№ 14448
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110124341 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
13.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 24341/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. А. Ц. и Л. И. Ц. в която се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.................., като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност
1448,35 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били
заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 238,14 лева за периода от 15.09.2019 г. до
23.02.2022 г. Излага съображения, че е предоставена услугата дялово разпределение за която
се дължала сумата от 35,93 лева за периода м.02.2019 г. до м.04.2021 г., като тъй като сумата
не била заплатена своевременно ответниците били изпаднали в забава, поради което
1
дължали и сумата от 6,26 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 23.02.2022 г.
Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответниците били
възразили, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато
за установено, че ответниците дължат разделно претендираните суми, както и да бъдат
осъдени да заплатят сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подадено отговор на искова молба от ответницте, като
се твърди, че договорът за дялово разпределение не бил действащ, тъй като не бил
подновяван. Поддържат, че не са подписвали протоколи от общо събрание във връзка с
дяловото разпределение, освен това тръбите досежно доставената топлинна енергия никога
не били топли. Навежда доводи, че евентуално се дължали само суми за БГВ. Излагат
съображения, че до имота не се доставя топлинна енергия, тъй като радиаторите били
свалени. Твърдят, че услугите на ищеца се предоставяли принудително, като не било искано
същите да бъдат потребявани, което представлявало нелоялна търговия, което се обосновава
с разпоредби на ЗЗП. Искат отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
2
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том I, рег. № 2166,
нот. дело № 22/2005 г., като се установява, че С. А. Ц. и Л. И. Ц. са дарили на И Л.ов Ц. и А
Л.ова Ц., следния недвижим имот, находящ се в гр. .................., като с нотариалният акт е
извършена конститутивна сукцесия, тъй като дарителите са си запазили пожизненото право
на вещно ползване върху имота.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните безспорно е установено, че е
възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
3
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е начислена за отопление на имот за 1 бр. щранг лира,
съответно е посочено, че 3 бр. радиатори са били демонтирани или затапени. Изяснено е, че
е ползвана топлинна енергия за сградна инсталация, както и за БГВ, като последната е
отчитана на базата на 1 бр. технически изправен водомер за топла вода. Експертът е
посочил, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 1448,39 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесният период няма извършени
плащания, с който процесните вземания да са погасени. Изяснено е, че размера на
дължимата мораторна лихва е в размер на 238,14 лева. Вещото лице е посочило, че за
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. размерът на дължимата мораторна лихва е в размер
на 11,13 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги
кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява
експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
Тоест, в случая са налице всички материални предпоставки за уважаване на иска за
главницата в пълния предявен размер от 1448,35 лева – при спазване на принципа за
диспозитивното начало, който е основен за българският граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2
ГПК).
Тъй като по делото нито са сочени, нито събрани доказателства, че дължимата сума за
главницата е действително заплатена, то и съдът, предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест е длъжен да възприеме, че подобно обстоятелство не се е
осъществило в обективната действителност, като следва да го приеме за недоказано – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената
на услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за сумата от 35,93 лева за
периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г.
Съгласно клаузата на чл. 40, ал. 1 от Общите условия към договора, купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна
фактура. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно
и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид
4
нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва
да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид
заключението на ССчЕ и с оглед императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (действаща за периода 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г.), че мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на
извънредното положение, съдът намира, че претенцията за мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия следва да се уважи до сумата от
227,01 лева за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 23.02.2022 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 238,14 лева и за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като Общите условия не е посочен, редът и
начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“. При това положение, след като
ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно
при спазването му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй
като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът
намира, че не следва да го разглежда. Възражението за погасителна давност е
материалноправно, поради което същото се преклудира с изтичане на срока по чл. 131, 1
ГПК. Ето защо, по аргумент от чл. 133 ГПК, след като възражението е наведено едва в
устните състезания, то същото е преклудирано и не следва да се обсъжда и взема предвид.
Неоснователни са възраженията на ответниците по отношение качеството на
топлинната енергия, тъй като с оглед кредитираното заключение на СТЕ безспорно се
изяснява, че същата е била с необходимото качество, като измерването и определянето на
стойността й е било в съответствие с нормативната уредба.
Не може да бъде уважено възражението по отношение на договора за дяловото
разпределение, тъй като същият касае различни страни от ответника и ищеца, поради което
с оглед принципа за относителното действие на облигационното отношение (арг. чл. 21, ал.
1 ЗЗД), възражения от чуждо облигационно отношение могат да се черпят само когато
закона го допуска, какъвто не е процесният случай.
Релевантен е доводът за приложението на чл. 62 ЗЗП, доколкото се касае за
императивна материалноправна разпоредба, като същият е релевиран своевременно в
отговора на исковата молба. Въпреки това, съдът намира, че доводът е неоснователен. С
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК е
възприето виждането, че „…Законодателното решение (на ЗЗП – б.м.) не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.
133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1
ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В действащата си редакция ЗЕ
запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за
5
преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват
искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да
възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига
до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Разрешението
важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила
както на този закон, така и на ЗЗП. Реципрочно на уредбата, която допуска
топлоснабдяване на сградите само по искане на всички (първоначално, а понастоящем на
2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване), така и
преустановяването на доставката на топлинна енергия се решава от всички
(първоначално, а понастоящем от 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване). Макар не в преходно правило, действащото законодателство урежда
заварените преди ЗЕЕЕ (отм.) отношения в топлоенергетиката по същия начин, както
прави това за ново топлоснабдените сгради. Поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да
се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради
което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на § 1 ДР ЗЗП.“.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от претенциите и на основание чл.
6
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му
се присъди сумата от 852,27 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответниците не са искали присъждането на деловодни разноски и не са доказали, че
реално са сторили такива, поради което и съобразно отхвърлената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да им се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Ц., ЕГН: ********** и Л.
И. Ц., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. ..............., че дължат разделно по равно на
„ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр. ................., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1448,35 лева, представляващи
стойност на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. за недвижим имот,
находящ се в гр. .................., ведно със законната лихва от 09.03.2022 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и сумата от 35,93 лева, представляващи цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
09.03.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от 227,01 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020
г. и от 09.04.2020 г. до 23.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за цената на топлинната енергия за сумата над 227,01 лева до пълния предявен
размер от 238,14 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска за мораторна
лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от 6,26 лева за периода от
31.03.2019 г. до 23.02.2022 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 22.03.2022 г. по ч. гр. д. № 12494/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП С. А. Ц., ЕГН: ********** и Л. И. Ц., ЕГН: ********** да заплатят
на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., сумата от 852,27 лева, представляващи деловодни разноски
и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТК“ ООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
7
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8