Р Е Ш Е
Н И Е
№
1412 24.06.2020
г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви граждански състав
В публичното заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря Жасмина Славова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.д.№9335/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Р.Д.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Е.К., против П.Д.П., ЕГН ********** и
Е.Д.П., ЕГН **********,***, с
искане да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..............................
с площ от 27,58 кв.м., адрес в ...........................,
брой нива на обекта – 1, състоящ се от едно помещение,
пространствено свързано с кухненски бокс, санитарен възел (баня – тоалетна),
тераса и складово помещение, при граници: северозапад-коридор и помещение на Т.Ш.,
югоизток-външен зид, североизток-помещение на А.У., югозапад-помещение на Г.Г., отдолу-гараж на П.П., отгоре-апартамент на Т.Ш..
Твърди
се в исковата молба, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба
на гореописания недвижим имот, по който ищцата е изправна страна, тъй като е
заплатила договорената сума. Ищцата твърди, че собствеността върху имота не й е
била прехвърлена от ответниците в качеството им на продавачи. Според изнесените
в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения ищцата владее
имота, считано от 21.10.2009 г. и до момента на подаване на иска живее в него
необезпокоявано с ясното съзнание, че имотът е неин, поради което и извършила
редица подобрения в него – монтиране на алуминиева врата на банята, поставяне
на теракот, фаянс, мивка, тоалетен моноблок, бойлер, всичко на обща стойност 1300 лева, а така
също извършила и освежаване чрез полагане на боя.
При условията на евентуалност претендира за осъждане на ответниците
да й заплатят сумата от 8700 Евро, представляваща стойността на имота по
предварителния договор и сумата от 1300 лева, представляваща стойността на
подобренията в имота, като същите се претендират ведно със законната лихва,
считано от подаване на иска.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства,
претендират се разноски.
В съдебно заседание предявените при условията на
евентуалност установителен и осъдителни искове се поддържат от процесуалния
представител на ищцата.
В
предоставения срок по чл. 131 ГПК
е депозиран писмен отговор от ответниците, в който се изразява становище за
неоснователността на предявения главен иск с аргумент, че ищцата е неизправна
страна по предварителния договор, тъй като е отказала сключването на
окончателен такъв, има задължения и не желае да притежава собственост.
Ответниците признават, че са получили сумата от 8700 Евро, но предявяват
възражение за изтекла погасителна давност на евентуалната осъдителна претенцията
на ищцата за връщането на тази сума, както и по отношение на сумата от 1300
лева за извършените от ищцата подобрения, като в условията на алтернативност правят възражение за прихващане на сумата от
8700 Евро с насрещното им вземане от 12 300 лева, представляващо
обезщетение за ползване на имота в периода 01.11.2009 г. – 31.01.2020 г., или
по 100,00 лева на месец. Ангажират
доказателства, претендират разноски.
В
съдебно заседание отговорът се поддържа от процесуалния представител на
ответниците, който увеличава по размер възражението за прихващане със сумата от
14 056,42 лева.
Предявеният
главен иск е с правно основание чл.124 от , а предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове са с правно основание чл.79 и чл.59 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на
страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че през 2009 г.,
на 21.10., са сключили предварителен договор за покупко-продажба на собствения
на ответниците недвижим имот, представляващ самостоятелно обособен обект,
находящ се в ......................, находящ се на
първи етаж с площ от 27,58 кв.м.
Ответниците
не оспорват, че са получили от ищцата, в качеството й на купувач, продажната
цена от 8 700 Евро.
В
подкрепа на гореизложеното като фактология са и
приетите писмени доказателства - н.а. за собственост на недвижим имот №....., т......, рег.№.......,
н.д.№......./............. г.
и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.2009 г.,
на които кореспондират свидетелските показания на Г.Д.Д.,
Я.И.В., Е.Х.К. и К.И.Т., от съвкупния анализ на които става ясно и това, че
считано от подписване на предварителния договор и до настоящия момент ищцата е
тази, която упражнява фактическата власт върху имота.
Безспорно
в отношенията между страните е и това, че между тях няма сключен последващ
окончателен договор за покупко-продажба на имота.
По
делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението
на която се установява, че наемната цена за процесния имот за периода
11.2009 г. – 01.2020 г., или общо за 123 месеца, е в размер на 14 056,42
лева.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.124, ал.1 от
ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това.
Установи
се по делото наличието на валидно сключен между страните предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, който действително няма вещно-правно
действие и доколкото няма данни да е сключен последващ окончателен договор в
изискуемата от закона нотариална форма за действителност на сделката, съдът приема,
че ищцата не е придобили вещни права върху имота по силата на този договор.
Този извод на съда не се опровергава и от наличното по делото признание от
страна на ответниците, че са получили уговорената с предварителния договор продажна
цена, т.е. че същата е заплатена от страна на ищцата.
Независимо
от горното обаче, трайната съдебна практика (Решение №40 от 04.07.2017 г. по
гр.д.№3171/2016 г., II ГО на ВКС и Решение №528 от
11.06.2010 г. по гр.д.№1218/2009 г. I ГО на ВКС),
стои на становището, че купувачът по предварителния договор, на когото е
предадена фактическата власт върху предмета на договора, упражнява същата с
намерение за своене, предвид увереността му, че ще
придобие собствеността след сключване на окончателния договор.
В
настоящия казус се установи, че фактическата власт върху имота е била предадена
на ищцата още през 2009 г. и същата я упражнява и понастоящем, поради което и
изводът, който се налага е, че ищцата като купувач по предварителния договор е
установила владение върху имота, поради което и не е необходимо да доказва
промяна в намерението си като условие за поставяне началото на давностния срок.
Установиха
се и допълнителните признаци на упражняваното от ищцата владение, необходими,
за да е годно то да породи правно действие по отношение течението на придобивна
давност, а именно че е постоянно, непрекъснато, явно и
спокойно.
Ето
защо, обстоятелството, че ответниците са заплащали местните данъци и такси за
процесния имот, в какъвто смисъл са и приетите приходни квитанции, е
ирелевантно и само по себе си не е достатъчно да обори намерението за своене на купувача по предварителния договор, установено от
характера на правното основание, на което е придобита фактическата власт върху
имота. По делото не се събраха данни, за периода считано от 2009 г. до
настоящия момент, владението на ищцата да е било смущавано.
Действително, от показанията на свидетеля Т. става ясно, че ответниците са
търсили правна консултация от него относно това как да приключат отношенията си
с ищцата, но доколкото тези им намерения не са станали достояние на ищцата
предвид предприетите от свидетеля Т. последващи действия по уреждане на
отношенията между страните по начин, че да бъде сключен окончателен договор
помежду им, дават основание на съда да направи извод, че през 2019 г.
абсолютното вещно право на собственост е преминало в патримониума
на ищцата, на основание чл.79, ал.1 от ЗС, поради което и
искът се явява основателен и следва да се уважи като такъв.
Предвид
основателността на главния иск, не се сбъдва процесуалното условие за
разглеждане на евентуалните осъдителни претенции на ищцата и възраженията на
ответниците във връзка с тях.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал1 от ГПК,
в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищцата разноски в
общ размер на 1441,75 лева, съгласно представения списък.
Воден от горното и на
основание чл.235 от ,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.Д.Д., ЕГН **********, адрес
***, съдебен адрес ***, чрез адв.Е.К. и П.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.И.С., че
ищеца Р.Д.Д. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...................... с площ от 27,58 кв.м.,
адрес в ..........................., брой нива на
обекта – 1, състоящ се от едно помещение, пространствено свързано с кухненски
бокс, санитарен възел (баня – тоалетна), тераса и складово помещение, при
граници: северозапад-коридор и помещение на Т.Ш., югоизток-външен зид,
североизток-помещение на А.У., югозапад-помещение
на Г.Г., отдолу-гараж на П.П., отгоре-апартамент
на Т.Ш., придобит
от нея по силата на десетгодишно давностно владение, считано
от 21.10.2009 г., на основание чл.79,
ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА ответниците П.Д.П.,
ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.И.С., да заплатят на ищцата Р.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез
адв.Е.К., сумата от 1441,75 лева (хиляда четиристотин
четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.