Р Е Ш Е Н И Е
Номер 640 / 23.3.2020г. 23.03.2020г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и четвърти
февруари Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №01912 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Б.Р.Е., с адрес:г***, с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 350,93лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 39,28лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5313/22.10.2018г. по ч.г.д.№07207/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Б.Р.Е., чрез особения си представител адв. Ц., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че не собственик или носител на вещното право на ползване върху процесния имот. Ответникът оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Ответникът твърди, че не е потребил топлоенергия на претендираната стойност. Ответникът оспорва всички документи, приложени към исковата молба.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №5313/22.10.2018г. по ч.г.д.№07207/2018г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС и препис- извлечение от акт за сключен граждански брак на Община П., е видно, че ответникът Б.Е. и съпругата му Б.Е.са придобили на 06.04.2006г., през време на брака си, правото на собственост върху процесния апартамент, в режим на съпружеска имуществена общност. Доколкото няма данни за обратното съдът намира, че се прилага законовата презумпция за съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че процесният договор не доказва, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния апартамент доколкото от сключването му е изминал продължителен период. Съгласно константната съдебна практика нотариалният акт, респективно договорът за продажба на общински имот, се ползва с легитимиращ ефект, който задължава съда да приеме, че лицето, посочено като титуляр в съответния акт е собственик на имота. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо ответникът при обратно доказване да докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника отоплителните тела са демонтирани. В банята на имота на ответника е имало отоплително тяло- лира, което също е демонтирано. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. Поради неосигурен достъп до средството за търговски измерване същият разход е начисляван служебно на база един брой обитател с дневен разход от 140 до 280 литра.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 153 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По служебно определения отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. П. на ищцовото дружество се дължи сумата от 350,93лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница е основателен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.П. на ищцовото дружество се дължи сумата от 39,28лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 15.10.2018г., поради което и този установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 650,00лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Б.Р.Е., с адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 350,93лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 39,28лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5313/22.10.2018г. по ч.г.д.№07207/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА Б.Р.Е., с адрес:г***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 650,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№07207/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: