№. 685 / 6.1..2018 Г.
Р Е Ш Е Н И Е
06.1..2018 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 23.10.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора....................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2057 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 ал.1 т.1 ГПК, във връзка с чл.357 от КТ.
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.128 ал.1 от КТ и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, С.Ц.С., с настоящ и постоянен адрес xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx е предявил иск срещу „.М.”. АД, адрес гр. Монтана, обл. Монтана, ул.”.И. „. №. 4., ЕИК 1., представлявано от инж. Г. Ш. - изп. директор.
В исковата си молба твърди, че е работел като портиер във фирма „.М.”. АД. Със заповед №. 1./17.05.2018 Г. трудовият му договор е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 17.05.2018 Г. Съгласно трудовия му договор основното месечно трудово възнаграждение било в размер на МРЗ за страната, платими еднократно, до 30-то число на следващия месец.
След прекратяване на трудовия договор останали частично неизплатени трудови възнаграждения за следните месеци, както следва:
м. 1..2017 Г.- 460.00 лева;
м. 12.2017 Г.- 460.00 лева;
м. 01.2018 Г.- 510.00 лева;
м. 02.2018 Г.- 510.00 лева;
м. 03.2018 Г.- 510.00 лева;
м. 04.2018 Г.- 510.00 лева
Общо неизплатени трудови възнаграждения в размер на 2 960.00 лева.
Съобразявайки се с разпоредбите на Кодекса на труда, същите му дават право да предяви иск към бившия си работодател в лицето на „.М.”. АД с 3-годишна давност, като за начало на срока се счита датата, от която съответното задължение от страна на работодателя стане изискуемо. Тъй като трудовото му възнаграждение се изплаща месечно, до 30-то число на следващия месец това означава, че дължимите суми са изискуеми към момента на подаване на настоящата молба и ответното дружество е в забава.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди „.М.”. АД с адрес гр. Монтана, обл. Монтана, ул.”.И.”. №. 4., ЕИК 1. да му заплати забавените трудови възнаграждения в размер на 2 960.00 /две деветстотин и шестдесет лева /лв. за неизплатени 6 месечни трудови възнаграждения за м. 1.. и 12.2017 Г. и м. 01, 02, 03, и 04.2018 Г., както и законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Ако ответника оспори с отговора на исковата молба размера на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение моли да се допусне и назначи съдебно -счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши справка при работодателя да даде заключение за размера на дължимите се и неизплатени сума за трудово възнаграждение по месеци, съобразно предявения иск.
Претендира направените в хода на производството разноски.
Ответникът ,,М.”. АД, ЕИК 1., представлявано от Г. М. Ш. - Изпълнителен Директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „.О. к. б. в. Г. е. а., чрез процесуалния си представител адвокат М. Д. К., в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.
І. ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Счита, така предявените обективно съединени искове за ДОПУСТИМИ.
ІІ. ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ И ИЗЛОЖЕНИТЕ ФАКТИ
От името на довереното и дружество заявява, че счита така предявените обективно съединени иска за частично основателни. В тази връзка прави признание за дължимост на неизплатени трудови възнаграждения по периоди както следва:
- за месец 1..2017год. -дължими 152.59 лв. остатък;
- за месец 12.2017год. - 0 лв.:
- за месец 01.2018год. - дължими 416.77 лв. остатък;
- за месец 02.2018год. - 0 лв.;-
- за месец 03.2018год. - дължими 306.76 лв. остатък;
- за месец 04.2018год. - дължими 144.88 лв. остатък;
Или общо дължими и неразплатени трудови възнаграждения съобразно заявената искова претенция – 1 021.00 лв., в който размер ПРАВИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА, като в останалата му част до заявената сума по искова молба в размер на 2960 лв. моли същият да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.В., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
Искът е допустим, тъй като е подаден в предвидения от чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице, което е било в трудово правоотношение с ответника, като претендира, че работодателят не му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда суми след прекратяването на договора, което обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство, налице е и пасивна легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца, за които се твърди в исковата молба, че са останали задължения към последния с неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения, обуславящо извода за допустимостта на исковете, с оглед активната и пасивна легитимация на страните. Трудовият договор с ищеца е прекратен на 17.05.2018 година, със Заповед №. 1., на основание чл.327 т.1 т.2 от КТ и подадено заявление с в.№. 2. от 14.05.2018 Г. Искът е предявен на 22.08.2018 година, с депозиране на исковата молба в Районен съд Монтана.
По основателността:
Налице е спор между страните – бивш работник на ответника относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми относно неизпълнение на задължение по изплащане в законни срокове дължимо трудово възнаграждение при прекратяването на трудовия договор. Тези обстоятелства налагат извода, касаещ активната процесуална легитимация на ищеца, да претендира суми по неизплатено договорено трудово възнаграждение от своя бивш работодател.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение. Задължението по чл. 128, т. 2 от КТ включва два основни елемента: а) изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение - при избор или конкурс, то включва, както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни); б) дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в „.установените срокове”.. Най-често трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на два пъти, но страните по трудовото правоотношение могат да уговорят и изплащането на трудовото възнаграждение в по-кратки срокове - (например на седмица) или на по-дълги срокове (например на тримесечие или на шестмесечие - за моряци при далечни пътувания), на траншове, както е в конкретния случай. При неизпълнение на това задължение на работодателя, работникът или служителят има право на иск срещу работодателя за изплащане на дължимото уговорено трудово възнаграждение.
От изложените по-горе обстоятелства, се налага извода, че предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на С.Ц.С. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание.
В производствата по трудови спорове доказателствената тежест е изместена и ответникът следваше да докаже по безспорен и категоричен начин, че е изпълнил задължението си на работодател, който по силата на закона е длъжен да заплати по договорените срокове сумите, съобразно подписания между него и ищеца трудов договор, което не бе направено. Не се установи и недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца по подписаните трудов договор. Тези обстоятелства налагат единствено възможния извод, че е налице неизпълнение на задължението от страна на работодателя да заплати договореното възнаграждение на ищеца за времето на договора, установено и по размер, с оглед признанието на иска от страна на ответника и констатациите от заключението на вещото лице, което следва да бъде уважено до установените размери.
Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, съгласно чл. 242 КТ, поради което в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128 т.2 КТ да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по един от начините, посочени в чл. 270 ал. 3 КТ: в предприятието, където се извършва работата, авансово или окончателно всеки месец на два пъти, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по подадено писмено искане - на негови близки; да преведе сумата на влог в посочената банка по писмено искане на работника или служителя.
Ответникът призна до определен размер претенцията на ищеца и съобразно приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице, което съда възприема изцяло, като дадено компетентно, обективно и без да е заинтересовано от изхода по делото, се установява, че в периода от месец ноември 2017 Г. и за месеците януари, март и април на 2018 Г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение и не са изплатени изцяло договорените суми по трудовото му възнаграждение. За периода, в който се сочи, че не е изплатено договореното трудово възнаграждение, не се спори, че ищецът се е явявал на работа, че същия реално обективно е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, което обуславя извода, че възнаграждение му се следва.
За да бъде уважен иск с правно основание 128 т.2 КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила и в случая бе установено, че това е сторено, от което следва извода, че трудовоправната връзка между ищеца и ответника е възникнала валидно и не е прекратена към периода, за който се претендира изплащане на възнаграждение. Не се спори и по въпроса, че в този период ищецът е изпълнявал длъжността „.портиер”., поради което съгласно чл. 128, т. 2 от КТ нему се дължи възнаграждение. Няма значение обстоятелството дали в този период дружеството е реализирало печалби или загуби, дали има финансови затруднения, тъй като дължимото по правоотношението възнаграждение не е обвързано с постигането на положителен финансов резултат. По така възникналото правоотношение не може да се приеме за основателно забавянето на заплащане на положен труд. За положения преди прекратяване на правоотношението труд възнаграждение се дължи и трябва да бъде платено.
От изложените по-горе обстоятелства, че предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на С.С. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание, налице са достатъчно данни за дължимия размер относно неизплатено трудово възнаграждение за процесния период.
При иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство. В конкретния случай, след приспадане дължимите данъци и обществени осигуровки, на ищеца се следва чиста сума за получаване, или нетното трудово възнаграждение по разплащателната ведомост при ответника, за посочения по-горе период в размер на 1 021.00 лв., което е и начислено по ведомост при ответника.
Налице е неизпълнение на задължение на работодателя, в установени срокове да заплати изработен от ответника труд. След като трудовия договор е бил прекратен, работодателят е бил длъжен да изплати полагащите се суми за трудовото възнаграждение и обезщетения, което и до приключване съдебното дирене не бе установено да е извършено.
Основателно се явява и акцесорното искане досежно присъждане на законната лихва върху установения размер на неизплатеното трудово възнаграждение и обезщетение, дължим от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 359 от КТ, във връзка с чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите - те не плащат такси и разноски по производството, съдът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да осъди ответника да заплати в полза на Районен съд Монтана сума в размер на 50.00 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда възнаграждение за работа.
На ищеца, предвид изхода от делото, се присъждат разноски, такива са претендирани, съобразно уважената част от иска. На ответника също се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „.М.”. АД град С., ЕИК 1., със седалище и адрес на управление град С., обл.С., община С., район О. купел, блок 5., в. Г. е. 6. а. 1., представлявано от Г. М. Ш., Управител, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следните суми:
- по чл.128 от КТ – 1 021.00 лв., представляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците ноември 2017 година, януари, март и април 2018 година, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2018 година до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до предявения такъв от 2 960.00 като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
- 155.21 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Ц.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на „.М.”. АД град С., ЕИК 1., със седалище и адрес на управление град С., обл.С., община С., район О. купел, блок 5., в. Г. е. 6. а. 1., представлявано от Г. М. Ш., Управител, сумата от 440.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „.М.”. АД град С., ЕИК 1., със седалище и адрес на управление град С., обл.С., община С., район О. купел, блок 5., в. Г. е. 6. а.1., представлявано от Г. М. Ш., Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за уважените искове в размер на 50.00 лв., 130.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда НЕИЗПЛАТЕНОТО възнаграждение за работа.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок, считано от 06.1..2018 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: