Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1744 Година
22.10.2019 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на
двадесет четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 1301 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „Смарт мобил
2018“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, ул.“Тервел“ № 8А, представлявано от
управителя Асен Л. Асенов, чрез адв.И.Л.Н. *** против Национална агенция по
приходите. С исковата молба се претендира осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 330,00 лева, представляваща имуществени вреди – част от
направени разноски за адвокатско възнаграждение от общо платени 500,00 лева по н.а.х.д.№ 1421/2019г. по описа
на Районен съд Бургас, в производството по което дело е изменено наказателно
постановление № 408622-0029709/14.02.2019г. издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП. Сумата се претендира ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.06.2019г. до
окончателното и́ изплащане. С исковата молба се претендират и направените
в настоящото производство разноски.
Ответникът - Национална агенция по приходите, редовно
уведомена, оспорва исковата претенция, като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена и да се присъдят направените разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас,
изразява становище за основателност на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
С наказателно постановление № 408622-0029709/14.02.2019г.
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание
чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС, на „Смарт мобил 2018“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500,00 лева.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд Бургас и с решение № 598/17.05.2019г. постановено по н.а.х.д. № 1421/2019г.,
то е изменено, като е намален размера на наложената имуществена санкция от
1 500,00 лева на 500,00 лева. Решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 12.06.2019г..
В хода на производството пред Районен съд Бургас
дружеството е представляван от адвокат И.Н.,
като по делото са представени пълномощно, договор за правна услуга и фактура за
извършено плащане. В договора е посочено, че е договорено възнаграждение в
размер на 500,00 лева, платено в брой.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждането на
обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на
административния акт, по съответния ред.
Наказателно постановление № 408622-0029709/14.02.2019г.
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, от
което се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е изменено от Районен съд
Бургас. Доколкото в постановеното от съда решение е прието, че наказателното
постановление в една част е незаконосъобразно, то са налице предпоставките за
завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.204, ал.1 от АПК и исковата
претенция е процесуално допустима. В този смисъл е и практиката на Върховен
административен съд обективирана в решение № 9775/25.06.2019г. постановено по
адм.д.№ 3504/2019г., решение №
10649/09.07.2019 г. постановено по адм.д.№ 2159/2019г., определение №
6256/26.05.2016 г. постановено по адм.д.№ 5312/2016г., определение №
10291/01.08.2018г. постановено по адм.д.№ 8147/2018г.
и др.
Разгледано по същество исковата претенция е
основателна.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата
или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая
са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.
Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана
със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма
на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност.
Наказателните постановления, като резултат от
упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при
условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува
ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления,
с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния
обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от тълкувателно постановление
от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС. Ето защо и след
като наказателното постановление от което се твърди, че са претърпени вредите е
изменено и е намален размерът на наложената с него имуществена санкция, с
влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от предвидените
предпоставки. В случая са ирелевантни мотивите довели до изменение на
наказателното постановление, поради което те не следва да бъдат обсъждани.
Втората предпоставка също е налице. В хода на
съдебното обжалване на наказателното постановление, от „Смарт мобил 2018“ ЕООД,
в качеството му на жалбоподател, са направени съдебно-деловодни разноски в размер
на 500,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Н.,
съгласно договора за правна услуга от 06.03.2019г. и фактура № 238/06.03.2019г.,
представени и приложени по н.а.х.д. № № 1421/2019г. по описа на БРС. В договора
е посочена договорена и заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лева и той е с предмет изготвяне на жалба против наказателно
постановление № 408622-0029709/14.02.2019г. издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП и процесуално представителство пред
БРС. Същевременно сезиращата съда жалба е подписана от адвокат Н. и при
разглеждане на делото в проведеното на 14.05.2019г. открито съдебно заседание
по делото, дружеството е представлявано от упълномощения адвокат, тоест
осъществено е договорените изготвяне на жалба и процесуално представителство.
Съгласно т.1 от тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая е представен договор за правна
услуга, в който е догорено плащане в брой, като е извършено отбелязване за
заплащане на цялата сума, поради което следва да се приеме, че договора има
характера на разписка и плащането на сумата по него е доказано.
В случая е налице и третата предвидена
предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото
наказателно постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото
обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на
наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му
съдебен контрол за законосъобразност. Действително процесуалното представителство
в производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително,
но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ,
то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена
последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като,
ако не беше издадено наказателното постановление, дружеството не би имало
нужда, съответно не би заплатил адвокатско възнаграждение. В съдебната практика
се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност,
а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017г., постановено по т.д.№2/2016г. на ВАС.
С оглед на изложеното, предявения от „Смарт
мобил 2018“ ЕООД иск е основателен и следва да бъде уважен до претендирания
размер от 330,00 лева, който съответства на материалния интерес на уважената
част от жалбата срещу наказателното постановление. Сумата от 330,00 лева е дължима
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г. - датата на завеждане на
исковата молба до окончателното и́ изплащане.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, от ищеца са
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 400,00 лева, като и 25,00 лева заплатена държавна такса за образуване
на съдебното производството, поради което следва да му се присъди сумата от 425,00
лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Национална агенция по
приходите гр.София да заплати на „Смарт мобил 2018“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ул.“Тервел“ № 8А, представлявано от управителя Асен Л. Асенов,
сумата от 330,00 лева (триста и тридесет лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от изменено наказателно постановление №
408622-0029709/14.02.2019г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“
– Бургас, в ЦУ на НАП, ВЕДНО със
законната лихва считано от 07.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да
заплати на „Смарт мобил 2018“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Тервел“ №
8А, представлявано от управителя Асен Л. Асенов, разноски по делото за
настоящата съдебна инстанция в размер на 425,00 лева (четиристотин двадесет и
пет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: