РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Разград, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500083 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Х. М. чрез пълномощник против Решение № 90/
02. 02. 2024 г. по гр. д. № 1570/ 23 г. по описа на РС Разград, в частта, с която съдът е
отхвърлил като неоснователен предявения от А. Х. М. против А. С. С. иск за установяване
привидността на договор за дарение, сключен в условията на пълна симулация на: 1.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *********** с предназначение на
обекта: ГАРАЖ със застроена плош 17.87 кв.м. и адм.адрес гр. ****, ******* ; 2.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *********, с предназначение на
обекта: За търговска дейност, със застроена площ 28.35 кв.м., състоящ се от: търговска зала и
сервизно помещение, представляващ *** с адм.адрес: гр. ****, ******* ; 3.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***********, с предназначение на
обекта: За търговска дейност, със застроена площ 20.32кв.м., с адм.адрес: гр. ****, бул.
*********, обективиран в с нот. акт за прехвърляне на правото на собственост върху
недвижим имот за дарение № ***, том **, peг. ***, дело № *** от 2018 г. на нотариус Р.И..
С необжалваната част от решението съдът е прекратил производството по предявен иск от
ищеца противо тветнвицата с правно основание чл. 55 от ЗЗД. В жалбата се излагат доводи,
че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
1
Изложени са подробни съображения.
Въззиваемата страна А. С. С. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на
жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в нея съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани
на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн.
чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства - нот. акт за
прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот за дарение № ***, том ***,
per. ***, дело № *** от 2018 г. на нотариус Р.И., че жалбоподателят е прехвърлил чрез
дарение на въззиваемата правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *********** с
предназначение на обекта: ГАРАЖ със застроена плош 17.87 кв.м. и адм.адрес гр. *****,
******* ; 2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ********* , с
предназначение на обекта: За търговска дейност, със застроена площ 28.35 кв.м., състоящ се
от: търговска зала и сервизно помещение, представляващ *** с административен адрес: гр.
****, *******; 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***********, с
предназначение на обекта: За търговска дейност, със застроена площ 20.32кв.м., с адм.адрес:
гр. ****, бул. *********. Страните не спорят, че са бивши фактически съжителници, които
са започнали да живеят съвместно през 2001. От съвместното си съжителство имат родени
деца - Д. и Д., родени съответно през ****и ****година. До 2013г. живели в *****. От
2013г. до 2016г. живели с децата в България,като имали общ бизнес. През 2016 година
ищецът се върнал да работи в ******, а през 2018 г. и ответницата отишла да живее заедно с
него. През периода 2015 г.-2018 г. ищецът превеждал редовно суми за издръжка на децата
по банкова сметка на ответницата, като редовните преводи били до м.октомври 2018.
Живели заедно до 2020., след което ищецът заживял на съпружески начала с друга жена, от
която има син А., роден през ****г.
Жалбоподателят излага твърдение, както пред районния съд, така и пред въззивната
инстаниця, че договора за дарение не касае обичаен дар или възнаграждение от него към
ответницата. Нотариалният акт за прехвърляне на имотите му чрез дарение е абсолютно
симулативна сделка, като страните са го сключили без да желаят реално вещно правния
ефект и да се обвързват с крайния резултат.
Налице е трайна практика, включително и задължителна, постановена по реда на чл.
2
290 ГПК / Решение № 173 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., ГК и
др./, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира
удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора.
Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на
нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и
материална доказателствена сила, на осн. чл. 179 ГПК. Оспорването е допустимо, но може
да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на 193 ГПК. Опровергаването на
документа в частта на волеизявленията е ограничено до вида доказателствени средства. С
оглед нормата на чл. 164, т. 2 от ГПК свидетелски показания са недопустими. Отклонение от
този принцип е въведено с правилото на чл. 165, ал. 2 изр. 1 от ГПК, което допуска страната
да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено
доказателство.. В случая няма такъв документ, който би могъл да направи свидетелските
показания за допустими. Няма документ, изхождащ от въззиваемата С., който да прави
вероятно твърдението за привидност на волеизявленията по нотариално оформения договор,
нито е извършено изявление от С., което макар и косвено да обосновава твърденията за
привидност да са нямали воля с въззивника да бъдат обвързани със сключения договор.
Представеното от въззивника - ищец Споразумение за разваляне на договор за
покупко-продажба на МПС, сключено на 19. 06. 2018 г., между въззиваемата А. С. С.,
действаща като пълномощник на ищеца А. Х. М. в качеството на продавач и от друга страна
А. С. С., действаща лично за себе си, като купувач, не съставлява начало на писмено
доказателство, нито обратен документ. Съдържанието на споразумението, изразените в него
волеизявления се отнасят до друг вид договор, сключен между тях – покупко – продажба и с
различен предмет – продажба на МПС, лек автомобил. Изявленията в този документ се
отнасят за съвсем различни факти и обстоятелства и не могат да имат доказателствено
значение за изразените волеизявления в договора за дарение, които да са индиция за
симулативност на сделката, да разкриват волята им да не настъпят правни последици при
сключване на договора за дарение.
С оглед на това, преценката на районния съд за неоснователност на иска за
прогласяване нищожността на договора за дарение като привидна сделка, която произтича
от липсата на доказателства, оборващи доказателствена сила на удостоверителното
изявление на нотариуса, е обоснована и законосъобразна.
Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния
съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/ 02. 02. 2024 г. по гр. д. № 1570/ 23 г. по описа на
3
РС Разград, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от А. Х. М.
против А. С. С. иск за установяване привидността на договор за дарение, сключен в
условията на пълна симулация на: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
*********** с предназначение на обекта: ****със застроена плош 17.87 кв.м. и адм.адрес
гр. *****, ******* ; 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *********, с
предназначение на обекта: За търговска дейност, със застроена площ 28.35 кв.м., състоящ се
от: търговска зала и сервизно помещение, представляващ *** с адм.адрес: гр. *****, *******
; 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***********, с предназначение
на обекта: За търговска дейност, със застроена площ 20.32кв.м., с адм.адрес: гр. ****, бул.
*********, обективиран в с нот. акт за прехвърляне на правото на собственост върху
недвижим имот за дарение № ***, том ****, peг. ***, дело № *** от 2018 г. на нотариус
Р.И..
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4