№ 174
гр. Ямбол, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К. В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от К. В. Тагарева Гражданско дело №
20252300100160 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. Л. М. от
гр.******, с която против А. И. А. от с.*****, обл.****** и малолетното дете К. А. А. от
гр.****** е предявен иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК за признаване за установено,
че ответникът А. А. не е биологичен баща на детето К..
С предявения иск ищцата е оспорила законовата презумпция за бащинство по
чл.61, ал.1 СК и моли съда да признае за установено в отношенията на страните, че
ответникът А., който е бившият съпруг на ищцата, не е биологичният баща на детето К.,
родено на *******г., раждането на което дете е настъпило преди изтичане на 300 дни от
прекратяването на брака на бившите съпрузи Т.М. и А. А.
Твърдените от ищцата обстоятелства, от които черпи претендираните права са, че
с ответника А. са сключили гр.брак на 29.05.2021г., като бракът им е бил прекратен с
Решение от 08.10.2023г. по гр.д.№6789/2023г. по описа на СРС. Бившите съпрузи били във
фактическа раздяла от м.01.2023г., от който момент не поддържали никакви контакти, всеки
живеел самостоятелно, а ищцата заживяла във фактическо съжителство с друг мъж, от което
съжителство било родено детето К.. В акта за раждане на детето за негов баща бил вписан
бившият съпруг на майката, тъй като раждането настъпило преди изтичане на 300 дни от
прекратяване на брака на майката със съпруга й.
С писмения отговор на исковата молба ответникът А. А. е признал всички
твърдени от ищцата факти по исковата молба, включително началото на фактическата
раздяла на бившите съпрузи и липсата на поддържани каквито и да е отношения между тях в
периода на раздялата, включително интимни такива. Ответникът не е възразил срещу
доказателствените искания на ищцата и също е настоял за уважаване на предявения иск.
Особеният представител на малолетната ответница К. - адв.М.Г., с депозирания
отговор на исковата молба е изразила становище, че искът е допустим и е в интерес на
детето да бъде установен действителния му произход.
В с.з. искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищцата– адв. А., която
моли за уважаване на исковата претенция, като счита, че същата е доказана по безспорен
начин.
Ответникът А. А. не се явява и не се представлява в о.с.з.
1
Втората ответница по иска – малолетното дете К. се представлява от назначения
по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител – адв.Г., която също настоява за уважаване
на иска, т.к. заключението на вещото лице е в подкрепа на твърденията на ищцата, както и
че в интерес на детето е да бъде установен неговия биологичен произход.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представеното по делото влязло в сила Решение № 16138/08.10.2023
г., постановено по гр.д. № 6789/2023г. по описа на СРС, че сключеният на 29.05.2021г. в
гр.София брак между ищцата Т. Л. А. и ответника А. И. А. (за който е съставен акт за
граждански брак № *********г. на Столична община, район Красно село) е прекратен от
съда на основание чл. 44, т.3, вр. с чл. 49, ал.1 от СК като дълбоко и непоправимо разстроен.
От представеното удостоверение за раждане на Столична община, район
Надежда, издадено по акт за раждане №********г. е установено, че след прекратяване брака
на страните, но преди изтичане на триста дни от прекратяването, на *******г. е родено
детето К. А. А., като в акта за раждане за баща на детето е вписан ответникът А. И. А..
Разпитана в качеството на свидетел, майката на ищцата – К.М., е поддържала
показания, според които дъщеря й и ответникът А. А., докато са били женени са живеели
при нея в нейното жилище в гр.София. Ищцата и ответникът се разделили през м.януари
2023 г., след което двамата окончателно преустановили контактите помежду си, не са се
виждали и не са поддържали отношения. До м.декември 2023г. ищцата заживяла в
гр.******* с друг мъж – Ж, след което отново се прибрала в гр. София при майка си, като
съобщила на последната, че е бременна от това момче Ж. Ищцата уведомила по телефона
ответника А., че е родила детето К., но бившият съпруг не се заинтересувал, не задавал
други въпроси, но държал ищцата да заведе настоящото дело, за да бъде заличен като баща
на детето.
Бабата на ищцата – Т.М., разпитана в качеството на свидетел, също е поддържала
при разпита, че ищцата и ответникът са сключили брак през 2021г. и двамата докато били
женени са живеели заедно със семейството на ищцата в гр.София. Т. и А. се разделили през
м.януари 2023 г., като считано от тогава не са поддържали интимни отношения. След
раздялата с ответника ищцата се запознала и заживяла в гр.******* с друг мъж – Ж, като
съжителството им продължило до м.декември 2023година. Т. забременяла от това момче Ж
и след като разбрала за бременността се прибрала в гр.София при семейството си.
Свидетелката е категорична, че баща на детето на внучката й е Ж, който бил съгласен да
припознае детето, но след това двамата с ищцата се скарали. След като ответникът А.
разбрал, че ищцата е родила дете, същият попитал защо се води на негово име след като той
не е бащата, а ищцата му обяснила, че ще води дело и нещата ще бъдат изяснени.
От заключението на вещото лице д-р С.-С., извършила назначената и приета
съдебна акушеро-гинекологична експертиза се установява, че вероятният период на зачеване
на детето К. А. А., изчислен въз основа на данните от историята на бременност и раждане на
майката Т. М. и по метода на Огино-Кнаус, обхваща времето от 10.10.2023г. до 17.10.2023г.
включително.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск се квалифицира по чл.62, ал.2 от СК.
С този иск законът допуска да бъде оспорено и съборено бащинството на съпруга
на майката, който съгласно законовата презумпция, установена в чл.61, ал.1 СК се счита за
баща на детето, ако то е родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от
неговото прекратяване. Разпоредбата на чл.62, ал.2 СК гласи, че майката може да оспори, че
съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Искът
се предявява до изтичането на една година от раждането. Главен предмет на доказване по
него е невъзможността майката да е заченала от своя съпруг. Под “невъзможност” по
смисъла на закона се разбира съвкупността от обстоятелства, при наличието на които е
изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга й по време на
зачеването, или ако чрез съдебномедицинска експертиза е доказано, че съпругът се изключва
като баща.
Настоящият предявен от майката иск е допустим, т.к. е предявен на 19.05.2025г.- в
2
указания едногодишен преклузивен срок по чл.62, ал.2 СК, броен от раждането на детето на
*******г., а разгледан по същество искът се прецени като основателен.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
неоспорената медицинска експертиза съдът прави извод, че успешно е оборена
презумпцията на чл.61, ал.1 СК. От реално съществуващата, установена и доказана
съвкупност от обстоятелства, следва да се изключи възможността през периода на зачеване
на детето К., между майката Т. М. и бившият й съпруг А. А. да е осъществен физически
контакт. През изследваното време - периода на зачеване от 10.10.2023г. до 17.10.2023г.,
ищцата и бившият й съпруг са били вече окончателно разделени, считано от м.януари 2023г.,
от когато бившият съпруг е напуснал жилището в гр.София, в което са живеели ищцата и
ответникът, А. се е прибрал в с.*******, а майката-ищцата е установила връзка с друг мъж,
заживяла е с него в гр.*******, като съжителството им е продължило до м.декември 2023
година и след като е забременяла се е завърнала в гр. София.
Изводът, който се налага е, че през установения от вещото лице период на
зачеване на детето К., ищцата и бившият й съпруг не са имали интимни полови отношения и
ищцата не е могла да зачене от А. А.. За да достигне до този свой извод, съдът кредитира
най-вече показанията на св. М. и св. М., които са най-близките хора до ищцата и са с преки
впечатления за живота й, намирайки показанията на свидетелите за верни и
безпротиворечиви, необорени с други доказателства, подкрепени от съдебната медицинска
експертиза и от останалия доказателствен материал, вкл. от изявленията на ищцата и
ответника, преценени с оглед всички обстоятелства по делото.
Поради изложените съображения ЯОС счете, че презумпцията за бащинство по
чл.61, ал.1 СК е опровергана, предявеният иск е основателен, доказан и следва да бъде
уважен, като следва да се приеме за установено, че ответникът А. А. не е биологичен баща
на детето К., родено на *******г. Решението на съда ще е в интерес и на малолетното дете,
тъй като правните отношения, в които попада физическото лице с установения му произход
са решаващи за него през целия му живот.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащането на разноски, не претендира разноски и
такива не й се присъждат. В настоящото производство са направени разноски от бюджета на
съда в размер на 1 300лв. - за възнаграждение на особения представител на малолетното
дете и за възнаграждение на вещото лице, от заплащането на които разноски ищцата е
освободена на основание чл.83, ал.2 ГПК. Налице е основанието на чл.78, ал.2 ГПК за
освобождаване на ответника от заплащане на разноските по делото, тъй като с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Предвид изложените
съображения направените разноски по делото следва да останат за сметка на ЯОС.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от Т. Л. М. от гр.******, ж.к.*******, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.**, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК И ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците А. И. А. от с.******, обл.*******,
ул.******, с ЕГН ********** И малолетната К. А. А. от гр.*******, ж.к.*******, бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, че А. И. А. не е биологичен баща на малолетното дете
К. А. А., родено на *******г. от майка Т. Л. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Община
Столична, район Надежда за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние и
за съставяне на нов акт за раждане на детето К. А. А. с ЕГН **********, със заличаване на
А. И. А. като баща на детето.
3
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4