Р Е Ш Е Н И Е
№ 435
гр. Велико Търново, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия:
Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев адм. дело № 573 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 175 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „Севи 15“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цветарска“ № 10, срещу Ревизионен акт № Р-04000420007202-091-001/ 07.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-04000421101588-003-001/ 14.06.2021 г. на същите органи по приходите, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 100/ 27.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. С Решение 284/ 30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. по описа на АСВТ, ревизионният акт, поправен с РАПРА, е отменен в потвърдените му по административен ред части по ЗДДС, както следва: изцяло по отношение установените допълнителни задължения за данъчни периоди м. 06.2016 г., м. 10.2016 г., м. 11.2016 г., м. 03.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м. 12.2017 г., м.01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 04.2018 г., м. 06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м. 12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 10.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г., м. 02.2020 г. м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г., в размер общо на 22 603,39 лв. и лихви за забава 6 413,77 лв., и относно извършено прихващане на ДДС за възстановяване за данъчен период м. 07.2017 г. в размер на 429,27 лв., за погасяване на задължения за ДДС за данъчен период м. 06.2016 г. в размер на 251,13 лева. Ревизионният акт е отменен частично относно установените допълнителни задължения за данъчен период м. 11.2019 г., за сумата над 485,64 лв. до 681,24 лв. и лихви над 72,99 лв., до 102,57 лв., и е отхвърлена жалбата относно допълнително начисления косвен данък за данъчен период м. 11.2019 г. в размер на 485,64 лв. и лихви 72,99 лева. С молба вх. № 299/ 18.01.2023 г. ответникът по делото - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП е поискал поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като съгласно мотивите, в потвърдителната част на решението следва да бъдат включени установени с ревизията допълнителни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 09.2016 г. – данък в размер на 87,22 лв. и лихви размер на 41,14 лв.; за данъчен период м. 09.2019 г. – данък в размер на 126,15 лв. и лихви в размер на 21,10 лв.; за данъчен период м. 11.2019 г. – данък в размер на 681,18 лв. и лихви в размер на 102,57 лева. Съответно на това, в диспозитива на Решение 284/ 30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. да бъдат коригирани и общите суми на отменените задължения по ЗДДС, както следва – отменен данък от 22 603,39 лв. на 22 390,02 лв. и отменени лихви за забава от 6 443,35 лв. на 6 351,53 лева. С Решение № 63/ 16.02.2023 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. на АСВТ, искането за поправка на ОФГ е оставено без уважение. С Решение № 8075/24.07.2023 г. по адм. дело № 3867/ 2023 г. на ВАС, е отменено Решение № 63/ 16.02.2023 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. на АСВТ делото е върнато на същия съдебен състав, за произнасяне по искането с вх. № 299/ 18.01.2023 г., при съобразяване на дадените от касационната инстанция указания.
При така установеното, съдът намира искането за поправка на очевидна фактическа грешка за допустимо, като предявено от страна по делото, на основание чл. 175, ал. 1 от АПК. По същество искането е частично основателно.
Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, вр.. с § 2 от ДР на ДОПК, свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Според правната теория очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е резултат от формирането на волята на решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че формираната истинска воля на съда е една, а в диспозитива на решението друга.
В случая, в мотивната част на Решение № 284/ 30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г., съдът е посочил, че оспореният ревизионен акт следва да бъде изцяло отменен в частта му за изброени данъчни, сред които не са м. 09.2016 г. и м. 09.2019 г. /стр. 15, абзац трети от решението, л. 587 от делото/. На същата страница от решението си, в абзац първи, съдът е изложил мотиви, че приема за доказано извършването на доставките по фактура № **********/ 23.09.2016 г., издадена от „К.и сие“ ООД и фактура № **********/ 27.09.2019 г., издадена от ЕТ „С.Л. - СС-91“ и съответната последваща реализация на стоките по тези фактури, т.е. изложил е мотиви за дължимост на допълнително установените задължения по ЗДДС, по посочените две фактури. Същевременно, предвид приетото и неоспорено заключение на назначената ССЕ, на което съдът се е позовал, въпросните допълнително установени задължения подлежат на прихващане /каквото е извършено с ревизията/, с ДДС за възстановяване за м.07.2017 година. Тоест, данъчният резултат за данъчните периоди м. 09.2016 г. и м. 09.2019 г., е 0,00 лв., при посочени в РА съответно за данъчен период м. 09.2016 г. - ДДС в размер на 444,93 лв. и лихви в размер на 209,88 лв. и съответно за данъчен период м.09.2019 г. - ДДС в размер на 126,15 лв. и лихви в размер на 21,10 лева. Поради това ревизионният акт е следвало да бъде отменен и в тези му части, което съобразено при изчисляване сумата на главницата на отменените задължения, но не е извършено изрично в диспозитива на Решение № 284/ 30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. на АСВТ. В тази му част искането на директора на Д „ОДОП“ е частично основателно и решението следва да бъде изменено, макар и не по посочения от ответника начин. Следва да бъде извършена поправка на очевидна неточност, като в отменителната част на диспозитива на решението, следва да се посочат и данъчните периоди м. 09.2016 г. и м. 09.2019 година.
Искането за изменението на решението, в частта му, касаеща частичната отмяна на допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2019 г., е изцяло неоснователно. В мотивите си съдът е изложил съображенията за този резултат, като се е позовал на изчисленията на ССЕ и на обстоятелството, че същата /поради задачата, формулирана от съда/, не е съобразила факта, че при ревизията не са определени допълнителни задължения по ЗДДС, във връзка с фактури № **********/ 31.12.2016 г. и № **********/ 23.12.2016 г., издадени от „Асо пика“ ООД / с обща данъчна основа 59,74 лева/. Именно по тези съображения, с диспозитива на решението, в съответствие с изложеното и в мотивите, съдът е отменил допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2019 г., за сумата над 485,64 лв. до 681,24 лв. и лихви над 72,99 лв., до 102,57 лева.
Водим от горното и на основание чл. 175 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
Допуска поправка на очевидна неточност в Решение 284 от 30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като:
В диспозитива на решението, абзац първи, т. 2, вместо записаното:
„с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2016 г., м. 10.2016 г., м. 11.2016 г., м. 03.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м. 12.2017 г., м.01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 04.2018 г., м. 06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м. 12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 10.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г., м. 02.2020 г. м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г., в размер общо на 22 603,39 лв. и лихви за забава 6 413,77 лв.“, текстът да се чете:
„с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2016 г., м. 09.2016 г., м. 10.2016 г., м. 11.2016 г., м. 03.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м. 12.2017 г., м.01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 04.2018 г., м. 06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м. 12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г., м. 02.2020 г. м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г., в размер общо на 22 603,39 лв. и лихви за забава 6 413,77 лв.“
Оставя без уважение искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 284/ 30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта му, с която се иска в потвърдителната част на решението да бъдат включени установени с ревизията допълнителни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 09.2016 г. – данък в размер на 87,22 лв. и лихви размер на 41,14 лв.; за данъчен период м. 09.2019 г. – данък в размер на 126,15 лв. и лихви в размер на 21,10 лв.; за данъчен период м. 11.2019 г. – данък в размер на 681,18 лв. и лихви в размер на 102,57 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: