№ 1314
гр. Варна, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Г. Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100501262 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:07 часа се явиха:
Въззивникът „БАЛЕВИ АГРО" ЕООД, редовно призовано, не се явява проц
предсавтиел нито законен такъв.
Въззиваемата страна Д. Н. Я., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваема страна ОБЩИНА ПРОВАДИЯ, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба на 19.09.2022г. от въззивника „БАЛЕВИ
АГРО“ ЕООД, чрез процесуални представители, обективиращи изявление, че поради
съвпадащи по време ангажименти нямат възможност да се явят в настоящото съдебно
заседание. Моля да се даде ход на делото, заявяват, че поддържат въззивната жалба и че
нямат доказателствени искания. Изразяват становище по същество за отмяна на обжалваното
решение и за присъждане на съдебни разноски. Към молбата е приложено копие на договор
за правна защита и съдействие, в който е обективирано плащане на договорено
възнаграждение в размер на 400 лева.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба, постъпила на 20.09.2022г. от въззиваемата страна Д. Я.,
чрез процесуален представител, обективираща изявление на страната, че е възпрепятствана
да се яви в настоящото съдебно заседание. При липса на процесуални пречки моли да се
даде ход на делото, завява, че оспорва въззивната жалба, като поддържа становището,
изразено в отговора. Посочва, че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени
искания. Представя списък на разноските, както и изразява подробно становище по
1
същество. Към молбата е приложен списък на разноските, както и препис на договор за
правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение и е изплатено такова в
размер на 800 лева
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „БАЛЕВИ АГРО" ЕООД, чрез адв. А. А.,
въззивна жалба срещу Решение № 57 от 28.03.2022 г. по гр.д. № 568 /2021 на РС-Провадия,
в частта, с която е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че Д. Н. Я., е
собственик на 1000 кв.м. реални части от недвижим имот, находящ се в с.Кривня,
общ.Провадия, представляващи част УПИ II в кв.5, по регулационния план на с.Кривня,
целия с площ от 7400 кв.м., при граници на реалната част от две страни път и УПИ II-59 по
плана на с.Кривня, при граници на цялото място от две страни път, УПИ III- 59,
защриховани с оранжев цвят на комбинирана скица Приложени №1, към изготвената
съдебно техническа експертиза по делото, представляваща неразделна част от решението, с
площ на реалните части по комбинираната скица 1066 кв.м., въз основа на давностно
владение продължило през периода 1975г. - м.05.2021 г.
Въззивникът излага становище за неправилност и необоснованост на съдебното
решение, като сочи, че същото е постановено без да бъдат обсъдени всички доказателства
по делото в тяхната взаимна връзка и зависимост. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е идентифицирал основания спорен въпрос по делото, а именно - дали процесният
имот е общинска или частна собственост, но изводите му в тази връзка били погрешни и
противоречали както на приложимия материален закон, така и на събраните доказателства
по делото. Въпреки приложените по делото извадки от действащия и предходния план на
селото и разписния лист, в който ТКЗС фигурира като собственик, съдът неправилно приел,
че посочените писмени доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че имотът е бил
2
включен в ТКЗС. По посочения начин нарушил разпоредбата на чл. 179 от ГПК като не се
съобразил с материалната доказателствена сила на представените официални документи.
Съдът обосновал изводите си със съдебна практика, неприложима към процесния случай.
Същата се отнасяла до недвижими имоти, при които е запазено владението в реални граници
от лицата, които са били техни собственици преди създаване на ТКЗС - до началото на 60-те
години на миналия век. Нещо повече, съгласно показанията на свидетелите през 1975 г.
процесния имот и имотите в непосредствена близост до него били „раздадени" за ползване
от ТКЗС, като същите били собственост на едно семейство от селото. В процеса на
възстановяване на земеделските земи, тези имоти не били възстановени в стари реални
граници, тъй като наследниците са получили имоти на друго място. Поради изложеното
счита, че са останали земи по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ, т.е. имоти стопанисвани от
Община Провадия, които законосъобразно е актувала. На следващо място въззивникът
оспорва извода на първоинстанционния съд, че ищецът е владял имота, като счита, че
същият е бил негов държател, което се установявало и от свидетелските показания по
делото. От разпита на всички свидетели ставало ясно, че обществеността е запозната с
характера на собствеността на процесния имот, както и съседните нему имоти. Последните
били обработвани от хора от селото, като всеки от тях е ползвал имота си без правно
основание, но със знанието на носителя на правото на собственост, а именно първо ТКСЗ, а
впоследствие Община Провадия. Дори и тези разпитани по инициатива на ищцовата страна
заявили, че същата ползва, а не владее имота. В допълнение сочи, че насрещната страна не е
започнала процедура по снабдяване с документи за собственост и не се установява да е
заплащала данъци за имота. Поради изложеното моли за отмяна на решението и отхвърляне
на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Н. Я., чрез адв. Г. Н., с
който жалбата се оспорва като неоснователна, по твърдения, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно, постановено след извършен цялостен и задълбочен анализ
на всички събрани в рамките на процеса доказателства, извършен в съответствие с
релевантните материални и процесуално-правни норми, съдът подробно и детайлно в
съответствие с конкретиката на казуса е обсъдил събраните доказателства и е обосновал
извода, че по делото липсват доказателства процесният имот да е отчуждаван, да е бил
внесен в ТКЗС. Визираната във въззивната жалба техническа документация не била
относима към разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а и не посочвала собственик на имота.
Подобна информация се съдържала единствено в представения по делото разписен лист, в
който е посочено, че територията на парцела е част от земеделска земя с пл. № 58, записан в
посочения документ като собственост на ТКЗС. Позовавайки се на съдебна практика на
ВКС, въззиваемият сочи, че разписният лист не обвързва съда с материална доказателствена
сила и не съставлява доказателство за собственост. Дори в заключението по изготвената
СТЕ се установявало, че не са налице данни и графична информация за имоти в
урбанизираната територия, които са включени в блоковете на ТКЗС в целия им вид за
3
землището на село Кривня. Той попадал в регулационните граници на населеното място -
село Кривня, поради което не можели да бъдат кредитирани показанията на св. Попов, че е
разпределен за ползване съобразно карта, разгледана от него в деня преди заседанието, тъй
като същият е част от урбанизираната територия на населеното място, а не от плана за
земеразделяне на селото. С оглед твърдението си, че по делото липсват доказателства
процесният имот да е отчуждаван и да е бил внесен в ТКЗС, въззиваемата страна сочи, че
същият не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно не попада в
приложното поле на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, поради което не може да бъде включен и във
фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Следователно, твърди, че същият не е общинска собственост и не
са налице пречки да бъде придобит по силата на давностно владение. Посочва, че
разпитаните по делото свидетели еднозначно установяват, че процесният имот е обработван
непрекъснато първоначално от бащата на ищеца Я., а впоследствие и от самия ищец. По
посочения начин поел еди нят е реализирал фактическия състав па прндобивната давност,
посочен в чл. 79, ал. 1 от ЗС, като е владял открито, явно и непрекъснато с намерение за
сносно процесния недвижим имот. В този смисъл се явявали неоснователни възраженията
на въззивника, че осъществяваната фактическа власт представлява държане, а не владение
на имота. Намерението за неговото своене, освен презумптивно установено в текста на чл.
69 от ЗС, в случая било извоД. от конкретните действия, реализирани от ищеца и подробно
описани от свидетелите - поддръжка на имота, целогодишната му обработка за периода от
1975 г - 2021 г, според собствените му нужди и решения, лично и чрез възмездното
възлагане на други лица, ограждането на имота и пр. В заключение оспорва възраженията
на въззивника, че не се установява за процесния имот да са заплащани данъци от ищеца,
като счита, че владението като основание за придобиване на собственост на недвижим имот
е фактическо отношение, с което се упражнява съдържанието на вещното право на
собственост върху чужда вещ, т.е. то се осъществява чрез фактически действия спрямо
имота, а декларирането на същия е правно такова. Едновременно с това, съгласно
установеното в TP № 4/17.12.2012 г по т. д. № 4/2012 г ОСГК на ВКС позоваването не било
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално
средство за защита на материално-правните последици на давността, зачитани към момента
на изтичане на законовия срок. По изложените съображения моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на разноски и
доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
4
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и с оглед изявленията на всяка от
тях в молбите, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания,
намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5