Р Е Ш Е Н И Е
19.03.2012
Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
VI
Районен съд –
Дупница състав
22.02. 2012
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 1466 2006
дело №
по описа за година.
Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ във вр. с
§ 2, ал. 1 от ПЗРГПК.
С молба вх. №1466/06 от 23.04.2008 г. З.И.В. и Б. Д.В. *** са поискали да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 07.12.2007 г. решение
по гр.д. № 1466/2006 г., изразяваща се в твърдението на съдията, че съдебната
спогодба по гр.д. № 775/1992 г. била обявена за нищожна – с влязло в сила
решение по гр.д. № 460/2000 г. на КОС; твърдението на съдията, че решението по
гр.д. № 430/2002 г. по описа на ДРС за публична продан било влязло в сила; че
решението по гр.д. № 1015/2000 г. по описа на ДРС било влязло в сила, както и
последващото решение на КОС по гр.д. № 959 от
С молба вх. № 16488/11.11.2011
г. З. и Б. **** са поискали да бъде допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в същото решение, в което неправилно било записано, че З. и Б. ****
дължат съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС на В.Б. обезщетение за ползване на имота,
считано от м. септември
Ответникът по молбата чрез процесуалния си представител е
изразил становище за неоснователност на същите и моли за тяхното отхвърляне. Твърди
се, че изложеното в молбите би могло да се възприеме като жалби против
решението извън сроковете за обжалване, а не сочели на хипотезата на чл. 192,
ал. 2 ГПК /отм./ за поправка на очевидна фактическа грешка.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, по реда на чл. 188 ГПК /отм./, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението. Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ намира приложение
само в случаите, когато очевидните фактически грешки са допуснати в някои от
елементите на решението, посочени в чл. 189, ал. 1 от ГПК /отм./.
Съдебният акт се състои от две части – мотиви и диспозитив,
който е и самото съдебно решение. Мотивите на съдебния акт представляват
формираната воля на съда, а диспозитива нейното външно изразяване. Самото
съдебно решение е със съдържание така, както е уредено в разпоредбата на чл.
189, ал. 1 ГПК /отм./, докато мотивите са уредени в ал. 2 на същата разпоредба
и не са включени като част от съдържанието на решението. Видно е, че те са
приложение към него. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази
част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз
основа на вече формираната си воля, но не и тази, която отразява начина на
формирането й.
Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ касае очевидна
фактическа грешка допусната в частта от съдебния акт, уредена в чл. 189, ал. 1 ГПК /отм./, но не и в мотивите, които са уредени в ал. 2 на същия текст. Това е
така, тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора се ползва със
сила на пресъдено нещо между страните по спора, поради което и следва да
отразяват точно волята на съда. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не
отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а
само начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на
пресъдено нещо и не са задължителни за страните. Мотивите обхващат преценката
на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда въз
основа, на които той е стигнал до решението. Диспозитивът е същинското решение
по смисъла на чл. 189, ал. 1 ГПК /отм./ и представлява изрично изразената воля.
Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и
изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при
изготвяне на решението и изразяването на волята. При това, разминаването трябва
да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на
допълнителна преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи
без каквито и да са допълнителни
преценки. С молбата депозирана на 23.04.2008 г. се иска поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на решението, а с втората молба от 11.11.2011 г. се
цели съдът да извърши допълнителна преценка на доказателствата по делото, което
обаче и в двата случая не подлежи на поправка по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК
/отм./.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от З.И.В. и Б. Д.В. ***№ 1466/06 от 23.04.2008 г. и молба с
вх. № 16488 от 11.11.2011 г. за допускане на поправка на очевидни фактически
грешки в Решение № 855 от 07.12.2007 г., постановено по гр.д. №1466/2006 г. по
описа на Районен съд – Дупница.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението с
мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: