Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 3095 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.80ж от Закона за здравното
осигуряване.
С решение
№ 14970/06.11.19г., постановено по адм.д.№ 9518/19г. Върховният административен
съд е отменил решение №1344/02.07.2019г., постановено по
адм. дело №1419/2018г. по описа на Варненския административен съд и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предмет на делото е
жалбата, подадена от Й.К.В., ЕГН**********,*** против решение №
РД-Е112-39/19.03.2018 г. на Управителя на НЗОК, с което на основание чл.19,
ал.7, т.2 от ЗЗО вр. с прилагане на чл.20 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на ЕП и
Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност и във
връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за
издаване на разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване /формуляр S2/,
отразено в протокол № Е 112-04-12/16.03.2018г., на здравно осигуреното лице е
отказано издаването на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка
по пребиваване, заплащана от НЗОК /формуляр S2/.
В решението си за
връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че решението на
Административен съд Варна е валидно и допустимо, но разгледано по същество, е
неправилно. При постановяването му административният съд е допуснал нарушения
на съдопроизводствените правила, които са съществени и опорочават съдебния акт.
Преписката по делото не е окомплектована, за което съдът е следвало да укаже на
ответника. Видно от приложеното решение на управителя на НЗОК, същото е
издадено и подписано със запетая за управител, от подуправителя на НЗОК и печат
на основание чл.18, ал.3 от Правилника за управление на дейността на
Националната здравноосигурителна каса, според която разпоредба, правомощията на
управителя на НЗОК се упражняват в негово отсъствие от подуправителя. Не се
установява от доказателствата по делото дали в момента на издаването на
процесния административен акт, управителят на НЗОК действително е отсъствал,
което е наложило решението да бъде подписано със запетая от подуправителя на
основание чл.18, ал.3 от ПУДНЗОК. Първоинстанционният съд е следвало да изиска
от ответника да представи съответни доказателства, установяващи този факт
/например болничен лист, заповед за отпуск или командировка при отсъствие по
болест, или други доказателства, удостоверяващи, че управителят отсъства/.
3аместването се извършва в случаите, когато лицето-титуляр на правомощия е в
обективна невъзможност да ги изпълнява /ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС/, като за
да е налице валидно упражняване на правомощия по заместване, освен надлежна
заповед за заместване /или както е в случая въз основа на чл.18, ал.3 от
ПУДНЗОК/, следва да бъде доказана и обективната невъзможност за изпълняване на
правомощията от титуляра. При тези обстоятелства е останал спорен въпросът за
компетентността на административния орган издал акта. Първоинстанционният съд е
приел, че актът е издаден от подуправителя по заместване в хипотеза по чл.18,
ал.3 от ПУДНЗОК, без да извърши проверка, налице ли е било действително
отсъствие на управителя на НЗОК, което да наложи издаването на акта от подуправителя.
Един акт, издаден от материално некомпетентен орган, не може да бъде материално
законосъобразен, защото е нищожен - органът няма компетентност да регулира
правоотношенията, предмет на акта. Съдът не е дал указания да се ангажират
доказателства за осъщественото заместване.
Жалбоподателят твърди
в жалбата си, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради противоречие с
материалния закон и необоснованост. Твърди, че мотивите на административния
орган само възпроизвеждат текст на правната норма при липса на конкретно
съдържание относимо към здравословното състояние и заболяване, предвид липсата
на извършено изследване на здравословното състояние към момента на вземане на
решението, при липса на становище относно прогнозно развитие на заболяването към
същия момент, липса на обсъждане на здравословното състояние към момента на
подаване на заявлението. Твърди, че е пречка да бъде преценен основния
компонент по приложението на регламента, а именно възможността лечението да
бъде осъществено в оправдан от медицинска гледна точка срок с оглед на текущото
му здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването. Доколкото не
се спори, че съществува първото изискване за издаване на разрешение, а именно
че е здравноосигурено лице и че лечението попада в обхвата на обезщетенията,
заплащани от НЗОК, то счита, че спорът е относно факта дали лечението в
Република България е достатъчно ефективно, съпоставено с лечението в чужбина.
Моли оспореното решение да бъде отменено. В с.з., чрез процесуалния си представител
адв.П., поддържа жалбата. Счита, че от представената заповед от 14.03.18г. не
се установява подуправителят да е бил оправомощен да издаде обжалваната
заповед, поради което моли същата да бъде отменена и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – Управителят
на НЗОК, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че не са налице предпоставките
за издаване на разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване по
формуляр S2, тъй като лечението за което се иска разрешение е сред
обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК,
като от СМЕ е доказано, че лечението може да се осъществи в България в оправдан
от медицинска гледна точка срок и риск. Твърди и че оспореният акт е издаден от
компетентен орган. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и съгласно указанията на Върховен административен съд, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се решение №
РД-Е112-39/19.03.2018 г. на Управителя на НЗОК, с което на основание чл.19,
ал.7, т.2 от ЗЗО вр. с прилагане на чл.20 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на ЕП и
Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност и във
връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за
издаване на разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване
/формуляр S2/, отразено в протокол № Е 112-04-12/16.03.2018г., на Й.К.В.
е отказано издаването на предварително разрешение за лечение извън
държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2/.
С решение № 14970/06.11.19г.,
постановено по адм.д.№ 9518/19г. Върховният административен съд е отменил решение №1344/02.07.2019г., постановено по адм. дело №1419/2018г. по описа
на Варненския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, като е дал указания относно новото разглеждане на делото да се укаже на
ответника да окомплектова преписката, като представи съответни доказателства,
установяващи факта, че към момента на издаване на оспорения акт управителят на
НЗОК действително е отсъствал, което е наложило решението да бъде подписано от
подуправителя на основание чл.18, ал.3 от ПУДНЗОК /например болничен лист,
заповед за отпуск или командировка при отсъствие по болест, или други
доказателства, удостоверяващи, че управителят отсъства/, т.е. доказателства за
осъществено заместване.
От заявление с вх. №
Е112-02-5/21.02.2018г. се установява, че жалбоподателят е подал същото до ЦУ на
НЗОК, чрез РЗОК – Варна/вх.№94-00-2674/16.02.2018г./ за издаване на разрешение /формуляр
S2/ за планирано лечение извън държавата по одигуряване/пребиваване,
като към него са приложени декларация по чл.19 ЗЗЛД, декларации, медицинско
заключение от 15.02.18г. с приложени изследвания, уведомително писмо от лечебно
заведение в Белгия с посочени дати на хоспитализация, на операцията и на
изписване; необходими документи: формуляр Е112/S2/валиден за срок от
един месец/, с предвидена дата на постъпване, като са посочени и разходите за
хоспитализация.
Заявлението и
приложените към него документи са изпратени на проф. д-р Ива Петкова и проф.
д-р Лъчезар Войнов - национални консултанти по очни болести, определени със
заповед на министъра на здравеопазването, както и до д-р Илиян Шандурков -
председател на Българското дружество по офталмология с писмо изх.№Е112-02-5/26.02.2018г.
с искане за експертните им писмени становища относно това възможно ли е
провеждането на лечението в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка
срокове в лечебно заведение на територията на Република България, в
съответствие с конкретната медицинска диагноза на пациента, текущото му
здравословно състояние, вероятното развитие на заболяването и възможната
прогноза за резултата от неговото лечение и дали предлаганото лечение се
прилага на територията на Република България с еднаква ефикасност, както
лечението, което се предлага от лечебното заведение в другата държава членка на
ЕС. Становищата са изискани с оглед преценката дали са налице критериите за
получаване на разрешение, съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите
за социална сигурност.
В становището на проф. д-р И. П./постъпило на 06.03.2018 г./ - национален
консултант по очни болести е посочено, че е прегледала медицинската документация
на пациента В. с диагноза: Пролиферативна диабетна ретинопатия. Хемофталм на
лявото око; пациентът е провеждал лазерно лечение по повод промените в
ретината, но поради напредналия стадий на промените в лявото око в
момента се представя с хемофталм, като се нуждае от пapс плана
витректомия и тампонада, която трябва да се прецени допълнително; операцията
се извършва рутинно на територията на страната.
Съгласно експертното писмено становище на д-р И. Ш./постъпило на 12.03.2018 г./
предложеното на г-н В. лечение рутинно се извършва в лечебни заведения на
територията на Република България, както държавни, така и частни; това е планова
хирургична интервенция, която цели лечение на тежките усложнения на диабета; що
се отнася до функционалното подобрение, това е въпрос на възстановяване на
трофиката на увредената ретина. Посочено е и че ефективността на предлаганото в
България лечение по конкретният случай не се различава от тази на другите
европейски държави, като в подкрепа на това заявява, че в страната се работи по
същата оперативна методика, със същите консумативи и апарати за очна хирургия,
както в цяла Европа и поради факта, че лечението на В. може
да се проведе с еднаква ефикасност и без неоправдано забавяне в лечебно
заведение на територията на Република България, а негово право на
избор е дали да се лекува с талон 7 по Здравна каса или
като платен пациент,
е предложил
списък на лечебните заведения, където има опит с подобна патология: Очна
клиника на Александровска болница - София, Очна клиника на УМБАЛ „Св. Анна“
София, Очна
клиника
на УМБАЛ
„Св. Георги“- Пловдив, Специализирана Очна Болница „Зора“ София, МЦ „Фокус“ -
София, СОБАЛ „Вижън“ София.
В експертното писмено становище на
проф. д-р Л. В., полученото на 13.03.18г., е посочено, че видно от
представената медицинска документация се касае за ретрохиелоиден хемофталм,
насочен за лечение в чужбина, като такова лечение се прилага в момента в
България в Очна клиника на Александровска болница, Окръжна болница -София, болница
„Вижън“ и болница „Зора“.
От протокол № 12 Е112-04.12/16.03.2018г.
се установява, че комисията, назначена със Заповед № РД-18-8/23.01.17г., за
разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване
на лечение извън държавата-членка по пребиваване/формуляр S2/,
заплащано от НЗОК, в случаите, когато такова разрешение се изисква съгласно
правилата за координация на системите за социална сигурност, на заседанието си,
проведено на 16.03.18г. е разгледала молбата на В. и приложените към нея
документи /по т.10 от протокола/, като е установено, че здравноосигуреното
лице Й.В. е с диагноза „Пролиферативна диабетна ретинопатия ок. утр.
Хемофталмус ретрохиалоидалис ок. син. Съст. след лазеркоагулация на л. око.“ Искането
е за издаване на формуляр S2 за провеждане на
планово лечение в лечебно заведение на територията на Кралство Белгия. Към
заявлението за лечение в ЛЗ на територията на ЕС са приложени копия от снимки
от образни изследвания /ОСТ/ на очите от 16.01.2018 г. и от 15.02.2018 г.;
медицинско заключение от Очна клиника „Св. Петка“ гр. Варна от 15.02.2018 г. с
описани анамнеза и очен статус, резултати от проведени изследвания на очите:
„ЛО – ретрохиалоидален хемофталм пред макулата в заден полюс. Терапия: препоръчано
лечение -за завършване на PRMLC; проведен консулт с доц. М. - за
ППВ с пилинг на мембрани на л. око.“ След запознаване с получените документи
комисията е решила и е изпратила преписката до проф. д-р И. П. и проф. д-р Л. В.
- национални консултанти по очни болести, определени със заповед на министъра
на здравеопазването, както и до д-р И. Ш. - председател на Българското
дружество по офталмология за даване на експертни писмени становища относно възможността
за лечение в ЛЗБП на територията на Република България по съответната диагноза
на база приложени медицински документи, както и дали съответното лечение може
да бъде осъществено в необходимите, съобразно
здравословното състояние на пациента, срокове /писмо изх. №
Е112-02-5/26.02.2018 г. на НЗОК/. Становищата са изискани с оглед преценката
дали са налице критериите за получаване на разрешение, съгласно разпоредбите на
Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
за координация на системите за социална сигурност. Като е взела предвид
получените становища от посочените специалисти, комисията е приела, че не са
налице критериите за получаване на разрешение, съгласно разпоредбите на
Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент на Съвета от 29.04.2004 г. и
е взела решение да предложи на управителя на НЗОК да издаде отказ за планово
лечение извън държавата – членка по пребиваване на Й.К.В..
С Решение №
РД-Е112-39/19.03.2018 г. управителят на НЗОК е отказал издаване на
предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване,
заплащано от Националната здравноосигурителна каса/формуляр S2/, на
задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице – Й.К.В.. С
оглед установената фактическа обстановка и като е взел предвид констатациите на
комисията, административният орган е приел, че не са налице предпоставките за
издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване /формуляр
S2/, предвидени в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност.
Лечението, за което се иска разрешение е сред обезщетенията, предвидени в
българското законодателство и заплащани от Националната здравноосигурителна
каса, но лечението може да бъде осъществено в Република България в оправдан от
медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото здравословно
състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване.
Следователно, съгласно член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент /ЕО/ №
883/2004 лечението е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в
държавата-членка, в която пребивава лицето и в която то може да получи това
лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе
предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на
неговото заболяване.
От изготвената и
приета при предходното разглеждане на делото съдебно – медицинска експертиза се
установява, че вещото лице, след като е взело предвид материалите по делото и данните
от прегледа, който е извършил лично на жалбоподателя, е дало заключение, че необходимото медицинско лечение
може да бъде извършено на лицето в РБългария.
Видно от представеният
в с.з. болничен лист № Е20180767030 управителят на НЗОК е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност от 26.02.18г. до 01.04.18г., а съгласно заповед
№ РД-09-451/14.03.18г. управителят на
НЗОК е възложил на подуправителя да упражнява правомощията му на орган по
назначаването на държавните служители и да сключва, изменя и прекратява
трудовите правоотношения със служителите в администрацията на НЗОК- до
приключване на временната му неработоспособност.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване акт, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Решението е издадено от компетентен орган.
Съгласно чл.6,
ал.3, т.2 от Закона за здравното осигуряване управителят
на НЗОК е орган на управление, който има
правомощията, посочени в чл.19,
ал.7 от ЗЗО. Компетентен да издаде отказ по искане от здравноосигурени по
българското законодателство лица за издаване на разрешение за получаване на
подходящо лечение извън държавата-членка по пребиваване в случаите по чл. 20 от
Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност /формуляр S2/ е управителят
на НЗОК. Съгласно чл.18 ал.3 ПУДНЗОК подуправителят упражнява правомощията на
управителя в негово отсъствие, какъвто е конкретния случай. Видно от
представения болничен лист на датата на издаване на оспореният акт управителят
е отсъствал по здравословни причини и на основание чл.18 ал.3 ПУДНЗОК неговите
правомощия се упражняват от подуправителя. Заместването в случай на отсъствие
на управителя изрично е уредено с Правилника за управление на дейността на НЗОК,
а именно в случай на обективна невъзможност за изпълняване на правомощията от
титуляра същите се упражняват от подуправителя. В този случай не е необходима
нарочна заповед, тъй като заместването изрично е уредено в Правилника за
управление на дейността на НЗОК. В случая оспореният акт е издаден от
компетентен орган. Актът е издаден в
предписаната от закона писмена форма - мотивирано решение, което съдържа
фактическите и правни основания за издаването му и при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Комисията
за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на формуляр S2 e
разгледала заявлението на жалбоподателя в състав от председател и четирима
членове, надлежно определени със Заповед № РД-18-8/23.01.2017г. на Управителя
на НЗОК, като в състава й е присъствал и правоспособен юрист, съгласно
изискванията на чл.4, ал.3 от Правила за дейността на комисията №
РД-16-20/07.05.2014 г. и е направила мотивирано предложение до Управителя на
НЗОК за отказ.
Правото на
лечение извън държава-членка по пребиваване е установено в чл.20,
§2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на ЕП и на
Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност, съгласно който: „Осигурено лице, което е получило С1 разрешение от
компетентната институция да замине за друга държава-членка с цел получаване
подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура,
предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото
на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство
като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешителното се
дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от
законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в
която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска
гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и
вероятното развитие на неговото заболяване.“
Материалноправните
предпоставки по цитираната правна норма следва да са налице кумулативно. Необходимо
е лечението да е сред обезщетенията предвидени от законодателството на
държавата-членка, в която пребивава лицето и то да не може да получи в тази
държава-членка лечението в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка,
като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното
развитие на заболяването му.
Не се
спори между страните, че към момента на подаване на заявлението и издаване на оспореното
решение жалбоподателят е бил здравноосигурено лице и лечението е сред
обезщетенията предвидени от законодателството на държавата-членка, в която
пребивава лицето, т.е. налице е първата предпоставка.
Безспорно
е установено и че оперативно лечение на поставената на
жалбоподателя диагноза рутинно се извършва в лечебни заведения на територията
на Република България, както в държавни, така и в частни медицински заведения,
като ефективността на предлаганото в РБългария лечение по конкретния случай не
се различава от тази в други европейски държави. Същото изрично е заявено в
становищата на националните експерти проф. д-р И. П., д-р И. Ш. и проф. д-р Л. В.. Операцията може да бъде извършена без
неоправдано забавяне и в срок оправдан от медицинска гледна точка. В този смисъл
е и заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от съда при
предходното разглеждане на делото и неоспорена от страните. В заключението му е
посочено, че В. страда от захарен диабет ІІ тип установен преди 6 месеца, но
най-вероятно с доста по-голяма давност, имайки предвид тежестта на очните
увреждания. При него има доста напреднал стадий на пролиферативна ретинопатия
на двете очи с усложнения от хемофталм на лявото око, който вече е опериран и в
момента с почти същия хемофталм на дясното око, който също предстои да бъде
опериран. Този вид операция може да бъде извършена на територията на Република
България за срок от 7-14 дни, рутинно се извършва от над петнадесет години в
РБългария, а състоянието на пациента не е било спешно, нито животозастрашаващо.
Предвид горното не е налице втората предпоставка за издаване на исканото
разрешение.
Пациентът е имал право
на избор дали да се лекува по Здравна каса или като платен пациент. Като здравноосигурено
лице е имал възможност да му бъде издадено направление
за консултация с лекар – специалист, работещ със здравната каса и той да
го насочи към специализирана клиника в зависимост от състоянието му, измежду лечебните
заведения на територията на цялата страна извършващи операции на пациенти с
тази диагноза. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да му се
предостави лечение в РБългария.
В случая не е налице втората
предпоставка по чл.
20, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на ЕП и на Съвета от 29 април 2004
година. Нямало е пречка жалбоподателя да посети личния си лекар и да му бъде
предоставено направление за специалист, който да го насочи за лечение и
операция в България в по-ранен период от операцията в Белгия. Не са налице доказателства,
че в Република България е нямало възможност операцията да се извърши в период
по-ранен от датата на провеждане на операцията в Белгия. Липсва отказ да се
извърши операцията на жалбоподателя в България и данни да му е предложено в страната,
което да е по-ощетяващо за него, от това което е проведено в Белгия.
Текущото здравословно
състояние и вероятното развитие на заболяването задължително се вземат предвид
при преценка за предоставяне на разрешение за лечение извън – държава членка по
пребиваване по арг. на чл. 20, §2 от Регламент /ЕО/ № 833/2004 г., но такъв
анализ се прави, в случай, че лицето не може да получи лечението в РБългария, в
срока, който е оправдан от медицинска гледна точка. В случая лечението се
предоставя в РБългария и липсват доказателства, че е имало пречка, такова да се
извърши възможно най-бързо.
Видно е, че
националните специалисти са дали становище въз основа на медицинската
документация, приложена към заявлението на жалбоподателя. Медицинското
заключение от извършен преглед на жалбоподателя е от 15.02.18г., като в него са
описани диагноза, анамнеза и очен статус, а приложените към него снимки от
образни изследвания на очите са от 16.01.18г. и 15.02.18г., т.е. текущото
здравно състояние е отразено в тях и съответно взето предвид и оценено от
експертите, респективно от комисията и административния орган. Съгласно
експертното мнение на очните специалисти лечението на жалбоподателя може да се
проведе с еднаква ефикасност и без неоправдано забавяне в лечебно заведение на
територията на Република България, където се работи със същите оперативна
методика, консумативи и апарати за очна хирургия.
След
като оперативната интервенция,
каквато е извършена в Белгия, може да се извърши в оправдани и безопасни
срокове в очни клиники на територията на Република България и Националната
здравноосигурителна каса осигурява финансиране на тази дейност по клинични
пътеки, то правилно и законосъобразно административният орган е постановил
отказ за издаване на исканото разрешение.
С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.В., ЕГН **********,*** против
решение № РД-Е112-39/19.03.2018 г. на Управителя на НЗОК.
ОСЪЖДА Й.К.В., ЕГН **********,*** да заплати на Националната
здравноосигурителна каса юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: