Решение по дело №66/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА за разглеждане на Европейска заповед за арест на българския гражданин М. Х. М., с ЕГН *, издадена от компетентен орган на изпращащата държава – П. Ландсхут – Федерална Република Германия, с искане за предаване на лицето с цел провеждане на наказателно преследване.

В съдебно заседание представителят на О. П.-К. изразява становище за предаване на лицето на германските власти за провеждане на наказателно преследване срещу него. Лицето, чието предаване се иска, след разясняване на процедурата при съгласие за предаване, изразява съгласие да бъде предадено на германските власти за извършване на разследването, провеждано спрямо него.

След като съдът се увери, че съгласието на исканото лице е дадено доброволно, и ‗о е запознато с всички последици от това, и след изтичане на 3-дневния срок за оттегляне на даденото пред съда съгласие, съставът на съда прецени следните обстоятелства, за да постанови решението си.

Производството по делото е образувано в 7-дневния срок след задържането на лицето от българските полицейски органи, с оглед на постъпила заповед за арест с искане за предаването му за провеждане на наказателно преследване на съдебните органи на Федерална Република Германия.

Видно от приложения превод на български език на ЕЗА от 25.07.2007г., служебен № 32 js 25024/05, същата е издадена на основание Заповед за задържане под стража на Районен съд Ердинг от 10.07.2007г., служебен №: 3 Gs 292/07, за следните деяния: 1. престъпен опит за нелегално превеждане на чужденци през граница в 12 идентични случая от страна на банда и по търговски съображения – съобразно параграфи 95 алинея 1 номер 3, 14 алинея 1 номер 1, 96 алинея 1 номер 1 и 2, 97 алинея 2 на Закона за пребиваване, параграфи 22, 23 алинея 1 на немския Наказателен кодекс и 2. престъпление като нелегално превеждане на чужденци през граница в 2 идентични случая, в един случай – във връзка с оказване на помощ при фалшификация на документи – съобразно параграфи 95 алинея 1 номер 3, 14 алинея 1 номер 1, 96 алинея 1 и 2, 97 алинея 2 на Закона за пребиваване, параграфи 267 алинея 1, 27 алинея 1 на немския Наказателен кодекс, вменени на лицето М., с посочена самоличност и гражданство. Актът е издаден от компетентен орган на държава членка на Европейския съюз - П. Ландсхут – Федерална Република Германия, и представлява ЕЗА по смисъла на чл.3 от ЗЕЕЗА. Посочено е, че ЕЗА е издадена във връзка с посочените по – горе престъпления, като максималния срок на наказанието лишаване от свобода или на лишаваща от свобода мярка с превантивно въздействие, възможни за налагане при тези престъпления, е 10 години. В ЕЗА са посочени обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице М. Х. М., неговата самоличност и гражданство, както и характера и правната квалификация на престъпленията.

Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА, при постановяване на решението си съдът следва да прецени наличието на условията по чл.36 ЗЕЕЗА, необходимите гаранции, изискуеми по чл. 41 от същия закон, както и дали не са налице отрицателните предпоставки по чл. 39 и 40 от ЗЕЕЗА, за да е допустимо предаването на лицето на издаващата държава.

Процесната ЕЗА е издадена за лице, което е обвинено в извършване на деяния, наказуеми съгласно правото на Федерална Република Германия с лишаване от свобода до 10 години. Тъй като съгласно изготвената заповед за арест то наред с това попада в изрично изброените в чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА тридесет и две престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост, не е необходимо да се преценява дали е налице такава.

По отношение на абсолютните предпоставки за отказ от допускане на предаване:

Съгласно чл. 39 от ЗЕЕЗА, е необходимо да са налични заедно или поотделно три предпоставки : престъплението, за което е издадена заповедта, следва да е амнистирано в Република България и същевременно да попада в нейната юрисдикция; да е нарушен принципът non bis in idem - да е постановена окончателна присъда за същото деяние или тя да е изтърпяна, или да не може да се приведе в изпълнение в друга държава - член или в България; и исканото лице да е малолетно. Нито една от тези предпоставки не е налице.

По отношение на факултативните основания за отказ, които са изброени в чл. 40 от ЗЕЕЗА – не са налице предпоставките на която и да е от хипотезите на посочения текст. В ЕЗА не се съдържат данни, от които да е видно, че има обвинение за деяние, извършено дори и частично на територията на България. Същевременно, по делото са представени доказателства, от които става ясно, че спрямо исканото лице не се води наказателно производство в България.

По отношение на нужните, според решаващия съд, гаранции, които следва да се предоставят от издаващата държава, доколкото не се касае за изпълнение на влязла в сила присъда, такива гаранции по смисъла на чл.41, ал. 3 от ЗЕЕЗА са представени с писмо служебен № 77 AR 91/11 ОТ 31.03.2011г. /л.49 от делото/. С оглед на длъжността и компетенциите на издателя, съдът приема същите за валидни и достатъчни, за да са изпълнени изискванията на закона с цел осигуряване на необходимата закрила на български гражданин, в случай на присъда в държава-член на ЕС и възможността да изтърпи същата в родината си.

Като съобрази всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че са налице изискванията, визирани в ЗЕЕЗА, и издадената заповед следва да се изпълни.

Ето защо и на основание чл.45, ал.3 от ЗЕЕЗА, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРЕДАВА на съдебните власти - П. Ландсхут – Федерална Република Германия, исканото лице М. Х. М., роден на **.**.****г. в Г. К., Република България, с адрес в с.Р. л., общ.К., с ЕГН *, по Европейска заповед за арест от 25.07.2007г., служебен № 32 js 25024/05, издадена на основание Заповед за задържане под стража на Районен съд Ердинг от 10.07.2007г., служебен №: 3 Gs 292/07.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.