Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора
Димова
при участието на секретаря Вероника Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 69925/ 2018 г.
на Софийски районен съд, І ГО, 162 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- ***
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ е
признато за установено, че И.А.А. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/
сумата 1 568.88 лв., представляваща
1/3 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.10.2014 г.-
м.04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, жк „*******, с аб.№ 290320, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 30.10.2017 г., до
окончателното й изплащане, и сумата 25.89 лв.- 1/3
част от таксата за дялово разпределение за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
6.11.2017 г. по гр.д.№ 77396/ 2017 г. на СРС, 162 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата за
топлинна енергия- за разликата над уважения размер от 1 568.88 лв. до
пълния предявен размер от 5 141.49 лв. и за периода м.05.2014 г.- м.09.2014
г., и относно таксата за дялово разпределение- за разликата над уважения размер
от 25.89 лв. до пълния предявен размер от 77.68 лв. С решението са отхвърлени и предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу И.А.А. /ЕГН **********/ искове по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване
дължимостта на сумата 474.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г.- 6.10.2017 г., и на сумата 12.48
лв.- лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
16.09.2015 г.- 6.10.2017 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът И.А. е
осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 45.87 лв.- разноски
за заповедното производство, и сумата 277.10 лв.- разноски
за исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявеният от дружеството
иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ГПК относно главницата за топлинна
енергия- за горницата над сумата 1 568.88 лв. до размер на сумата
1 713.84 лв. /разлика от 144.96 лв./, и искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД
относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия и таксата за
дялово разпределение- за сумата 162.44 лв. /включваща лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение/, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми-
главница, лихви за забава и законна лихва върху главницата, ведно с разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна И.А.А. /ответник по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК оспорва
жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.с.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата на
подпомаганата от него страна.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумите 144.96
лв.- главница, и 162.44 лв.- лихви за забава, като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че част от процесните главни вземания- предмет
на предявения от „Т.С.” ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими, поради основателност на заявеното от ответника И.А. /чрез
особен представител/ правопогасяващо възражание за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 30.10.2017
г., когато е подадена исковата молба по делото.
Не е допуснато при постановяване на
обжалваното решение поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон. Основателно е възражението на ответника
по делото /чл.120 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност за част от вземанията за
стойността на претендираната топлинна енергия, а именно за процесните вземания,
чиято изискуемост е настъпила до 30.10.2014 г. Това са вземанията за цената на
доставена в имота през периода от м.05.2014 г. до м.09.2014 г. топлинна енергия на обща стойност
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 2/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
144.96 лв., за които е издадена обща фактура
/за изравнителна сметка/ на 31.07.2015 г. Според приложената в
първоинстанционното производство изравнителна сметка, за отоплителния сезон
м.05.2014 г.- м.04.2015 г. е фактурирана топлинна енергия на стойност 740.28 лв.
/прогнозно потребление/, като е налице подаден от ФДР изравнителен резултат в
размер на 549.90 лв., представляващ сума за доплащане от абоната, вследствие на
което дължимата за периода сума е определена на 1 290.19 лв., за която
именно е издадена цитираната обща фактура на 31.07.2015 г. В този смисъл са и
констатациите на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето
от настоящия съд като обективно дадено. При така установената фактическа
обстановка, предвид настъпилата преди 30.10.2014 г. изискуемост на част от посочените
по- горе вземания- в общ размер от 144.96 лв., правилно е прието в обжалваното
решение, че същите са погасени по
давност. Съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно приложимия за
процесните периодични главнични вземания специален давностен срок и при
съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 30.10.2017 г.,
когато е подадена исковата молба по делото, се налага извод за основателност на
поддържаното от ответника правопогасяващо възражение за давност по чл.111,
б.„в” ЗЗД за сумата 144.96 лв. общо- главница, което правилно е уважено с
обжалваното първоинстанционно решение, довело до отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за посочената сума като неоснователен, поради
погасяване на вземането по давност.
Съобразно
нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и акцесорните
вземания за лихви, определени върху погасените по давност главнични вземания.
Поради това и вземанията за лихви за забава върху главницата от 144.96 лв.,
чиято изискуемост е настъпила до 30.10.2014 г., са също погасени по давност.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава за периода 16.09.2015 г.- 6.10.2017 г.,
тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на
дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно
материално право факти и обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и
изискуеми вземания срещу ответника.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената
в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка
на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в
случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В
случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като
неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размер,
различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, за чието
стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./
доказателства по делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не
са представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. до м.06.2016 г. Общи
условия, приложими в настоящия случай, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от
датата на публикуването им на интернет- страницата на продавача, като според
ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление след
изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи
само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода
след нейното публикуване. В случая, въпреки дадените му с доклада по чл.140 ГПК
указания в тази насока, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за публикуване на общите фактури /приложените
констативни протоколи по чл. 593 ГПК не касаят процесния топлоснабден имот/,
следващи изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датите, на
които е станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на
наличието на забава и периода на тази забава искът му по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за част от претендираните лихви за забава, определени върху
главничните вземания /стойност на потребена топлинна енергия/ за периода до
м.06.2016 г., подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
Относно
изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през периода м.07.2016 г.-
м.10.2017 г. топлинна енергия суми са приложими Общи условия на „Т.С.“ ЕАД,
одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2
от ОУ- 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от
Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 от Наредбата /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 2/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като според
събраните доказателства на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3
ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл.33, ал.4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
този период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане.
Общата фактура за отчетния период е издадена на 31.07.2017 г. /л.15 от делото
на СРС/, а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2017 г. /45 дни след изтичане
на периода, за който се отнася фактурата, считано от 30.04.2017 г./. При това
положение, с оглед неприложимостта на цитираните по- горе клаузи на Общите
условия, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да отправена от ищеца до
ответника. Искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода м.07.2016 г.- м.04.2017 г.
също подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Правилно
е прието от СРС и че претендираните лихви за забава върху таксата за услугата
дялово разпределение са също недължими от ответника, тъй като не е представена
покана за плащането им, адресирана от ищеца до ответника /арг. чл.84, ал.2 ЗЗД/,
поради което и няма основание за приемането на извод за изпадането му в забава
при изпълнението на това парично задължение.
За разлика от първоинстанционния съд, относно
претенцията на ищеца за признаване дължимостта на главнично вземане,
представляващо такса за услугата „дялово разпределение“, настоящият въззивен
съд намира, че съществуването на такова вземане и принадлежността му към
имуществото на ищеца не са обосновани нито в подаденото от „Т.С.“ ЕАД заявление
по чл.410 ГПК, нито в исковата молба по чл.422 ГПК. По естеството си същото не
може да бъде квалифицирано като част от стойността на доставената в имота
топлинна енергия, като липсват релевантни твърдения, както и подкрепящи ги
доказателства ищецът да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу
ответника. Доколкото, обаче, въззивна жалба срещу решението на СРС в частта му,
в която е призната дължимост на сумата 25.89 лв.- такса за услугата „дялово
разпределение“, от страна на ответника А. не е подадена, същото в тази част е
влязло в сила, поради което и изложеното по- горе не може да доведе до отмяна
или обезсилване на решението в тази му част /арг. чл.271, ал.1, изр. последно ГПК/.
При това положение, с оглед релевираните в
жалбата доводи, които са неоснователни, въззивникът не може да постигне
признаването за дължими на суми в по- големи от определените от СРС размери по
реда на чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид горното и поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете
постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено в
обжалваната отхвърлителна част.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
25.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 69925/ 2018 г.
на Софийски районен съд, І ГО, 162 състав, в
обжалваната част, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *******/
срещу И.А.А. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени:
относно главницата за топлинна енергия- за сумата 144.96 лв., представляваща горница над сумата 1 568.88 лв. /призната
за дължима с решението на СРС/ до размер на сумата 1 713.84 лв., и относно
мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия и таксата за дялово
разпределение- за сумата 162.44 лв.
/включваща и лихва за забава върху таксата за дялово разпределение/, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 77396/ 2017 г. на
СРС, 162 състав.
Решението
по гр.д.№ 69925/ 2018 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 162 състав, е влязло
в сила като необжалвано от страните в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца „Т.С.“
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.