№ 5454
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110173267 по
описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от
м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за
периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни
разноски, за които суми в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен
лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът – ЦВ. Б. ГР., твърди, че не дължи на ответника „ТС“ ЕАД сумите, за
които в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г.
по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, а именно: 3998,07 лв.,
представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до
м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от
01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски.
Сочи, че задълженията, за които е издаден посоченият изпълнителен лист, са погасени
по давност. За принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ, което обуславя правния
интерес на ищеца от предявяването на искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите, както следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за
топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв.,
представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г.,
1
333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски, за които суми в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. №
5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „ТС“ ЕАД, оспорва исковете с твърдението, че задълженията не са
погасени но давност. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. №
5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, за сумите, както следва: 3998,07 лв.,
представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до
м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от
01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски,
че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на
ответника е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ, като по
посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на
процесните суми.
Няма данни процесните задължения да са установени с влязло в сила съдебно
решение, поради което следва да се приеме, че задължението за заплащане на цената за
топлинна услуга се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок на основание
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид периодичния му характер, и задължението за мораторна
лихва също така се погасява с изтичане на 3-годишен давностен срок на основание чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че последното валидно изпълнително действие, с
което е прекъсната давността, е наложен на 14.07.2017 г. запор на трудовото
възнаграждение на длъжника по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ
МБ, действително на 14.07.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В периода след 14.07.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на 2 години спрямо длъжника ЦВ. Б. ГР., включени в конкретни
изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал
извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на
14.07.2019 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането
на две години от датата, на която взискателят последно е поискал извършването на
2
изпълнителни действия (т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 2/2013 г.). Молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия от
16.04.2020 г. е подадена след прекратяване на изпълнителното дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки.
Както беше посочено по-горе, съдът счита, че изпълнително дело № ххх по
описа на ЧСИ МБ е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 14.07.2019 г.,
тъй като от 14.07.2017 г. до 14.07.2019 г. няма данни да са поискани от взискателя и да
са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В случая, предвид
обстоятелството, че последното валидно изпълнително действие е предприето на
14.07.2017 г., то нова давност за вземанията е започнала да тече именно от тази дата,
като вземането за главница е погасено на 14.07.2020 г. с изтичането на 3-годишния
давностен срок.
Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, то
съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания за лихва и разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, се явяват
недължими.
От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от
м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за
периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни
разноски, за които суми в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен
3
лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, поради
което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, тъй като същото е в рамките на
минималния размер, съгласно НМРАВ.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 822,33 лв.,
представляваща разноски по производството.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
че ЦВ. Б. ГР., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, не дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ххх, с
адрес: гр. ххх, сумите, както следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за
топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв.,
представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г.,
333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски, за които суми в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. №
5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати на ЦВ. Б. ГР., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 822,33
лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4