№ 5503
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110208780 по описа за 2024
година
Образувано е по повод жалба на ДКД, ЕГН: **********, в качеството на
изпълнителен директор на „ЦГМ“ ЕАД (ЦГМ), срещу Наказателно
постановление (НП) № НП-1/13.03.2024 г., издадено от министъра на
електронното управление, с което спрямо жалбоподателя са наложена
административни наказания, както следва:
1. глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл. 63, ал. 5 от Закона за електронното управление /ЗЕУ/ за
нарушение по на чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ/;
2. глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл. 64а, ал. 3 от ЗЕУ за нарушение по на чл. 5, ал. 3 от ЗЕУ и
3. глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл. 64а, ал. 3, вр. чл. 65, ал. 2 от ЗЕУ за нарушение по на чл. 5, ал. 4
от ЗЕУ.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени поради
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Изтъква се, че макар разпоредбите на чл.
63, ал. 5 и на чл. 64а, ал. 3 от ЗЕУ, посочени като правно основание за
налагане на административни наказания на жалбоподателя, да касаят
предвидени в закона случаи на налагане на имуществена санкция,
наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоби в качеството му на
длъжностно лице в „ЦГМ“ ЕАД. На следващо място се сочи, че АУАН и НП не
1
се съдържат дата и мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че
наказващият орган е поставил резолюция във връзка с доклад per. Док Пр-
77/10.11.2023 г., с която незаконосъобразно е указал на актосъставителя и
екипа за проверка какъв да бъде крайният резултат на същата. Посочва се, че
НП е било издадено след изтичането на едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН. В жалбата се излагат и подробни съображения по същество, като се
изразява становище, че жалбоподателят не е извършил нито едно от трите
нарушения, за които е санкциониран. По изложените съображения се прави
искане за отмЯ. на обжалваното НП и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.,
който поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Моли за отмЯ. на
обжалваното НП и присъждане на разноски съгласно представен списък.
Представя писмени бележки със съображения по същество.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Делчева, която изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да се
потвърди като правилно и законосъобразно и в полза на въззиваемата страна
да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. В представени по делото писмени бележки излага
съображения по същество.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ДКД е изпълнителен директор на „ЦГМ“ ЕАД, с ЕИК
*********, поради което има качеството на ръководител на организация,
предоставяща обществени услуги, попадаща в кръга субекти, посочени в чл. 1,
ал. 2 от ЗЕУ.
В периода от 02.10.2023 г. до 10.11.2023 г. и от 16.11.2023 г. до 30.11.2023
г. длъжностни лица от Министерството на електронното управление,
определени със Заповеди № МЕУ-15224/ 27.09.2023 г. и № МЕУ-
18940/14.11.2023 г. на министъра на електронното управление, сред които и
свидетелят Я. А. К. - старши експерт в отдел „Електронна идентификация и
данни“, дирекция „Политики за електронно управление“, извършили две
проверки на изпълнителния директор на ЦГМ и на подпомагащата го
администрация, относно спазването на разпоредбите на чл. 5, ал. 2, 3 и 4 от
ЗЕУ. Проверката била извършена дистанционно чрез преглед и анализ на
служебно събрана информация от официалната интернет страница на ЦГМ и
друга публично и служебно достъпна информация, както и на базата на
специално изготвен за целта въпросник, предоставен за отговор на
проверявания субект.
В хода на втората проверка, извършена в периода от 16.11.2023 г. до
30.11.2023 г. било констатирано, че ЦГМ предоставяло електронна
административна услуга - подаване на заявление за издаване на винетен
2
стикер за локално платено паркиране в зоните за почасово паркиране в гр.
София, достъпна чрез официалната интернет страница на ЦГМ ЕАД,
изискваща регистрация на потребителя. При регистрацията на потребител
(създаване на профил) не се изисквала идентификация чрез средствата за
електронна идентификация, предвидени в чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ. При подаване на
заявлението за издаване на винетен стикер по електронен път обаче се
изисквало заявителят да се идентифицира електронно като била осигурена
възможност това да се извършва чрез мобилното приложение за е-
идентификация - В-Trust Mobile, разработено от „Борика“ АД. Посоченото
средство за електронна идентификация е средството, регламентирано в чл. 5,
ал. 2, т. 3 от ЗЕУ, което е с ниво на осигуреност „високо“ и се издава в рамките
на удостоверителна услуга за електронна идентификация с национално
покритие, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране
на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Доколкото
посоченото средство за електронна идентификация е само едно от средствата
за електронна идентификация, регламентирани в чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ, то
проверяващите приели, че жалбоподателят, в качеството на изпълнителен
директор на ЦГМ е извършил нарушение на посочената разпоредба, тъй като
не е създадена възможност потребителите на посочената услуга да се
идентифицират и по останалите начини, посочени в чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ.
След направена служебна справка проверяващите констатирали, че
информационната система на ЦГМ не е била интегрирана със системата за
електронна автентикация, изградена и поддържана от МЕУ, както и че към
момента на извършване на проверката - 31.10.2023 г. в министерството не
било постъпило заявление за интеграция на информационната система на
ЦГМ. Предвид това, проверяващите счели, че жалбоподателят ДД, в
качеството на изпълнителен директор на ЦГМ, не е осигурил интеграция на
портала на ЦГМ със системата за електронна автентикация, с което е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЕУ.
Проверяващият екип установил още, че в МЕУ не било постъпило
искане от ЦГМ за определяне и съгласуване с министъра на електронното
управление на средствата по чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ, чрез които гражданите и
организациите заявяват предоставяните от тях електронни административни
услуги, и нивата им на осигуреност в съответствие с чл. 8 от Регламент (ЕС) №
910/2014, както и че на официалната интернет страница на ЦГМ не било
посочено нивото на осигуреност на тези средства, което било прието, че
представлява нарушение по чл. 5, ал. 4 от ЗЕУ.
Въз основа на тези констатации, на 15.12.2023 г. свидетелят Я. А. К.
съставила срещу жалбоподателя АУАН № АУАН-67/15.12.2023 г., за
извършени нарушения по чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ, по чл. 5, ал. 3 от ЗЕУ и по чл. 5,
ал. 4 от ЗЕУ.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
АУАН.
3
На 13.03.2024 г. е издадено обжалваното понастоящем НП, с което на
жалбоподателя са наложена административни наказания, както следва: 1.
глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева на основание
чл. 63, ал. 5 от Закона за електронното управление /ЗЕУ/ за нарушение по на
чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ/; 2. глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 64а, ал. 3 от ЗЕУ за нарушение по на чл. 5,
ал. 3 от ЗЕУ и 3. глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/
лева на основание чл. 64а, ал. 3, вр. чл. 65, ал. 2 от ЗЕУ за нарушение по на чл.
5, ал. 4 от ЗЕУ/.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на събраните доказателства по делото – гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетеля Я. К. и приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства.
Посочените писмени доказателства не разкриват вътрешни
противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим.
Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата
обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата,
възпроизведени с показанията на свидетеля К., които съдът приема за
достоверни. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата
около извършената проверка, направените констатации и съставянето на
процесния АУАН от нейна страна. Доколкото показанията на свидетеля К. са
логични, последователни и съответстващи на останалите доказателства по
делото, съдът ги кредитира и ги ползва при формирането на фактическите си
изводи.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се
явява основателна.
Наказателното постановление и актът, с който е установено
нарушението, са издадени от компетентни органи съгласно чл. 65, ал. 1 и 2 от
ЗЕУ, доколкото АУАН е съставен от свидетеля Я. К. - длъжностно лице,
определено от министъра на електронното управление, а обжалваният
санкционен акт е издаден от министъра на електронното управление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН давностни срокове, както и срокът на абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията,
дадени в ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.
Независимо от това съдът намира, че в хода на производството по
издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат неговата
отмЯ..
4
Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че посочените
като основание за налагане на процесните административни наказания
разпоредби на чл. 63, ал. 5 и чл. 64а, ал. 3 от ЗЕУ предвиждат налагане на
имуществена санкция на организация, предоставяща обществени услуги,
която извърши или допусне извършването на нарушение, съответно на
посочените в чл. 63, ал. 5 от ЗЕУ разпоредби, сред които е и тази на чл. 5, ал. 2
от ЗЕУ, респ. нарушение на ЗЕУ или на издадените въз основа на него актове,
за което не е предвидено друго наказание съгл. чл. 64а, ал. 3 от ЗЕУ.
Независимо от това на жалбоподателя ДКД, който е физическо лице, са
наложени процесните административни наказания глоби, каквито нито се
предвиждат в посочените от АНО разпоредби, нито пък с тях се урежда
административнонаказателна отговорност на физически лица.
Посочването както на нарушените материалноправни разпоредби, така и
на санкционните такива е от съществено значение за реализиране правото на
защита на нарушителя, в частност да разбере за какво точно нарушение и на
какво правно основание му се налага административно наказание. Доколкото в
случая са посочени разпоредбите на чл. 63, ал. 5 и чл. 64а, ал. 3 от ЗЕУ, то
правото на защита на жалбоподателят е ограничено, доколкото е неясна волята
на наказващия орган – дали е искал да санкционира именно жалбоподателя, на
което съответства мотивната част на постановлението или пък съответната
организация, предоставяща обществени услуги – ЦГМ, което пък следва от
посочените санкционни разпоредби, предвиждащи налагане на
имуществената санкция на посочената категория субекти. Допълнителна
неяснота в наказателното постановление е налице и предвид обстоятелството,
че в него не се твърди жалбоподателят в качеството си на физическо лице да е
предоставял обществени услуги, но същевременно се сочи, че той е
извършител на нарушението, без да му се вменява във вина и без да са
изложени твърдения, че той, като ръководител на организация, предоставящи
такива услуги е допуснал извършването на такова нарушение. Волята на
наказващия орган следва да е изрично, ясно и непротиворечиво обективирана
в наказателното постановление, като е недопустимо същата да се извежда по
тълкувателен път от съда в хода на производството по обжалване на НП.
Във връзка с изложеното съдът следва да подчертае, че
административнонаказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях. Държавните органи следва
да прилагат административнонаказателните разпоредби при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби, доколкото стриктното прилагане на
нормите, които определят отговорността на всеки нарушител и процедурата
по реализирането й, е гаранция за справедливост на процедурата и липса на
произвол. Неправилното посочване на санкционните разпоредби, при това
такива, които не предвиждат налагане на административно наказание глоба
на физически лица и предвид посочената неяснота във волята на наказващия
5
орган, в случая са налице пороци, които не могат да бъдат отстранени от
въззивната съдебна инстанция в настоящото производство. Съдът не би могъл
да измени наказателното постановление и да приложи санкционните норми,
които предвиждат санкциониране на физически лица – чл. 63, ал. 1, съотв. чл.
64а, ал. 1 от ЗЕУ, доколкото на жалбоподателя не е повдигнато такова
административнонаказателно обвинение, съответно не са му предявени факти,
които да могат да бъдат подведени под посочените разпоредби и срещу които
той да е имал възможност да се защитава още от момента на образуване на
административнонаказателното производство със съставянето на АУАН,
каквото би било допускането от негова страна да се извършат процесните
нарушения, каквито твърдения, както беше посочено, не са изложени нито в
АУАН, нито в НП.
По изложените съображения съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита
на санкционираното лице, като е безпредметно обсъждането на въпросите
относно това, дали са осъществени процесните нарушения, тяхното авторство,
дали са извършени виновно и относно размера на наказанието.
Ето защо съдът приема жалбата за основателна, при което
атакуваното с нея НП следва да се отмени.
При този изход на делото, жалбоподателят има право на разноски
съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, като видно от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., заплатено в брой.
Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ, брой 88 от 2022г./
минималният предвиден размер на адвокатското възнаграждение е равно на
750 лв. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото съдът
намира, че релевираното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
основателно и същото следва да бъде редуцирано до нормативно установения
минимален размер от 750 лв. За заплащане на тази сума следва да се осъди
организацията, чийто орган е издал НП, което се отменя, а именно
Министерството на електронното управление.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № НП-1/13.03.2024 г.,
издадено от министъра на електронното управление, с което спрямо ДКД,
ЕГН: **********, в качеството на изпълнителен директор на ЦГМ са
наложена административни наказания, както следва:
1. глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева на
6
основание чл. 63, ал. 5 от Закона за електронното управление /ЗЕУ/ за
нарушение по на чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ/;
2. глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл. 64а, ал. 3 от ЗЕУ за нарушение по на чл. 5, ал. 3 от ЗЕУ и
3. глоба в размер на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл. 64а, ал. 3, вр. чл. 65, ал. 2 от ЗЕУ за нарушение по на чл. 5, ал. 4
от ЗЕУ.
ОСЪЖДА Министерството на електронното управление, на основание
чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да
заплати на ДКД, ЕГН: **********, в качеството на изпълнителен директор на
ЦГМ сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
направени във връзка с производството по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7