Присъда по дело №2306/2021 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:

Подс. М. М. М., от с. Щръклево, обл. Русе в това, че:
На 20.01.2018 г. в с. Щръклево, обл. Русенска, причинил средна
телесна повреда на М. АЙР. Х. от с.Щръклево, обл.Русенска,
изразяваща се в избиване на първи долен ляв зъб, изкълчване с
частично изваждане на първи долен десен зъб, контузия на първи и
втори горни десни и втори долен десен зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, като му
наложи предвиденото за него наказание.
Частният обвинител и повереникът му поддържат обвинението и
молят Съда да признае подсъдимия за виновен, да му наложи
наказание ориентирано около средата на предвиденото от закона,
както и да бъдат присъдени на частния обвинител, направените от
него разноски по делото.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2
от НПК. Той и защитникът му молят Съда да оправдае подсъдимия по
обвинението да е причинил телесната повреда по хулигански подбуди,
като наказанието за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият М. М. М. е роден на 22.04.1991 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
На 20.01.2018 г., около обяд, свид. М.Х. потеглил от жилището
си на ул.”Христо Ботев” № 15 в с. Щръклево с л.а. „Фолксваген пасат”
с рег. № Р 0511 АМ, като придвижвайки се по същата улица се
насочил към центъра на селото. По тази улица и в същата посока,
1

непосредствено след автомобила на Х., се движел подс.М.М., с
управляван от него л.а. „Опел Тигра”, с рег. № Р 6730 КА. Улицата
била с двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка
посока. Когато подсъдимият застигнал автомобила управляван от
свид.Х., поискал да го изпревари, но тъй като пострадалият
управлявал по средата улицата, нямало достатъчно място за такава
маневра. Тогава М. започнал настойчиво да подава звуков сигнал с
клаксона, опитвайки се да принуди Х. да отбие встрани и му даде път.
Тъй като от двете страни на улицата имало паркирани други
автомобили, пострадалият не можел да се отклони и да пропусне
движещият се зад него автомобил. Придвижвайки се по този начин,
свид.Х. достигнал до кръстовището с ул.“Централна“, където спрял
поради наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!". По същото време, вляво от него, в
непосредствена близост, спрял и автомобила управляван от
подсъдимия. Последният излязъл, застанал между двата автомобила -
до шофьорската врата на Х. и започнал да му вика да излезе, като
веднага след като пострадалият отворил вратата си, подс. М. го хванал
с ръка за дрехите и започнал да го дърпа навън. Х. без да се
съпротивлява излязъл от колата и застанал до подсъдимия. В този
момент М. нанесъл удар с юмрук в устата на Х., при което същият
усетил как един от зъбите му изхвръкнал, почувствал силна болка в
челюстта, а устата му се напълнила с кръв. В същото време
подсъдимият нанесъл втори юмручен удар в лицето на Х., който
попаднал в областта на дясното му око. От този удар пострадалият
паднал на земята, а подс. М. се нахвърлил върху него, продължавайки
да му нанася удари по тялото и главата. По същото време, покрай
мястото преминала с лекият си автомобил свид.В.Д.. Като видяла
случващото се тя спряла, излязла от автомобила си и бързо се
насочила към мъжете, които разпознала като жители на с.Щръклево.
Хванала с ръце подс. М. и го издърпала, с което прекратила
действията му. Видяла, че от устата и носа на Х. тече кръв и го чула да
говори на себе си, че му няма зъба. Веднага след това подсъдимия и
пострадалия се качили в автомобилите си и напуснали мястото.
Очевидец на инцидента станала и свид. А.М., също жител на с.
Щръклево, която по същото време се качвала в автобус от с.
Щръклево за гр. Русе, чиято спирка била през една улица от мястото,
където възникнал конфликта.
Още същият ден, в следобедните часове, свид.Х. посетил съдебен
лекар в УМБАЛ „Канев“ гр.Русе, където му било извършено
2

медицинско освидетелстване. Няколко дни по-късно, пострадалият
бил прегледан и от стоматолог.
Подс. М. също бил освидетелстван от съдебен лекар в УМБАЛ
„Канев“ гр. Русе.
За случилото се, свид. Х. и подс. М. подали заявления в РУ – Две
могили при ОД МВР-Русе, а пострадалият - и жалба в Районна
прокуратура Русе. Проверката по случая била възложена на свид.О.О.
– младши полицейски инспектор в управлението. Въз основа на
събраните от него в хода на проверката материали, било образувано
досъдебното производство по настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била назначена съдебномедицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че М.Х. е
получил следните увреждания – избиване на първи долен ляв зъб,
изкълчване с частично изваждане на първи долен десен зъб, контузия
на първи и втори горни десни и втори долен десен зъби,
кръвонасядане и оток на горния клепач на дясното око, охлузване на
лицето, повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна,
охлузвания на ляво коляно. Според вещото лице тези увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени на 20.01.2018г. по начин описан в свидетелските показания.
При тези данни установените увреждания били преценени по медико
биологичния признак – избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето, представляващо средна телесна повреда по
чл.129, ал.2 от НК.
Била назначена и съдебномедицинска експертиза, с обект на
изследване получените от подсъдимия телесни увреждания. От
заключението на тази експертиза се установява, че на 20.01.2018г. М.
е получил охлузвания по лицето, които били преценени по медико –
биологичния признак „болка и страдание”, съставляващи лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Така изложената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. В тази
насока са признаването изцяло от страна на подсъдимия М.М. на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните
гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели М.Х., А.М., В.Д., Ц. М.а, П.К. и
О.О. както и от приетите и приобщени писмени доказателства и
доказателствени средства – протоколи за полицейско
предупреждение, заключенията по назначените съдебномедицински
3

експертизи, протокол за следствен експеримент, ведно с фотоалбума
към него, протокол за очна ставка, декларация, биографична справка,
справка за съдимост.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Подс.М. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, като на 20.01.2018г. в с.Щръклево, обл.Русенска,
причинил средна телесна повреда на М. АЙР. Х. от с.Щръклево,
обл.Русенска, изразяваща се в избиване на първи долен ляв зъб,
изкълчване с частично изваждане на първи долен десен зъб, контузия
на първи и втори горни десни и втори долен десен зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
От обективна страна:
Безспорно бе установено по делото, че на 20.01.2018г., в
с.Щръклево, подс.М.М., с непредизвикано нанасяне на юмручни
удари в областта на главата и тялото на пострадалия, му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи долен ляв
зъб, изкълчване с частично изваждане на първи долен десен зъб,
контузия на първи и втори горни десни и втори долен десен зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето. В резултат от нанесените
на пострадалия удари и падането му на земята, на Х. били причинени
и други – по-леки телесни увреждания, погълнати от по-тежкият
престъпен резултат. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между действията на подсъдимия по отношение на М.Х. и
причинените му телесни увреждания.
Горният извод, Съда формира, въз основа показанията на
свидетелите М.Х., В.Д. и А.М., които кредитира изцяло, тъй като се
характеризират с последователност и изчерпателност относно
основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват и
очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка.
Тези показания, в съчетание с неоспореното заключение на
съдебномедицинската експертиза на М.Х., обективно потвърждаваща
наличието на посочените телесни увреждания на пострадалия и
достоверността те да бъдат получени по този именно начин и време,
формират у Съда убеждението за безспорна доказаност на тези
4

обстоятелства.
Несъмнено, подс.М.М. нанесъл побоя над пострадалия М.Х. с
личен мотив, възникнал внезапно, инцидентно и породен от
непредоставената от пострадалия възможност на подсъдимия да го
изпревари с автомобила си, което очевидно разгневило подсъдимия.
Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не изключва и наличието
на хулигански подбуди у М. за извършеното от него.
В този смисъл е и тълкувателната съдебна практика, която е
задължителна за съдилищата, и в частност ТР № 2/1974 г. на Пленума
на ВС относно престъплението хулиганство. Съобразно това
тълкувателно решение обект на престъплението хулиганство са редът,
установен в страната и общественото спокойствие, под които следва
да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот. Субективната страна на това
престъпление е възможно да се осъществи при пряк или евентуален
умисъл. При втората форма на умисъла е възможно мотивът за
извършването му да е чисто личен, например при нанасяне на обида
или телесна повреда, ако са съпроводени с грубо нарушаване на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото,
поради което и субективната страна на това деяние се определя не
само от мотива или целта на дееца, а и от съдържанието на неговия
умисъл.
По мнение на Съда, в конкретният случай умисълът на
подсъдимия М. значително надхвърля представата за личен конфликт
и съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към
обществото. Начинът на извършване на физическото насилие над Х. с
дърпане от автомобила и нанасяне на поредица от удари по главата и
тялото, мястото и времето на извършване на тези действия – в
централната част на с.Щръклево, в светлата част на денонощието, в
присъствието на множество други граждани, определят еднозначно
поведението на подс.М.М. като грубо нарушение на обществения ред,
обхванато от съзнателните му представи. Освен това, предхождащите
действия на подс.М., изразяващи се в управление на автомобила в
непосредствена близост зад автомобила на Х., т.нар. „притискане“ и в
настойчивото подаване на звуков сигнал в населено място, при това
без никакво правно основание и при обективна невъзможност
пострадалия да му осигури странично пространство за изпреварване,
също указват на невъздържаност и неглижиране на
правноустановеният ред. Чрез това си поведение, подсъдимият,
5

непредизвикан и неповлиян от противоправно поведение на
пострадалия, извън желанието си да го накаже, несъмнено искал да
изяви себе си като погази установения ред и искал да демонстрира, че
може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на
обществото.
Това от своя страна, дава основание на Съда да приеме за
установено по несъмнен начин, че е налице и квалифициращия
признак на чл.131, ал.1, т.12 от НК.
От субективна страна:
Деянието е извършено от подс.М.М. виновно, при евентуален
умисъл. Той съзнавала, че извършва действия /нанасяне на юмручни
удари/, годни да причинят на пострадалия М.Х. телесно увреждане, от
вида на инкриминираното. Допускал общественоопасните последици
от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова
телесно увреждане както и, че е възможно с действията си да наруши
обществения ред, но се съгласил с настъпването на този престъпен
резултат, преследвайки основната си цел, а именно да се саморазправи
и накаже пострадалия.

От изложеното е видно, че с действията си подс.М. е осъществил
всички елементи от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде
признат за виновен и му бъде наложено съответното наказание.

При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подс.М., продължителният
период от време, повече от четири години, изминал от датата на
деянието, до понасянето на наказателната отговорност за него, както и
изразеното от подсъдимия искрено съжаление за стореното.
Отегчаващо отговорността обстоятелство са съпътстващите
деянието по-леки телесни увреждания, причинени на пострадалия Х..
Действително, установява се от справката за съдимост на М.М.,
че е осъждан за извършено през 2009г. документно престъпление, но
по отношение на това осъждане, още през 2013г. е настъпилата
реабилитация по право. Деянието, а и последвалата реабилитация са
със значителна давност по отношение момента на извършване на
престъплението, предмет на разглеждане по настоящото наказателно
6

производство. Освен това предходното осъждане е за деяние, което
стои далеч от характеристиката на престъпленията против личността
или против реда и общественото спокойствие. Няма данни за водени
срещу подс.М. други наказателни производства или регистрирани
противообществени прояви, извършени от него. Поради това Съдът
намира, че предходното осъждане на М. не следва да бъде прието за
фактор, характеризиращ го като личност с висока обществена
опасност, респективно не следва да бъде отчитано като отегчаващо
отговорността му обстоятелство.
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
наказание в границите между минималния и средния размер на
предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 3 /три/ години. Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК
задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така
определеното наказание с една трета, като налага на подс.М.М.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2/ДВЕ/
ГОДИНИ.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и
изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”
следва да се отложи за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Този
срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо
подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое
противоправно поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият М. следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от
282.00лв. за разноски на досъдебното производство, както и сумата от
2000.00лв. в полза на М. АЙР. Х. от с.Щръклево, обл.Русенска, ЕГН-
********** за направени разноски по делото - за адвокатски хонорар.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	31
Дата:	1 март 2022 г.
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20214520202306
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 ноември 2021 г.

Присъда по дело №2306/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите