъществена по производството, претендирания размер на адвокатското
възнаграждение. По отношение на ответника „Р К“ ООД, макар и от
изявлението на законния му представител при устните състезания в
последното о.с.з. по делото, че претендира разноски, нито с отговора на
исковата молба, нито в хода на производството преди обявяването му за
решаване, този ответник не е посочил конкретен размер на разноските, които
претендира, нито е представил списък по см. на чл.80 ГПК, но с оглед на това,
11
че законният представител се е явил в о.с.з., както и е осъществявал
процесуална дейност, подавал е молби, правил е искания и пр., съдът счита, че
на осн. чл.78, ал.8 ГПК, следва да му бъдат присъдени разноски в минималния
размер от 100 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от “В С” АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г ИП и Р И П,
чрез адв. Р. И., срещу “Р К” ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя Г.
К., както и срещу В. Р. Ч. с ЕГН ********** и М. Я. Ч. с ЕГН ********** ,
кумулативно субективно съединени положителни установителни искове по
чл.124, ал.1 ГПК, с които се иска признаване за установено между страните, че
ищецът “В С” АД с ЕИК *****, е собственик на 1/10 идеална част на
основание универсално правоприемство, на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.487.1.15,
находящ се в гр. С, бул. „В“ ***, етаж 1, който самостоятелен обект се намира
на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.1001.487.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.487, с площ от 36,17 кв.м., прилежащи ½
идеална част от тоалетна, мазе от 10 кв.м., 48/800 идеални части от общите
части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 68134.1001.487.1.16 и 68134.1001.487.1.14; под обекта - няма;
над обекта - 68134.1001.487.1.1, който самостоятелен обект представлявал:
магазин №4, находящ се на първи етаж в сградата на бул. „В“ ***, с лице към
улица „В“, със застроена площ от 36.17 кв.м., състоящ се от търговско
помещение и сервизно помещение, при граници по архитектурен проект: бул.
„В“, магазин №3 и стълбище, двор, магазин №5 и при съседи по предходни
документи за собственост: М С Е, портиерско помещение и вход за двора,
двор, Д-р X. В, бул. „Ц Й“ (сега „В“), заедно с избено помещение №6, със
застроена площ от 10.00 кв.м., при съседи: М С Е, д-р Х.В, Й Б и бул. „Ц Й“
(сега бул. „В“), както и заедно с прилежащите му 48/800 идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, където е
построена сградата, представляващо парцел V от квартал 351 по плана на гр.
С, при съседи: бул. „Ц Й“ (сега бул. „В“), ул. „А“, Й Д и А Н Б.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от “В С” АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г ИП и Р И П,
чрез адв. Р. И., срещу М. К. А. с ЕГН **********, иск с правно основание
чл.108 ЗС, с който се иска признаване за установено спрямо ответницата М. К.
А., че ищецът “В С” АД с ЕИК *****, е собственик на 1/10 идеална част на
основание универсално правоприемство, на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.487.1.15,
12
находящ се в гр. С, бул. „В“ ***, етаж 1, който самостоятелен обект се намира
на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.1001.487.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.487, с площ от 36,17 кв.м., прилежащи ½
идеална част от тоалетна, мазе от 10 кв.м., 48/800 идеални части от общите
части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 68134.1001.487.1.16 и 68134.1001.487.1.14; под обекта - няма;
над обекта - 68134.1001.487.1.1, който самостоятелен обект представлявал:
магазин №4, находящ се на първи етаж в сградата на бул. „В“ ***, с лице към
улица „В“, със застроена площ от 36.17 кв.м., състоящ се от търговско
помещение и сервизно помещение, при граници по архитектурен проект: бул.
„В“, магазин №3 и стълбище, двор, магазин №5 и при съседи по предходни
документи за собственост: М С Е, портиерско помещение и вход за двора,
двор, Д-р X. В, бул. „Ц Й“ (сега „В“), заедно с избено помещение №6, със
застроена площ от 10.00 кв.м., при съседи: М С Е, д-р Х.В, Й Б и бул. „Ц Й“
(сега бул. „В“), както и заедно с прилежащите му 48/800 идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, където е
построена сградата, представляващо парцел V от квартал 351 по плана на гр.
С, при съседи: бул. „Ц Й“ (сега бул. „В“), ул. „А“, Й Д и А Н Б, като
ответницата М. К. А., бъде осъдена да предаде на ищеца фактическата власт
върху 1/10 идеална част от имота, посочен по-горе.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, “В С” АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г ИП и Р И П, да
заплати на В. Р. Ч. с ЕГН **********, на М. Я. Ч. с ЕГН ********** , сумата
в общ размер на 6550 лв., включваща разноски за адвокатско възнаграждение
и за депозити на вещи лица, както и на М. К. А. с ЕГН **********, сумата в
общ размер на 6100 лв., включваща разноски за адвокатско възнаграждение и
за депозити на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, “В С” АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г ИП и Р И П, да
заплати на “Р К” ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя Г. К., сумата
в размер на 100 лв., разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13