РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Перник , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 96/04.12.2020 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 77/02.04.2021 г. по гр.д. № 334/2019 г.
на Районен съд – Брезник, както следва:
1. въззивна жалба на М. Ц. А., И. К. Х. и Р. Д. Р., подадена чрез адв. К.Б., срещу
решението в частите му относно съделителите и определените квоти, при които е
допусната делбата на следните имоти: 1) поземлен имот с идентификатор №
14893.501.233, с площ от 513 кв. м., с номер по предходен план – УПИ *** в квартал
** по плана на ***, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на
един етаж с идентификатор № 14893.501.233.1 с площ от 20 кв. м., между съделителите
Т. А. А. – с дял 1/4 идеални части, Х. М. А. - с дял 1/4 идеални части, Р. К. Х. – с дял
1/6 идеални части, М. Ц. А.– с дял 1/6 идеални части и И. К. Х.– с дял 1/6 идеални
части; 2) поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, с площ по скица 464 кв. м.,
с номер по предходен план: УПИ *** в квартал ** по плана на ***, между
съделителите Т. А. А. – с дял 1/4 идеални части, Х. М. А. - с дял 1/4 идеални части, Р.
К. Х. – с дял 1/6 идеални части и Р. Д. Р.- с дял 2/6 идеални части; 3) построената в
имота с идентификатор № 14893.501.212 сграда с идентификатор № 14893.501.212.1
със застроена площ 113 кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда
еднофамилна, между съделителите Р. К. Х. – с дял 1/6 идеални части, и Р. Д. Р.- с дял
5/6 идеални части; както и в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен
1
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № ***,
том **, рег. № ***, дело № 297/2013г. на Нотариус А. Ц. с рег. № *** на Нотариалната
камара с район на действие БрРС, в частта за 5/6 идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 14893.501.212 и в частта за 1/3 идеални части от построената в него
жилищна сграда с идентификатор № 14893.501.212.1, описана по-горе.
2. въззивна жалба на Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х., подадена чрез адв. Р.Д., срещу
решението в частите му относно съделителите и определените квоти, при които е
допусната делба на гореописания поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212 и е
отхвърлен искът за делба на същия имот спрямо М. Ц. А. и И. К. Х..
Решение № 96/04.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
77/02.04.2021 г. по гр.д. № 334/2019 г. на Районен съд – Брезник, е влязло в сила като
необжалвано в частите, с които е допусната делба на следните 4 броя ниви, намиращи
се в землището на ***- поземлен имот с идентификатор № 14893.1.6, поземлен имот с
идентификатор № 14893.54.8, поземлен имот с идентификатор № 14893.87.5 и
поземлен имот с идентификатор № 14893.4.15, между съделителите Т. А. А.- с дял 1/4
идеални части, Х. М. А. - с дял 1/4 идеални части, Р. К. Х. - с дял 1/6 идеални части, М.
Ц. А.- с дял 1/6 идеални части и И. К. Х.– с дял 1/6 идеални части.
По горепосоченото първоинстанционно дело е постановено и решение №
46/05.03.2021 г., влязло в сила като необжалвано, с което е отхвърлена подадената от Т.
А. А., Х. М. А. и Р. К. Х., чрез адв. Р.Д. молба с вх. № 260243/09.02.2021 г. за
допълване на решение № 96/04.12.2020 г., като съдът се произнесе с изричен
диспозитив по възражението по чл. 76 ЗН относно имоти с идентификатор №
14893.501.212 и с идентификатор № 14893.501.212.1.
В жалбата на М. Ц. А., И. К. Х. и Р. Д. Р. са изложени подробни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради
постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението в тези части и
постановяване на ново, с което исковете за делба на поземлен имот с идентификатор №
14893.501.233 и на поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, ведно с
построените в тях сгради да бъдат отхвърлени или делбата да се допусне по отношение
на първия имот между Р. К. Х. – с дял 1/6 идеални части, М. Ц. А.– с дял 4/6 идеални
части и И. К. Х.– с дял 1/6 идеални части, а по отношение на втория имот да се допусне
между Р. К. Х. – с дял 1/6 идеални части и Р. Д. Р.– с дял 5/6 идеални части, като
исковете за делба на тези имоти се отхвърлят по отношение на Т. А. А. и Х. М. А..
Иска се също така решението да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давност № ***, том **, рег. № ***, дело № 297/2013г. на Нотариус А. Ц.
с рег. № *** на Нотариалната камара с район на действие БрРС, в частта за 5/6 идеални
части от поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212 и в частта за 1/3 идеални
части от построената в него жилищна сграда с идентификатор № 14893.501.212.1, като
нотариалният акт бъде отменен за 1/ 6 идеална част от имота и сградата. Твърди се, че
тези имоти са придобити от съделителката М.А. и починалия ѝ съпруг К. А. в режим на
СИО на основание давностно владение по време на брака им. Претендират се
разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Насрещните по въззивната жалба на М. Ц. А., И. К. Х. и Р. Д. Р. страни - Т. А.
А., Х. М. А. и Р. К. Х., чрез адв. Р.Д., са подали писмен отговор в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, с който са оспорили жалбата като неоснователна и молят същата да бъде
2
отхвърлена.
Във въззивната жалба на Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х. са наведени доводи за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради
постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа се, че поземлен имот с идентификатор №
14893.501.212 е придобит от съделителите без Р. Д. Р. на основание наследствено
правоприемство като наследници на Х. А.. Оспорва се и изводът на
първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 76 ЗН по отношение на
прехвърлителната сделка, с която М. Ц. А. е продала имота на Р. Д. Р., като се твърди,
че сделката е недействителна по отношение на тези жалбоподатели. Поради
изложените съображения се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено ново, с което да бъде допусната делба на поземлен имот с
идентификатор № 14893.501.212 между съделителите Т. А. А. – с дял 1/4 идеални
части, Х. М. А. - с дял 1/4 идеални части, Р. К. Х. – с дял 1/6 идеални части, М. Ц. А.– с
дял 1/6 идеални части, И. К. Х.– с дял 1/6 идеални части и да бъде отхвърлен искът за
делба на този имот по отношение на Р. Д. Р.. С въззивната жалба не се представят и не
се сочат доказателства.
Ответните по въззивната жалба на Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х. страни- М. Ц. А.,
И. К. Х. и Р. Д. Р., с писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез адв.
К.Б., са оспорили жалбата като неоснователна и молят същата да бъде отхвърлена.
Претендират разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС и е в първата
фаза по допускане на съдебната делба. Предмет на въззивен контрол е делбата на
следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233, с
площ от 513 кв. м., с номер по предходен план – УПИ *** в квартал ** по плана на
***, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж с
идентификатор № 14893.501.233.1 с площ от 20 кв. м.; 2) поземлен имот с
идентификатор № 14893.501.212, с площ по скица 464 кв. м., с номер по предходен
план: УПИ *** в квартал ** по плана на ***; 3) построената в имота с идентификатор
№ 14893.501.212 сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 със застроена площ 113
кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда еднофамилна.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а в чл.
9, ал. 1 ЗН е предвидено, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници с изх.
№ *** г. се установява, че общият наследодател на част от страните Х. А. М., починал
на *** г., е оставил за наследници преживяла съпруга Р. С. М., починала на *** г. и
3
двама сина- М. Х. А., починал на *** г., К. Х. А., починал на *** г., и дъщеря му В. Х.
А., починала на *** г., наследили поравно- по 1/ 4 идеална част от притежаваните от
наследодателя им имоти съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Поради направен от В.
Х. А. отказ от наследството на баща , вписан в специалната книга на Брезнишки
районен съд съгласно удостоверение № *** г., нейният дял уголемява дяловете на
другите му наследници по правилото на чл. 53 ЗН. По този начин дяловете на Р. С. М.,
М. Х. А. и К. Х. А. са станали по 1/ 3 идеална част. Частта от наследството на Х. М.,
придобита от Р. С. М., след нейната смърт е наследена от синовете М. Х. А. и К. Х.
А. поравно, с което техните дялове от придобитите по наследство от баща им имоти са
станали 1/ 2 идеална част.
Делът на М. Х. А. от наследството на неговия баща е наследен поравно от
наследниците му- съпругата Т. А. А. и сина му Х. М. А., придобили по 1/ 2 идеална
част, в която се включва и съответно по 1/ 4 част от наследството на Х. А. М..
Видно от удостоверение за наследници с изх. № *** г., наследници на К. Х. А. са
съпругата му М. Ц. А., дъщеря му И. К. Х. и сина му Р. К. Х.. Техните дялове от
наследството на К. А. също са равни по 1/ 3 идеална част по правилата на чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН и съответно по силата на наследственото правоприемство те са
придобили по 1/ 6 идеална част от имотите на общия наследодател Х. А. М..
По делото не се спори, а и видно от приложеното удостоверение за граждански
брак, К. Х. А. и М. Ц. А. са сключили брак на *** г.
В кориците на приложеното гр. дело № 783/1961 г. по описа на Районен
съд-Перник се намира решение № 591 от 19.03.1962 г., постановено по в. гр. дело №
330/1962 г. на Пернишкия окръжен съд, с което са отменени решения от 12.01.1962 г. и
от 22.01.1962 г., постановени по гр. дело № 783/1961г. на ПРС, и в дял на
наследодателя Х. А. М. е поставено дворно урегулирано място от 286 кв. м. (без
придаваемите се места от регулация), съставляващо парцел *** в квартал ** по плана
на ***, при граници: улица, П. С., Бр. А. и Н., заедно с находящите се в него паянтова
жилищна сграда с площ от 45.47 кв.м.. паянтова жилищна сграда с площ от 35.67 кв.м.
и кладенец - бунар.
По делото не се спори, че към *** г. Х. А. М. е бил собственик и на имот с
идентификатор № 14893.501.233, заедно с построената в него сграда с идентификатор
№ 14893.501.233.1., като това обстоятелство е вписано и в представения разписен лист
относно имот *** в кв. ** на ***.
От приетата по делото и неоспорена съдебнотехническа експертиза се
установява, че процесният УПИ *** в кв. ** по регулационния план на *** е идентичен
с поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, а процесният УПИ *** в кв. ** по регулационния план
на ***, е идентичен с поземлен имот е с идентификатор № 14893.501.233. Ситуациите
са показани съответно в приложения № 3 и № 4 към заключението на вещото лице.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в процесният УПИ *** в кв. **
има стопанска, а не жилищна сграда. По отношение на другия имот с идентификатор
№ 14893.501.212 сочи, че паянтовите сгради, описани в решението за делба, вече не
съществуват, в момента съществува една масивна сграда. Според вещото лице
регулацията на имота е приложена, като регулационните предвиждания по плана от
*** г. съвпадат с границите на имотите, заснети в кадастралната карта.
4
С приетата като писмено доказателство декларация с нотариално заверени
подписи с вх. № *** г. се установява, че Р. С. М., М. Х. А. и В. Х. А. са дали
съгласието си техният сънаследник К. Х. А. да построи жилищна сграда в парцел *** в
кв. ** по регулационния план на ***. Въз основа на тази декларация в полза на К. Х. А.
е издадено строително разрешение № *** г., да построи къща върху 44 кв.м. на
собственото си място в парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***.
По делото е приет като писмено доказателство и одобрен на името на К. Х. А.
типов проект за вила № ***, двуетажна, без гараж.
Видно от приложеното нотариално дело № 297/2013г. от нотариус А. Ц. въз
основа на обстоятелствена проверка на *** г. съделителката М.А. се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство
и давностно владение, № ***, том **, дело № 297/2013г., с който е призната за
собственик на 455/458 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в ***, а именно по
т. 6: Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, с площ по скица 464 кв. м., а по
документ за собственост – 455 кв. м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по
предходен план: УПИ *** в квартал **, при граници: № 14893.501.337, №
14893.501.211, № 14893.501.207, № 14893.501.206, № 14893.501.205; заедно с
построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 със застроена площ
113 кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда еднофамилна.
На *** г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том *, дело №
107/2019г., М. Ц. А. е продала поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, ведно
с построената в него сграда с идентификатор № 14893.501.212.1, на Р. Д. Р. срещу
продажна цена от 7000 лв.
С приетото като писмено доказателство решение за развод № 132 от 23.02.2011
г. на Пернишки районен съд по гр.д.№ 4137/2010 г. е доказателство, че Р.К. е живял в
процесния имот и че съдът е установил, че той има характер на семейно жилище по
смисъла на СК към момента на постановяване на решението - 2011 г.
По делото са представени и декларации по чл. 14 ЗМДТ с посочени
данъчнозадължени лица К. Х. А. и М. Ц. А., които не носят подписи и не
представляват доказателство по смисъла на чл. 180 ГПК, че изявленията в тези
декларации са направени от посочените в тях лица.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката С. Г.
Д., племенница и братовчедка на низходящите на Х. А. М., се установява, че имотът с
идентификатор № 14893.501.212 е бил собственост на дядо Х.. През *** г. К. Х. А. е
започнал да строи една стая и едно помещение за гараж, преди да се ожени за
съделителката М.А.. Впоследствие след *** г. К. А. е построил още четири стаи- по две
на етаж. До смъртта си през *** година бабата на св. Д.- Р. С. М. е живяла в имота
заедно с К. и М. А. и техните деца Р. и И., които са останали в имота и след нейната
смърт. В даден момент М.А. е изгонила от къщата сина си Р.К. и втората му съпруга,
защото не са били в добри отношения. По отношение на другия имот в *** св. Д.
посочва, че има селскостопанска постройка, която също е била позлвана от К. А. за
отглеждане на животни. Останалите наследници на Х. А. не са ползвали двата имота в
***. Р. е бил кмет на селото и е живял в него до *** г.
Сходни са показанията и на свидетелите С. И. С., В. Н. Й., П. Б. Й., И. С. Г. и
частично показанията на Б. А. С. досежно обстоятелствата, че в имотите в *** за
5
живели само К. и М. А. и техните деца Р. и И., както и Р. до *** г. К. е построил новата
къща в имота с идентификатор № 14893.501.212, а в другия имот с идентификатор №
14893.501.233 има селскостопанска постройка, която е ползвал с жена си М. за
отглеждане на животни- крави и свине. Сестрата на К.- В. е идвала често на гости на
брат си, другият им брат М. и неговите наследници не са ги посещавали. Преди да
почине К. през *** година е успял да построи цялата тухлена къща на два етажа, но е
останала още довършителна работа по нея. За да довършат къщата, К. и М. са продали
апартамент в ***.
Съдът не кредитира показанията на св. Б. А. С. в частта им, че новата процесна
къща е построена заедно от братята и К. и М. и сестра им В., тъй като те са в
противоречие с останалите събрани гласни доказателства, както и с писмените-
строително разрешение № *** г. и декларация с нотариално заверени подписи с вх. №
*** г.
От обясненията на М.А., дадени по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че към
момента на сключване на нейния брак с К. А. през *** г. братът на нейния съпруг М.
А. и съпругата му Т.А. не са живели в имота с идентификатор № 14893.501.212, а се
преспали в къщата в имота само една нощ преди сватбата им. По отношение на
представения типов проект на вила посочва, че съпругът се е занимавал със
строителството, решил е да пристроява.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, се налагат
следните изводи от правна страна:
Процесните поземлени имоти- поземлен имот с идентификатор №
14893.501.233, с площ от 513 кв. м., с номер по предходен план – УПИ ** в квартал **
по плана на ***, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на един
етаж с идентификатор № 14893.501.233.1 с площ от 20 кв. м. и поземлен имот с
идентификатор № 14893.501.212, с площ по скица 464 кв. м., с номер по предходен
план: УПИ *** в квартал ** по плана на *** са били собственост на Х. А. М. и са
придобити по наследствено правоприемство от синовете М. Х. А. и К. Х. А. и
съпругата му Р. С. М. при равни дялове.
След тяхната смърт, имотите са наследени от наследниците на М. Х. А. -
съпругата Т. А. А. и сина му Х. М. А., придобили по 1/ 4 част от имотите, равняваши се
на 3/ 12 идеални части, както и от наследниците на К. Х. А.- съпругата му М. Ц. А.,
дъщеря му И. К. Х. и сина му Р. К. Х., чиито дялове от имотите са по 1/ 6 идеална част,
равняващи се на 2/ 12 идеални части.
Съгласно приложимата редакция на чл. 56, ал. 1 разрешение за строеж се издава
на инвеститора (учреждение, стопанска или обществена организация; собственика на
имота; лице, което има право да строи в чужд имот. В следващата ал. 2 е предвидено,
че съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено, а по
съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с негово
съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до службата при народния съвет,
вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото
се учредява право на строеж в полза на строителя. Нотариално завереното заявление по
чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) до общината следва да е надлежно вписано в
нотариалните книги, защото формата на заявлението и вписването представляват
гаранция за даденото сериозно и обмислено съгласие на собственика и представляват
необходимо условие за действителността на волеизявлението. По силата на така
6
даденото съгласие върху мястото се учредява вещно право на строеж в полза на
строителя(в този смисъл- решение № 325 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2010
г., II г. о., ГК). В случая с декларацията с нотариално заверени подписи, вписана в
нотариалните книги, видно от положения върху нея вх. № *** г., Р. С. М., М. Х. А. и В.
Х. А., са учредили право на строеж в полза на техния сънаследник К. Х. А., давайки
съгласието си той да построи жилищна сграда в парцел *** в кв. ** по регулационния
план на ***. Процесната сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 е построена от К.
Х. А., като по тозюи начин той е упражнил учреденото му върху имота с
идентификатор № 14893.501.212 право на строеж. Със завършването на сградата, което
се е случило преди смъртта на К. Х. А. през *** г. и по време на брака му с М. Ц. А.,
сградата е придобита в режим на СИО от двамата съпрузи.
След смъртта на К. Х. А., починал на *** г., съпружеската имуществена общност
върху сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 се е прекратила и неговият дял от 1/ 2
идеална част от къщата е придобит по наследство от съпругата му М. Ц. А., дъщеря му
И. К. Х. и сина му Р. К. Х., които са придобили по 1/ 6 идеална част, с което делът на
М. Ц. А. от къщата е станал 4/ 6 идеални части.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за
придобиване по давност от М. Ц. А. на идеалните части на останалите наследници от
процесните имоти. С Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание
в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по
чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си.
Доколкото съсобствеността върху делбените имоти е възникнала в резултат на
наследствено правоприемство, горепосочените съображения намират приложение и по
настоящото дело. От събраните гласни доказателства не се установи М. Ц. А. да е
манифестирала пред сънаследниците намерението си да свои техните идеални части.
Ползването на имотите и живеенето в тях не са действия по промяна на държането във
владение, поради което и М.А. не е придобила идеалните части на останалите
сънаследници върху имотите на основание давностно владение.
М.А. не е придобила и дела на дъщеря си И. К. Х., въпреки обективираното в
отговора на исковата молба признание, че майка е завладяла нейните идеални части
от процесните поземлени имоти. Исковете за собственост, включително този за делба,
имат за цел съдебното установяване на собствеността на страните, а това не може да
стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е
собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда
съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за
7
собственост - например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано,
или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и други/в този смисъл- решение
№ 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК/. В случая направеното
от И. К. Х. признание на факта на осъществявано от майка давностно владение не
кореспондира със събраните гласни доказателства, поради което не е осъществен
фактическият състав на придобиване по давност досежно нейните дялове.
Настоящият съдебен състав не следва да се произнася по отношение на искането
за обявяване за относително недействителна по реда на чл. 76 ЗН на сключения на ***
г. договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том *,
дело № 107/2019г., с който М. Ц. А. е продала поземлен имот с идентификатор №
14893.501.212, ведно с построената в него сграда с идентификатор № 14893.501.212.1,
на Р. Д. Р.. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е дадено тълкуване, че съдът дължи
произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл. 76 ЗН бъде упражнен
с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с
възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за
основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните,
като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като ако при делбата
имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително
недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо
приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД – така решение № 32 от 20.04.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2217/2020 г., II г. о., ГК, решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. №
333/2010 г., ВКС, I гр. о. В случая с решение № 46/05.03.2021 г. по гр.д. № 334/2019 г.
на Районен съд – Брезник е отхвърлена подадената от Т. А. А.., Х. М. А. и Р. К. Х.,
чрез адв. Р.Д. молба по чл. 250 ГПК с вх. № 260243/09.02.2021 г. за допълване на
решение № 96/04.12.2020 г., като съдът се произнесе с изричен диспозитив по
възражението по чл. 76 ЗН относно имоти с идентификатор № 14893.501.212 и с
идентификатор № 14893.501.212.1. Това решение е влязло в сила като необжалвано,
поради което и въззивният съд не е компетентен да се произнася по искането по чл. 76
ЗН.
Никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Поради това
договорът от *** г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
***, том *, дело № 107/2019г., с който М. Ц. А. е продала поземлен имот с
идентификатор № 14893.501.212, ведно с построената в него сграда с идентификатор
№ 14893.501.212.1, на Р. Д. Р., е произвел действие между страните единствено за
притежаваните от продавача идеални части от имотите, а именно за собствените на М.
Ц. А. 1/ 6 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, както и за
4/ 6 идеални части от построената в него сграда с идентификатор № 14893.501.212.1.
С оглед гореизложените съображения с първоинстанционното решение
правилно е допусната делба на поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233, с
площ от 513 кв. м., с номер по предходен план – УПИ *** в квартал ** по плана на
***, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж с
идентификатор № 14893.501.233.1 с площ от 20 кв. м., между съделителите Т. А. А. – с
дял 1/4 идеални части, Х. М. А. - с дял 1/4 идеални части, Р. К. Х. – с дял 1/6 идеални
части, М. Ц. А.– с дял 1/6 идеални части и И. К. Х.– с дял 1/6 идеални части.
По отношение на поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, с площ по
скица 464 кв. м., с номер по предходен план: УПИ *** в квартал ** по плана на ***,
решението следва да се отмени, като делбата се допусне между съделителите Т. А.. А.
– с дял 1/ 4, равняващи се на 3/ 12 идеални части, Х. М. А. - с дял 1/4 идеални части,
8
равняващи се на 3/ 12 идеални части, Р. К. Х. – с дял 1/6, равняващи се на 2/ 12 идеални
части идеални части, И. К. Х.– с дял 1/6 идеални части, равняващи се на 2/ 12 идеални
части и Р. Д. Р.- с дял 1/6 идеални части, равняващи се на 2/ 12 идеални части.
Решението следва да се отмени и досежно делбата на построената в имота с
идентификатор № 14893.501.212 сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 със
застроена площ 113 кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда
еднофамилна, като същата бъде допусната между съделителите Р. К. Х. – с дял 1/6,
равняващи се на 2/ 12 идеални части идеални части, И. К. Х.– с дял 1/6 идеални части,
равняващи се на 2/ 12 идеални части и Р. Д. Р.- с дял 4/6 идеални части, равняващи се
на 8/ 12 идеални части.
Решението е правилно и в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2
ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност №
***, том **, рег. № ***, дело № 297/2013г. на Нотариус А. Ц. с рег. № *** на
Нотариалната камара с район на действие БрРС, в частта за 5/6 идеални части от
описаното в него Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, както и досежно 1/
3 идеална част от построената в имота страда, доколкото се установи, че М.А. не е
придобила тези идеални части по давностно владение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 96/04.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 77/02.04.2021 г. по гр.д. № 334/2019 г. на Районен съд – Брезник в частта, с
която е допуснато извършването на делба между Т. А А, ЕГН:**********, адрес:***,
Х. М. А., ЕГН:**********, адрес:***, Р. К. Х., ЕГН:**********, адрес: *** и Р. Д. Р.,
ЕГН:**********, адрес: ***, и е отхвърлен искът за делба спрямо И. К. Х.,
ЕГН:**********, ***, като неоснователен ВЪРХУ СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
1. Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, с площ по скица 464 кв. м., а
по документ за собственост – 455 кв. м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с
номер по предходен план: УПИ *** в квартал **, при граници: № 14893.501.337,
№ 14893.501.211, № 14893.501.207, № 14893.501.206, № 14893.501.205.
ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ както следва:
- Т. А. А. – 1/4 идеални части
- Х. М. А. - 1/4 идеални части
- Р. К. Х. – 1/6 идеални части
- Р. Д. Р.- 2/6 идеални части.
Като вместо това постановява:
ДОПУСКА извършването на делба между Т. А. А., ЕГН:**********, адрес:***,
Х. М. А., ЕГН:**********, адрес:***, Р. К. Х., ЕГН:**********, адрес: ***, И. К. Х.,
ЕГН:**********, *** и Р. Д. Р., ЕГН:**********, адрес: ***, ВЪРХУ СЛЕДНИЯ
9
НЕДВИЖИМ ИМОТ:
1. Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, с площ по скица 464 кв. м., а
по документ за собственост – 455 кв. м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с
номер по предходен план: УПИ *** в квартал **, при граници: № 14893.501.337,
№ 14893.501.211, № 14893.501.207, № 14893.501.206, № 14893.501.205.
ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ, както следва:
- Т. А. А. – 3/12 идеални части
- Х. М. А. - 3/12 идеални части
- Р. К. Х. – 2/12 идеални части
- И. К. Х.-2/12 идеални части
- Р. Д. Р.- 2/12 идеални части.
ОТМЕНЯ решение № 96/04.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 77/02.04.2021 г. по гр.д. № 334/2019 г. на Районен съд – Брезник в частта, с
която е допуснато извършването на делба между Р. К. Х., ЕГН:**********, адрес: ***
и Р. Д. Р., ЕГН:**********, адрес: ***, и е отхвърлен искът за делба спрямо И. К. Х.,
ЕГН:**********, ***, като неоснователен ВЪРХУ СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
Построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 със застроена
площ 113 кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда еднофамилна.
ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ както следва:
- Р. К. Х. – 1/6 идеални части
- Р. Д. Р.- 5/6 идеални части.
Като вместо това постановява:
ДОПУСКА извършването на делба между Р. К. Х., ЕГН:**********, адрес: ***,
Р. Д. Р., ЕГН:**********, адрес: ***, и И. К. Х., ЕГН:**********, ***, ВЪРХУ
СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: Построената в поземлен имот с идентификатор №
14893.501.212 сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 със застроена площ 113 кв.
м. на два етажа с предназначение жилищна сграда еднофамилна.
ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ, както следва:
- Р. К. Х. – 2/12 идеални части
- И. К. Х.– 2/12 идеални части
- Р. Д. Р.- 8/12 идеални части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/04.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247
ГПК с решение № 77/02.04.2021 г. по гр.д. № 334/2019 г. на Районен съд – Брезник в
останалата му обжалвана част.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11