Определение по адм. дело №2491/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от З. В. З., с адрес- гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.103, вх.9, ап.13, подадена чрез адв.Н., съдебен адрес - гр.София, ул.“Христо Белчев“№42, вх.Б, ап.11, против Заповед № GPAM-1279998/06.10.2025г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. 3) бб) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса, но не повече от 3 месеца.

Жалбоподателят твърди, че посоченото в оспорената заповед основание за издаването й не съответства на описаното в нея нарушение. Счита, че не са налице предпоставките за ангажирането на административнонаказателна отговорност, нито за налагане на ПАМ. Моли заповедта да бъде отменена.

С молба с.д. 18046/05.11.25г. е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Твърди, че от наложената ПАМ за него и семейството му се търпят сериозни и трудно поправими вреди, поради което моли да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Твърди, че не е осъществил състав на нарушение, което да дава основание за отнемане на неговото СУМПС. Твърди, че при съставяне на АУАН и отнемането на свидетелството за управление, на органа на МВР не е било известно, че помага активно с отглеждането на своя внук З. И., което включва и придвижването му в рамките на гр. Варна. Не е било известно и, че внукът му е останал без баща и, че майка му е с онкологично заболяване, което е наложило активното му участие в отглеждането на детето. Внукът му е ученик, за удостоверяване на което представя ученическа карта за 2025/2026 учебна година; училището се намира в гр. Варна, кв. „Чайка”, като посещава и допълнителни занятия по български език, които се провеждат на посочения в искането адрес /представена е служебна бележка изх. № 7/31.10.2025 г./, както и посещава занятия по баскетбол в Баскетболен клуб „Спартак“ от 2021 г. /за което представя Служебна бележка от БК „Спартак“ Варна от 01.11.2025 г./. В искането е посочено, че бащата на З. е починал през 2021г. /видно от приложен Препис извлечение от Смъртен акт № 1245/30.10.2021 г./, а майка му е претърпяла дълго лечение за преодоляване на онкологично заболяване в рамките на последните четири години, поради което и към настоящия момент е със 100 % трудова неработоспособност съгласно ТЕЛК решение/приложено към искането/. Твърди, че поради описаните обстоятелства се налага ангажирането му активно, ежедневно и постоянно с отглеждането и възпитанието на внука му, както и да помага в домакинството на дъщеря си, и чрез управление на автомобил да осигурява помощ в осъществяването на превоз и придвижване за В. З. за обичайни битови нужди, както и за сина й. Счита, че дори и да няма точно монетарно изражение, за него възниква трудно поправима вреда, която се проявява от една страна като невъзможност за активно социално ангажиране и изпълнение на морален дълг за самия него и от друга страна като вреда в социално – битовото развитие на детето З. И., поради нарушения в ритъма на неговото обучение в училище и посещение на уроци по БЕЛ и развитие на спортно-двигателната му култура, посредством участие в спортни занимания по баскетбол. Твърди, че са налице нови обстоятелства и основанията по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране изпълнението на оспорената ЗППАМ.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1279998/06.10.2025г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна се установява, че на основание чл.171, т.1, б. 3) бб) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса, но не повече от 3 месеца, за това, че в гр.Варна, ж.к. „Младост“ управлява собствения си лек автомобил, като на паркинга на блок 101 при извършване на маневра заден ход, да паркира в реда на паркираните МПС, не оставя достатъчно странично разстояние и блъска паркираният от дясната му страна лек автомобил; ПТП с материални щети, като не оказва съдействие за установяване на вредите от произшествието, като не уведомява органите на МВР- нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП.

От АУАН Серия GA №4499951/06.10.25г. се установява, че същият е съставен на жалбоподателя за нарушения на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП, като е иззето СРМПС.

От представените с искането за спиране доказателства се установява, че внукът му е ученик, видно представената ученическа карта за 2025/2026 учебна година; посещава допълнителни занятия по български език и по баскетбол в Баскетболен клуб „Спартак“ от 2021 г./удостоверено с представени служебна бележка изх. № 7/31.10.2025 г. и служебна бележка от БК „Спартак“ Варна от 01.11.2025 г./; баща му е починал през 2021г. /видно от приложен Препис извлечение от Смъртен акт № 1245/30.10.2021 г./, а майка му е със 100 % трудова неработоспособност съгласно ТЕЛК решение/приложено към искането/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, буква з)бб) от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/. В случая е отнето с издаване на ЗППАМ.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената със заповед № GPAM-1279998/06.10.2025г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. 3) бб) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса, но не повече от 3 месеца, е допустимо.

По същество е и основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В конкретния случай жалбоподателят твърди, че поради отнетото въз основа на ЗППАМ СУМПС ще бъде възпрепятстван да участва активно, ежедневно и постоянно в отглеждането и възпитанието на внука си, както и да помага в домакинството на дъщеря си, предвид тяхното положение, описано в искането.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)бб) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

В конкретния случай съдът намира, че е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид представените доказателства, от които се установява настъпването на невъзможност за жалбоподателя да се грижи за неговата дъщеря /със 100% трайна неработоспособност, съгласно решение на ТЕЛК/ и внук /който е останал без баща/, да осигурява обучение и спорт на същия, както и ежедневна помощ от социално-битов характер.

Визираните последици, макар и да нямат материално изражение, представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителят в искането си, са нови по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Отнемането на СУМПС в случая не е свързано само с обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на зависещи от молителя лица.

Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ по временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя би изпълнила типичните за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции.

Предвид горното приложената ПАМ се явява явно несъразмерна и от изпълнението й молителят без съмнение търпи сигурни, трудно поправими вреди, изразяващи се в ограничаване /поради отнемането/ на признатата му по надлежния ред правоспособност да управлява МПС.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-1279998/06.10.2025г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. 3) бб) ЗДвП на З. В. З. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса, но не повече от 3 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.