Решение по дело №1466/2006 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			19.03.2012
					Дупница

 

Номер                                                Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	VI

 

Районен съд – Дупница                                                                                                    състав

	22.02.		2012

 

на                                                                                                          Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1466		2006

 

                                      дело №                                   по описа за                                година.

 

 

Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК.

С молба вх. №1466/06 от 23.04.2008 г. З.И.В. и Б.  Д.В. *** са поискали да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 07.12.2007 г. решение по гр.д. № 1466/2006 г., изразяваща се в твърдението на съдията, че съдебната спогодба по гр.д. № 775/1992 г. била обявена за нищожна – с влязло в сила решение по гр.д. № 460/2000 г. на КОС; твърдението на съдията, че решението по гр.д. № 430/2002 г. по описа на ДРС за публична продан било влязло в сила; че решението по гр.д. № 1015/2000 г. по описа на ДРС било влязло в сила, както и последващото решение на КОС по гр.д. № 959 от 2000 г.

С молба  вх. № 16488/11.11.2011 г. З. и Б. **** са поискали да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в същото решение, в което неправилно било записано, че З. и Б. **** дължат съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС на В.Б. обезщетение за ползване на имота, считано от м. септември 2001 г. Твърди се, че  писменото поискване от страна на В. Б. във вид на нотариална покана /до З. и Б. ****/ е с дата 09.12.1999 г., поради което началната дата /ако изобщо дължат някакво обезщетение/е м. 12.1999 г.

Ответникът по молбата чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на същите и моли за тяхното отхвърляне. Твърди се, че изложеното в молбите би могло да се възприеме като жалби против решението извън сроковете за обжалване, а не сочели на хипотезата на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ за поправка на очевидна фактическа грешка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по реда на чл. 188 ГПК /отм./, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ намира приложение само в случаите, когато очевидните фактически грешки са допуснати в някои от елементите на решението, посочени в чл. 189, ал. 1 от ГПК /отм./.

Съдебният акт се състои от две части – мотиви и диспозитив, който е и самото съдебно решение. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитива нейното външно изразяване. Самото съдебно решение е със съдържание така, както е уредено в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ГПК /отм./, докато мотивите са уредени в ал. 2 на същата разпоредба и не са включени като част от съдържанието на решението. Видно е, че те са приложение към него. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля, но не и тази, която отразява начина на формирането й.

Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ касае очевидна фактическа грешка допусната в частта от съдебния акт, уредена в чл. 189, ал. 1 ГПК /отм./, но не и в мотивите, които са уредени в ал. 2 на същия текст. Това е така, тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по спора, поради което и следва да отразяват точно волята на съда. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са задължителни за страните. Мотивите обхващат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда въз основа, на които той е стигнал до решението. Диспозитивът е същинското решение по смисъла на чл. 189, ал. 1 ГПК /отм./ и представлява изрично изразената воля. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята. При това, разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи без каквито  и да са допълнителни преценки. С молбата депозирана на 23.04.2008 г. се иска поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението, а с втората молба от 11.11.2011 г. се цели съдът да извърши допълнителна преценка на доказателствата по делото, което обаче и в двата случая не подлежи на поправка по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./. 

Воден от горните съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от З.И.В. и Б.  Д.В. ***№ 1466/06 от 23.04.2008 г. и молба с вх. № 16488 от 11.11.2011 г. за допускане на поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 855 от 07.12.2007 г., постановено по гр.д. №1466/2006 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

 

                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: