РЕШЕНИЕ
№ 3182
гр. Варна, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Д.Д.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110114332 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от *** с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление *** срещу Н. И. Д., с ЕГН ********** и адрес ***, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за която е издадена
Заповед № 3471/16.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
10352/2021г. по описа на ВРС:
главница за периода от 20.06.2018г. до 17.05.2021 г. в размер на 305.22 лв. /триста и
пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща дължима сума за незаплатена
ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 20.06.2018 г. до 17.05.2021
г., както следва №№ ***г. за обект с абонатен № *** и клиентски № ***, адрес: *** –
приключено МП, ведно със законна лихва от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 25.07.2018г. до 15.06.2021 г. в размер на 11.22 лв.
/единадесет лева и двадесет и две стотинки/.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ответницата била заведена в системата на ищцовото дружество под клиентски №
*** като микростопански клиент, а обектът на потребление е заведен под абонатен № ***.
В периода от м. май 2018г. до 01.10.2020г. между страните било налице валидно
облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия в обект на ответника,
находящ се ***.
В същият период ищцовото дружество действало в качеството си на краен
1
снабдител, като съществуващото правоотношение между страните било регулирано от
публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„*** /ОУДПЕЕ/.
Фактурата, издавана от краен снабдител на краен клиент включвала както
дължимата сума за потребена енергия, изчислена по определена от КЕВР цена за съответния
период, така и дължими към преносното и разпределителното предприятие мрежови услуги,
акциз, надбавки и дължим ДДС.
Последното било законово закрепено в чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с
енергия /ПТЕЕ/, съгласно който небитовите крайни клиенти, какъвто била ответницата, на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител.
На основание чл.29, ал.3 ПТЕЕ клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от комисията цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електропреносната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които
заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанция.
Съгласно ал.1 на същата разпоредба мрежовите услуги се заплащали от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата
на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката и договорите по чл.11, ат.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.
Задължението по фактура № ***. било в размер на 0.68 лева и било за потребена
енергия в периода от 08.05.2018г. до 07.06.2018г. Изискуемостта на задължението настъпила
на 25.07.2018г. и същото не било заплатено към датата на подаване на исковата молба.
В периода от м. юли 2020г. до м. септември 2020г. включително на ответницата
била начислявана единствено мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа“. В този период ответницата нямала отчетена потребена енергия в обекта, поради
което не били начислявани суми за потребена енербгия, мрежова услуга – достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и пренос по
електроразпределителната мрежа, както и акциз и надбавка за фактор мощност.
За обект, находящ се в *** такса достъп се изчислявала на база 39 квт, доколкото
имало поставен МАП-автоматичен прекъсвач, който ограничава потреблението на ток в
посоченият размер.
Считано от 01.07.2020г. на основание НАРЕДБА №1 от 14.03.2017г. за регулиране
цените на ел.енергията *** начислявало цена за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ на база предоставена мощност от мрежата. Тази промяна
била одобрена с решение на КЕВР от 01.07.2020г. Затова и доколкото ответника бил
небитов абонат за изчисленията била използвана предоставената мощност на клиента в
размер на 39 квт за всеки от обектите. На ответника било изпратено писмо от *** с посочени
клиентски данни за стойност на актуалната предоставена мощност за клиента. Информация
за предстоящата промяна била публикувана на интернет страницата на „***
Въпреки проведената информационна кампания, от името на Н. И. Д. не били
предприети никакви действия по намаляване или увеличаване на предоставената за всеки от
обектите мощност.Поради изложеното, дължимата от Н. И. Д. мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ била изчислена чрез прилагане на определена от КЕВР
2
цена при размер на предоставената мощност 39 квт. по предоставени от *** данни.
Прекъсване на захранването на някое от основанията, предвидени в договора или
закона, също не освобождава потребителя от заплащане на таксата. Освобождаването от
такова задължение можело да е следствие само от прекратяване на присъединяването към
електроразпределителната мрежа, каквото в настоящият случай не било направено за
процесния период. Поради липсата на прекратяване на присъединяването към
електроразпределителната мрежа за процесния период била дължимо заплащане на мрежова
услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, начислена с процесните фактури.
За периода месец октомври 2020г. - месец май 2021г. между „***също било налице
валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия в обект на
ответника. За посоченият период ищцовото дружество действало в качеството си на
търговец, като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от
разпоредбите на 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020г. с
последното изменение на чл.94а ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали
всички небитови клиенти, независимо от напрежение, на което са присъединени. Това
правело невъзможно оставането на обект с аб. №*** на регулирания пазар – той не можел да
бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ex lege водело до
прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния
снабдител.
В закона било предвидено, че ако до 30 септември 2020г. включително, клиент по §
15, ал.1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени
цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в
качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ. Доставчикът по чл.2 (крайния
снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и
не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключвал
типов договор с клиентите, които до 30.09.2020г. включително не са сключили договор с
търговец на електрическа енергия. Типовият договор бил със срок от 01.10.2020г. до
30.06.2021г. До сключването му доставчикът по ал.2 осигурявал доставката на електрическа
енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с
доставката.
Н. И. Д. нямала сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020г., нито към момента на подаване
на исковата молба.
Не бил налице и сключен типов договор по §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (в сила от
26.06.2020г.).
Поради описаната законодателна промяна от 01.10.2020г. обекти с аб. № ***
служебно преминал от **, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с
доставчик *** в качеството му на търговец на свободен пазар.
Съгласно чл.31, ал.1 ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорени цени заплащали дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец,
който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови
оператор.
За фактурите от период месец октомври 2020г. - месец май 2021г. не са
начислявани дължими суми за потребена енергия. Начислявана била само дължима сума за
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, изчислена на база
предоставена мощност.
3
Абонатът не заплатил доброволно задълженията си и изпаднал в забава, поради
което и дължал мораторна лихва върху задълженията. Дължимостта на лихви в случай на
забавено плащане била уговорена между страните, както в чл.38 ОУДПЕЕЕ, така и
намирала законова опора в чл.86 ЗЗД.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по
доказателствата и моли за присъждане на направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответницата особен
представител, който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Липсвали доказателства за твърденията в исковата молба, че ответника Н. Д. И. е
собственик или ползвател на самостоятелни обекти в *** за които е открит клиентски номер
***. Ответникът нямал валидно сключен договор с дружеството ищец, не е заявявала
процесната предоставена мощност и поради това не дължи плащане на претендираните от
ищеца суми. Оспорва се твърдението за наличието на сключен договор между страните за
процесния период от май 2018г. - 01.10.2020г.
Ищецът не представил Общи условия на ***, от които черпи права за възникнала
облигационна връзка между ищеца и ответника. Ищецът в настоящото производство не
сочел наличието на сключен между страните индивидуален договор. Също така нямало
доказателства за наличие на сключен „типов договор“ с ответника по §15 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ в сила от 26.06.2020г. В §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ в сила от 26.06.2020г. гласи, че в 30-
дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление
до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1
октомври 2020г. на обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Налага се извода, че след
01.10.2020г. прекратяването на предоставените услуги е прекратяване на сключен договор
между страните. В ал.3 изр. второ от цитираната разпоредба е посочено, че до сключването
на типовия договор доставчикът по ал.2 осигурява доставката на електрическа енергия, при
условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
При наличие на неплатени с настъпил падеж стари задължения на клиента сключването на
типов договор е недопустимо и противоречи на закона, а доставчика на услуги е следвало да
прекрати електрозахранването на обектите на клиента. В условията на евентуалност се
въвежда възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника за дължимата сума
по фактура №***.Размера на сумите по останалите фактури, по които ищеца претендира
плащане не били съобразени с нормативната уредба поради което се оспорват по размер.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители (ответницата, чрез
назначения особен представител), поддържат изложеното в исковата молба и отговора по
нея. .
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От извадка от система „Квази“ на *** се установява, че ответницата в вписана в
тази система като титуляр/абонат с клиентски номер *** за обект с абонатен номер ***, вид
клиент: стопански клиенти, с адрес *** /л.13/.
От констативен протокол № ***г. се установява, че на посочената дата е извършен
демонтаж на електромер на обект с абонатен номер ***, като протоколът е подписан от
ответницата Н. И. Д. като клиент (собственик на обекта) /л.109/.
С исковата молба ищцовото дружество е представило надлежно заверени за вярност
4
копия от издадените му Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и
лицензия за търговия с електрическа енергия /л.12 и 47/.
За изясняване на фактическата страна на спора са допуснати съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи.
В заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се посочва, че в
издадените от ищцовото дружество фактури за начислена цена за ел. енергия и достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност са приложени правилните цени за
този вид услуга на ден. Към датата на изготвяне на заключението задълженията на
ответницата според записите в счетоводството на ищцовото дружество са в размер на 305.22
лева, от които 0.68 лева за доставена ел. енергия в периода от 10.05.2018г. до 07.06.2018г. и
304.54 лева цена за достъп до разпределителна мрежа за небитови клиенти за периода от
01.07.2020г. до 07.07.2020г. Вещото лице не е установило данни за плащане на посочените
задължения, като сборът на дължимата лихва от датата на падежа на всяко отделно
задължение до 15.06.2021г. е в размер на 11.09 лева /л.104-105/.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, на процесния обект е налице монтирана МАП 3х63А, при което предоставената
мощност е в размер на 39kw. За периода от 07.07.2020г. до 13.05.2021г. не е налице
информация ел. захранването в обекта на потребление да е прекъсвано. Възможната
предоставяна мощност се определяла на база на възможното количество енергия, което
може да бъде доставено на абоната с тази инсталация, която я има. Калибровка на
автоматичен предпазител 36А нямало, затова вещото лице е записало калибровка 63А в
заключението си. В случая служебно били определени 39 киловата предоставяна мощност,
тъй като абоната не е заявил такава. Обикновено се заявявала кръгла цифра, а и нямало
документ по делото, с който абонатът сам да е заявил някаква мощност. Действително
предоставената мощност можела да бъде по-малка, но не и по-голяма от 39 киловата според
инсталацията в обекта на потребление.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявени са при условията на обективно съединяване по реда на чл. 422, ал. 1 във
в. с чл. 415, ал. 1 от ГПК искове за установяване вземания представляващи стойност на
потребена в обекта на ответницата ел. енергия, такса за предоставена мрежова услуга
„достъп до разпределителната мрежа“ и обезщетение за забава върху главниците.
За уважаване на предявените искове, в тежест на ищеца бе да установи твърденията
си, че ответницата е собственик на обект с аб. № *** и адрес *** този обект е присъединен
при резервирана мощност от 39кВт и през целия процесен период е осъществявана услугата
достъп до електроразпределителната мрежа на процесния обект. В тежест на ищеца бе да
установи и размерът на претендираните вземания. Съгласно изложените в отговора на
исковата молба твърдения и възражения, в тежест на ответницата бе да установи, че
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ не е предоставяна на
посочения в исковата молба обект на потребление през процесния период.
С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между
страните правоотношение намира своята правна опора в разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Доказателство, че ответницата е собственик на обект с аб. № *** и адрес *** е
представеното извлечение от система „Квази“ на *** и най-вече предствения от ищеца
констативен протокол от ***г., в който ответницата лично с подписа си е удостоверила
присъствието си при демонтаж на електромера на обекта в качеството си на клиент на
5
дружеството.
Безспорно се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител
на електроенергия съгласно чл. 98а от ЗЕ, притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 91, ал. 1, във вр с чл. 92, т. 1 и т. 4 от Закона за
енергетиката сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от
комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на
балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на
електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. В чл. 97 и чл. 98а от Закона за
енергетиката се сочи, че доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на
потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени.
Следователно, за да възникне правоотношението по покупко-продажба на ел.
енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона.
Дължимостта на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, за
разлика от останалите мрежови услуги /достъп ВН, пренос ВН и пренос НН/, не е поставена
в зависимост от потребление на енергия в обекта на абоната. Нормата на чл. 29, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия и формулираното Решение Ц-29 от 01.07.2020
г. на КЕВР, за определяне на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, сочат, че
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с
потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата. Безспорно е, че капацитета от електроразпределителната
мрежа е резервиран /ангажиран/ от ответното дружество, поради което последното дължи
заплащането на разходите, които прави разпределителното предприятие за експлоатацията и
обслужването на мрежата. Липсата на потребление на електроенергия в свързания с
електроразпределителната мрежа обект, не води до отпадане на задължението на
потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа.
Посоченото е пряко следствие от обстоятелството, че задължението и отговорността на
оператора на електроразпределителната мрежа, да осигури и гарантира /резервира/
съответната предоставена мощност на разположение на клиента по всяко време, без оглед
на потенциалните искания от други клиенти, отразява правото и възможността във всеки
един момент, клиентите да ползват предоставената им мощност. Прекъсване на
захранването на някое от основанията, предвидени в договора или закона, също не
освобождава потребителя от заплащане на таксата. Освобождаването от такова задължение
може да е следствие само от прекратяване на присъединяването към
електроразпределителната мрежа, каквото в настоящия случай не е осъществявано за
процесния период. Поради липсата на прекратяване на присъединяването към
електроразпределителната мрежа за процесния период, се явява дължимо заплащането на
мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, начислена с процесиите
фактури. Разликата в размерът на същата се дължи на различния брой дни в съответния
период, доколкото цената на услугата е определена с Решение № Ц29 от 01.07.2020 г. на
КЕВР, като дължима за кВт предоставена мощност на ден.
От заключенията на вещите лица по назначените в производството експертизи се
6
установи, че процесният обект на потребление е присъединен при инсталация с монтирани
автоматични предпазители 63А, при която допустимата захранвана мощност в обекта е
39kw. При издаване на процесните фактури за предоставяна мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ са използвани правилни цени. Размерът на вземанията,
включително на претендираното обезщетение за забава съвпада с претендираното от ищеца
в заповедното производство и издадената в негова полза заповед за изпълнение.
По изложените съображения съдът приема, че ищцовото дружество установи
необходимите за уважаване на предявените искове факти – ответницата е собственик на
небитов обект на потребление с аб. № *** и адрес *** в процесния период този обект на
потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа при максимална
допустима мощност 39 kw, с което се установява предоставянето от ищеца на твърдяната
мрежова услуга, както и размерът на претендираните вземания се установява от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Вземането за
обезщетение за забава следва да бъде определено в размера и за периода до 15.06.2021г.
съобразно отправеното до съда искане в заповедното производство и издадената в полза на
ищеца заповед за изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 1035 лева, от които 75 лева
заплатена държавна такса, 400 лева депозит за назначаване на вещо лице, 360 лева
адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 200 лева депозит за назначаване на особен
представител.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и изцяло
уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. И. Д., с ЕГН
********** и адрес *** ДЪЛЖИ на *** с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
следните суми, за които е издадена Заповед № 3471/16.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 10352/2021г. по описа на ВРС:
главница за периода от 20.06.2018г. до 17.05.2021 г. в размер на 305.22 лв. /триста и
пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща дължима сума за незаплатена
ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 20.06.2018 г. до 17.05.2021
г., както следва №№ ***г. за обект с абонатен № *** и клиентски № ***, адрес: *** –
приключено МП, ведно със законна лихва от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 25.07.2018г. до 15.06.2021 г. в размер на 11.09 лв.
/единадесет лева и девет стотинки/.
ОСЪЖДА Н. И. Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „***, с ЕИК
*** и седалище и адрес на управление *** сумата от 1035 лв. /хиляда тридесет и пет
7
лева/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 10352/2021г. по описа на
ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8