№ 1940
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110134513 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 196291/2022
г./ на фирма срещу И. И. В., с която са предявени искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с
абон. № ****, а именно: 3 066.71 лева – главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 729.24 лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 11.08.2021 г.; 14.30 лева – главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането; 3.54 лева – мораторна лихва за периода от
31.08.2018 г. до 11.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50593/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника, към което са приложими Общите условия на
ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил
през исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
фирма по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Оспорва да е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, като твърди, че не е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва
претендираната главница за дялово разпределение като недължима на ищеца, след като не е
1
извършвал той услугата. Оспорва исковете за мораторни лихви върху двете главници при
твърдения, че не е изпаднал в забава. Изтъква, че липсва договорен падеж, във връзка с
което навежда възражение за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 32, ал. 2 от
Общите условия, евентуално – че липсват доказателства за публикуването на месечните
данни на интернет страницата на ищеца, както и липсва покана за плащане. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за част от периода
– до м. 06.2018 г включително. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца фирма изразява становище, че дяловото
разпределение е извършвано законосъобразно, а предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 50593/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и
в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобИ.ето на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** том ІХ, дело №
****/1977 г. е видно, че на 29.04.1977 г. И. И. В. е придобил по дарение от своята баба
М.Д.Н. апартамент № *** находящ се в адрес. Идентичността на този имот с имота, за който
ищецът претендира процесните вземания, следва от обстоятелството, че ответникът се е
позовал на този нотариален акт в подадената пред местната данъчна администрация
Декларация по ЗМДТ от 25.03.1998 г., в която е декларирал, че е единствен собственик на
2
апартамент № *** находящ се в адрес който е топлофициран, както и е приложил към нея
нотариалния акт. Ответникът не твърди и не доказва преди или по време на исковия период
да се е разпоредил със собствеността върху апартамента. Ето защо съдът намира за
доказано, че той е собственик на топлоснабдения имот през процесния период, респ. именно
той е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, който договор съобразно
чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С Определение № 28455/26.10.2022 г. е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период на
претендираната стойност. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е
доказан по основание и размер.
По възражението за погасяване по давност на това вземане съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
3
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 30.08.2021 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 22.06.2018 г., т.е. тези за периода от
м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. включително, защото срокът за заплащане на месечното
задължение за м. 05.2018 г. е бил до 15.07.2018 г. включително и то е станало изискуемо на
16.07.2018 г., поради което давността за него е прекъсната с подаване на заявлението.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., съдът определи
въз основа на Индивидуалната справка за отопление и вода за този пълен отоплителен сезон
/л. 47/ и приема, че възлиза на сумата от 1 483.30 лв. /с вкл. ДДС/.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
енергия, поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 1 483.30 лв. за периода от
м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., като върху тази сума той дължи и законната лихва, считано от
30.08.2021 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер от 3 066.71
лв. и за останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответника топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. Поради погасяване
по давност на вземанията за стойността на доставената в периода от м. 05.2017 г. до м.
04.2018 г. топлинна енергия погасено е и вземането за мораторна лихва върху тях на
основание чл. 119 ЗЗД.
По отношение на забавата в плащането на главното задължение съдът намира
следното:
Очевидно неоснователно е възражението на ответника за нищожност на клаузите от
общите условия, с които е установен падеж за плащане на дължимите суми, доколкото то
касае различни общи условия, които през исковия период не са приложими към договорното
правоотношение между страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
4
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно по
тези общи условия обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не
бъдат заплатени в 45-дневен срок. Ето защо искът за мораторна лихва върху стойността на
доставената през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. топлинна енергия е доказан по
основание.
Началото на забавата е 15.09.2019 г., защото фактурата за изравнителния резултат е от
31.07.2019 г. /л. 23/. Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.08.2021 г.
върху посочената главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 287.19 лв.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия е основателен за сумата от 287.19 лв. и за периода от 15.09.2019 г. до
11.08.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер и за останалата част от исковия
период е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. С Определение № 28455/26.10..2022 г. е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване извършването от фирма на услугата
дялово разпределение по отношение на имота през процесния период на претендираната
стойност. Поради това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за
доказан по основание и размер. Следователно ответникът дължи сумата от 14.30 лв. за
периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г.
до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени в изготвения доклад, не са
представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за
услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането й. От
това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът
срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
исковото производство в общ размер на 94.60 лв., както следва: 35.85 лв. – държавна такса,
11.75 лв. – такси за съдебни удостоверения, и 47 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и
разноски за заповедното производство в общ размер на 59.34 лв., както следва: 35.84 лв. –
държавна такса, и 23.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
5
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 265 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че И. И. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: адрес, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ сумата от 1 483.30 лв. – стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в адрес, с абон. № ****, през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 287.19 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.08.2021 г.; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 14.30 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50593/2021 г. по описа на СРС, 85 състав,
като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 1 483.30 лв.
до пълния предявен размер от 3 066.71 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. –
като погасен по давност; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 287.19 лв. до
пълния предявен размер от 729.24 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г.; изцяло
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3.54 лв. – мораторна лихва за периода
от 31.08.2018 г. до 11.08.2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
94.60 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 59.34 лв. – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
И. И. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 265 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца фирма.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7